Харуки Мураками
Хроника на птицата с пружина (47)

18.
Дъщерята на тъпата дървесна жаба

(Гледната точка на Мая Казахара: 4)

„Здравей отново, Господин Птицата с пружината,

Сега е два и половина след полунощ. Всичките ми съседки спят непробудно, тази нощ обаче аз не можах да заспя, затова станах да ти пиша писмо. Да ти призная, безсънните нощи за мен са нещо необичайно, все едно сумист с таке. Обикновено заспивам веднага щом легна и се събуждам точно когато трябва. Имам будилник, но почти не го използвам. Ала макар и рядко, понякога ми се случва: будя се посред нощ и после не мога да заспя.

Смятам да седя на бюрото и да ти пиша това писмо, докато не ми се доспи, затова не знам какво ще бъде, късо или дълго. Всъщност, когато ти пиша, никога не знам какво ще се получи, докато не стигна до края.

Както и да е. От начина, по който повечето хора живеят (предполагам, че все пак има и изключения), стигам до извода, че според тях светът или животът (или както искаш го наречи) е място, където всичко е (или би трябвало да бъде) логично и последователно. Често си мисля за това, докато разговарям със съседките си тук. Така например, когато се случи нещо, било то важно събитие, което засяга цялото общество, или нещо дребно и лично, хората казват: «Ами да, това се случи, понеже еди-какво си и така нататък», и другите най-често се съгласяват и възкликват: «Точно така», аз обаче не разбирам. «А е такова и такова, ето защо се случи Б.» Според мен това не обяснява нищо. Все едно да изсипеш в йенско оризов пудинг на прах, да го сложиш в микровълновата печка и да натиснеш копчето, а когато печката иззвъни, да вдигнеш капака и да намериш оризов пудинг. Мисълта ми е какво се случва от мига, когато натискаш копчето, до мига, когато печката иззвъни? Не можеш да разбереш какво точно става под капака. Ами ако в мрака, докато никой не гледа, оризовият пудинг първо се превръща в макарони на фурна и чак след това става на оризов пудинг? Смятаме, че си е съвсем естествено да получим оризов пудинг, след като сме сложили в микровълновата печка оризов пудинг на прах и тя е иззвъняла, но лично според мен това е само предположение. На мен например ще ми олекне, ако някой път сложа в микровълновата печка оризов пудинг на прах и след като вдигна капака, намеря макарони на фурна. Сигурно ще бъда изненадана, но знам ли, струва ми се и че някак си ще ми олекне. Или най-малкото няма да бъда чак толкова разочарована, защото това по някакъв начин ще ми се стори много по-истинско.

Защо «по-истинско» ли? Ще ми бъде трудно, страшно трудно да ти го обясня логично с думи, ала ако вземеш например моя живот и се замислиш за него, ще се убедиш, че в него има какво ли не, но не и «последователност». Първо, наистина си е пълна загадка как дъщеря като мен се е родила в семейство на двама души, които са скучни като дървесни жаби. Знам, малко странно е да го казвам, но аз съм много по-зряла, отколкото те двамата, взети заедно. Не че се хваля или нещо такова: това си е факт. Не твърдя, че съм по-добра от тях, просто като човек съм по-зряла. Ако ги познаваше, Господин Птицата с пружината, щеше да си наясно за какво говоря. Тези хора са убедени, че светът е последователен и може да се обясни като план на нова къща в скъп жилищен квартал, така че, ако следваш логиката и последователността, накрая всичко ще бъде наред. Затова се ядосват, натъжават и разстройват, че не съм такава.

Защо съм се родила на този свят като дете на такива ужасни тъпанари? И защо не съм станала и аз тъпа като дървесна жаба, при положение че съм възпитана от тях? Откакто се помня, все се питам това. И не мога да го обясня. Струва ми се, че би трябвало да има основателна причина, а не мога да я открия. Има и хиляди други неща, за които не съществува логично обяснение. Така например «Защо всички ме мразят?» Не съм направила нищо лошо. Просто си живеех по обичайния начин. Но после, един прекрасен ден, забелязах, че никой не ме обича. Не разбирам защо.

Така едно несвързано нещо доведе до друго несвързано нещо и се случи какво ли не. Например запознах се с онова момче с мотоциклета и направихме оная тъпа катастрофа. Поне както го помня аз, както тези неща са подредени в главата ми, няма «това се случи тъй и тъй и по тази причина онова се случи еди-как си». Всеки път, когато звънецът иззвъни и аз вдигна капака, намирам нещо, което не съм виждала никога дотогава.

Нямам си понятие какво става с мен и още преди да съм се усетила, вече не ходя на училище и се мотая из къщата, и точно тогава срещам теб, Господин Птицата с пружината. Не, преди това правя проучвания, възложени ми от фирма за перуки. Защо точно фирма за перуки? Ето ти поредната загадка. Не помня. Може би при катастрофата съм си ударила главата и мозъкът ми се е разместил. Или от психологическия шок съм започнала да покривам различни спомени точно както катерицата крие лешници и после забравя къде ги е заровила. (Виждал ли си, Господин Птицата с пружината, как го прави? Аз да. Като малка. Мислех си, че тъпата катерица се държи мнооого странно! И през ум не ми е минавало, че същото ще се случи и с мен.)

Но както и да е. И така, започнах да ги правя тия проучвания за фирмата за перуки и обикнах перуките, сякаш са ми съдба или нещо от тоя род. Пък после разправяй, че нямало връзка! Защо точно перуки, а не чорапи или цедки? Ако бяха чорапи или цедки, сега нямаше да се трудя толкова усърдно във фабрика за перуки, нали така? И ако не бях предизвикала оная тъпа катастрофа, вероятно онова лято нямаше да те срещна отзад на уличката, а ако ти не ме беше срещнал, вероятно така и нямаше да разбереш за кладенеца на Мияваки и нямаше да си докараш петното на лицето, и нямаше да се забъркаш с всички тези странности… може би. Като си помисля за всичко ето така, неволно се питам: «Къде по света е тая логическа последователност?»

Не знам, може би на света има два различни вида хора и за първите той си е съвсем логично място на оризовия пудинг, а за вторите — място на случайностите, на макароните на фурна. Обзалагам се, че ако тия мои родители, дето са тъпи като дървесна жаба, сложат в микровълновата печка оризов пудинг на прах и след звънването извадят макарони на фурна, те ще си кажат: «О, сигурно сме сбъркали и сме сложили макарони на фурна», или пък ще извадят макароните на фурна и ще почнат да си втълпяват: «Това тук наистина прилича на макарони на фурна, но всъщност е оризов пудинг.» А ако аз се опитам да бъда мила и им обясня, че понякога, и да сложиш оризов пудинг, получаваш макарони на фурна, те просто няма да ми повярват. Сигурно ще ми се ядосат. Разбираш ли какво се мъча да ти обясня, Господин Птицата с пружината?

Помниш ли оня път, когато те целунах по белега? Мисля си за това още от миналото лято, когато те целунах за довиждане, връщам се отново и отново към него и си мисля точно като котка, която гледа как вали дъжд, и се питам какво ли беше това? Да ти призная, май самата аз не съм в състояние да го обясня. Може би някога след време, след десетина-двайсет години, ако имаме случай да говорим за това и аз съм по-голяма и много по-умна от сега, ще успея да ти кажа какво е означавало. В момента обаче със съжаление трябва да отбележа, че не мога да го направя, просто не съм достатъчно умна, за да го изразя с думи.

Но мога да ти кажа откровено едно, Господин Птицата с пружината, и то е, че те харесвах повече без белега върху лицето. Не, чакай, не е честно. Ти не си го лепна нарочно. Може би трябва да кажа, че те харесвам и без белега. Добре ли прозвуча? Не, това не обяснява нищо.

Ето какво мисля, Господин Птицата с пружината. Този белег вероятно ще ти даде нещо важно. Но сигурно и ще ти отнеме нещо. Получава се като трампа. И ако всеки и занапред ти взима по нещо, ти ще се изчерпаш и накрая от теб няма да остане нищо. Не знам, сигурно искам да ти кажа, че за мен е безразлично дали го имаш това петно на лицето си.

Понякога си мисля, че седя тук и всеки ден правя перуки именно защото онзи път те целунах по белега. Именно защото го направих, после реших да се махна оттам, за да съм възможно най-далеч от теб. Знам, вероятно те обиждам с тези думи, но според мен си е така. И все пак именно заради това накрая успях да намеря мястото, където се чувствам добре. Така че, Господин Птицата с пружината, в известен смисъл съм ти благодарна. Но сигурно не е много приятно някой да ти е благодарен «в известен смисъл», нали?

Струва ми се, че май ти казах всичко, каквото имах да ти казвам, Господин Птицата с пружината. Вече е почти четири след полунощ. Трябва да ставам в седем и половина, вероятно ще успея да поспя около три часа. Дано заспя веднага. Така завършвам писмото си. Чао, Господин Птицата с пружината. Пожелай ми лека нощ, ако обичаш, за да мога да заспя.“