Харуки Мураками
Хроника на птицата с пружина (36)

7.

Къщата на обесениците и нейната тайна

*

Сетагая, Токио:

Къщата на обесениците и нейната тайна.

Кой купи прокълнатата земя след самоубийството на цяло семейство?

Какво става в квартала на богаташите?

 

„… Уикли, 7 октомври“

 

Жителите на Сетагая наричат парцела „къщата на обесениците“. Разположен в тих жилищен квартал, прекрасният имот от близо половин декар с южно изложение е идеален за построяването на къща, но които са в течение на случилото се, са единодушни: те не биха взели земята, дори и да им я подаряват. И причината е проста: всички собственици на имота без изключение са били сполетявани от ужасна съдба. От журналистическото ни разследване се разбра, че още от 1926 година насам, от времето на Шова, цели седем обитатели на имота са сложили край на живота си, повечето чрез обесване или удушаване.

(Ще пропуснем подробностите за самоубийствата.)

Фирма фантом купува прокълната земя

Последната от тази поредица трагедии, които едва ли можем да приемем за случайни, е убийството и самоубийството на всички от семейството на Коджиро Мияваки (на снимката), собственик на отдавна наложилата се верига от ресторанти „Грил на покрива“, централният от тях — на Гилза. Заради натрупани дългове преди две години Мияваки продава всичките си ресторанти и обявява фалит, после е преследван от хора, които не са от банковите среди и са свързани с организираната престъпност. Накрая през януари тази година Мияваки удушава с колана си своята четиринайсетгодишна дъщеря Юки, както спи в мотела в град Такамацу, а после той и жена му Нацуко се обесват с въжета, които са купили специално за целта. По-голямата дъщеря на семейство Мияваки, която по това време е била студентка, и досега се води безследно изчезнала.

Когато през април 1972 година купува имота, Мияваки знае зловещите слухове за мястото, но ги приема със смях: „Това са просто съвпадения.“ След като купува земята, той разрушава отдавна пустеещата къща и изравнява парцела. За още по-сигурно вика свещеник шинтоист, за да прогони злите духове, ако те още витаят там, и чак тогава построява нова двуетажна къща. После нещата потръгват добре. Семейството води спокоен живот. Съседите са единодушни, че Мияваки са създавали впечатлението на задружно семейство, а дъщерите са били будни и щастливи. Десет години по-късно обаче най-неочаквано ги сполетяват ужасни беди.

През есента на 1983 година Мияваки губи къщата, която е ипотекирал, но кредиторите не могат да се разберат кой пръв да си получи дължимото и имотът не може да бъде обявен за продан, докато най-сетне миналото лято съдът се произнася. Първоначално парцелът е закупен от голяма токийска фирма за недвижими имоти — срещу сума, далеч по-ниска от пазарната цена. Фирмата разрушава къщата на Мияваки и се опитва да продаде парцела без нея. Тъй като е разположен в хубав квартал, имотът привлича голямо внимание, но веднага щом научават за проклятието, тегнещо над него, купувачите се отказват от сделката. Според господин М., началник-отдел „Продажби“ във фирмата за недвижими имоти, „да, бяхме чули за някои от неприятните истории, свързани с имота, но в края на краищата мястото е страхотно, напоследък има голямо търсене на парцели с такова прекрасно разположение и затова преценихме, че ако смъкнем достатъчно цената, все някой ще купи земята. Бяхме оптимисти. Но откакто сме го обявили за продан, купувачи така и не са се появили. Хората не се интересуват от цената, отказват се веднага щом чуят историите. А и моментът не е от най-подходящите! Клетите Мияваки се самоубиха през януари и всички вестници писаха за имота. Да ви призная, направо не знаехме какво да правим с него.“

Накрая през април тази година парцелът е бил продаден. „Много ви моля, не ме питайте за цената и клиента“, заяви господин М., затова ни беше трудно да се доберем до повече подробности, но според слуховете сред хората от бранша с недвижимите имоти фирмата се е видяла принудена да продаде парцела далеч под пазарната му цена. Явно са решили, че е за предпочитане да преглътнат огромните загуби, отколкото и занапред да плащат лихви и данъци върху имота. „Купувачите знаеха, разбира се, какво получават — наблегна господин М. — Ние нямаме навика да лъжем клиентите си. Обясняваме всичко предварително. Купиха земята, макар и да знаеха цялата й история.“

Това ни кара да се запитаме кой ли се е решил да купи такъв прокълнат имот. Журналистическото ни разследване се оказа много по-трудно, отколкото бяхме очаквали. Според общинския регистър купувач е фирмата „Проучвания «Акасака»“ със седалище в Минато, която се занимава „с икономически изследвания и консултации“ и е купила парцела, за да построи „резиденция на фирмата“. През пролетта наистина е била изградена „резиденция“, но колкото до самата компания, тя е типична фирма фантом. Посетихме адреса на „Акасака“, посочен в регистрацията, но намерихме само табелката „Проучвания «Акасака»“ на вратата на апартамент в малка сграда; позвънихме, обаче никой не ни отвори.

Строги охранителни мерки и тайнственост

Днес „къщата на Мияваки“ е заобиколена със стена, много по-висока, отколкото зидовете наоколо, вратата е метална, черна, така че не може да се надникне вътре (виж снимката), и има видеокамера, монтирана на един от стълбовете на портата. На позвъняването не ни отвори никой. Съседите често са виждали как порта се отваря чрез електродвигател и в имота влиза и излиза черен мерцедес 500 SEL с тъмни стъкла, те обаче не са забелязвали в имота хора и не са чували никакви звуци.

Строежът е започнал през май, ала винаги е бил с висока ограда и съседите нямат представа как изглежда къщата. Тя е вдигната с невероятна бързина: два и половина месеца от първата копка до предаването. Човекът, доставял храна на строителите, който също е от квартала, сподели с нас: „През цялото време самият строеж бе скрит зад брезентово платнище, затова не знам, но съм сигурен, че къщата не е голяма — само на един етаж, прилича на най-обикновена бетонна кутия. Помня, все ми се струваше, че правят нещо като бункер или бомбоубежище. Не приличаше на нормална къща, в каквито живеят нормалните хора — беше прекалено малка и нямаше достатъчно прозорци. Но не беше в административна сграда. Озеленителите дойдоха и насадиха наистина прекрасни дървета. Само дворът сигурно струва доста.“

Започнахме да звъним поред на всички големи озеленители в Токио, докато открием фирмата, която е работила в „къщата на Мияваки“, собственикът обаче не можа да ни каже нищо за човека, дал поръчката. Строителната фирма му предоставила карта на градината и писмени указания да се подберат вече пораснали, добре оформени дървета. „Цената, която посочихме, беше висока, но поръчителят изобщо не я оспори и не се пазари.“

Озеленителят ни съобщи и че докато са работели в градината, е била повикана фирма, която да изкопае дълбок кладенец.

„В единия ъгъл на градината вдигнаха скеле, с което да качват пръстта. Видях какво правят, защото точно тогава садях съвсем наблизо американска слива. Изгребваха пръстта от стар кладенец, който наскоро е бил запълнен. Бетонните му стени още си стояха. Очевидно не беше трудно да го направят, защото кладенецът бе запълнен съвсем наскоро. Най-странното е, че не извадиха вода. Кладенецът поначало си е бил пресъхнал и строителите просто го възстановяваха в първоначалния му вид, така че беше изключено да има вода. Не знам, стори ми се странно, останах с впечатлението, че си имат причина да го правят.“

За съжаление не успяхме да издирим фирмата, прокопала кладенеца, но установихме, че мерцедесът е собственост на голяма лизингова фирма за коли със седалище в община Чийода, и че през юли автомобилът е бил нает за една година от фирма в община Минато. Лизинговата фирма отказа да разкрие самоличността на клиента с мерцедеса, но очевидно става дума за представител на „Проучвания «Акасака»“. Можем да посочим и че едногодишният наем за мерцедес от този клас е приблизително… йени. Фирмата предлага към всеки автомобил и шофьор, но не успяхме да установим дали този мерцедес е бил нает с водач.

Хората от квартала не пожелаха да разговарят с нас за „къщата на обесениците“. Тукашните жители не са особено общителни, а и повечето вероятно не искат да се забъркват. Все пак господин А., който живее в квартала, сподели с нас: „Когато се появиха, си отварях очите на четири и се опитвах да разбера кои са, затова съм сигурен, че не са мафиоти или някаква политическа организация. В имота влизат и излизат твърде малко хора. Наистина не проумявам за какво става въпрос. Вярно е, че взимат големи мерки за сигурност, но нямам причини да се оплаквам и не смятам, че и другите съседи са обезпокоени. Така е значително по-добре, отколкото къщата да пустее и за нея да се носят какви ли не мрачни слухове.“

Все пак бихме искали да знаем кой е новият собственик и за какво този „господин Х“ използва имота. Загадката става още по-голяма.