Лари Нивън
Тронът (5)

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
НОЩНИТЕ ХОРА

Когато сянката почти закри светилото, Вала намери събирачите и пастирите около разпален огън. Събирачите похапваха и й предложиха да сподели угощението им. Червенокожите бяха изяли веднага всичко, което убиха, за да утолят глада си.

Ситен дъждец започна да съска по жаравата. Избраните да преговарят се прибраха в палатката — Валавиргилин, Читакумишад и Сопашинтей от Народа на машините, трима от пастирите и четирима от събирачите. Вътре завариха Анакрин хукай-Уонхурхур, Търл и една великанка, която Вала още не познаваше.

Повяхналата трева беше сменена с наскоро окосена.

Мощният глас на вожда заглуши разговора:

— Хора, запознайте се с Уааст, която отишла да преговаря и има какво да разкаже.

Жената се изправи много грациозно за едрото си тяло.

— Преди два дни ние с Парум тръгнали надясно пеша. После Парум се върнал с тези хора от племе на Гинджерофър. Аз продължих пак пеша със стражи от червенокожи, за да говоря с хора от мътна река. Те не могат дойдат при нас, но ще кажат своя тъжба на нощни хора.

— Сигурно си имат същите неприятности — предположи Кориак.

(Нещо дразнеше сетивата на Вала, привличаше неволно вниманието й.)

Уааст си седна и се обърна към пастирите:

— Знаем, вие не можете участва в ришатра. А да любите един друг сега?

— Не ми е времето — малко надменно отвърна Уорвия. Анакрин и Чейчинд се подсмихваха. Тегър като че се ядоса.

(Вятърът…)

Много хуманоидни раси практикуваха моногамия във връзките между половете, ако не се брои ришатра, разбира се. Тегър и Уорвия несъмнено бяха постоянни партньори. А пък Търл изсумтя:

— Трябва да си остана с бронята. Не знаем кой може да ни изненада.

Жалко, биха могли да се повеселят покрай чакането.

(Музика ли беше?…)

Спаш се обади колебливо:

— Вие чувате ли някаква мелодия? Не е песента на вампирите…

Звукът беше още тих, но наближаваше, почти болезнено близък до горния праг на слуха им. Вала усети как косъмчетата по врата и гърба й настръхнаха. Чуваше някакъв духов инструмент, също и струни, имаше и дъднещи ритмични удари. Но не и гласове.

Вождът намести шлема на главата си и излезе от палатката. Носеше арбалета, но внимаваше да сочи в небето. Чит и Силак останаха от двете страни на вдигнатото платнище, готови да стрелят всеки миг. И останалите вътре хванаха оръжията си.

Дребният Силак влезе, с него проникна и миризмата — мърша и мокра козина.

Последваха го двама едри хуманоиди, накрая се върна и много по-грамадният от тях Търл.

— Имаме гости — избоботи той.

В палатката цареше почти непрогледен мрак, Вала различаваше само отблясъците по очите и зъбите на мършоядите. Два неясни тъмни силуета в едва процеждащата се през облаците светлина на Дъгата. Зрението й постепенно се приспособяваше и изостряше, долавяйки нови и нови подробности.

Бяха мъж и жена, покрити с гъсти косми почти навсякъде — черни, прави, лъскави от дъжда. Прекалено широките им усти откриваха широки като лопати зъби. Носеха торби на ремъци, иначе бяха голи. Големите груби ръце бяха празни. Не се хранеха в момента и Вала изпита ужасно за себе си самото облекчение, макар че потисна желанието да се отдръпне.

Подозираше, че тук не са срещали такива същества. Случваше се някои да реагират зле. Чит остана да пази пред палатката, но извърна лице. Спаш бе скочила при влизането на мършоядите и все още успяваше да не хукне нанякъде, но за повече не й стигаше самообладание. Силак, Тегър и Чейчинд се свираха навътре, зяпаха ококорени, долните им челюсти бяха увиснали.

Значи на нея се падаше да направи нещо. Стана и се поклони любезно.

— Добре дошли. Аз съм Валавиргилин от Народа на машините. Чакаме ви, за да молим за помощ. Тези са Анакрин и Уорвия от племената на червенокожите пастири, Перилак и Манак от събирачите, Читакумишад и Сопашинтей от Народа на машините…

Сочеше поред онези, които поне привидно си бяха възвърнали частица от спокойствието.

Мъжкарят не я изчака да довърши словото си.

— Познаваме всички представени тук раси. А аз съм…

Името прозвуча някак задъхано. Устните му не можеха да се съберат напълно пред зъбите. Иначе владееш много добре търговското наречие — по-скоро като Кей, а не като Вала.

— Наричайте ме Арфиста, защото на това свиря. Моята спътница е… — Този път звуците повече наподобяваха музиката, която още се носеше отвън. — Нека за вас е Тъжната флейта. Какви форми на ришатра предпочитате?

Уплашеният Тегър мигом се озова до партньорката си.

— Ние не можем да участваме!

Мършоядката едва сдържа смеха си. Арфистът каза кротко:

— Знаем. Успокой се.

Търл се обърна към Тъжната флейта:

— Те са под моя закрила. Ако ни увериш, че сме в безопасност, ще си сваля бронята. Само ще трябва да внимаваш, защото съм възголемичък…

Уааст бегло се усмихна на мъжкаря, но Вала й се възхити за невъзмутимостта.

Четиримата събирачи вече се бяха изпъчили един до друг.

— Ние участваме в ришатра — съобщи Кориак от името на всички.

А Вала закопня за дома си. Все някак би осигурила прехраната на партньора и децата си, пък от жаждата за приключения можеше и да се откаже… Твърде късно беше обаче да съжалява.

— Нашата империя се опира на ришатра — заяви тя пред Господарите на нощта.

— Ако бъдем точни — отговори Арфиста, — на ришатра се е опирала империята, създадена от Строителите на градове. Вашата се крепи на горивото. И ние участваме н ришатра, но не мисля, че трябва да отделяме време за това тази нощ, защото се досещаме колко бихме смутили червенокожите пастири…

— Не сме толкова чувствителни! — възрази Уорвия.

— … а има и друга причина. Е, каква молба сте намислили да отправите към нас?

Изведнъж се разнесе нестройна гълчава:

— Вампирите…

— Виждате какъв ужас сеят…

— Толкова смърт…

Търл отново заглуши всички.

— Вампири унищожават всички раси на десет пеши прехода околовръст. Помогнете да премахнем тази заплаха за наш живот.

— Два-три пеши прехода, не повече — хладнокръвно го поправи Арфиста. — След нападение имат нужда от убежище през деня. Все пак засегнатата територия е обширна, населена е с над десет раси…

— Но те ни хранят добре — изрече спокойно Тъжната флейта с малко по-тънък от неговия глас. — Вашето затруднение се корени в това, че ние нямаме никакви проблеми. Каквото е добре за вас, добро е и за нощните хора. Вампирите осигуряват храната ни също както и горивото сред расите, обвързани с империята. Но и ако се справите с вампирите, пак ще ни облагодетелствате.

Дали другите се досещаха колко неща разкри мършоядката само с няколко изречения? Мнозина обаче изгаряха от нетърпение да се обадят и Вала си замълча.

— За да ни разберете, предлагам ви да обмислите няколко хипотези — продължи Тъжната флейта, щом шумът стихна. — Манак, ами ако твоята царица се скара с Търл и ордата му? Да речем, че ни убедите да не докосваме мъртъвците около укреплението им. Вождът ще трябва да се предаде съвсем скоро.

Манак сърдито възрази:

— Но ние и тревопасните великани сме… Никога не би ни хрумнало!

— Разбира се. Знам. Уорвия, твоето племе обаче воюваше с великаните само преди петдесет фалана. Ами ако Гинджерофър ни бе помолила да разкъсваме всеки великан, дръзнал да доближи добитъка ви, за да го изтреби?

— Добре. Разбрахме…

— Нима? Ние не бива да се съюзяваме с никоя хуманоидна раса срещу друга. Всички зависите от нас. Без нощните хора труповете ще се въргалят навсякъде, ще плъзнат болести, ще се замърси водата, с която поддържате живота си.

„Май е изнасяла тази реч и преди“ — поклати глава Вала.

— Ние забраняваме изгарянето на мъртъвците. Но я си представете, че го разрешим. Какво би станало, ако всяка раса разполагаше с гориво, за да се отървава по този начин от труповете? Облаците още тегнат в небето над тези земи — четиридесет и три фалана, след като морето кипна. А ако към тях се добавят пушеци и вонята става все по-непоносима с всеки следващ фалан? Досещате ли се колко хуманоиди от всяка раса умират за един фалан? Ние знаем точно. Затова не бива да заемаме ничия страна.

Чейчинд хукай-Карашк бе станал още по-тъмночервен от гняв.

— Как изобщо сте способни да останете безпристрастни?! Та вампирите са животни!

— Вярно, те не мислят за разлика от вас — призна Арфиста. — Но толкова ли държите на тази отлика? Познаваме хуманоиди, които са на самия праг на интелекта. Има няколко такива раси само във вашия сектор от Дъгата. Някои от тях си служат с огън, ако попаднат случайно на него, или пък се събират в силни глутници, ако набелязаната жертва е твърде могъща и свирепа. Една от расите чупи клони, бели кората им и ги превръща и примитивни копия. Друга живее във водата, немислимо е да си помага с огън, но пък обработва камъните за сечива. Как ще отсъдите разумни ли са или не? Къде ще теглите чертата?

— Вампирите нямат нито сечива, нито огън!

— От огъня се боят, но сечива имат. И в този нескончаем дъжд се научиха да носят дрехи, отнети от жертвите. Когато са на сухо, захвърлят ги като непотребен боклук.

— Значи вече разбирате защо не можем да си позволим ришатра с вас тази нощ — вметна Тъжната флейта. — Принудени сме да пренебрегнем желанията ви.

Тя не забеляза или поне се престори, че не долавя смесените чувства, изписали се по лицата на останалите след тези думи.

Е, време беше Вала да опита нещо…

— Помощта ви обаче ще бъде неоценима, ако успеем да ви посочим сериозно основание да ни я окажете. Вече споделихте с нас докъде се простира зоната, застрашена от вампирите. Научихме и че трябва да се връщат в леговището си, а то е само едно. Какво друго бихте ни разкрили?

Арфиста сви рамене и тя трепна — бяха стряскащо подвижни, сякаш под кожата му свободно се местеха несвързани кости. Вала продължи упорито:

— Чувала съм слух, наречете го и предание, ако щете. Тази мълва стига до Народа на машините навсякъде, където се мяркат вампири. Моля ви да проумеете, че за търгуващите с нас раси далеч от Средищния град е необяснимо как тези твари изведнъж се развъдиха в такова множество.

— Плодовити са — отбеляза Арфиста.

А Тъжната флейта добави:

— Освен това групички непрекъснато се отделят от основната глутница в търсене на места за нови леговища. Десет пеши прехода не бяха чак такова преувеличение…

Другите, дори Чейчинд, оставиха Валавиргилин да се мъчи в надхитрянето с мършоядите.

— Разпространява се и една не особено логична измислица. Жертвата на онези твари, макар и мъртва, също се превръщала във вампир.

— Глупости — озъби се Арфиста.

Като че и аз не знам!

— Разбира се, но по-невежите смятат, че това също е добро обяснение за рязкото нарастване на заплахата. Поставете се на мястото на… — Сега трябва да внимавам какво говоря! — … майката и вдовицата на мъж от горските хора. „Що да сторим, за да не стане наш враг в тъмата и горкичкият ни Вейня? Господарите на нощта ни забраняват да горим мъртвите. Но понякога се случва да позволят…“

— Никога — възрази Тъжната флейта.

— На дванадесет пеши прехода надясно от Средищния град — тутакси подхвана Вала — още пазят спомена за епидемия…

— Беше отдавна и далеч оттук! — отсече Арфиста. — Ние сами измислихме крематориума, научихме ги как да горят труповете, после се махнахме от областта. Върнахме се чак след много фалани. Заразата бе победена. Племената на копачите продължаваха да изгарят мъртъвците, но ние ги убедихме да престанат. Не ни беше трудно. Как ще намираш дърва, ако непрекъснато изсичаш околните гори?

— Но може би вече съзирате вероятната опасност? — подсказа Вала. — Не знам дали местните са започнали да горят жертвите на вампирите…

— Не са започнали. Веднага щяхме да забележим дима.

— … ала е достатъчно една от свързаните с нас раси да се сети за това, за да последват и другите примера й.

Тъжната флейта промълви печално:

— Тогава би ни се наложило да извършим немалко убийства.

Валавиргилин не си позволи да потрепери. Поклони се и настоя:

— Защо не започнете още отсега — с вампирите?

Мършоядката се замисли напрегнато.

— Не е толкова лесно. Те също властват над нощта…

Вала за миг притвори клепачи. Това вече е проблем, предизвикателство. Ще искате да покажете на по-низшите от себе си как го преодолявате. Паднахте ми!…

 

 

Мършоядите избутаха тревата към краищата на палатката. Чертаеха в пръстта и се препираха с високите си гласове на своя език. Най-сетне стигнаха до съгласие за особеност на релефа, която никой не различаваше в тъмното, и Арфиста се изправи.

— Когато сянката се отдръпне, изучете тези карти. Засега само ще ви опиша какво ще видите. Ето тук, на два и половина пеши прехода наляво и в посоката на въртене, древен промишлен център се рее двадесет човешки ръста над земята.

— Познавам един въздушен град — обади се Вала.

— Разбира се, съвсем близо е до вашия Средищен град — няколко свързани помежду си реещи се здания. Такива конструкции се срещат рядко в наше време. Според нас онази, за която говорим, е произвеждала машини за Строителите на градове. По-късно била изоставена. Вампирите живеят под нея вече много поколения, от стотици фалани. Вечната сянка е идеално подходяща за тях. Някогашните обитатели на околните местности отдавна са се разбягали. Мирните пътешественици и скитащите племена биват предупреждавани да заобикалят. По-войнствените оставяме да се пазят сами както смогнат. Гази планинска верига наляво и срещу въртенето спрямо Здрачното леговище спираше разпространението на огледалните цветя. Хуманоидите от далечната й страна я наричаха Огнената преграда, защото понякога виждаха пламъци по билата. Все пак цветята след време щяха да преодолеят планината и да изгорят Здрачното леговище, както правеха с всичко останало. Вампирите нямаше как да се спасят от насочените хоризонтално лъчи. Само че преди това се струпаха облаците.

Всички закимаха в мрака. Арфиста продължи:

— Достъпната за вампирите територия се разшири до радиус от цял пеши преход. И Тъжната флейта е права — заплахата плъзна по-нашироко. Вампирите се множат, гладът тласка цели родове към други земи.

— Можете ли да разпръснете облаците? — попита Валавиргилин.

И двамата мършояди се задавиха от кикот. Тъжната флейта попита, сякаш не вярваше на ушите си:

— Искаш от нас да местим облаци?

— Умоляваме ви.

— Но защо изобщо ти хрумна, че сме способни на това?

— Луис Ву е успял веднъж, нали?

— А, да, всеядният, който се намесваше навсякъде — спомни си Арфиста. — Срещали сме и по-чудати хуманоиди от него, но този не беше родом от Дъгата, а от далечни звезди. Имаше достатъчно странни уреди, за да потвърди думите си, обаче не знаехме, че е бил способен да мести и облаци.

— Но го стори! — твърдо се намеси Търл. — Той и предишен Търл кипнали море, за да има тези облаци над нас.

— Ами тогава помолете него.

— Луис Ву го няма — поклати глава вождът. — И предишен Търл го няма.

— Е, ние не знаем как да разпръснем облаците. Много ни засрамихте — засмя се мършоядът. — Какво друго, което не ви е по силите, бихме могли да сторим за вас?

— Ще послужим с ваши карти и бъдем много благодарни — изрече Търл. — Водя армия от раси, дето искат да се бият. Ще унищожим леговище на вампири.

— Търл, точно ти не можеш да тръгнеш с останалите — намеси се Тъжната флейта.

Арфиста й каза нещо, което прозвуча като въпрос, и тя започна да обяснява, но вождът не ги изчака.

— Аз защитник на мой народ! Когато се бием, аз отпред…

— В броня — прекъсна го мършоядката.

— Ами как иначе!

— А не бива да я носиш. Тя задържа миризмата ти. Всички, които ще се биете, не можете да носите нищо по себе си. И трябва да се къпете винаги щом откриете вода. Също да миете обилно своите коли и каруци. Не разбирате ли, че иначе вампирите ще ви надушат?

— Трудно ще бъде с горивото — промълви Читакумишад. — Но червенокожите си правят пиво, можем да дестилираме гориво от него…

— Тръгнете на война през пасбищата на червенокожите. Ние ще им изпратим още утре данни за дестилационното устройство, имаме си тайни начини. Нека те ви приготвят гориво там, а тук ще си го правите от гниещи треви. И ще стигнете до Здрачното леговище след не повече от един фалан.

Чит закима, трескаво обмисляйки плана.

— Достатъчно гориво две коли да пътуват дотам и обратно…

— Налага се да прекосите Огнената преграда. Мисля, че вашите коли ще могат да минат. Има проходи.

— Значи ще се нуждаем от повече гориво.

— Също и за разузнаване, за намокряне на кърпите, за огнехвъргачките. И какво от това? Само при победа ще имате нужда от гориво за завръщането си. Нека третата кола ви пресрещне по обратния път или пък изоставете едната.

— Трябва да сте по двойки от партньори — добави Арфиста. — И ние с Тъжната флейта сме двойка. Търл, знам какви са обичаите на вашата орда, но нали се случва да се делите от време на време? И този път ще е същото. Тегър, ти и Уорвия вярвате, че ще устоите на уханието на вампирите. Дано да е така, ами другите? По-добре да се съешават помежду си, дори да ви разстройва гледката, отколкото да бъдат примамени от онези кръвопийци. Анакрин, Чейчинд, нямате партньорки, затова е най-разумно да се приберете у дома…

Разгоряха се спорове. Никой хуманоид не би приел без заяждане плана на мършоядите за война, в която ще участва и той. Вала не се обаждаше. Знаеше, че вече бе постигнала своята победа.

Те са с нас. Наистина! И ще се къпят…