Лари Нивън
Тронът (26)

ДВАДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
РЕЗЕРВЕН ВАРИАНТ

Сондата се носеше на няколкостотин километра над върховете на пръскащите планини. Пръстенов свят отминаваше под нея като необозрима замръзнала река, но вече не с хиляда и двеста километра в секунда. Сондата изравняваше скоростта си с неговата.

Луис попита кукловода:

— Вижда ли се от онази инсталация в кометата, която ти не разпердушини?

— Да, самата комета е над плоскостта на еклиптиката, но докато светлината стигне до нея, сондата вече ще е кацнала.

Новака седеше отстрани огромен и мълчалив. Кхмий го бе пратил да се образова и Брам го беше наставлявал повече от два фалана. Сега обаче Луис се питаше как да изпълни заръката да научи младока на мъдрост. Пазителите си имаха ум в излишък, та чак им течеше от ушите, но мъдрост?… Дали недораслият кзинт беше способен да прозре разликата?

— Пръснал си на атоми всичко друго, откъдето биха могли да забележат термоядрен двигател, нали?

— Да.

— Добре. Да разгледаме ръба на страничната стена.

— Луис, разбери най-сетне, че не съм в състояние да ти покажа пазители. И аз чух нареждането на Брам, но не разполагаме с чак такова увеличение.

— Какво мога да видя тогава?

Най-задния бе натрупал цели фаланй записи от наблюдения на стените и пръскащите планини. Навсякъде, не само по стръмните склонове, имаше трескаво мигащи хелиографи.

Кукловодът спря записа на едно село. Около хиляда къщи, разпрострели се от едната страна на величествен водопад, издигащ се приблизително три хиляди метра над равнината. От другата страна на водопада се забелязваше площадка за балони с горещ въздух — скала, белязана с ярка оранжева боя. Надолу, между леда и каменните блокове, се трупаха работилници и складове, стигащи до друг оранжев камък и още една площадка. Обитателите на това място явно добре знаеха, че пътуващите с балони зависят и от капризите на ветровете.

Кукловодът му показа и друго село на осемдесет милиона километра нататък по Дъгата. То пък се ширеше по ниски обрасли хълмове. Покриви от спретнати зелени чимове и наредени по-високо сгради. Над и под тях — все съдите оранжеви площадки за кацане.

— Новако — озърна се Луис, — ти си гледал повече от мен. Какво пропускам?

— Луис, не си представям кое е важно за теб, за да ти посоча пропуските; Жилищата им се различават, но са разположени по почти еднакъв начин. Балоните и работилниците са едни и същи навсякъде. И Брам, и аз смятаме, че огледалата на нощните хора предават успешно чертежи, карти, прогнози за времето, вероятно дори записана по някакъв начин музика… Търговия с идеи.

— Също като междузвездната.

Страничните стени бяха от сравнително тънък слой скрит — материалът, от който бе изградена основата на целия Пръстенов свят. По якост се равняваше на силата, свързваща атомните ядра. Но дори скритът не издържаше на метеорити, забиващи се с огромна енергия заради скоростта на въртене на гигантската конструкция. Луис забеляза дупка високо в стената, на десетина милиона километра срещу посоката на въртене спрямо другия Голям океан. Иначе навсякъде виждаше опорите за липсващите двигатели, разположени на пет милиона километра една от друга по еднообразния ръб. По протежение на една трета от него се точеше и тънка нишка — недовършена магнитно-левитационна транспортна система.

Но на двадесет и три от опорите отново имаше двигатели. И при най-голямото увеличение мъничките двойни тороиди едва личаха.

— Ето как изглеждат включени — обади се кукловодът.

Промяната не беше особено впечатляваща. При термоядрения синтез се излъчват най-много рентгенови лъчи. Правоточният Бусардов двигател свети и във видимия спектър само защото се нагорещява или понеже в него навлиза работна маса за увеличаване на тягата. Сега дантеленият двоен конус ставаше яркобял и се огъваше според магнитните полета на плазмата. Тороидите приличаха на тънкото кръстче на оса, сътворено от ослепителен огън, а по оста се проточваше призрачен тъмносин пламък.

Най-задния пусна последователни записи от работата по-двадесет и третия двигател. Крановете и въжетата бяха толкова големи, че се виждаха. Забелязваха се и огромни плоски платформи, може би действащи на магнитно-левитационен принцип. Никаква надежда да зърнеш нещо с размерите на човек!

Ех, той мислеше само как да си поприказват, без да ги подслушва Брам…

Пазителят се къпеше в банята на екипажа. Дълбоко в себе си Луис признаваше, че именно това устройство запази неговия и на Кхмий разсъдък, а навярно помогна не по-малко и на Кауаресксенджаджок и Харкабийпаролин. Въпреки това то беше тясно, едновременно сложно и първобитно. Чуваха шепота на струите през стената.

Подхвана по-невинно, за проверка:

— Щом изобщо му хрумва да се къпе, недоумявам защо не използва твоята кабина.

— Луис, съжалявам, че не мога да ти покажа пилотската си кабина. Схемата на този диск не подлежи на промяна. Невъзможно е да прехвърля същества от други раси.

— Прекалено много цениш уединението си — промърмори кзинтът.

— Знаеш, че не е така. Имам нужда от общуване. Щом липсват други от моя вид, търся компанията на Луис или дори твоята. Но в избора си ние се съобразяваме първо с нашите опасения. Когато замислях този кораб, поддадох се на страха.

— Успя ли да убедиш и Брам, че това е истина?

— Надявам се, защото е вярно.

На сондата й оставаше още час, докато изравни скоростта си с тази на Пръстеновия свят.

— Ще имаме нужда от скафандри — напомни Луис. — Я да проверим дали са годни.

— Винаги поддържам своя в идеално състояние — натърти кукловодът.

— Не се съмнявам. Прехвърли мен и Новака в дока на совалката.

— Не е зле да дойда и аз — побърза да каже Най-задния. — Защото има и друго оборудване, което е задължително да проверя.

Стъпиха един след друг върху диска.

* * *

— Тук няма да ни подслуша — увери ги кукловодът. Кзинтът изпръхтя, а човекът се усъмни:

— Ами ако един пазител с неговата изобретателност иска непременно да чуе какво обсъждаме?

— Няма да успее. И аз щях да подслушвам теб. Кхмий и… — Да, Харлоприлалар от расата на Строителите не бе доживяла момента кукловодът да я включи насила в екипажа си. — Оттук. Никой не би могъл да добави дори само още едно устройство в дока на совалката, без да науча.

Кой знае…

— Най-заден, ти като че ли вече не се чувстваш в безопасност дори в личната си пилотска кабина?

— Брам е измислил как да ме нападне и там.

— Нямаш ли с какво да му попречиш?

— Засега не проумявам какво точно средство използва.

— Да не е само умела заблуда, а? Той е имал време да поработи върху психиката ти. Виждам, че вече изпитваш ужас от присъствието му.

Погледът на двете глави се съсредоточи към Луис.

— Убеждавам се, че така и не си се научил да ни разбираш. Криещият се в Ремонтния център пазител ме ужасяваше от самото начало. Сега просто продължавам да се плаша от него. Каквото и да си намислил, за да го надхитриш, ще приема риска или ще се откажа само в зависимост от вероятността да победим. Не обръщам гръб на всяка опасност.

— Аз пък не смятам да нарушавам договора си!

— Това е чудесно.

Имаше няколко скафандъра и обогатители, предназначени за хора. Луис и Брам щяха да носят два комплекта. Той провери всички херметични съединения. Изпразни старателно рециклиращите резервоари и от последната прашинка в тях, допълни хранителните запаси, продуха отново скафандрите и презареди батериите.

Новака се занимаваше със своя защитен костюм. Най-задния оглеждаше подредени накуп прехвърлящи дискове.

— Знам защо умря Тила Браун — промърмори Луис.

— Пазителите умират лесно — отвърна кукловодът, — когато се почувстват ненужни…

Човекът завъртя глава.

— Открила е нещо. Може би градинката на Ана, може би следи по двигателите за корекция на орбитата. Все едно. Знаела е, че в Ремонтния център има друг пазител. Била е принудена да вкара „Иглата“ в Картата на Марс, но така ни е направила негови заложници в борбата с нея. Единственият начин да ни осигури безопасност е била собствената й смърт. Обаче…

— Луис, нямаме време. Казвай какво искаш от нас!

— Искам да променя схемата на прехвърлящите дискове, без Брам да научи. После може би ще се наложи да я възстановя в първоначалния й вид. Още не знам дали съм налучкал най-доброто решение. Имам нужда от резервен вариант.

— Какво означава това? — не сдържа любопитството си кзинтът.

Отговори му Най-задния:

— Означава да решиш предварително какво ще правиш тогава, когато няма да ти остане време за умуване.

— Като първата и основна отбранителна техника при бой с вашите ножове уцай — обясни Луис. — Ако те нападнат изненадващо, спасява те подготовката.

— За изкормващия удар ли говориш?

— Не знаех, че се нарича така, но не се съмнявах, че го има. В което и да е бойно изкуство принципът е все същият — превръщаш движенията в условен рефлекс, за да не ги измисляш тепърва при атаката на противника. По подобен начин задаваш на компютъра команди какво да върши, ако не въвеждаш никакви допълнителни указания.

— Хитро — одобри Новака.

— Най-заден, май не мога да разбера нещо в схемата на твоите дискове…

Обсъдиха затрудненията на Луис.

— Системата проверяваше дали наистина искаш да извършиш промяната. Винаги натискай ръба на диска надолу.

— Схванах. Вече мога да го правя и без ти да забележиш. Така ще отричаш искрено обвиненията, че си замесен. Новако, ще имам нужда и от отвличане на вниманието.

— Опитай се да ми опишеш по-точно какво искаш от мен.

— Аз самият още нямам и най-смътна представа. Но мисля, че едва ли ще трае повече от две вдишвания.

 

 

Когато се пренесоха в каютата, Най-задния тъкмо казваше:

— Луис, известно ли ти е, че умираше?

Човекът се подсмихна.

— Според традиционното виждане по въпроса всички умираме полека-лека. Може би с изключение на кукловодите и пазителите. Здравей, Брам. Някакви промени?

Пазителят беше изпаднал в бяс.

— Най-заден, искам най-голямото увеличение. Трябва да видя това село! И направи изображението по-светло!

Сондата летеше през един от засенчените участъци. Много по-близо от наближаващата светла ивица бяха подредените по тъмния сняг на поредната пръскаща планина силуети.

Кукловодът изсвири като камерен струнен оркестър, съпровождащ флейта. Всичко в екрана изведнъж се освети изкуствено и стана по-едро.

Видяно почти точно отгоре, селото приличаше на голям разлят кръст. Бялото на къщите се различаваше от оттенъците на снега. Наклонените покриви се редяха върху скални площадки сред канарите, свързваха ги отъпкани тъмни пътеки, простиращи се на трийсетина километра. Вертикална широка лента от работилници и складове минаваше през средата му. Сградите бяха събрани нагъсто на височина два-три километра над равнината. Горе и долу се виждаха неизменните яркооранжеви петна и още неясни цветове.

Пазителят вече се владееше напълно.

— Мястото ти беше тук. Опасявах се, че сондата ще отмине, преди да се върнеш. Разбираш ли защо това ме тревожеше?

— М-м… А, да.

Едва сега забеляза най-важната подробност. Три сребристи квадрата. Големи товарни платформи. На първата нямаше нищо, на втората — непознати очертания. А върху третата се мъдреше по-малък кафяв квадрат, откроен отстрани със светли широки линии. Колата на Народа на машините още беше върху платформата си, вързана до горната площадка за кацане на балони.

— Бързичко са се покатерили — отбеляза Луис.

Денят ги връхлетя с хиляда и двеста километра в секунда. Екранът блесна ослепително и след секунда се регулира автоматично.

— Имат свое мрежово око — напомни Новака.

Кукловодът нагласи още един екран до този от камерата на сондата. Станаха четири. Вече можеха да наблюдават и от предницата на колата.

Ето ги червенокожите пастири, увити в прекрасни пухкави кожи на сиви и бели ивици. Луис зърна само керемиденочервените пръсти, подаващи се от широките ръкави, плоските носове и тъмните очи, скрити дълбоко в качулките, но нима можеше да сбърка? Безстрашните изтребители на вампири! Няколкото по-едри фигури, също в кожи от главата до петите, трябваше да са планинци. Имаха широки длани с дебели пръсти. Лицата им бяха сребристосиви.

От всички усти начесто излизаха облачета пара — значи работеха усилено… Изведнъж червени и кафяви ръце сграбчиха размитите краища на екрана и изображението се заклатушка.

— Сондата ще бъде далеч от мястото, преди да я забавя достатъчно — обади се Най-задния. — Искаш ли да я върна, за да огледаш пак?

— Защо? Имаме начин да ги наблюдаваме. Най-заден, доближаваме единия край на транспортната система по ръба, където е вероятно да ни засекат. Издигай сондата над стената, когато можеш.

— Слушам и изпълнявам. След дванадесет минути.

Селото бе останало далеч назад, а откъртеното мрежово око се движеше на тласъци и подскоци — издигаха го по несигурни опори в стръмните скали. Екраните отчасти се препокриваха.

— Къде бяхте? — най-сетне попита пазителят.

— Времето да провериш скафандъра си… — започна Луис.

— Да, докладвай.

— … е преди да вдишаш жалко вакуум.

— Ти проверяваш по списък, аз веднага виждам състоянието на системите.

— Ще запомниш първата си грешка, макар и за кратко. Втора не би успял да допуснеш.

— Разбрах. Какво е положението?

— За скафандъра на кукловода не знам нищо. Нашите ще поддържат живота ни два фалана. Допълнихме и презаредихме каквото трябва. Най-задния разполага с шест свободни прехвърлящи диска, затова можем да връщаме някои запаси за рециклиране. Можем също да напръскаме мрежови очи където поискаме. Не намерих оръжия в дока на совалката. Предположих, че си ги преместил. Ти решаваш какво ще носим. Не се сетихме има ли и друго за проверяване.

Брам премълча.

От наблюдателницата на „Скритият Патриарх“ не се виждаше нищо ново и Най-задния изчурулика на този екран да изчезне. Сондата летеше край страничната стена, хвърляйки виолетови отблясъци. Следващото „око“ подскачаше по полегат склон към правоъгълници, затрупани от сняг.

— Ти умираше — упорито напомни кукловодът.

— Видя ли?… Няма значение! Я ми покажи медицинското заключение на машината.

Най-задния издаде звук като от гонг. Подробно описаното състояние на Луис Ву преди лечението отчасти закри двата екрана.

— Ето ти го на интерезик.

Биохимия… промени в структурата, дивертикулоза. Тандж!

— Най-заден, човек е способен да свикне с онова, което му причинява възрастта. Някога старците са казвали: „Ако сутрин се събудиш и нищо не те боли, значи си умрял през нощта.“

— Не е смешно.

— Но и идиот би забелязал, че не е наред, ако започне да пикае газ заедно с урината.

— Струваше ми се крайно неделикатно да те наблюдавам и в такива моменти.

— Много ми олекна от това, което каза! А и дали щеше да забележиш нещо? Дивертикулозата означава поява на малки, издути от газ участъци по дебелото черво. Навреждат на организма по най-различни начини. Моите изглежда са се съединили с пикочния мехур. Тъканта се е инфектирала и перфорирала. Така се е появила свързваща тръбичка между дебелото черво и мехура. Фистула.

— Ти какво си мислеше?

— Имах медицинския комплект. Инжектираше ми антибиотици. Два-три дни се надявах… Случва се на онова място да се появи газ и от проникнали бактерии. Тогава лекарствата щяха да ми помогнат. Скоро обаче разбрах, че имам нужда от водопроводчик, тъй да се каже.

Новака обикновено избягваше да гледа някого право в очите, но този път се вторачи в Луис. Ушите му бяха така плътно прилепнали към главата, че не се виждаха.

— Умирал си? Когато отказа първото предложение на Най-задния?

— Да. Най-заден, ако знаеше, щеше ли да се примириш с предложения от мен договор?

— Въпросът ти е несериозен. Луис, изразявам възхищението си. Ти си страховит противник в пазарлъците.

— Благодаря.

— Възстанови изгледа от сондата — намеси се пазителят. — И аз благодаря! След шест минути тя ще се издигне над ръба и ще премине от външната страна на стената. Най-заден, да разчитам ли, че няма да загубим сигнала?

— Скритът спира част от потоците неутрино. Би трябвало да се дължи на някакъв процес в атомните ядра на основата. Но отслабването на сигнала е предсказуемо и знам как да го компенсирам.

— Добре. Моят скафандър в изправност ли е?

— Та това е резервният ми в края на краищата! — напомни Луис. — Избери който от двата ти се стори по-надежден. Аз ще нося другия.

Сондата все повече изравняваше скоростта си с тази на Пръстеновия свят.

— Сега ли?

— Сега.