Лари Нивън
Тронът (32)

ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
ТРОНЪТ НА ПРЪСТЕНОВ СВЯТ

Изскочиха в здрача на залата и Луис вече хвърчеше, запратен мощно от ръката на пазителя.

Опита се да смекчи падането с кълбо напред. За миг зърна как Брам се прехвърля отново с акорд от флейта и обой. Чудовищна сянка напираше към него, а някой несравнимо по-бърз ги връхлиташе отзад.

Претърколи се върху дясното си рамо, където вампирът бе забивал мръсните си нокти в мускули и сухожилия. Кресна и се превъртя, разминавайки се на косъм с първия нападател. Другият отби ритника на могъщ крак с оранжева козина и се метна към прехвърлящия диск. Прозвуча същият акорд и той изчезна.

А първият хвана Луис и го завлече към по-дълбоката сянка.

— Как си?

Рамото му сякаш пищеше със свой глас. Дробовете се напъваха да поемат въздух. В носа му се сгъстяваше миризмата на кзинт.

— Новако…

— Имам намерение да убия Брам — изтърси кзинтьт.

— Той може и да е мъртъв. — Долавяше друг аромат наоколо. Но какъв? — Онзи, който чакаше тук, опита ли да се разправи с теб? Брам искаше ти да умреш, за да го забавиш. Същото бе отредил и за мен.

— Изобщо не надуших втория, преди да скочи. Сигурно си е казал, че съм безобиден.

— Да не се чувстваш оскърбен от това?

— Но къде е Брам?

— Кой го знае… Контролира мрежата от дискове, а те трябва да са поне двайсетина, пръснати из Ремонтния център.

— Да, включва връзките с музика. Другият май го последва, преди да е променил схемата, нали?

— Значи пропускаме великолепна битка.

Какво надушваше все пак? Цветове на растение. Уханието му пречеше да се съсредоточи. Кзинтът обаче миришеше доста по-силно. По тялото му се усещаха твърди ръбове. Аха… Метателен нож, дълъг прът със заострени краища.

— Вероятно не би успял да победиш Брам — предупреди го Луис. — А и досега се учеше от него, доколкото забелязах.

— Че какво лошо има да убия учителя си?

Охо…

— Ще запомня.

— Не говоря за теб, Луис! Дойдох да почерпя от твоята мъдрост, но Брам ме принуди да му стана слуга. Учих се и от него, като слушах и наблюдавах, докато не реших, че е време да узная и как мога да си върна свободата. Виж какво имам. Оръжията на Кронос.

— Съвсем подходящо за случая, но Брам…

И в този момент пазителят скочи от тавана. До пода имаше десет метра. Тупна тежко, извъртя се и насочи нагоре невидимото острие, защото още един силует падаше след него.

Ръцете на другия замахнаха и Брам се метна встрани. Някакви кръгчета издрънчаха по камък. Я, да не са шурикени?! Променливият нож отлетя от ръката на вампира. Врагът се приземи умело на нозете си. И той беше целият на буци, но значително по-едър от Брам. В едната му ръка блестеше остър метал, другата притискаше към гърдите.

Луис пак трябваше да догонва мислено вихрените случки.

Брам явно бе закрепил на тавана обърнат надолу прехвърлящ диск. Дали се бе поучил от клопката на марсианците?

Отново тичаше с все сила към първия диск, едрият му противник изоставаше поне с един скок. Новака също се втурна напред от укритието си. Мушна яростно с дългия прът към ребрата на Брам.

Вампирът дори не се озърна. Закова се на място, прътът се стрелна покрай корема му и Брам вече го държеше точно в средата. Изтръгна оръжието от ръцете на кзинта и го халоса по челото с другия край.

Забавянето обаче се оказа гибелно. Едрият се стовари отгоре му, удари с ножа по китката на вампира, после съсече замахналия към лицето му крак, сряза втората ръка, втория долен крайник…

Брам пльосна безпомощно с разпрани сухожилия.

А нападателят пак не се виждаше никъде. Обади се от сенките на търговското наречие, както го знаеха в Града на тъкачите, но с обичайното за пазителите придихание. Преводачът на Луис не се запъна и за секунда.

— Косматият, не доближавай засега. Ще бъдеш удовлетворен накрая. В момента е най-добре да поговорим.

Зашеметеният кзинт се подпря на ръце и седна.

— Луис?…

Ако вторият пазител още се боеше от Брам, това важеше и за човека. Реши да не мърда от мястото си.

— Новако, не се намесвай. Аз го доведох тук.

— Вярно е — потвърди едрият. Стените отразяваха гласа, тъй че не се знаеше откъде точно звучи. — Защо го направи, Луис Ву?

Брам лежеше в локва кръв. Не се и опита да превърже раните си. Не посягаше към оръжията. Луис предположи, че каквото и да направят за него, вампирът ще престане да се храни и ще умре. Пазителите губеха желание за живот, ако бъдат обезсмислени стремежите им.

Луис подвикна към мрака:

— Ти си Ритмотвореца, нали?

— Ти пък си Луис Ву, който кипна цяло море. Защо ти хрумна да превърнеш един нощен човек в това?

Брам се намеси.

— Времето ми свършва. Мога ли да взема малко от твоето? Ела насам. Кълна се, че нищо не те заплашва. Луис, Ритмотвореца зададе моя въпрос. Защо включи прехвърляща линия за един мършояд, когото дори не си виждал с очите си?

— Извинете ме за секунда… — измънка човекът.

Пак го мъчеше проклетото ухание на цветя. Изобщо не се надигна от пода, само поглаждаше смъдящото си рамо.

— Брам — започна той, — вече знаеш защо реших, че ти и Ана сте неподходящи да властвате в Ремонтния център. Не те чух да възразяваш. Нека изложим доводите си пред Ритмотвореца и той да отсъди кой е прав. Съгласен ли си?

Мълчание.

— Ритмотворецо, разгледа ли скелета?

— Да.

— Нарекох стария пазител Кронос. Бил е от твоите предшественици. Мисля си, че дори Брам разбра какво означава това. Кронос е имал осемдесет хиляди фалана да насочи развитието на своите потомци в желаната от него посока. Създал империя, скрепена от съобщителна мрежа, по цялата Дъга…

— Пръстена. Светът е пръстен — поправи го сдържано Ритмотвореца.

— Почти невъзможно е да си представим каква площ е обхванала размножителната програма на Кронос. Нощните хора сигурно са десетки милиарди. И всички сте от една и съща раса, а вампирите не са. Кронос ви е превърнал в идеалните пазители.

— Вече виждам възможности за още някои подобрения — осведоми го мършоядът.

— Нима? Брам пък е пазител, произлязъл от една разновидност вампири. Имаме изобилие от записи. Ще се убедиш, че си безспорно по-висш от него. По-голям мозък. По-гъвкава приспособимост. Разчиташ не толкова на рефлексите си, колкото на способността да избираш. Брам, някакви възражения?

— Той ме победи, какво да обсъждаме? Естествено е да бъде по-умен, щом и като размножител се е отличавал с разум. Но, Луис, той не знае нищо. А нашествениците са наблизо. Длъжен си да го научиш!

— Това ми е ясно…

— Няма значение, че ще нарушиш договора си с мен. Трябва да го обучиш по-бързо. Ритмотворецо, ти се доверявай на намеренията му, но се съмнявай в неговата логика. Учи се и от Живеещия в паяжината, ала не му вярвай, преди да ти предложи договор.

— Може ли и аз да кажа нещо? — нетърпеливо го прекъсна Луис.

— Говори.

— Ритмотворецо, пазителите могат да причинят страшни беди, когато се сражават помежду си. Брам и партньорката му отстраниха един проблем. Сега пазителите по страничната стена са планинци. Нека да си останат там. Ще ти обясня защо, когато… — Ох, ароматът! — … се върнем в кораба. — Ами да, това е дървото на живота! — Ритмотворецо, измъкни ме оттук. Не бива да оставам повече!

— Луис Ву, ти си прекалено млад, за да реагираш на миризмата, която изпускат корените. А и тя е слаба.

— Не, твърде стар съм! Корените ще ме затрият! — Застана непохватно на колене. Не можеше да движи дясната си ръка. — Предишния път, когато ги надуших, едва ми се размина.

Стана с помощта на Новака и се повлече към прехвърлящия диск.

Веднъж вече бе надмогнал пристрастяването към жицата. Потисна влечението и към дървото на живота. Е, да, миризмата наистина беше по-силна преди единадесет години. И само отказал се от токоманията човек би намерил сили да се откъсне от нея.

Пръсти като нанизи от орехи хванаха китката му.

— Луис Ву, чух го да използва три различни мелодии. Всеки път го следвах. Едната линия води към капан и скривалище с оръжия, втората към онзи диск на тавана, последната — към мястото, където се бихме. Там има обширни полета с дърво на живота под изкуствено слънце…

— Луис се закиска. Миризмата упорито се загнездваше в мозъка му, а изходът минаваше през градината, където се бе сражавал с Тила Браун!

Ритмотвореца се взираше в него.

— Бил си твърде стар, но нещо те е променило. И Брам като че се смееше. Звучеше страшно.

— Четох архивите. Експериментална технология, открадната от Земята, после „Дженеръл Продъктс“ я купил от някакъв подозрителен търговец на планетата Фафнир. Луис, не забравяй, че лежа в личния автолечител на кукловода! — Гласът му беше съвсем неподходящ, а и дробовете му изневеряваха, но той все пак се хилеше. — Сега си на осемдесет фалана. Най-много на деветдесет. Не повече. Така ще ме запомниш!

Ритмотвореца и Новака зяпаха Луис Ву. Миризмата още гъделичкаше носа му, но не го изпъкваше с непреодолимо влечение. И мислеше горе-долу ясно. А това означаваше…

— Бях тежко болен — обясни на двамата. — Вероятно автолечителят се е престарал, докато ми е връщал здравето. Променил е всичко. До последната клетка.

Брам беше прав. Двайсетина години, в краен случай двайсет и пет…

— Значи би могъл да се преобразиш и в пазител — напомни мършоядът.

— Това е само една възможност за избор.

Озърна се. Брам беше мъртъв. Дали пазителите можеха да спират сърцата си по своя воля?

— Възможност, но не неизбежна — добави. Силите му сякаш изтичаха.

— Ти си зле — забеляза Ритмотвореца.

Кзинтът го прихвана и го настани на пода. Раздутите пръсти на мършояда започнаха да го мушкат и опипват. Медицинският комплект не бе постигнал чудо. Имаше какво да се лекува в тялото му. И рамото се подуваше заради петте дълбоки рани.

Лявата ръка на Ритмотвореца, добила още по-страховит вид вече висеше на превръзка през шията му. Пазителят обаче не й обръщаше внимание.

— Не познавам твоята раса. Не ми се вярва, че ще можеш да ходиш, а и скоро май ще започне да те тресе. Как би се лекувал?

— Като се върна на кораба. Ще се пъхна в автолечителя. Той оправя всички болежки.

Ритмотвореца отведе кзинта. Върнаха се скоро. Вдигнаха Луис и го отпуснаха по гръб върху товарен диск на метър над пода. Щяха да го теглят с въже.

— Това ще те носи. Дай знак на вълшебната врата.

— Не мога да пея програмния език на Най-задния!

— Значи няма измъкване оттук?

— Мисля, че не е точно така.

— Луис, как да намеря сина си?

— Ох… Тандж! В тази бъркотия и аз забравих за Каварфа. Ще се навърта ли при тъкачите? Има ли други от нощните хора наоколо?

— Имаше още неколцина с нас, когато се пренесох тук. Ако иска, ще му помогнат да се върне при майка си. Боя се само да не ме е последвал.

— Не, щеше да го надушиш. Мозъкът ти на пазител веднага открива онези, които са ти подобни генетично. Той ме познава. По-добре да изпратиш мен, отколкото да отидеш ти.

— Прав си. Ще се ужаси от вида ми. Луис, как мислиш, ще включа ли накрая вълшебната врата, ако опитвам различни мелодии?

— Можеш ли да провериш къде ще те прехвърли? Брам се е погрижил да има предостатъчно клопки. Пък и не е задължително да минаваме през дисковете. Веднъж вече се връщах по обиколния път до „Иглата“ без помощта на Най-задния. И пробих тунел до кораба. Съществува и в момента.

— Колко дълго ще пътуваме?

— Няколко дни. Ще трябва да ме дърпате. Нуждаем се също от храна и вода.

— Вода има в стопанството за дървета на живота. А храна…

Ритмотвореца и Новака се обърнаха към трупа на Брам, но се поколебаха. Мършоядът промърмори:

— Доколкото знам, на другите не им е приятно да гледат как ям.

— А и той още не се е разложил — напомни кзинтът.

— Приятелю на моя учител, малцина са склонни да обсъждат храната на нощните хора, но виждам, че ти си любознателен. Можем да ядем и наскоро умрелите. По-някога дори предпочитаме плътта им, макар някои да са жилави отначало, а пък този беше и пазител. Мога да го сложа върху втори товарен диск и да го дърпам с много по-дълго въже…

— Аз обаче огладнях. И също не бих те обидил, като ям пред очите ти, нали?

— Вземи колкото ти е необходимо.

Луис обърна гръб на сценката, но се ухили неволно. Звуците му стигаха, за да си представи гледката. Новака се опитваше да откъсне достойно заслужената си порция от тялото на вампира. Най-сетне замахна със своя уцай и се отдалечи.

Ритмотвореца се върна и скръсти крака на пода.

— Трудно е да промениш навиците на едно дете. Дали ще желае да ме изслушва по-нататък?

— Добре започнахте.

— Луис Ву, има храна и за теб. Не вярвам да рискуваш, ако хапнеш от корените на дървото на живота.

Неволно трепна в първия миг. И все пак…

— Да, приличат на сладки картофи. Ние ги печем.

— Тоест?

— Разпалваме огън. И слагаме корените в жаравата, когато изстине малко.

— В стопанството ще намерим какво да горим.

Зад тях се разнасяха упорито жвакане и вбесено ръмжене. Кзинтът още се бореше с коравото месо.

— Новако, ще намериш плячка в онези полета. Има малки бързи животинки. Струва ми се, че никой освен нощен човек няма да вкуси от Брам, и то не само днес.

— Добре, пусни ме на лов!

— Ще се наложи да ти помогна с връщането. Ритмотвореца издаде приятен звук и двамата стъпиха върху диска.

 

 

Пазителят-мършояд донесе цяла купчина жълти корени.

— Новака ловува сам. Изсвирих знака за връщане. Може да дойде при нас, когато се засити. — Започна да нарежда корените в огъня. — Как предпочиташ водата си?

— Чиста. За температурата нямам предпочитания.

— Дори и студена?

— Разбира се.

Ритмотвореца се върна с голям леден къс.

— По-лесно е, вместо да се чудя какъв съд да подбера.

— Откъде го взе?

— Далеч горе, там въздухът е рядък и мразовит. — Пазителят намокри парче плат с капките от леда и го уви около шията на Луис. — Колко трябва да се пекат корените?

— Около час. — Запитаният посочи часовника в кожата на китката си. — Отбелязва приливите и отливите, от което-обаче няма голяма полза тук, нали? Ето така се включва калкулаторът. Това пък е игра, местиш числата като… А, бързо налучкваш!

Появи се Новака с окървавена уста и нещо червено в ръката си. Зае се да го нареже със своя уцай.

— Потърсих животно като в Картата на Земята. Не са съвсем същите, но това поне прилича на заек.

Махна кожата и нагласи малкия труп над огъня.

— Позабавлява се, нали?

Кзинтът поумува.

— Е, да. Аз поне не съм ранен.

Луис се вгледа в издутото му чело и спечената по козината коричка.

— Всички сме ранени. Победителите обаче не се тревожат за раните си. Разкажи ни някоя история.

— Нека ти си пръв. Сражавал си се с Тила Браун — пазител, надарен с късмет.

— Не се гордея особено с тази случка. Предпочитам да ти разкажа как кипнах едно море.

Описа борбата с огледалните слънчогледи. След това Новака сподели каквото бе слушал от баща си — как се появил в Картата на Земята с кзинтски щурмови катер и кукловодски прибори. Войната. Приятелите и враговете, изтреблението, взимането на самки от родове, с които да скрепи съюза си. Как се учил да говори с тях.

Кхмий бе създал три деца през малкото дни, прекарани в Картата на Кзин. Когато успял да отдели време, прибрал най-големия си син, без да разваля дружеските си отношения с местния владетел Катакт, и го отвел в Картата на Земята. На дванадесет фалана Новака видял първия човек в живота си.

А старшият син на владетел трябвало да мине през дълга и трудна подготовка. Учил за все същите приятели и врагове: кого да държи под око, на кого почти да се доверява, как да подхваща разговора с вероятни партньорки…

— Това може да бъде и досадно — подхвърли Ритмотвореца.

— О, накрая наистина ми идеше да вия от скука. Един ден ревнах срещу баща си и го предизвиках. Той ме пусна да замина. Бях ранен, гладувах, пороби ме пазител-вампир, но поне се отървах от всички наставления. Ритмотворецо, сега ти ни разкажи нещо!

— Ще го изпея. После ще поспим и Луис ще ни поведе към безопасността.

Пазителят-мършояд запя за творение на огнената магия, оставено от Луис Ву, който някога кипнал море. Петима храбреци измежду нощните хора взели тази вълшебна врата. Не знаели накъде води, нито как да я накарат да действа.

Една нощ Камбанката изчезнала.

Останалите обещали, че ще попречат на неговия син да го последва, и Ритмотвореца минал сам през вратата. Привлякъл го аромат, обещаващ невъобразимо блаженство.

Събудил се в градината, където расте дървото на живота. Жената, преминала преди него, лежала мъртва наблизо. Камбанката се оказала твърде стара, за да се преобрази.

Обикалял и се учел. Намерил залата за управление на антиметеоритната защита с нейните следящи устройства. Измислил сам цяла нова физика, за да си обясни видяното… Двамата с Луис обсъдиха прозренията му, а Новака слушаше. Ритмотвореца се бе досетил за съществуването на черните дупки във Вселената. Знаел и за останалите пазители, дори кой от коя раса е произлязъл.

— А с какво се хранеше? С мърша от зайци ли?

— С Камбанката, разбира се. Пък и не се събудих след толкова много време, че да прегладнея.

Луис се опита да му обясни набързо всичко, което според него пазителят трябваше да научи. Корабите на нашествениците. Време било да хванат пленници, за да проумеят какви са всъщност намеренията на бойните флоти. „Скритият Патриарх“ и неговият екипаж. Сигурно навсякъде имало потомци на Строителите. А децата щели да имат нужда от партньори — след броени години. Живеещият в паяжината…

— Луис, договорът е равносилен на недвусмислено обещание, нали? Защо обаче Живеещият в паяжината ще пожелае да ми предложи такъв договор?

— Заради страха си — увери го Новака.

— А най-добре е и ти да му предложиш нещо, което той жадува — добави Луис. — Ритмотворецо, не би ли му обещал четиристотин и първия правоточен двигател?

И неговата вечеря беше готова. Продължи обясненията, си между хапките. Бусардов правоточен двигател, двигател за корекция на орбита, термоядрен синтез… Ритмотвореца вече разбираше принципа на реактивното движение и бе научил за неустойчивостта на Пръстеновия свят.

— Има само четиристотин опори. Когато направите четиристотин и първия двигател, ще поставим „Гореща игла на дознанието“ в оста му. Корпусът на „Дженеръл Продъктс“ защитава от всякаква радиация. Със субсветлинна скорост Най-задния ще настигне Флота на световете за около хиляда години…

На Новака явно му замириса на интриги и изведнъж реши да се махне.

— Предполагам, че дори толкова дълго пътуване не би го притеснило — каза Луис. — В момента консерваторите управляват Флота на световете. Нищо няма да се промени дотогава. Може би дори ще го приемат охотно. Както и да е, поне имаме какво да му предложим.

— Обича игрите на надмощие, нали?

— Прозорлив си.

— Нека си играе тогава! Ако силата му стане прекалена, ще му дадем двеста и първия двигател. Очевидно е, че не са необходими четиристотин. Новако, още ли се чудиш защо оживя?

Кзинтът побърза да седне при тях. Ритмотвореца изпя как е намерил скелета и оръжията на Кронос. Имало какво да го подсети, че старият пазител е бил предизвикан и победен. Избрал своето място за засада и се притаил.

Огромно същество с оранжева козина нахлуло изневиделица в залата. Ритмотвореца го дебнел, но не усетил заплаха в него.

— Може би, защото моята раса не е свикнала да приема миризмата на твоята като знак за опасност. — Новака се замисли. — Но вече знаех, че врагът ще се опита да ме изненада. И когато се прехвърлиха двама хуманоиди, а единият от тях хвърли другия настрани…

В този миг Най-задния изникна върху прехвърлящия диск.

Изписука като смазано от ковашка преса пиано и изчезна, но Ритмотвореца беше удивително бърз. Стъпи върху диска частица от секундата по-късно, следван от кзинта.

Луис напразно крещеше:

— Чакайте! Ами ако паднете на Монс Олимпус? — Намръщи се от болка. — Идиоти… — промърмори той, но все пак се затътри към диска.

 

 

Ритмотвореца бе застинал в чудновата защитна стойка. Новака, доближил го опасно, се опитваше да го успокои. Пазителят като че не чуваше.

— Искам да беседвам с най-старшия от вас — заяви той непреклонно.

Хиляди двуглави трикраки същества се взираха в него откъм пилотската кабина.

— Ние се казваме „Най-задния“ — отвърна едно от тях. — Това съм аз. Какво желаеш?

— Да ме учиш.

Гранитното блокче беше избутано встрани. Луис докуцука при пазителя и кзинта. Болката в рамото го ядосваше.

— Как успя?

— Опрях предните си крака в стената и бутнах със задния. Брам изпита веднъж силата на ритника ми. Не биваше да си позволява такова нехайство.

— Имали сме късмет…

— Къде е Брам?

— Довършихме го. Ритмотворецо, най-добре ще учиш тук в „Гореща игла на дознанието“, особено от тези картини. Предават ги бронзови паяжини като оная на скалата в Града на тъкачите.

— Ще се вслушам в съвета на Брам. Живеещ в паяжината, ти ще ме учиш, но не бива да ти се доверявам, докато не сключим споразумение.

— Ей сега ще разпечатам стандартния договор, който моята раса използва при наемане на служители.

— Искаш да ме разсмееш ли? Луис, моят син трябва… — Пазителят се озърна. — А! Веднага в автолечителя! Голямата кутия там, нали?

Новака вече носеше Луис. Наместиха го, а Ритмотвореца се взираше неуверено в данните.

— Колко трябва да остане вътре?

— Най-много три дни — успокои го кукловодът. Човекът изведнъж заговори припряно:

— Никой нищо да не подписва! Най-заден, не знам с какво можем да храним мършояд тук. Опитай все пак с престояло телешко или вонясало сирене. Ритмотворецо, надявам се да не унищожиш последния кораб на земните копои, освен ако направят голяма глупост…

— Нямаш други вероятни партньорки от своята раса наблизо, така ли?

— Е… и за това помислих. В момента пазителите-планинци са господари на страничните стени, но вероятно са уплашени до полуда. Ще си поприказваш ли с тях през онзи прозорец с черното небе и големите странни градежи? Хора от твоята раса отмъкнаха паяжината от леговището на вампирите и я пренесоха триста хиляди километра. После нагоре по планината…

— Вече научих по нашата съобщителна мрежа.

— Кажи на пазителите-планинци, че те отговарят за страничните стени. Внуши им го.

Новака затваряше капака. Луис неочаквано се разсмя.

— Ей, това напомня ли ти за нещо?

Чу своя глас да казва на безбрадо лице с червена кожа:

— Моля ви, искаме да говорим с някой от пазителите в тунела. Ще им предложим договор.

 

Капакът се затвори. Вече можеше да си отдъхне.