Лари Нивън
Тронът (31)

ТРИДЕСЕТА
ГЛАВА КИНГ

Изправи се бавно. Болката е упорит учител. Все пак се движеше по-свободно, отколкото през последните четири дни.

Медицинският комплект продължаваше да вкарва в тялото му необходимите добавки към храната, но вече бе изключил обезболяващите. Луис се освободи от тръбичките и контактите и отиде да погледа.

В трапезарията на „Скритият Патриарх“ Брам разговаряше с двамата потомци на Строителите. Всички мрежови очи по стените светеха, в едното се виждаше същата картина като на втория екран…

Огромната шир на космодрума върху издатината. Двигателят за корекция на орбитата го нямаше — явно бе завършен и преместен някъде. Мина огромна магнитна шейна с великански кули и макари по ъглите. Друга кула се приведе като блестящо пипало и обгърна с безкрайно разклонените си краища изкормения корпус на звездолет, от който бяха свалени златистите тороиди.

А покрай издатината се извисяваха наредени пръстени — терминалът на системата за изравняване на скоростта, в която навлизаха пристигащите кораби.

Друг образ — размазано от движението трасе, над него слабички звезди. Луис реши, че Шепот пак е подкарала возилото си. И докато той си отспиваше, бе го ускорила впечатляващо. Трябваше да е Шепот. Кой друг щеше да напръска мрежово око в шейната?

Следващият екран — бавно изместваща се звездна панорама, видяна през сребристата фрактална дантела. Мигаше мъничък зелен курсор.

— Открих кораб — обади се Най-задния.

— Покажи ми го.

Увеличението нарасна неимоверно. Смътен силует на дълъг прът. Крилати апарати се лепяха по него като листни въшки на клонче. В близкия край се мярна голямо конусовидно сопло и/или край на плазмено оръдие.

— Поредният кораб-майка на Обединените нации. Добре си се справил.

Брам бе излязъл от трапезарията. Кукловодът забеляза движение по транспортната система. Гонг. Екранът показваше картината от другата страна на мрежовото око.

Не беше предишната магнитна шейна на Шепот. Внушителна тъмна платформа. Издигаха се намотки от кабели с всевъзможна дебелина, разклоняваха се подобно на артерии и се губеха в краищата на екрана. По средата стърчеше тънка колона.

Шепот се държеше за най-близкия кабел, широк поне колкото китката й. Рееше се над дъното близо до камерата.

Фантастична гледка, досущ корица на древна книга. Единственото, което Луис успя да разпознае, се намираше до Шепот — прехвърлящият диск от сондата.

Каза си, че умът му не догонва навреме събитията. Имаше нужда от бърза закуска.

Мускулите в гърба, слабините и десният му крак възроптаха, когато се премести пред пулта на кухнята-робот. Да вдигаш кзинт, ако ще и недорасъл… Набра омлет, папая, грейпфрут, хляб.

— Луис, какво има?

— Нищо. Новака готов ли е за излизане?

Едната глава се обърна към екраните.

— Да…

— Не бързай. — Той набра нова поръчка. — Нека го укротим с бут от по-едър бозайник.

 

 

Кзинтът се надигна и се озова пред чудесен телешки бут. Взе го и видя Най-задния, който му бе подал месото.

— Твоята щедрост трябва да е пословична навсякъде — учтиво изрече Новака и заръфа бута.

— Баща ти беше добър посланик на расата си — отбеляза кукловодът. — Научил те е на много неща.

Кзинтът само зашава миролюбиво с уши, без да се откъсва от яденето.

Най-задния си взе от кухнята голяма купа с накълцана трева, но така зае само едната си уста. Постара се Новака да навакса пропуснатите случки — описа му убийствата по магнитно-левитационната линия, пускайки къси записи, а Луис само добавяше по някоя дума. Човекът отново се убеди, че кукловодът няма понятие от стратегия. Кзинтът още не чуваше и намек за това, че Брам бе превърнал слугите си от други раси в затворници.

Новака бутна голямата бяла имитация на кост в рециклиращото устройство.

— Луис, здрав ли си?

— Още не съм готов да се надбягваме.

— Постъпи похвално. Представям си какво ти е струвало. Май гръбнакът ми беше счупен. Да те сложа ли в автолечителя?

— Не, не, не! Всичко ще се реши скоро! Погледни…

Той посочи екрана, в който Шепот висеше неподвижно над плетеницата от свръхпроводници. Бе успял да си поблъска главата и сега обясняваше не само на недораслия кзинт, но и на Най-задния.

— Шепот е в безтегловност. Това означава, че се движи с хиляда и двеста километра в секунда срещу посоката на въртене. И се намира във возило, заело цялата ширина на трасето, но явно е още по-дълго. Тези намотки… Новако, ти беше в автолечителя, когато Брам пускаше намеци. Виждаш нищожна частичка от правоточен двигател за корекция на орбитата. Екипът на Лавкрафт имаше един готов. А Шепот го е превърнала в средство за принуда.

Споменатата тъкмо се озърташе към мрежовото око. Брам едва ли би пропуснал да й обясни какво представлява то.

В този момент пазителят пристъпи от диска. Носеше скафандър с бутнат назад шлем. Огледа съратниците си, после екраните и се запъти към кухнята.

— Какви са новините?

— Каквито ги виждаш — отвърна Най-задния. — Един кораб-майка на Обединените нации е в орбита на сто и петдесет милиона километра от основата на Пръстенов свят, в плоскостта на еклиптиката. Как ще постъпиш с него?

— Още не е време за решение.

Брам отново се взря в екраните. Шепот вече се вкопчваше в кабела като разтревожена маймуна.

— Започнала е да намалява скоростта. Новако, разбираш ли? Надяваме се, че за Кинг двигателят и голямата шейна са прекалено ценни и няма да ги унищожи.

— Луис ми обясни.

— Шепот ме очаква. Искате ли нещо от мен, преди да тръгна?

— Дай ми достъп до прехвърлящите дискове! — изблея кукловодът.

— Засега не може.

— От каква съпротива се боиш? — попита Луис.

— Кинг трябва да управлява снабдителни линии с огромна дължина. Би си помогнал с няколко пазители-планинци. И ще ги сменя начесто, освен ако не му е все едно дали ще измират. Трябва понякога да надушват миризмата на своята раса, да си припомнят кого закрилят. Иначе биха се утешавали само с мисълта, че бранят цялата Дъга, но Кинг запазва тази роля за себе си.

— Значи няма под ръка мнозина.

— А може изобщо да няма помощници. Стига му неговият ум. Правоточните двигатели и без това не се преместват със силата на мускулите. Все едно. Не се боя от пазителите, произлезли от Висок чукар. Ако видят на чия страна клони победата, сами ще довършат губещия. Защото тяхната раса е заложник в ръцете на победителя.

— Подскажи ни поне какво да правим, ако убият и теб, и Шепот.

— Изпълнявайте договора. Закриляйте всички по Дъгата.

Брам херметизира шлема си. След миг вече беше виртуална частица без определено място в света, а лявата и дясната стени светнаха за малко в оранжево от отделилата се топлина при прехвърлянето.

 

 

Мънички шишенца се плъзгаха в улея на кухнята. Най-задния ги слагаше поред в медицинския комплект.

— Антибиотици.

— Благодаря ти. Май съм се отнесъл, а? Още шишенца.

— И обезболяващи.

Шепот не се мяркаше никъде по голямата магнитна шейна. Досега уж не се бе крила… Кинг несъмнено я беше засякъл с телескопите си, а пък скъпоценното му съкровище просто се набиваше в очи. Каква ли игричка подхващаше Шепот?

Дали се е мушнала някъде високо в този конус от свръхпроводници? Умееха ли впрочем вампирите да се катерят ловко?

Или е под огромната магнитна платформа?

Нищо не се променяше. Дори при свирепо обратно ускорение спирането щеше да отнеме доста време. Луис се почуди дали Шепот смята да нахлуе като та раи в крайната точка на линията. Може би и Кинг се питаше за същото.

А, не. Десетина часа с хиляда и двеста километра в секунда… Изминала е не повече от четиридесет милиона километра. Транспортната система се простираше на триста милиона километра, а къде ли точно по невероятното разстояние дебнеше противникът? Не би дала на Кинг такава прекрасна възможност да я обстрелва.

Пазителят-вампир можеше да е навсякъде, особено ако е оставил на планинци работата по монтирането на двигателите. Това какво беше?…

Магнитна шейна от по-малките, която почти се губеше по широкото трасе. Фучеше право към мрежовото око, и то на зигзаг. Забави… изравни скоростта си с платформата… опря се в нея. Пет еднакви скафандъра се стрелнаха напред, преди Луис да успее да мигне. Най-задния изсвири остро, екранът сякаш се завъртя, но нападателите вече не се виждаха из джунглата от кабели.

Пет еднакви… значи са планинци, нали? Щяха да пазят двигателя от случайни повреди в битката, да служат временно и на единия, и на другия враг. Освен това Кинг явно ги използваше за отвличане на вниманието.

Всеки, гледал поне веднъж изпълнението на опитен фокусник, би се досетил лесно, че и той самият е сред тях, пораздул скафандъра си отвътре с допълнителна броня или оръжия.

Далеч назад се развихряше сблъсък. Луис си каза, че става досадно. Нищо не се виждаше. Озърна се към кзинта — щеше ли пак да пощурее? Новака обаче се бе вторачил с търпението на котка, притаила се край миша дупка.

Едва различимо движение, бледи проблясъци… и изведнъж още две шейни се запромъкваха през намотките! Просветващи лъчи се мъчеха да ги напипат. Спуснаха се и той ги изгуби от поглед, после се появиха пак. Едната се блъсна в кабел сред отровносиньо сияние, отскочи и се преметна през ограничителя на трасето. А другата…

— Хитро! — прошепна Луис и побърза да огледа дъното на платформата.

Нямаше никой.

— Луис?… — неуверено се обади кукловодът.

— Шепот е залепила малките шейни отзад, където Кинг не би ги забелязал. Мярнаха се две, но може да са били и повече. Управлявала ги е от онази, в която се е криела, само че в коя точно? Вече се е измъкнала и ги издигна, за да стреля Кинг по тях. Дори да е проумял маневрата, тя сигурно е някъде по платформата, а той се издаде. Де да знам обаче дали не греша…

— Платформата ще спре скоро. И тогава бойното поле ще се разшири, нали?

— Ами да, прав си. Ако…

Брам вече беше на нея.

Ярко острие мина през мястото, но пазителят ловко се мяташе между кабелите и отвръщаше на стрелбата с лазерното фенерче, отнето от Луис. Истинска енергийна буря се развихри из дебрите на двигателя. С другата ръка Брам притискаше срязания си скафандър.

Още две дребни фигурки подскачаха из намотките и се дуелираха с лъчи.

— Аз тъкмо… — промърмори Луис и стисна устни.

— Сподели с нас прозрението си! — подкани го Новака.

— Светлината няма да повреди свръхпроводниците. И тримата използват само лъчеви оръжия. Ако Кинг знаеше предварително…

Брам щеше да умре скоро, ако не се върнеше. Сега се криеше и само наблюдаваше. И като че ли нямаше представа кой от сражаващите се е Шепот, кой — Кинг. Бе направил каквото можеше.

Единият противник избухна като свръхнова звезда и се разпръсна на гаснещи искри.

Другият блесна още по-ярко и бързо се загуби от погледите им. Четири фигури подскачаха като бълхи и се опитваха да обкръжат Брам.

Луис се разкикоти.

Пазителят-вампир се втурна към прехвърлящия диск. И той грейна в миниатюрно подобие на слънце, после изчезна. Вече отскачаше от диска в каютата, отмяташе шлема си и поемаше въздух с хриптене. Тук-там скафандърът му беше нажежен до червено. Пазителят го смъкна, като свали ръкавиците последни. Захвърли останките под душа и пусна водата.

Луис още се хилеше.

И Новака сякаш се усмихваше, само че при кзинтите това не беше признак на веселие. Младокът изръмжа:

— Някой от вас ще ми обясни ли какво се случи?

— Шепот е мъртва, останах сам — изрече Брам. — Какво още трябва да знаеш? Пазителите, които служеха на Кинг, бяха длъжни да се грижат за двигателя. И тримата избрахме лъчеви оръжия. Схвана ли, Новако? Безопасността на Дъгата зависи от двигателите. А ние сме пазители!

— Схванах.

— Четиримата слуги се убедиха, че никой от нас няма да унищожи платформата или двигателя. Шепот си мислеше, че ще доубият претърпелия поражение. Те обаче видяха, че двама загинаха, а третият е в затруднено положение. Решиха да ме довършат, за да се отърват от нас веднъж завинаги. Явно съм им се сторил лесна плячка. Лишени от разсъдък твари… Щом ме видяха да се появявам толкова внезапно, не проумяха ли, че ще се махна по същия начин?

Брам се вторачи в екрана, на който четирима пазители от Висок чукар се скупчиха около прехвърлящия диск. Прожекторите в шлемовете им примигваха трескаво. Единият погледна право в мрежовото око. Всички се отдръпнаха.

И екранът почерня.

— Това няма да ги спаси — промълви Брам й се обърна. — Най-заден, защо имаше активирана линия между Града на тъкачите и залата на антиметеоритната защита?

— Попитай Луис Ву.

Как да укориш кукловод от Пиърсън, че е пъзльо? Луис дори не го погледна.

— Брам, в договора ни има и клауза за непреодолимите нравствени противоречия. Аз реших, че си неподходящ да властваш над Пръстенов свят.

Ръката на пазителя стисна по-силно от клещи лявото му рамо и го повдигна над пода. Кзинтът настръхна, не знаеше дали да се намеси.

— Каква безумна наглост у един размножител… О, заради Тила е, нали?

— Какво?!

— Тя ви е принудила да я убиете. Както ви принуди да изтребите стотици милиони планинци, за да върнете Дъгата на мястото й. Разбира се, трябвало е да умре, за да спаси заложниците, тоест вас. Разбира се, и Дъгата би се ударила в слънцето без плазмен шнур, който да захранва малкото работещи двигатели. Но защо е дръзнала да натрапи тази работа именно на теб?

— Добре де, аз се питам същото.

Брам му позволи да стъпи на пода, но все още не го пускаше.

— Прочетох каквото имаше за теб в корабния компютър. Ти започваш да разчепкваш проблеми, после ги зарязваш…

Вече си бе внушил, че е готов да умре, но разговорът определено ставаше по-смахнат от очакванията му.

— Какви проблеми?

— Открил си опасна чужда раса в космоса. Свързал си се с тях, посочил си им пътя към родния ти свят, но си стоварил на професионалните дипломати трудната задача по постигането на разбирателство. Довел си Тила Браун на Пръстенов свят и си поверил на друг грижите за нея.

— Тандж, Брам, тя сама направи избора си!

— Харлоприлалар пък си отвел на Земята и си допуснал да я погуби полицията на Обединените нации.

Луис си замълча.

— Въпреки недвусмисленото последно послание на Тила, ти си пренебрегвал дълга си цели четиридесет и три фалана. Само страхът от смъртта те върна тук. Но си разбрал какво е искала да ти подскаже, нали?

— Ама това е абсолютно…

— Трябва да отсъдиш кое е добро за безопасността на Пръстенов свят. Доверила се е на твоята преценка, а не на своята. Или по-скоро само се е надявала…

Кукловодът се намеси иззад кухнята-робот.

— Тила не беше мъдра. Това не е задължително качество у пазителите. Не обмислят логично подбудите си. Но може и да е налучкала вярното решение.

— Най-заден, стига с тези смехории! Брам, трябва да знаеш, че съм си нагъл по природа. А ти търсиш изтънчени кроежи там, където ги няма. Присъщо е на прекалено умните същества.

— Как да постъпя с пазителите, които убиха партньорката ми?

— Ще помолим хората от Висок чукар да ни свържат с някой от тях. Ще им обясним, че вече те отговарят за страничните стени. Брам, пазителите-планинци буквално ще горят от желание да защитят Пръстенов свят при каквато и да е заплаха. Всяка опасност се стоварва първо върху страничните стени и това им е ясно до болка.

— Вярно. Но да се заемем и с другото. Управлявах Ремонтния център седем хиляди фалана. Защо реши, че…

— Знам какво си направил. Датите съвпадат твърде точно, за да е случайност. Дори не се опита да прикриеш истината!

— Говориш с много раси. Пътувал си из космоса. Как бих успял да те излъжа?

— Аз обаче съм озадачен — призна си Новака. Луис бе забравил за него.

— Той и Шепот са търсили загадъчния старши пазител… Колко време го издирвахте, Брам? Стотици фалани? Дори със следящите системи в Ремонтния център не сте го открили. Пръстенов свят е прекалено голям. Но ако знаеш къде ще отиде един пазител, можеш да го изпревариш. Например при наближаващо бедствие. Брам също непременно ще измисли как да премахне онзи кораб-майка, криещ се под основата. Нали?

— Така е.

— Двамата са забелязали огромно тяло, летящо към този свят. Точно от това имали нужда. Кронос не би допуснал катастрофата. Трябвало е да се върне в Ремонтния център. А Шепот и Брам щели да го причакат. Познах ли?

Мълчание.

— Вероятно е знаел как да предотврати бедата. Те са искали първо да проверят ще стори ли нещо. Брам обаче скоро надушил, че работите не вървят според плана…

— Луис, той действаше по навик. Първата му грижа беше да се защити. И ние не се стърпяхме… Не можехме да чакаме повече. Не можехме!

Пръстите му се забиваха до кръв в рамото на Луис.

— Значи сте го убили, преди да си е свършил работата.

— И едва не закъсняхме! Дебнехме се взаимно. Познавахме добре този грамаден лабиринт и си поставяхме клопки. — Брам вече говореше на Новака, разказвайки за кървави битки на онзи, който обожаваше такива истории. — Ана остана саката. Тъй и не разбрах как той ми счупи крака в мрака. Но го убихме.

— А после?

— Оказа се, че не е знаел какво да прави. Луис, огледахме старателно всичко, което носеше. Не открихме нищо полезно.

— Дори да е знаел, вие не сте му позволили. Но ти и Шепот също не сте измислили нищо.

— Новако… — започна пазителят.

— Оставили сте Юмрука на бога да се забие в Пръстеновия свят!

— Новако! Един враг ме чака в залата за управление на антиметеоритната защита. Ето, връщам ти твоя уцай. Отиди и го убий.

— Добре.

Брам изсвири преливащи се трели с късата си флейта. Кзинтът пристъпи върху диска и се прехвърли. Луис понечи да скочи след него, но коравите пръсти потънаха още по-надълбоко в плътта му.

— Ах, ти, скапан кръволок…

— Знаеш къде трябва да отида. Аз решавам. Ще дойдеш с мен.

Двамата с Брам заедно прекрачиха към прехвърлящия диск.