Лари Нивън
Тронът (30)

ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА
КОЛИЪР

В каютата за екипажа на „Гореща игла на дознанието“ едва-едва се побираха четирима: Брам, Най-задния, Луис Ву и Новака, който още лежеше в грамадния черен ковчег на автолечителя, заел мястото на някогашния кът за упражнения. Тримата будни използваха поред едни и същи баня и кухня.

Стараеха се да не си пречат. Кукловодът се пъхаше за почивка между спалните плоскости, човекът пък нямаше нищо против това. Преместиха товарните дискове с медицинския комплект до водното легло, където той се изтягаше на свой ред.

Сега обаче седеше, скръстил крака върху податливата гъвкава повърхност, дъвчейки нещо хрускаво и лишено от калории. Скуката го изкушаваше да преяжда. Може би в кръвта му имаше и излишни количества обезболяващи вещества.

Брам не го пускаше да се разкършва сам в дока на совалката, а Луис Ву се чувстваше достатъчно оздравял, за да има нужда от движение. Предложи на пазителя да идва с него, за да го научи на йога или дори на някои бойни похвати. Брам отказа. Искал да бъде тук, когато…

Какво ли очакваше да се случи, дяволите го взели? Два дни почти не откъсваше поглед от съсипаната сонда. Екранът, който закриваше отчасти останалите шест… не, само пет като нея, я показваше как си лежи върху магнитно-левитационната транспортна система.

Луис започваше да изпитва непоносимост към затворени пространства. Вляво и вдясно виждаше чернилката на изстиналия базалт. В космоса поне щеше да има звезди; и безкрая на Вселената, ширнал се навсякъде около него.

Е, да му се не знае, можеше да ги зяпа и в момента!… Едното мрежово око беше напръскано върху трасето и показваше именно космическа гледка през фракталната си дантела.

В друг екран откраднатото мрежово око се местеше по тунел с гладки стени. Спря за няколко часа пред въздушен шлюз, после мина през няколко люка. Мяркаха се, макар и за малко, купища странно оборудване. Тъй и не видя кой го пренася, нито пък отново чу гласа с придиханията.

Обърканите екрани в пилотската кабина направо му кръстосваха очите. В един играеше графика като друсана от земетръс планина. Изобщо не се досещаше за смисъла й. Появяваха се записи: Висок чукар се стрелкаше под прелитаща сонда, която после маневрираше, докато бъде разбита от ослепителен лъч, след това пазителят умираше отново с разпорен скафандър.

Но около унищожената сонда на трасето не се случваше нищо. А Брам си стърчеше и се взираше като мрачна фигура от картина на Салвадор Дали.

Луис затвори клепачи и се свлече на водното легло…

Само миг по-късно се ококори отново. Бе доловил с ъгълчето на окото синкавобял светлинен удар.

Сиянието вече гаснеше, затова пък сондата грееше във вишневочервено. А някаква дребна точица фучеше по магнитно-левитационната релса, устремена право към екрана.

Скоростта беше страховита, подобието на шейна се носеше на около стъпка над трасето. Започна да спира невероятно бързо. Изскочи фигура с горе-долу човешки очертания и светкавично се претърколи настрани, а возилото забави и спря на сантиметри от мрежовото око.

Най-задния вече стоеше до Брам.

Плитка кутия. Черното дъно напомняше за ковано желязо. Стените бяха толкова прозрачни, че личаха само по монтираните куки за закрепяне на товари. По тях висяха инструменти и уреди: жезъл с дръжка (трион?); масивно устройство с широка тръба накрая — оръдие, ракетомет или енергетична пушка; дебел дълъг лост; наредени сандъци; скелетообразни метални конструкции.

В екрана отзад заблещукаха звезди, най-долу се появи плоска повърхност. Човекът поклати глава. Откраднатото мрежово око бе пренесено в доста неподходящ момент върху нещо като открит асансьор.

Чуваше разговор:

— Аз не разбирам от война, но Луис вероятно ще може да те посъветва.

— Той е упоен.

— Попитай го все пак.

— Луис, буден ли си?

— Разбира се, Брам!

— Това е дуел между пазители…

— Също както в средновековна Япония — дрезгаво изрече човекът. Макар да се перчеше, от лекарствата здравата му се дремеше. — Крий се и удряй в гръб. Победи на всяка цена. Самураите не са се дуелирали като европейците.

— Явно разбираш какво става тук. А ясно ли ти е защо вторият противник е още жив?

— Не… Я почакай.

Новодошлият притича странешком като рак, за да огледа полуразтопената сонда. Типичните издути стави, очертаващи се и в скафандъра. Само че на това широко тяло защитният слой прилягаше, а не висеше.

Пазителят изглежда забеляза следите от доскоро монтирания прехвърлящ диск върху корпуса на сондата. Рязко завъртя глава и отпраши нанякъде.

Луис успя да огледа лицето му.

— Бил е от планинците. Вероятно и Шепот го е разпознала. Брам, този е слуга, нали? Но трябва да има и господар, който наглежда транспортната система. Пратил е слугата да провери какво се е случило.

Един екран се разтресе, претърколи се, показа звездите и мрака, после тъмното дъно на Пръстенов свят, пак звездите… Слугата бе разчистил трасето, избутвайки останките от сондата в пространството.

Съседният екран сякаш отстъпваше назад. Пазителят-планинец отскочи от него.

— Разбрах — започна Луис. — Първият, който умря, бе оставил плъзгаща се шейна на трасето. А Новака е напръскал мрежово око върху нея. Сега гледаме от него. Значи пращат някого да разкара сондата и шейната от линията. Ето ти го следващия пазител измежду слугите. Избута сондата и прати първата шейна по посоката, откъдето дойде — издатината на космодрума. Проблемът е решен. Онзи се качва в своето возило… и също се връща там, откъдето е дошъл.

— Вярно е — съгласи се Брам.

— Шепот е започнала нещо, което вече не й е по силите да спре.

— Досетила се е, че аз съм пратил там сондата. И не е искала моите врагове да я изучават.

— Няма как да знае броя им.

— Може да си помогне с екстраполации. Да започне с Тила Браун например…

— Ъхъ. Всичко започва с Тила.

Болката пак се свираше някъде на тъмно в тялото му. Луис сякаш не опираше в пода. По-добре беше да се отдели за малко от медицинския комплект, за да си прочисти главата.

Движението на мрежовото око спря. После и то се понесе над трасето.

Шепот следваше другата шейна.

— Тила е създала още пазители, за да й помагат във връщането на двигателите по местата им — говореше Брам. — Могла е да се довери на пазители, произлезли от планинците, защото ги е заплашвала с гибелта на расата им. Бивш мършояд би преценил, че неговата раса и без това владее всичко по Дъгата, би действал, за да съхрани статуквото. А един вампир…

— Започва на чисто! Пазител с празен ум, но Тила е до него, за да го учи. Ти сам ми го каза.

— Да. Дракула ли да го наречем?

— Мери Шели.

— О, защо ли поучавам един оглупял от опиатите размножител?!

— Според мен Тила би подбрала жена за пазител. По-точно — три жени.

Брам вдигна рамене.

— Добре, прав си. Името не ми е познато, но да бъде както искаш. И тъй — Мери-Шели е създала свои чеда, пазители от собствената й разновидност вампири. Скрила ги е от Тила и когато тя се е върнала в Картата на Марс, последвали я двама пазители. Само мършоядът останал на страничната стена. Мери-Шели е знаела, че отрочетата й ще го убият и ще се заемат с работата му. Щяла е да владее страничната стена чрез тях. А пазителят-планинец може би се е досетил, че Тила е намислила да окъпе стената в слънчев огън. Искал е да защити расата си. Само че Браун е убила и двамата… Време е да се запитаме — колко са чедата на Мери-Шели?

Най-задния се обади:

— Производство, снабдяване, превоз, монтиране…

— Май са трима — отсъди Брам. — За производството използват ремонтните работилници, останали на космодрума. Колкото до снабдяването, никой пазител не би допуснал друг да контролира онова, от което се нуждае. Съгласни ли сте? Трима. Лавкрафт за двигателите, Колиър за пренасянето им, Кинг за монтирането.

Луис се ухили. Брам си спомни все пак коя е Мери Шели!

— Ние щяхме да сме стотина дори само за да си правим компания — отбеляза кукловодът.

— А пък всеки от нас — отвърна Брам — би създал свое владение, и то такова, че животът там да продължава без негова помощ. Планинците са били под ръка. Нека те произвеждат, пренасят и монтират, докато Лавкрафт, Колиър и Кинг дебнат, за да ударят изневиделица.

— Кого — Шепот ли? Как са научили за нея? — учуди се Луис.

— Шепот, мен, звездните нашественици… Нима ни смяташ за толкова глупави, че да не се досетим за съществуването на планетите от онова, което знаем за Вселената? Ана е очаквала на страничната стена да има пазители, готови да я убият. Където и да е била и каквото и да е вършила, стигна до стената, без да я забележат — нито те, нито аз. И вече уби Лавкрафт.

— Но е чудесна мишена за Колиър. Най-заден, можеш ли да получиш образ и откъм обратната страна на мрежовото око?

— Какъв е смисълът… О, да, напръскал го е върху прозрачна повърхност! — Сякаш катедрален орган извика от болка. — Пратих командата, но ще чакаме единадесет минути.

Времето мина и изведнъж върху екрана се появи вътрешността на возилото.

Луис различаваше неясните очертания на разни уреди, но нямаше нищо толкова голямо, зад което да се скрие пазител. Къде ли беше Шепот?

Образът се обърна отново — първата шейна намаляваше скоростта си.

Втората също забавяше.

Чу се писък на множество флейти. Главите на Най-задния се изпънаха на шиите си от изненада. Не той бе издал звука, а Брам го бе изтръгнал от музикалната си скулптура. Пазителят вече я оставяше настрани. Пристъпи към диска и изчезна.

* * *

— Брей, видя ли го това?… — промърмори човекът.

— Прехвърли се — смотолеви кукловодът.

— Къде? И защо?

— Ти ми кажи! Луис Ву е голям познавач на дуелите, нали така? Искаш ли храна?

Най-задния стоеше до него и му подаваше продълговат съд. Луис го надигна и отпи. Бульон. С чудесен вкус.

Гранитното блокче си беше на мястото и пречеше на кукловода да се върне в пилотската си кабина.

— Прехвърля се на място, където ще има нужда от скафандър… — проточи човекът. — В момента обаче не е никъде. Най-заден, ако изключиш веднага мрежата от дискове, какво ще го сполети?

— Системата за безопасност не би допуснала това.

— А защо да не я позагреем с лазерно фенерче? Тандж, не става! И лазерът, и променливият нож са у него…

— Луис, системата е част от корпуса на кораба.

— Добре де, прати го тогава на Монс Олимпус! Покажи ми схемата, моля те.

Кукловодът засвири. Нищо не се промени.

— Лишил ме е от достъп. Брам е научил моя програмен език. Отне ми и контрола над прехвърлящите дискове.

Краката на Най-задния се подгънаха, главите му се мушнаха под тях.

Луис се опита да повдигне ръба на диска в каютата. Не поддаваше. Пазителят се бе погрижил за всичко. Проклетите му концерти не са били никакво забавление. Упражняват се е с музикалните си инструменти, докато е успял да възпроизведе съвършено мелодичните команди на кукловода.

Но нещо се случваше на страничната стена — екранът здравата се разтресе.

— Най-заден, покажи ми обратната страна! Така не виждаме какво става!

Кукловодът не помръдна.

Мрежовото око изви встрани, удари се в ограничителя на трасето и отскочи, въртейки се лудешки. Успешна атака срещу магнитната шейна!

Най-задния се разгъваше полека.

Шейната се блъсна тежко в отсрещния ограничител. И когато спря, мрежовото око показваше само сребриста дантела.

Кукловодът изсвири остро. Вече виждаха в противоположната посока. Усилената светлина на звездите стигаше, за да забележат пукнатините и дупките в прозрачните стени на возилото. Някакви куршуми буквално ги бяха изгризали. Уредите в шейната блещукаха, посипани с ръбести късчета.

И май бяха превърнати в купчини отпадъци. С едно изключение! Луис се замисли. Като е видяла Новака да се появява и изчезва внезапно, Шепот трябва да се е досетила за предназначението на прехвърлящите дискове. Затова бе откъснала онзи от сондата. Дискът още си лежеше невредим на дъното на возилото.

Три фигури в скафандри нахълтаха едновременно. Двама нападатели изсипаха навсякъде порой от куршуми, после разхвърляха трескаво парчетиите. Но не откриха Шепот.

Двама вдигнаха диска и го обърнаха на ръб, за да може третият да огледа поред долната и горната му страна. Пазителят-вампир явно сметна непознатия предмет за опасен, защото намести оръжието в ръцете си и насочи тесен ярък лъч…

…Който изскочи от диска в каютата и започна да овъглява тавана.

Луис не помнеше да е търсил укритие, но осъзна, че двамата с Най-задния са се сгушили почти интимно зад туловището на рециклиращото устройство. Кукловодът май имаше намерение да остане задълго свит на яйце.

Човекът надзърна, за да наблюдава екрана.

Вампирът повдигаше прехвърлящия диск и се мъчеше да го запрати над ограничителя на трасето.

Но кръгът в ръцете му като че натежа изведнъж.

Брам замахна преди другият да отскочи. И вторият вампир — дали беше Колиър? — падна, разрязан на две от шест стъпки невидима жица в стазисно поле. Раните за миг блъвнаха рехава мъглица. Въпреки това едната ръка вдигна тромавото оръжие…

Променливият нож се стрелна отново. Лъчевото оръжие падна.

Изобщо не се видя откъде се шмугна Шепот, но тя вече стоеше до Брам. Двама пазители-планинци срещу двама пазители-вампири.

Кукловодът оставаше напълно безчувствен. Луис се стараеше да проследи всичко на екрана. Не беше лесно.

Планинците не нападнаха.

Шепот носеше скафандър като техните. Сигурно можеше и да говори с тях. Луис чуваше дишането на Брам, все още накъсано от усилията. Не се намесваше в беседата. Нямаше подходящата апаратура в скафандъра си.

Затова пък примигваше към Шепот с прожектора в шлема си.

Тандж! Май си говореха с кода, използван в хелиографите на мършоядите! Другите двама също включиха прожекторите си.

Чудатите преговори се проточиха, но накрая изглежда се стигна до споразумение.

Пазителите-планинци се напъваха да поместят разбитата магнитна шейна. Брам даде оръжието си на Шепот и им помогна да я хвърлят над ограничителя.

Оставиха прехвърлящия диск в невредимото возило. Първо се качиха вампирите, после — планинците. И шейната потегли обратно. Брам напръска мрежово око върху линията, след това и едно във возилото.

Издаде шум като оркестър, нападнат от терористи.

Стъпи на диска и изчезна. В същия миг прекрачи в каютата и бутна назад шлема си. В твърдата си човка стискаше дебела къса свирка.

Когато един кукловод е в потрес, не владее интонацията на речта си. Затова гласът на Най-задния звънна като цимбал.

— Научил си моя програмен език!

Брам извади свирката от устата си.

— Нашият договор не забранява такива действия.

— Аз обаче съм обезпокоен.

— Проследихте ли всичко? Не? От чедата на Мери-Шели убихме Лавкрафт и Колиър. Слугите на Колиър ни съобщиха, че онези на Лавкрафт са готови да товарят. Разчитаме да ни помагат. Остана само Кинг. Когато и той умре, Шепот ще властва над страничната стена, а аз — над Ремонтния център. Чак тогава ще постигнем нещо.

В улея на кухнята се плъзна мека колба и Брам отпи огромна глътка. Луис забеляза, че е донесъл мощното лъчево оръжие. Вероятно можеше да изтреби всички в каютата с един-единствен изстрел.

Пазителят се вторачи в него.

— Луис Ву, ти какво би предприел в този момент?

— Е, тя просто е принудена да убие Кинг. Твърде късно е за умуване. Какво бих направил ли… Скафандърът ще поддържа живота ми цели два фалана, значи не е задължително да пришпорвам шейната до хиляда и двеста километра в секунда, за да стреля Кинг удобно по мен.

— Ще загубиш предимството на изненадата.

— Въпреки това той…

Брам го спря с жест.

— Скафандърът на Ана не е толкова усъвършенстван.

— Хм… — Брам спомена за товарене… — Ами ако имам нещо, което е нужно на Кинг, ще си го натоваря с мен в шейната. Какво се стреми да постигне той?

— Няма значение. Само исках да чуя мнение, различно от моето.

Пазителят подсвирна и стъпи върху диска.

— Сега пък къде се отнесе? Най-заден, още ли си лишен от достъп?

— Не мога да контролирам мрежата, но ще открия Брам.

— Непременно!

Два от екраните чернееха еднообразно — унищожени в битката мрежови очи. Най-задния веднага ги махна и нагласи друг вместо тях. Изображенията се сменяха бързо — Градът на тъкачите, предната наблюдателница на „Скритият Патриарх“…

Духов акорд, удар на гонг…

— Пуснах програма за търсене — обясни кукловодът. — Ако нашествениците пак доближат Пръстенов свят в познати за компютъра космически апарати, ще ни уведоми незабавно.

— Добре. — Луис посочи един полузакрит екран. — Дано записваш и това.

— Записвам.

Откраднатото мрежово око вече беше на космодрума по издатината. Дребни фигурки в скафандри вървяха във вакуума към едно толкова огромно съоръжение, че не се виждаше напълно. Сякаш мина цяла вечност, докато го заобиколят.

Но имаше нещо още по-величествено — два златисти тороида, повдигнати от колосални кранове. Луис не можа веднага да осмисли гледката.

От пръстените излизаха жици и се разпростираха като разлистващо се растение. В краищата изтъняваха до пълна невидимост.

— Аха… Наистина правят нови двигатели.

— Питах се — подхвана Най-задния — дали тези телени рамки не са някаква новост. В моите записи се виждат само тороидите.

— Интересно хрумване, но може би Строителите на-истина са взимали само тях. Как си представяш един кораб да кацне, ако е обгърнат в такава крехка паяжинка от жици?

…Задната наблюдателница на „Скритият Патриарх“, после кухнята — двама възрастни и три деца. Къде ли са се крили по-големите, разсеяно се чудеше Луис, та не ги срещна, когато беше на кораба?

Всички се втурнаха към вратата. След миг се върнаха, бърборейки оживено около Брам.

Той бе свалил скафандъра. Просна се на широка пейка. Харкабийпаролин и Кауаресксенджаджок се заеха да го масажират.

Кости, издути стави — и никъде дори намек за тлъстинка.

— Вече прилича на скапан скелет… — промърмори Луис. Брам като че задряма в екрана. — Щом смята, че има време и за това, сигурно е прав. Най-заден, хайде да измъкнем Новака от автолечителя, за да се пъхна аз вътре.

Кукловодът накара още един екран да светне.

— Луис, нанотехнологичните модули продължават да се занимават с уврежданията в гръбначния му мозък. Ще свършат след няколко часа.

— Тандж!

— Да го оставя ли вътре?

— Да! — Луис се сви на водното легло. — Ще убия времето в сън.