Лари Нивън
Тронът (14)

ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
САУР ОТСЪЖДА

Градът на тъкачите, 2892 г. от н.е.

 

Луис се събуди прегладнял. Беше сам в плетената къща. Навлече гащеризона си, дръпна циповете и излезе сред пукот на съчки.

Наоколо не се мяркаше никой.

Пепелта от снощния огън още излъчваше топлина. Изрови последния си корен и го разряза. Имаше вкус почти като на патладжан. Нелоша закуска.

За миг му се стори, че е спал до пладне, после си спомни, че светилото винаги е точно над главата му. Яхна дисковете си и се понесе да огледа какво става. Веднага ги забеляза — кометата Саур, повлякла опашка от деца. Минаваха под арката, вървейки срещу течението на реката.

Настигна ги, слезе от дисковете и тръгна с тях.

 

 

Вървяха бавно и спираха начесто, за да надраска Луис в пръстта карти на Пръстеновия свят. Разказваше за сътворилите го същества, за древността и съдбата му. Стараеше се да акцентира кое е факт и кое — само негово предположение. Нарисува им двойния свръхпроводников тороид, който зърнаха за пръв път на туловището на гигантски кораб, създаден от Строителите на градове. Бусардов правоточен двигател, свален от страничната стена. Не спомена какво е преживял, когато захраниха с гориво върнатите по местата им двигатели за корекция на орбитата.

Някои от момчетата бяха изчезнали от погледа му. Сега те вече се връщаха. Намерили стотици птичи гнезда по клонатите дървета! Цялата тълпа от хлапета се завтече натам, Луис и Саур ги последваха, но по-бавно.

— Не мога да разбера кога спиш и кога будуваш — подхвърли жената.

— Снощи говорих дълго с двамина, които ти може би няма да срещнеш никога.

— Нощни хора ли? Мълви се, че знаят всичко и са господари на Дъгата. Мъртвите им принадлежат. Луис, преди също сме посрещали гости, дето държат да говорят с тях. Но защо и ти го правиш?

— Готов съм да беседвам с всекиго — отвърна той. — Саур, ще ти призная, беше ми много приятно. И май научих още нещичко за света. Онова дете явно беше настроено приказливо и бащата не успя да го спре навреме. После и Ритмотвореца се изтърва, без да забележи. Вече съм почти наясно как мършоядите успяват да предават съобщенията си през безмерните разстояния на Дъгата. — Видя, че тя зяпна от изненада и добави припряно: — Съжалявам, но нямам съгласието им да споделям тайната. Все пак трябва да ти кажа, че не знаят всичко. Аз имам свои проблеми, те също…

— Вярно е, нещо те мъчи — малко рязко го прекъсна жената. — Тази сутрин не можеше да се събудиш, но говореше насън. Какво те терзае така?

Разговорът секна за малко, защото изведнъж се озоваха сред облак от малки мрежи.

Децата бяха обкръжили горичката отвсякъде. За около час наловиха учудващо количество птици с големината на гълъб.

Тъкачите май се отнасяха с равнодушие към яйцата им, но Луис все пак събра десетина. Бяха лъскави и гладки — като пластмасови, поддаваха се на натиск подобно на съдовете за пиене в безтегловност. Струваше си да ги опита.

Към средата на следобеда се върнаха в града. Хлапетата тутакси се захванаха да скубят птиците, а Луис и Саур се отдръпнаха, седнаха на плосък камък и се загледаха в неколцина от възрастните тъкачи, които разпалваха огъня.

— Е, какво може да измъчва един учен? — настоя жената.

Той се засмя. Нима бродещите учители си нямаха трудности в живота? Но как да й обясни?…

— Държах се глупаво. Беше отдавна. Живеещият в паяжината сигурно се е чудил цели четири-пет фалана, докато осмисли цялата дълбочина на тъпотията ми и разбере защо някой си Луис Ву не желае да му продума. Е, вече си говорим, поне това не ни пречи! Само че, Саур, по-рано той плени мен и Кхмий, за да му бъдем слуги. Крайно оскърбително, разбира се, макар че имаше с какво да ни се отплати. Притежава извлеци от семена, с които може да подмлади и мен, и кзинта.

Жената замислено подъвка устни.

— Ясно. А ще го направи ли?

— Само в замяна на нещо твърде ценно за него… Разполага и с едно устройство, наречено автолечител. То изцерява и най-тежките рани, дори кара откъснати крайници да пораснат наново. Предполагам, че се справя и с онова, което не може да се възстанови с лекарството за подмладяване. Саур, разбери — за да се върне пълното здраве на човешкото тяло, са необходими съвършени медицински машини. Щом може да ме направи млад, значи може да ме превърне и в покорен слуга. Защото двамата с Кхмий се оказахме твърде бунтовни пленници за неговия вкус. А той искаше да станем напълно послушни изпълнители на волята му. До миналата нощ имах с какво да се възпирам, за да не припаря до неговите машини. Но вече не ме сдържа!

— Досега си бил подвластен на машините му?

Виж ти, прозорлив въпрос…

— Спах в тях непробудно две години. Нищо чудно да се е позанимавал и с процесите в организма ми. Могъл е да прави каквото си поиска с мен.

— Но не те е променил.

— И аз не вярвам. Не се чувствам различен.

Тя замълча, а Луис изведнъж се разкикоти и обгърна раменете й с ръка.

— Имам и доказателство! Нарязах на отпадъци хипердвигателя в неговия кораб! Не може да се завърне сред звездите, затова беше принуден да спаси Дъгата от гибел. Дори да се е помъчил да ме направи свой слуга, лошо си е свършил работата!

Саур се ококори насреща му, после също се закиска.

— Луис, но така си обрекъл и себе си да останеш тук!

— Бях обещал… — На Валавиргилин от Народа на машините, добави мислено. — Зарекох се, че или ще спася света, или ще умра, докато се опитвам.

Този път събеседничката му предпочете да не каже нищо.

— Той си мислеше, че манипулира един жицоман. — Долови пролуката в превода. Нямаше съответна дума в езика на тъкачите. — Ами… Въобразяваше си, че съм готов на всичко, за да имам устройството, което пуска електрически ток през центъра на удоволствието в моя мозък. Както впрочем някоя от вашия народ би продала свободата си заради спирт, нали така? Дори не подозираше, че съм способен да се откажа от порока. Но вече знае!

— Добре, какво като те направи млад и покорен? Нали още преди това си решил, че няма да изпълняваш заповедите му?

— Но той щеше да сломи волята ми!

— Аха…

За известно време Луис потъна в мрачни мисли.

— Аз по природа съм хитър и гъвкав, това е известно на Живеещия в паяжината. Ако ме промени, може би ще стана тъп или муден. Опитвам се да си внуша, че не е толкова недосетлив и няма да ровичка в мозъка ми. Ужасно изкушение… Боя се, че накрая ще си повярвам.

— А той би ли спазил собственото си обещание?

Още един чудесен въпрос.

Несус, отхвърлен от своите… Лудият кукловод поиска най-задния да влезе в любовна връзка с него, когато се завърне от Пръстеновия свят. Най-задния се съгласи. И спази уговорката.

Но онова беше съглашение между равни. Ами! Не беше. Несус бе смятан за безумец от себеподобните си в продължение на векове.

В целия известен космос обаче кукловодите държаха на думата си при сделките с разумни същества…

Бе забравил, че Саур седи до него, и трепна от звука на гласа й.

— Колкото по-стара съм, толкова повече бих дала, за да бъда отново млада. Ако изобщо нямаш намерение да се пазариш с Живеещия в паяжината — добре. Но ако се изкушиш, за нищо на света не бива да протакаш, докато за всеки стане очевидно колко възрастен и болен си.

„Улучи десетката!“ — възхити й се Луис.

 

 

Вечерта тъкачите опекоха птиците, а рибарите — улова си. Той свари яйцата и един вид речна папрат, която се оказа твърде вкусна. После всички отидоха да седнат под, отвесната скала.

Хвана се, че наднича в тъмата за Ритмотвореца. От мършояда нямаше и следа, но сигурно ги слушаше внимателно отнякъде.

Предишния път въздушният индустриален комплекс тъмнееше пуст и безжизнен в екрана. Сега мрежовото око на Най-задния го показваше облян в ярки светлини.

— Ей, хванах се на въдичката ти — призна на глас Луис. — Изгарям от нетърпение да науча новините.

Образът се смени рязко…