Виктор Юго
Морски труженици (15)

VI
Общ кръстник, обща покровителка

След като направи парахода, Летиери го кръсти. Кръсти го „Дюранд“. Дюранд — така ще го наричаме вече и ние. Позволете ни даже, въпреки коректорските правила, да не подчертаваме името „Дюранд“, а да се съобразим с мисълта на мес Летиери, за когото Дюранд беше почти живо същество.

Дюранд и Дерюшет е едно и също име. Дерюшет е умалителното. Това умалително е много разпространено в западна Франция.

Дерюшет беше дъщеря на покойния му брат. Тя нямаше вече ни баща, ни майка. Той я беше осиновил. Заместваше и бащата, и майката.

Дерюшет не беше само негова племенница. Беше му и кръщелница. Той я прие от светата купел. Той й избра името Дюранд и умалителното Дерюшет.

Мес Летиери искаше, разбира се, да я омъжи, но по свой вкус. Искаше му се мъжът й да прилича на него, да работи много, а тя да не върши почти нищо. Обичаше грубите ръце у мъжа и белите ръчички у жената. За да не се развалят хубавите й ръце, той възпитаваше Дерюшет като госпожица. Тя имаше учител по музика, пиано, малка библиотека и малко игли и конци в една кошничка за ръкоделие. Предпочиташе четенето пред шиенето и музиката пред четенето. Такова беше и желанието на мес Летиери. Той искаше от нея само да бъде очарователна. Отгледал я беше по-скоро като цвете, не като жена. Който познава моряците, ще разбере това. Грубостта обича нежността. За да осъществи мечтите на чичо си, племенницата трябваше да бъде богата. Към това се и стремеше мес Летиери. За тая цел работеше грамадната му морска машина. Натоварил, беше Дюранд да спечели зестра за Дерюшет.