Люис Пардю
Дъщерята на Бога (7)

6.

Бледият зимен ден в Рим отдавна се бе смрачил, а американецът още не беше завършил отчета си пред Асесора. Кардинал Нилс Браун седеше с гръб към посетителя и гледаше през прозореца, виждаше отраженията на лицата и на двамата все по-ясно със сгъстяването на тъмата отвън. Помисли си, че американецът е отслабнал. Дълбоко в лицето на мъжа се врязваха бръчки, появили се набързо през последната половин година.

— Просто не мога да проумея, как и досега успяват да ни се изплъзнат — уморено промълви американецът.

Той не се оплакваше, нито се оправдаваше, мислено отбеляза кардиналът. Достойно държание. В края на краищата торбичките под очите на американеца много по-красноречиво от думите показваха неуморните му усилия.

— Сигурен ли сте, че разполагате с всичко необходимо? — попита Браун и се обърна с лице към него.

Американецът кимна.

— Вие бяхте извънредно щедър. Освен това се възползвах без задръжки и от възможностите, с които разполагат моите работодатели.

Кардиналът кимна. Усмихна се неочаквано.

— Бог ще ни възнагради, ако такава е волята.

Американецът не успя да сдържи въздишката на облекчение.

След малко кардиналът продължи:

— Постъпихте правилно, че не задавахте въпроси, не ровехте прекалено надълбоко.

— Благодаря. Откровено казано, не искам да любопитствам за неща, които не ме засягат. Всъщност дори е по-добре за мен да не знам повечето неща…

Браун кимна.

— Но аз се питах дали по-голямата осведоменост за същността на проблема би ви помогнала в издирването, би запалила искрите на градивна мисъл.

— Ако такова е мнението ви… — предпазливо отвърна американецът — … разбира се.

— През всички тези месеци не си ли задавахте въпроса, какво има в кутията, която търсите? — попита кардиналът. — И как съдържанието й би могло да докаже автентичността на плащаницата на София, както и че тя наистина е Месия? Все пак говорим за нещо, което е на почти седемнадесет века… Войни, кръстоносни походи, безредици… Как да докажете толкова важно нещо, за да няма никакви съмнения?

Американецът кимна.

— Чудех се, но реших, че за мен ще е по-добре да не знам.

Браун се усмихна.

— Може би ще е по-добре за вас като член на църковното паство и вярващ. Но според мен като Божи воин подробностите вероятно ще ви помогнат в диренето.

Погледите им се срещнаха, мигът се проточи, после американецът кимна неохотно.

— Историята е преплетена с доказателствата — заговори Браун, — затова позволете да започна с 310 година от новата ера, когато София се родила в малко селце в Мала Азия. Принадлежала към семейство на търговец и, както изглежда, била извънбрачно отроче на най-голямата му дъщеря. Обстоятелствата, свързани с раждането й, са неясни. Семейството се постарало да запази в тайна раждането на незаконна дъщеря и успявало в продължение на повече от тринадесет години. Изобщо не пускали момичето да излиза от доста удобната семейна къща, не го показвали и на никого от домашната прислуга. Обяснението за тази тайнственост наглед е очевидно — искали да избегнат срама от раждане без брак. Но от дневника на майката знаем, че истинската причина се криела в паранормалните явления, започнали още по средата на бременността й. Оказва се, че майката на момичето започнала да получава пророчески видения, докато била бременна — отнасяли се за всекидневната къщна работа, някои и за занятието на баща й. Всички до едно се сбъднали. А след раждането на София хората, които къпели и носели на ръце бебето, за кратко придобивали ясновидска дарба. Самият факт, че София не била умъртвена не само като незаконно дете, но и като обладано от демони изчадие, ни подсказва нещо — семейството може и да е знаело за раждането на момичето повече, отколкото посмяло да запише на хартия.

— Повече ли? — вметна американецът. — Например?

— Може би са получили послание или знак за божествения произход на момиченцето. — Браун се взря колебливо в събеседника си. — Но това са догадки. Предпочитам да се придържам към онова, което е доказуемо.

Американецът кимна.

— По онова време — продължи кардиналът — суеверията са били още по-мощен стимул към насилие, отколкото днес. Да бъдеш обладан от демони означавало набързо да бъдеш убит от своите суеверни съседи. И за да са сигурни, че няма да плъзне мълва за тяхното чедо, която би застрашила и момичето, и цялото семейство, те отгледали бебето в пълна изолация. Но ключалките и оградите не можели да се опрат на подрастващата София. На тринадесет години момичето застанало до дядо си при един търговски пазарлък. Случката е потвърдена от свидетелствата на десетина мъже. Съдейки по тези разкази, тя ги запленила, говорела им като зрял човек и някак намирала точните думи, за да проповядва пред тях. Те били слисани и омаяни от нея. Дядо й изпаднал в ужас и я изпъдил от страх за живота и търговията си… за живота на своята дъщеря и другите хора в семейството. Но посегателствата, които той очаквал, тъй и не започнали. Напротив. След време присъствалите там мъже споделили, че почувствали безметежност и покой. Те обожавали София, настоявали отново и отново да се срещат с нея. Скоро тя се прочула в селцето, появили се нейни последователи. И тогава тя започнала да изцелява хора.

— Наистина ли вярвате в това? — усъмни се американецът.

Браун кимна.

— Нямам избор. Документите са прекалено убедителни, за да… както сам ще разберете. Ето примера с Валериус Дая — първото извършено от нея чудо. Той бил взет в римската армия през 285 година. През 295 година император Диоклециан изпратил легиона, в който Дая служел, в Месопотамия. Година по-късно персиецът Нарсес разгромил римските легиони, командвани от Галерий. Подробните военни архиви са категорични в случая с Дая. Десният му крак бил осакатен и парализиран, което го направило негоден за военна служба. Следите му се появяват отново в селцето недалеч от Смирна, където живеела София. В изпълнение на заповед, важаща за цялата империя, селцето отделяло незначителна част от данъците си във фонд за малки пенсии на ранени доблестни воини. Първият простичък опит да бъде осигурена издръжка на ветераните. Както и да е, името на Валериус Дая за пръв път се среща в тези ведомости на селото през 297 година. А през 327 година в селския архив има необичаен запис за прекратяването на тези плащания поради „извънредните обстоятелства, довели до изцелението на парализирания крак на Валериус Дая“.

Браун млъкна, за да окажат неговите думи цялото си въздействие. Впери поглед в очите на американеца и се приведе напред.

— Тя докоснала крака му, представете си само. Докоснала го и той оздравял. Имаме описание на чудото от селския писар, но и военни и финансови архиви, които потвърждават събитието. — Кардиналът спря за малко. — Има и други записи. Римляните поддържали архивите си много прилежно. Има ги и реликвите и вещите, също старателно описани и документирани от властите, затова произходът им е установен неоспоримо. Няма как да ги отхвърлим.

В стаята стана хладно и за пръв път, откакто кардиналът подхвана удивителния си монолог, американецът забеляза, че се е мръкнало. На запад слънцето висеше ниско над хоризонта. Той потръпна.

— Но всички тези архиви… Как е възможно да са били съхранявани повече от шестнадесет века?

— На територията на Ватикана има сграда, чието подземие съдържа над шестдесет километра лавици, запълнени с книги, пергаменти, каменни плочки, досиета и ръкописи с изключително значение. Там например църквата е прибрала съдебни протоколи от процеси срещу вещици, писмата на Жана д’Арк, ръкописните оригинали от протоколите на делото срещу Галилей, петиция от седемдесет и петима английски лордове, молещи бракът на Хенри VIII да бъде разтрогнат, подробности за скандалния живот на монахините в Монца, доклади за пророчества — и вече сбъднати, и чието сбъдване предстои. Милиони предмети, превърнати в най-строго секретни, се пазят в тайния архив на Ватикана. И записите, неопровержимо доказващи възкресението на София, също са там. — Той се запъна, сякаш мислите му го измъчваха твърде силно, за да ги въплъти в думи. — Преди император Хайнрих IV да опустоши Рим през 1084 година, плащаницата на София, нейното житие и други документи с безупречна достоверност също са били сложени в Архива. Ние смятаме, че Евзебий, биографът на император Константин, тихомълком е събрал всички тези вещи и ги е затворил херметично в златна кутия, инкрустирана със скъпоценни камъни.

— Но защо точно той? Той е бил висшият епископ на Константин.

— За да си отмъсти, в това няма съмнение.

— Моля?

— Вече е установено безспорно, че Евзебий е бил таен последовател на Арий — епископа, който претърпял поражение на Никейския събор. Евзебий бил същински духовен диверсант в двора на Константин. Кутията, чието съдържание той събрал — наричаме този предмет „Страстите Софиини“, дава напълно правдиви доказателства, че Никейският събор по-скоро трябвало да прикрие божествената същност на София, а не толкова да изкове верую, което да поведе вярващите по един-единствен път.

Кардиналът дълго се взираше във вените по опаката страна на дланите си, все едно виждаше в тях пресъздадената борба, водеща до разгласяването на истината по света.

— Когато съобщенията за чудесата и поученията на София стигнали до Рим — продължи Браун, — и папа Силвестър I, и император Константин се отнесли много сериозно към тях. Ако се вярва на историческите трудове, Реформацията е била най-смутният период в нашата история. Имало е обаче и по-смутни времена, които още повече застрашавали оцеляването на църквата. Представете си, какво са си мислели Константин и Силвестър I, когато научили за София. А тези двамата били Константин, първият римски император, който дал на християнството официалната закрила на империята, и Силвестър, първият папа, който оглавявал църквата законно в очите на държавните власти след почти триста години гонения. Наглед имало всички условия това да бъде славна епоха за църквата — промълви Браун, — но изобщо не било така. След като вече принадлежали към официална, закриляна религия, хората от паството започнали да губят връзките на взаимопомощ, от които дотогава зависело оцеляването им. Лесно било вярващите да потискат ересите и да поддържат духовното единство, когато разчитали един на друг, за да се спасяват от щъкащите отряди римски легионери, решени да ги изтребят. Единството означавало оцеляване. Но щом била официално одобрена от Константин, църквата бързо загубила вътрешната си спойка. Подтиквана от връзките си с властите в Рим, тя скоро създала бюрокрацията, с която понастоящем Ватиканът е прочут. А понеже бюрокрацията придобила собствен живот, често затъвала в конфликти. За да се съхрани, църквата скоро се преобразила от религиозно движение, основано от харизматичен водач, в бюрократична институция. Още от самото начало трябвало да се борят със стотици групи на духовни отцепници — главната пред тях били гностиците — които продължавали да оспорват основните канони на господстващата църква. Сред тези предизвикателства е и фактът, че Исус приемал жените като равни, допускал ги като свои последователки и духовни водачки и казвал, че Бог е и мъжко, и женско начало.

— Това установено ли е като факт?

Браун кимна.

— Мили боже! — прошепна американецът.

— Да… — благо отрони кардиналът. — Сега имате малко по-широк поглед към затрудненията ни, които пазим в тайна. — Той поспря. — Та докъде бяхме стигнали? Константин… Е, той осъзнавал предимствата да властва с благословията на духовен водач, Силвестър пък знаел, колко ще му е трудно да ръководи църквата, ако е обявен извън закона от светската власт. И затова щом чули за това момиче в затънтено селце, което извършвало чудеса и проповядвало на по-възрастните от него, те схванали колко бързо трябва да действат, за да предотвратят поредното предизвикателство към тяхната власт. Пратеници, изпроводени и от Константин, и от Силвестър, заминали да се срещнат със забележителното момиче — продължи Браун. — Когато пристигнали, заварили положението още по-сериозно, отколкото гласели сведенията им. Макар че по онова време София била само на петнадесет години, тя се превръщала в средоточие на отцепническа вяра, която завладяла родното й село и вече се разпространявала из околната област. — Кардиналът побутна стола си назад. — Тези отцепнически групи направо разкъсвали църквата с убежденията си, опиращи се на особено тълкуване на светите писания. Властниците изтръпнали от ужас, когато се замислили за силата и привлекателността на група, събрана около човек с могъществото и обаянието на София. Не си затворили очите и за възможните сравнения между нея и Исус Христос. — Браун пак седна. — Освен това — добави той, опирайки лакти на масата — тя била жена. А нямало жени сред апостолите, признати от ортодоксалната догма. Жените…

— Моля да ме извините, Ваше Преосвещенство.

— Нилс.

Американецът се подвоуми.

— Нилс…

— Слушам ви.

— Изразихте се като юрист, когато споменахте, че нямало жени апостоли, признати от ортодоксалната догма. Да разбирам ли, че е имало жени с такова положение, но не са получили признание?

— Съвсем определено — увери го Браун. — И основната фигура сред тях е Мария Магдалена. Тя и Петър се впускали в твърде разгорещени спорове.

— И вие знаете това от евангелията на гностиците?

Кардиналът кимна.

— От тях и от други свещени текстове.

— И те са също толкова достоверни, колкото и включените в Светото писание книги?

— Да, също толкова достоверни, но крайно неудобни за Константин и за човека, определил облика на институцията, каквато е днес. Вижте какво, Петър спечелил борбата за власт с Мария Магдалена, затова жените са сведени до положението на придатъци, на второстепенни вярващи във всяка църква. Християнството взело тази черта от юдаизма и превърнало в официално верую на новата религия учението за мъжкото господство, като се позовало на духовни доводи, за да се обоснове. „Отче наш, който си на небето.“ За тях Бог недвусмислено бил мъж също като своя син. Ако сега признаем, че църквата е допуснала грешка, ще направим папата уязвим за критика и по други въпроси.

Американецът седеше като зашеметен.

— Разберете — увещаваше го Асесорът, — че хората, оглавяващи църквата в онези времена, са били много гъвкави и практично настроени. Те съзнавали, че за оцеляването на църквата е необходимо да бъдат привлечени колкото се може повече привърженици на единна ортодоксална вяра, за да утихнат нескончаемите смутове и така да помогнат на Константин да управлява по-успешно. Затова намалили и облекчили изискванията към християнина — да знае веруюто, да е кръстен и послушно да изпълнява указанията на църковната йерархия. Самопознанието и ровенето в собствената душа не се поощрявали, дори били забранени, защото биха могли да породят въпроси. А пътят на гностиците бил суров, изисквал огромни духовни усилия от вярващите. За да се наложи, църквата трябвало някак да постигне съгласие и с римските езичници. Затова денят, посветен на преклонението пред Слънцето, станал неделя. И затова рожденият ден на почитания от римляните бог Митра — 25 декември, станал и рожден ден на нашия Спасител. Има още десетки примери за подобно възприемане на езически обичаи.

Лицето на американеца изрази огорчението му.

— Синко, разбирам колко болезнено е това за вас, но трябва да проявите сила.

Американецът кимна.

— Но да се върна на София. Очевидно се налагали бързи и безпощадни действия, пратениците обаче нямали време да проводят вестоносец при Константин или Силвестър, затова взели историческо решение. — Браун млъкна, за да пийне чай. — Най-старият том в Секретния архив на Ватикана е дебел тефтер, изписан с красивия почерк на писар от двора на Константин, който съдържа разпитите на селяните. Задавали им въпроси за София, за нейния живот, думите им били сравнявани с показанията на говорилите преди тях. Оставили разговора със София за накрая и когато приключили, прегледали протоколите от разпитите и не открили противоречия. Ще ви дам копие от тези разпити, за да ги прочетете… преведени са на английски от латинския оригинал.

Американецът кимна и попита:

— Какво станало после?

— Римските войници избили всички.

— Всички?! Всички в селото ли?

Браун кимна мрачно.

— Всички до един. Писарят, сто и петдесет селяни и София. Погребали ги — продължи кардиналът с пресекващ глас. — Около седмица по-късно, когато проверили увитите в савани трупове в пещерата, използвана като масов гроб, единият саван бил празен. — Браун тежко се надигна от стола и доближи американеца. Опря длан върху рамото на по-младия мъж и се взря в очите му. — Ние сме пазителите на знанието за тайния Месия. Длъжни сме да намерим „Страстите Софиини“ и да се погрижим светът никога да не научи нейната тайна… нито пък възможното обяснение, че тя и нашият Господ Исус Христос са двама от множество месии, които Бог ни изпраща да ни поучават и подлагат на изпитание. Разгласяването на тайната ще съсипе нашите институции и накрая ще отвори широко портата за враговете на вярата. Защото започнат ли хората да се съмняват дори в една част от догмата, ще оспорят и всички останали. Ако бъдат убедени, че преди са били мамени, никога няма да си възвърнем доверието им. Това ще причини само страдания и смърт.

Американецът вдигна очи към него.

— Аз… аз съжалявам, че ви попитах за това. Нямах… нямах представа. Всъщност си мисля, че не бих искал да знам.

— Истината невинаги ни прави свободни — отбеляза Браун, — особено когато ни е възложено да не допуснем нейната мощ да смути вярата на стотици милиони братя по християнска вяра.