Люис Пардю
Дъщерята на Бога (39)

38.

Когато излезе от кабината на лифта върху платото, Ролф се озърна към хеликоптерната площадка и се озадачи, че кардиналът още не е отлетял. Обикновено беше много припрян. Изобщо не му допадаше да чака. Ролф бавно поклати глава и тръгна нагоре по стъпалата към хижата, заслушан в ленивото свистене на перката, въртяща се на празен ход.

А следващите звуци, стигнали до ушите му, бяха чупенето на стъкло и писъци. Хижата бе изградена с яки каменни стени и дебели дървени греди и нямаше нищо чудно, че той не чу изстрелите в заседателната зала на съвета.

Но тези писъци, строшено стъкло… явно ставаше нещо нередно. Влезе крадешком в хижата, като мислено броеше колко от хората си може да повика. Трима свободни от дежурство отидоха в Инсбрук. Един при машинната зала на лифта. Значи двама дежурни тук и още трима заспали в къщата на охраната.

Каза си, че би трябвало да му стигнат, докато се прокрадваше през просторното преддверие, бивше фоайе на туристическия дом. Откъм главната сграда долови развълнуваната гълчава на персонала. Икономката дотича от коридора.

— Ох, хер Енгелс — развика се тя, — толкова се радвам, че дойдохте. Нещо се случи в заседателната зала на съвета. Чух как се счупи стъкло, също и много силен шум. Може да беше изстрел или някакъв взрив.

Взрив ли? Това го учуди. Изобщо не чу такива звуци. Веднага се сети за новата имитация на дърва в огромната камина, захранвана с природен газ, която кардиналът пожела да инсталират в заседателната зала. Ролф се възпротиви още щом чу за идеята. Напразно доказваше, че не е безопасно. Нима кардиналът не е чел поне някои от многото истории за къщи и офис сгради… а понякога и цели квартали, които са били унищожени заради незабелязано изтичане на газ, който се натрупвал и накрая избухвал от най-нищожната искрица? Загуби в спора.

Но сега фактът, че може и да се е оказал прав, не беше на първо място в ума му, докато изкачваше тичешком стъпалата към заседателната зала.

 

 

— Спри го! — извика Сет на Зои.

В бъркотията Браун докопа кутията с плащаницата и „Страстите Софиини“. Втурна се към вратата и скъси разстоянието наполовина, когато Зои се завъртя натам и натисна спусъка. Този път от нейния револвер се чу безполезно щракане.

Браун изскочи през вратата, стиснал кутията под мишница, и хукна наляво по коридора към стълбата. Подмина входа на трапезарията и продължи към кухнята. За миг се препъна в пътеката, застлана в коридора, но пак препусна лудешки.

Зои стреля отново. Този път револверът подскочи в ръката й, но беше твърде късно. Сет профуча край нея и затича по коридора. Тя и Морген го последваха. Сет стигна до половината на коридора, когато кардиналът нахълта в кухнята.

Огромното помещение се ползваше само частично, освен когато в Гнездото на кардинала имаше големи угощения. В просторната квадратна стая със стени по дванайсетина метра имаше лъскава грамадна печка, фризери и машини за обработка на продукти по плотовете от неръждаема стомана. От закачалки под тавана висяха съдове. Тук биха се справили с официална вечеря за който ще да е президент или диктатор в света. Но тази сутрин беше безлюдно, ако не се брои готвачът, който вареше в голяма тенджера яхния за охраната.

Сет също влетя в кухнята, Зои тичаше по петите му. Далеч зад нея отец Морген вървеше предпазливо към вратата.

— Спри! — кресна Сет на Браун, който го изпреварваше само с няколко крачки. — Спри или ще стрелям.

Риджуей забеляза как готвачът се хвърли на пода, но кардиналът бягаше, без да го слуша.

Насочи в движение револвера и натисна спусъка. Излетелият с гръм куршум улучи дебел тиган до главата на Браун, който тъкмо заобикаляше ъгъла на плот. Тежкият звън като от гонг стресна кардинала, той загуби равновесие и се стовари на пода, вкопчен в кутията. Сет му се нахвърли в следващия миг.

— Дай ми това!

Браун обаче не пускаше кутията. Риджуей мушна револвера под колана, наведе се и започна да я дърпа от ръцете му.

— Повикай Ролф! — изкрещя Браун на своя втрещен готвач. — Повикай го веднага.

Зои притича към готвача и го заплаши с револвера си.

А откъм вратата, водеща навън, Ролф се промъкваше безшумно към кухнята, готов да стреля със своя „Магнум 44“. Доближи кухнята и чу изстрела и шума на схватката.

Сет се боричкаше с Браун за кутията, напъваше се да разхлаби хватката му, напомняща предсмъртен гърч. Внезапно кардиналът замахна със свободната си ръка, юмрукът му се стовари по челото на Риджуей и го зашемети за секунда. Браун почти успя да се надигне, но Сет се опомни. Отново стиснал кутията под мишница, кардиналът се заклатушка към стълбата. Сет подскочи пъргаво към него и вложи цялата си сила в дясно кроше, което улучи лявото слепоочие на Браун и го повали.

Инкрустираната със скъпоценни камъни кутия отхвърча и се разсипа на пода в кухнята, а кардиналът пльосна тежко и замря.

За малко настъпи тишина, нарушавана от тежкото дишане на Сет и бурното къркорене на яхния, която трябваше да бъде разбъркана.

И тогава Ролф Енгелс влетя в кухнята. Вдигна револвера за стрелба, но с периферното си зрение неочаквано забеляза още един човек, който заплашваше готвача с оръжие. Дългогодишният опит на Ролф като войник и телохранител му позволяваше да прави светкавични преценки. Тутакси реши, че жената е второстепенна цел в сравнение с мъжа, който стоеше над Браун. Общо взето, не го интересуваше дали тя ще застреля готвача. Енгелс бе нает да защитава кардинала на всяка цена.

Затова пак се прицели със своя „Магнум“, така че да простреля мъжа високо в кръста. Ролф бе виждал каква мощ притежават куршумите „Магнум“ от този калибър. Веднъж стреля след отдалечаваща се кола. Куршумът мина през багажника, през пътника на задната седалка, през шофьора, през таблото и запази достатъчно сила, за да блокира двигателя. В най-лошия случай гръбнакът на този човек щеше да бъде прекъснат, сърцето му — разпиляно на късчета, гърдите му отпред — разкъсани така, че да се виждат вътрешностите. Ролф натисна спусъка.

И точно в тази секунда Сет се наведе да прибере кутията и съдържанието й. Куршумът „Магнум 44“ прониза празното пространство.

— Зои, залегни! — кресна Сет, щом чу оръдейния грохот на револвера.

Той се присви на колене до Браун, когато втори изстрел заехтя из кухнята. Сет чу някъде зад себе си съскане, секунда-две по-късно надуши изтичащ газ.

— Хайнрих, изключи печката!

Ролф се нахока мислено. Вторият куршум попадна във фурните и несъмнено разби клапан или тръба в газовата инсталация. Ролф надникна зад масата и видя, че Хайнрих още се е сгушил долу до жената. Бившият алпийски щурмовак прехвърли тялото си над плота и изключи газа под тенджерата, като едва не изтръгна регулатора и разля яхнията по пода.

Зои зърна грамадния мъж, скочил над плота, и както клечеше на пода, обърна револвера към него и натисна спусъка. Нищо не стана и й се доплака.

Браун мърдаше по малко. Сет измъкна оръжието си изпод колана и се сниши до поваления кардинал.

— Ще изпълняваш заповедите ми, ясно? — изръмжа и тикна цевта под брадичката му.

Браун кимна.

— А така — мрачно го похвали Риджуей. — Сега кажи на твоя човек да не стреля. Ако гръмне Зои, ти си труп. — Изчака секунда и мушна грубо с револвера гърлото на кардинала. — Кажи му, или ще ти пръсна шибаната глава!

— Ролф? — немощно се обади Браун. — Ролф, ти ли си?

Енгелс загърби печката и се прицели с револвера „Магнум 44“ в жената. Свиваше пръста си около спусъка, когато Браун го извика.

— Аз съм, Ваше Преосвещенство — отговори и отпусна спусъка.

— Не стреляй. Иначе ще ме убият. Разбра ли?

Ролф се взря с ненавист в Зои. Най-много от всичко мразеше да му пречат да си върши работата както трябва.

— Да, Ваше Преосвещенство — отговори той.

— И преди всичко не прави нищо на момичето.

В кухнята все по-силно миришеше на газ. Морген се добра до вратата и спря там, опитваше да проумее какво се случва.

— Стани — заповяда Ролф на жената, която още беше на пода.

Зои го послуша. Енгелс мина зад нея и опря оръжието си в главата й.

— Искам да видя кардинала — заяви телохранителят. — Накарай го да стане, за да знам, че е добре, иначе ще застрелям момичето.

Без да помръдне револвера, притиснат към гърлото на Браун, Сет се надигна и издърпа заложника си нагоре. Сърцето му прескочи един удар, когато видя Зои застанала отсреща пред един от най-огромните мъже, които бе срещал в живота си.

Ролф и Сет се вторачиха един в друг.

— Американецо, или ще се задушим от този газ, или ще взривим всичко наоколо, ако не направим нещо час по-скоро — изрече телохранителят.

— Ти решаваш — отвърна Риджуей. — Пусни я и аз също ще пусна скъпоценния ти кардинал.

Ролф се ухили зло.

— За тъпанар ли ме мислиш? Бъркаш.

Внезапно при вратата към коридора издрънча нещо. Ролф Енгелс беше бърз като мълния. Озърна се, видя непознат човек и в същия миг стреля. Морген се просна по лице, куршумът разби стената над него.