Джоана Кингсли
Силата на съдбата (9)

Девета глава

Андрю Уинстън я чакаше пред гише „Информация“ на гара Пенсилвания, както бе обещал. Беше облечен в елегантно черно палто и изглеждаше по-хубав отвсякога. Вал отново почувства, че връзката й с този човек е обречена. Изпита импулсивно желание да се обърне и да избяга. Освен другите угризения, Вал чувстваше и вина, че за пръв път след раждането е оставила Теди. Не че не вярваше на уменията на госпожа Фалкони. Италианката беше вдовица и сама бе отгледала седем деца. Всъщност Вал имаше много съседки, които обичаха децата. Апартаментът, в който се бе настанила, беше четиристаен и се намираше на последния етаж на неугледна сграда в онази част на Манхатън, наречена Малката Италия. Подът бе застлан със стар балатум, осветлението беше оскъдно, тръбите в банята течаха, но въпреки това Вал отиде да живее там с Теди. На улицата играеха много деца. Имаше много колички с бебета. Още преди Вал да влезе в жилището си, няколко жени я спряха и й направиха комплименти за бебето, задавайки приятелски въпроси колко е голямо момиченцето. Вал разбра, че кварталът е нещо като голямо семейство и няма да бъде трудно да намери някой да се грижи за детето й, когато се налага.

Андрю я забеляза и лицето му засия. Той се втурна към нея и възкликна:

— Слава богу, че дойде! — Сетне лицето му помръкна. — Но не си се облякла официално. Не искаш ли да отиде да танцуваме?

— По-добре срещата да е само делова.

Не спомена, че няма пари да си купи официална рокля и до последния момент се е колебала дали изобщо да отиде на срещата. Бе сложила най-хубавите дрехи, които имаше — тъмносин вълнен костюм, гарниран с бяло, купен докато търсеше работа.

— Тогава… срещата ни ще бъде само делова.

Андрю не скри разочарованието си.

— Ти предложи помощ за проекта ми.

— Проектът ти? А, да, списанието… — Той примирен сви рамене. — Добре, да говорим за бизнес. Но дали няма да е възможно да обсъдим нещата в по-приятна обстановка? Или искаш да седнем на пейка в чакалнята на гарата?

Вал отново си напомни, че не трябва да се държи твърде студено с него и да го отблъсква.

— С удоволствие бих отишла на някое по-приятно място.

Андрю Уинстън я заведе в ресторанта на хотел „Пенсилвания“. Управителят го поздрави по име и ги настани на маса до дансинга. Оркестърът свиреше „Ще те виждам“ — песен, която беше популярна по време на войната и любима на Вал и Тед.

Сервитьорът дойде да вземе поръчката им. Вал пожела коктейл, защото бе виждала по филмите, че изисканите дами от висшето общество пият такова питие. Андрю си поръча уиски.

— Изглеждаш тъжна — каза той, след като сервитьорът се отдалечи от масата им.

— Песента ми навява спомени.

— Каза ми, че родителите ти са починали по време на войната. И някой друг ли е загинал тогава?

— Не, не по време на войната — отговори тя.

— Знам, че е много неделикатно да се любопитства така, но не искам да крия, че много ме привличат, Валентина, и бих желал да ми обясниш защо смяташ тази вечер само за делова.

— Добре. Обяснението на някои неща може да ти помогне да разбереш защо мисля толкова много за идеята ти, макар че… за да бъда напълно откровена, не знам нищо за издателската дейност. Някога и аз щях да бъда булка и…

Тя му разказа за Тед, за плановете им да се оженят и как бе свършило всичко. Сервитьорът донесе напитките. Алкохолът я накара да се отпусне и да говори по-лесно за загубата си. Но внимаваше да не спомене какво се бе случило с Уили и каза, че е дошла в Ню Йорк само за да избяга от спомените и да започне отново живота си.

— Бях толкова близо до сватбата, че сигурно съм обсебена от копнежа да… довърша церемонията — меланхолично се усмихна тя. — Предполагам, че затова съм запазила интереса си към сватбите. Чета в библиотеките за брачните традиции и непрекъснато мисля как се чувстват булките.

— Разбирам съчувствието ти към сестра ми, когато поканите бяха съсипани. Но не мога да си простя, че ти позволих да ги платиш.

— Нали всичко се оправи… — Тъй като трябваше да крие други тайни, Вал реши там, където е възможно, да не лъже. — Откровено казано, нямах пари да платя поканите. Затова се върнах при господин Дюрер и му предложих да работя, за да изплатя дълга си. И той се съгласи.

— И онази печатница ли е връзката ти с издателската дейност? — засмя се той и я погледна с възхищение. — Страхотна си, Вал! Мисля, че най-малкото, което мога да направя, за да те компенсирам, е да ти помогна за списанието.

— Нищо не ми дължиш. Ще приема помощта ти, Андрю, само ако наистина вярваш, че идеята ми ще има успех.

— Мисля, че имаш шанс. Ще успееш, защото… това е начинът да довършиш церемонията — усмихна се той. — Но един ден ще разбереш, че има и други начини. Сега поръчаме вечеря. После ще ми обясниш още за списанието, а аз ще ти кажа какво мога да направя за теб.

Докато вечеряха, Вал говори за нещата, които според нея бъдещите булки искат да знаят. В списанието задължително трябваше да има ежемесечна рубрика за етикети, а във всеки брой — въпроси кое е подходящо за различните случаи. Продаваха се книги по тези въпроси, но те бяха много скъпи. Вероятно „За булката“ щеше да предложи препоръки за прекарването на медения месец и снимки на красиви местности. Трябваше да се включат и статии за историята на сватбените обичаи и ритуали. Щеше да има и мода за младоженци, съвети за съвместния живот, обзавеждането на дома и готвенето.

Андрю слушаше съсредоточено и от време на време задаваше въпроси за детайлите, които Вал споменаваше. Попита за произхода на венчалния пръстен.

— Стар е, колкото и самата брачна церемония, която се е извършвала в най-древните цивилизации. Имало е поверие, че жената, която тръгва от четвъртия пръст на лявата ръка, води право към сърцето, затова, слагайки пръстена там, мъжът пленява източника на любовта на жената и я прави своя собственост. Венчалният пръстен винаги е бил изработван от злато, защото е най-чистият и ценен метал. В древни времена на пръстена обикновено са били изобразявани различни символи — стиснати ръце в Персия и кратки любовни стихчета в Англия по времето на кралица Елизабет. Но сега се предпочита халка без орнаменти.

— Проучила си всичко!

— Е, доколкото имах време. Но трябва да науча още много неща, които да заинтригуват читателите. — Вал се поколеба, защото имаше още един елемент, който според нея беше много важен за младоженците. — Освен това ми се струва, че повечето жени, които ще се омъжват, вероятно се нуждаят от съвети и за… първата брачна нощ.

— Имаш предвид секс — безцеремонно каза Андрю. — Това ще бъде атакувано, може би толкова яростно, че да спре списанието.

— Ще намеря приемлива форма, за да улесня нещата жените, които нямат много опит и изпитват ужас от онези всъщност вълшебни мигове.

— Обзавеждане, готвене и пътуване са уместни допълнения към основните неща, свързани със сватбата. Но сексът? Мислиш ли, че няма да бъде прекалено?

— Само нахвърлям идеи — уклончиво отговори Вал, защото се страхуваше да повдигне въпрос за нещо, което би накарало Андрю да оттегли подкрепата си.

Той се замисли, после каза:

— Вал, ще те представя на няколко мои приятели, които ще ти помогнат да започнеш.

— А ти не желаеш ли да се включиш?

Не вярваше ли в успеха й?

— Ще се включа. Но ще ти трябва и помощта на хора, които разбират от издателска дейност повече от мен. Както споменах, опитвам се да започна самостоятелен бизнес.

— Куриерски услуги?

— Нещо такова — усмихна се той.

Вал се запита как това може да му е по-интересно от идеята й, но не каза нищо.

— Няма да е лошо, ако изложиш писмено вижданията ти — добави Андрю. — Ще ти се обадя през седмицата, след като уредя среща с приятелите си през почивните дни. Ще дойдеш в Ойстър Бей. Там обстановката е идеална за представянето на проекта ти.

— Не мога, Андрю! Невъзможно е да… — Вал млъкна, защото едва не каза, че не може да остави бебето си толкова дълго. Какво ли щяха да си помислят богатите приятели на Андрю, ако чуеха, че се готвят да инвестират в списание за булки, издавано от жена с извънбрачно дете? Сигурно щяха да се изсмеят и да й обърнат гръб. — Мисля, че не съм готова да говоря за списанието.

— Виж какво, Вал, трудно ще прикриеш липсата си опит в издателската дейност. Но хората, с които ще бъда трябва да разберат, че си умна и решителна млада жена, и един спокоен уикенд ще бъде идеалната възможност те опознаят. Трябва да дойдеш, щом искаш да се занимаваш с този бизнес.

Дори да решеше проблема с гледането на Теди, щеше ли Вал да се вмести в такава изискана обществена атмосфера? Преди всичко, нямаше подходящи дрехи. Вал продължи да се колебае, питайки се дали ще успее да убеди в идеята си съвършено непознати хора.

Андрю забеляза обезпокоеното й изражение.

— Ще бъде чудесно — окуражи я той. — А сега искаш ли да потанцуваме?

Вал си представи, че е в обятията му, завладяна от танца, а после — момента, когато Андрю щеше да поиска нещо повече от нея. Не знаеше дали чувствата й се дължат на предателството на Уили, или на лоялността към паметта на Тед, или на страха, че позорните й тайни ще бъдат разкрити, но се боеше да се доближи до Андрю.

— Хей, само един танц! — продължи да я увещава той.

Само танц. Но Вал изпитваше влечение към Андрю и знаеше, че се нуждае от любов. Връзката им неизбежно щеше да доведе до разочарование… или до нещо по-лошо.

— Не забравяй, че срещата ни е само делова — усмихна се тя. — Мисля, че за тази вечер си свършихме работата.

Андрю я погледна с копнеж и съжаление, сетне поиска сметката.

Излязоха навън и той предложи да я изпрати до дома й, но не възрази, когато Вал отговори, че предпочита да се прибере сама с такси. Вече се бе убедил, че Вал знае какво иска и желанието й да бъде оставена на мира е непреклонно.