Джоана Кингсли
Силата на съдбата (28)

Двайсет и осма глава

Саутхамптън

Лятото на 1981 г.

— Даяна! Време е за тортата! Даяна, къде си?

Вал стоеше на белия пясък пред къщата и гледаше океана. На плажа бяха сложени масички за пикник и петте момиченца, поканени да празнуват дванайсетия рожден ден на дъщеря й, ядяха сладкиши и сладолед. Присъстваха и първите сътрудници на Вал — Кони и Катрин със съпрузите и децата си, и Мадж, която бе станала като баба на най-малката дъщеря на Вал. Този път Вал не криеше детето си и с радост прие помощта на приятелките си.

— Сигурен ли си, че не е във водата? — обърна се тя към Джими Лавели.

— Непрекъснато я наблюдавах. Видях я да излиза и да се бърше с хавлия. И повече не е влизала да се къпе.

Преди три години Джими бе започнал да работи като охранител и шофьор за Вал. Беше на четирийсет, с прошарени коси и мускулесто тяло. Поддържаше басейна и учеше Даяна да кара водни ски и да играе тенис.

— Моля те, провери пак в къщата — разтревожено каза Вал.

— Вече бях там, когато взех тортата, но не я видях. Добре, ще отида пак — отговори той и хукна по моравата.

Навремето Джими бе служил като зелена барета във Виетнам, но бе напуснал армията, защото бе получил тежки наранявания.

След няколко минути той излезе на верандата и извика:

— Намерих я! — И направи знак на Вал да се приближи.

— Какво има? — забърза към него тя.

— Нищо. Чух шум на тавана. Качих се и я видях. Седи пред телевизора и не иска да помръдне, преди да е свършило предаването.

— Какво гледа? Да не се е запалила по баскетбола?

— Не ми казвай, че не знаеш какво дават днес през целия ден! — усмихна се Джими.

Вал отвори широко уста в безмълвна почуда. Не, не беше забравила, но не можеше да повярва, че за малката й дъщеря събитието ще бъде по-важно от рождения й ден.

Даяна седеше пред стария телевизор в малката таванска стая и съсредоточено гледаше как красива млада жена се вози в каляска, теглена от бели коне, придружена от ездачи с лъскави шлемове с пера и саби на кръста. Младата жена се усмихваше и махаше на хората, струпали се от двете страни на пътя. Прелестна гледка. Вал се приближи до Даяна.

— Не е ли невероятно, мамо? Като Пепеляшка, само че е още по-хубаво, защото не е приказка. Тя е в позлатена каляска и отива да се омъжи за истински принц!

Да, това кралско великолепие беше рядко зрелище в съвременния свят. Милиони хора искаха да видят тази венчавка. Всички телевизионни канали в света предаваха записи на сватбата на принц Чарлс и лейди Даяна, която се бе състояла по-рано през деня в Лондон.

— Но е и малко странно — добави Дияна.

— Кое?

— Името й. Все едно всичко това се случва на мен.

— Може и да ти се случи… Сигурно ще са останали един-двама принцове, когато дойде време да се омъжиш.

— Не мисля, че ще ме искат. Аз не приличам на принцеса.

Вал се запита какво да каже, за да разсее съмненията на дъщеря си.

— В момента изглежда чудесно да е принцеса — каза бавно. — Но предполагам, че после ще има проблеми като всички останали… Хайде, ела да разрежеш тортата.

— Е, поне принцесата ще може да каже, че е имала най-хубавата сватба на света. — Даяна се изправи. — Наистина ли не съжаляваш, че не отиде?

Вал се усмихна. Бяха й предложили да присъства на кралската сватба като коментатор за една телевизия, но тя отказа заради рождения ден на дъщеря си. Бе се заклела да не прави грешките, които бе допуснала с Теди.

— Щях да съжалявам много повече, ако не бях с теб — отговори тя и прегърна детето. — Да вървим. Време е да си пожелаеш нещо.

Вал знаеше какво ще бъде желанието на Даяна — мечта, която едва ли щеше да се осъществи.

* * *

От раждането на Даяна Вал се бе посветила на две неща — да се грижи за дъщеря си и да поддържа водещата позиция на „За булката“. И с двете задачи се справи блестящо. Даяна беше умна и здрава, имаше природен талант на художник и спокоен, уравновесен характер. Вродената й склонност да рискува караше Вал да мисли, че дъщеря й е наследила хазартната страст на баща си.

Списанието също вървеше добре, макар някои хора да смятаха „За булката“ за твърде консервативно. Но Вал не обръщаше внимание на критиките. В свят, където романтиката бе застрашена от прозаичната действителност, тя всеотдайно се опитваше да вдъхне увереност, че някъде в живота има надежда за сърцето. Посланието й бе въплътено в сватбата и символите й — от пръстена с диамант до медения месец. Ако това бе старомодно, нямаше нищо против.

Не знаеше дали Глен Мейджър се бе възползвал от разрастването на бизнеса. Въпреки огромното си желание не бе успял да купи списанието. Сега предложената от него цена беше едва една десета от сумата, на която бе оценено издателството.

Вал знаеше, че Глен не е човек, който лесно понася загубите, и през първите години след раздялата им очакваше реакция от негова страна. Но времето минаваше, а той не предприемаше нищо. Понякога тя виждаше името или снимката му в новините. Глен Мейджър бе осъществил плановете си да създаде медийно сдружение. Веднъж го показаха по телевизията като собственик на победил в надбягване кон и представиха поразително красивата млада жена до него като съпругата му. Глен Мейджър не поддържаше връзка с Вал и детето си.

Когато стана на пет години, Даяна започна да задава въпроси за баща си. Вал й казваше по нещо от време на време. Броят на разводите бе нараснал, откак Теди бе задавала същите въпроси, затова за Даяна беше по-лесно да приеме положението. Половината й съученици имаха само един родител.

Що се отнасяше до Теди, Вал се бе отказала от надеждата, че някога ще се сдобрят. Макар че писмата й винаги се връщаха неотворени, Вал продължи да й пише и да получава доклади от частния детектив. Тя знаеше, че Теди се е развела с Дърк Брандън и отново се е омъжила, после пак се е развела и се е преместила от Сан Франциско в Лос Анджелис, където две години е живяла сама, сетне се е омъжила за богат бизнесмен и сега живее в Бевърли Хилс. Освен това Стечино й съобщи, че преместването на Теди в Лос Анджелис е било улеснено от наследство, възлизащо на трийсет и седем хиляди долара, оставено й от човек на име Уилям Грюнинг, който предишната година е починал по неизвестна причина.

Когато Даяна навърши девет, Мейджър неочаквано се появи отново в живота на Вал.

Една сутрин неочаквано влезе в кабинета й. Размениха си комплименти колко добре изглеждат. Тя го попита за интереса му към конните надбягвания и отбеляза, че съпругата му е много красива. Глен отговори, че се е разделил със съпругата, но е задържал конете.

После дойде ред на деловите въпроси.

— Трябва да те поздравя за начина, по който управляват списанието, Вал. Сега си един от най-големите издатели.

Вал помисли, че Глен отново ще направи опит да купи „За булката“. Но той побърза да разкрие целта си.

— Искам да я видя.

Това не беше молба, а заповед.

— Защо? — настръхна Вал.

— Тя е моя… и искам да го знае. Нима един баща се нуждае от повече причини?

Историята се повтаряше, но този път намесата беше още по-брутална, защото Глен Мейджър сам бе решил да изостави детето си.

— Да, наистина ти трябват много повече причини! — избухна тя. — Каза, че не искаш да имаш нищо общо с нея и девет години удържа на думата си. Ако поне веднъж бе показал някакво чувство, бих разбрала желанието ти сега. Но тя свикна да живее без баща. Примирила се е с този факт. Нямаш право да се намесваш в живота й и да искаш да го променяш. Заявяваш, че е твоя, толкова уверено, колкото каза „отърви се от бебето“. Отговорът ми е „не“, по дяволите! Даяна не е твоя. Ти „се отърва“ от нея, но аз я задържах. Изборът беше твой! Приеми това!

— Сигурна ли си, че е по-добре да не ме познава? — спокойно попита той.

— По-добре е да не възприема твоето отношение към хората и света!

Глен кимна и не каза нищо. Вал се замисли. Постъпваше ли правилно? Глен беше над шейсетгодишен, нямаше други деца…

Вероятно най-разумното решение беше да попита Даяна какво е желанието й. Вал понечи да му каже новото си предложение, но той я изпревари:

— Последния път ти командваше парада. Но сега приятелите ти от Уолстрийт няма да ми попречат. Искам да бъда част от живота на дъщеря си. Може да се опиташ да застанеш на пътя ми, но няма да успееш. По-добре отстъпи, Вал. За твое добро е! — И излезе.

Вал се уплаши. Боеше се, че той може да прибегне до непочтени средства. Затова нае Джими Давели, за да живее в дома им, да води и взима Даяна от училище и да ги пази. Така се чувстваше по-сигурна.

Но Мейджър заведе дело, обвинявайки Вал, че го е отчуждила от детето му и едва ли не държи Даяна в плен. Обвиненията, разбира се, бяха абсурдни, но трябваше да им бъде отговорено. Съдебната битка продължи три години.

После, преди месец, съдът издаде решение, което даваше на Глен правото да бъде с дъщеря си един месец в годината след дванайсетия й рожден ден. Вал знаеше, че има майки, които при подобни обстоятелства взимаха децата си и отиваха в чужбина.

Но дали Мейджър беше толкова опасен, че Вал да прибегне до такова драстично решение? Тя не харесваше държанието му и го обвиняваше за смута, който бе предизвикал в живота на дъщеря й, но не го смяташе за лош човек.

Днес, на дванайсетия рожден ден на Даяна, след три часа Вал трябваше да я заведе на летището, откъдето щеше да я вземе частният самолет на Мейджър.

Празненството на плажа продължаваше. Даяна се върна при приятелките си и през смях духна свещите.

— Всичко е наред, мамо — каза по-късно, когато Вал я приготвяше за пътуването. — Дори не мисля за заминаването. Знаеш ли какво си пожелах?

— Не го казвай, ако искаш да се сбъдне.

— О, няма значение! Искам един ден да имам сватба като на принцеса Даяна. Или още по-хубава!

— И как ще я направиш по-хубава?

— Сама ще ушия роклята си.

Вал се усмихна. Беше казала на Даяна, че баба й е била шивачка на булчински рокли.

— Е, щом искаш… Остава само да намериш принц.

— Може да започна да го търся веднага щом се върна.

* * *

През целия месец Вал живя със страха, че Мейджър няма да върне Даяна.

Той обаче спази срока, определен от съда, макар че доведе детето в последната минута. Поне изглеждаше готов да играе по правилата.

Даяна не преставаше да бъбри как е прекарала месеца.

— Отидохме в ранчото му… И той ми даде кон. Специално за мен. Великолепен златист кон с бяла грива. Вече беше дресиран и аз само трябваше да свирна и конят идваше при мен и допираше муцуна до лицето ми. Носът му беше като кадифе…

Даяна продължи да разказва за преживяванията си по време на пътуването до града и после всеки път, когато седнеха да се хранят. Мейджър я бе завел в Дисниленд, после ходили в Лос Анджелис на гости на филмови звезди, прекарали няколко дни в Лас Вегас, там видяла Франк Синатра и Пол Анка…

Бе се държал с нея като с принцеса.

Вал се уплаши, че най-лошите й опасения ще се сбъднат, но Даяна лесно се върна към установения ред. Беше прилежна в училище, обичта към майка й не бе накърнена от разточителствата на Глен Мейджър.

* * *

Преди Великден, когато Мейджър поиска да прекара една седмица с дъщеря си, вместо да чака до лятото, Вал не възрази. Но той вече бе писал на Даяна и Вал разбра, че ако откаже, само ще влоши отношенията си с детето.

Глен и Даяна прекараха седмицата в Париж. Храниха се в най-луксозните ресторанти, пътуваха в провинцията и посетиха всички модни ревюта. Даяна съзнаваше, че е дъщеря на милиардер, и това я опияняваше. Започна да моли да прекарва повече време с баща си и да критикува Вал, че я е лишила от него.

— Защо не можеше да останете заедно? Господи, мамо, какво не му харесваш? Хубав е, язди като Клинт Истууд и е много забавен. Да не говорим, че е страхотно богат. Трябва да си била луда да го отблъснеш!

Вал знаеше, че трябва да бъде много внимателна с отговорите си. Ако обидеше Глен по някакъв начин, Даяна можеше да я намрази.

— Така ли ти обясни защо не сме заедно? Че аз не съм искала?

— Не съвсем. Каза, че нещата не вървели. Но бил готов да бъде с теб. Имам чувството, че ти си взела решението да се разделите.

„Взех решението да родя бебето си и това направи невъзможна връзката ни“ — помисли Вал, но нямаше намерение да го споделя с дъщеря си.

— Един ден, когато се влюбиш, надявам се, че ще разбереш как е възможно човек да изглежда съвършен… и пак да не бъде подходящ, за да сподели живота ти. В това невинаги има логика, но най-важното е да слушаш сърцето си.

— В момента сърцето ми казва, че ако срещна мъж като баща ми, той ще бъде подходящ за мен.

Вал се усмихна тъжно и я попита дали баща й й е обяснил защо през първите девет години от живота й не й е изпратил дори картичка за рождения ден.

— Разбира се, че го попитах.

— И какво ти отговори?

Даяна се засмя.

— Каза, че трябвало да порасне малко, преди да е готов да бъде баща.

Вал трябваше да признае, че отговорът е остроумен, макар че Даяна би му простила каквото и да кажеше. Но продължи да се безпокои дали Глен Мейджър бе пораснал достатъчно, за да обича дъщеря си…

* * *

Глен започна да настоява да прекарва повече време с Даяна, като й предлагаше чудесни възможности. Цяло лято на яхта в Средиземно море. Ски в Сен Мориц. Самолетът му щял да я закара, където поиска. На това никое тринайсетгодишно момиче не можеше да устои.

На Вал й беше трудно да прецени кое ще е най-доброто за дъщеря й и дали егоизмът не замъглява трезвия й разум. Щеше ли да навреди на Даяна, ако видеше света?

Вал реши да й позволи да прекарва повече време с Глен, като се надяваше, че Даяна няма винаги да е толкова заслепена от баща си.

През следващата година Даяна често беше с Мейджър. Още пътувания в чужбина, скъпи подаръци, неповторими преживявания като летния ден в ранчото на Роналд Рейгън в Санта Барбара и пролетна екскурзия в Рим…

Но нещата се развиваха така, както Вал се надяваше. Колкото повече Даяна се запознаваше с блясъка и лукса, толкова по-бързо заслепението й помръкваше. След като през юли се върна от Лас Вегас, тя каза на майка си, че иска да прекара остатъка от лятото с нея, както и Деня на благодарността, и Коледа, и не желае да пътува толкова.

— Татко е свикнал да има всичко и понякога мисля, че съм поредното нещо, което иска да притежава.

Вал се поздрави мислено.

* * *

През 1984-та Мейджър настоя Даяна да прекара с него Деня на благодарността. Тя не искаше да ходи, защото Джес скоро щеше да ражда първото си дете и организираше голямо семейно събиране във Вашингтон. Даяна я обичаше, но в края на краищата предпочете да бъде с баща си.

Вал планира връщането си в Ню Йорк така, че в неделя вечерта да бъде на летището, за да посрещне дъщеря си в уречения час. Почака известно време, сетне отиде на гишето за частни полети.

— Бихте ли ми казали какво става със самолета на Глен Мейджър? Вече трябваше да е кацнал.

Диспечерът прегледа разписанията и отговори:

— За днес няма планиран полет на самолета на господин Мейджър.

Сърцето на Вал се сви. Тя разбра, че се е случило онова, от което най-много се страхуваше. Мейджър бе придобил пълна собственост върху „имуществото“ си.

Опита да се свърже с Глен, но не успя. След няколко дни адвокатите й заведоха иск. Според Мейджър дъщеря му потърсила при него убежище от „жестоката, авторитарна обстановка в дома на майка си“ и изискванията за пълно подчинение, които представлявали форма на психическо насилие. Глен Мейджър можеше да купи армия адвокати.

Вал нямаше представа дали Даяна е взела решение да остане при баща си. Знаеше само, че винаги бе уважавала чувствата на Даяна, бе се вслушвала в желанията й и бе опитвала да прави най-доброто за нея. Мейджър вероятно бе прибегнал или до изключителното си умение да убеждава, или до насилие, за да сломи волята на дъщеря си.

Първите дела за родителските права спечели той. И тъй като живееше в добре охранявано ранчо, нямаше проблеми да държи настрана Вал.

* * *

Накрая Вал се обади на частния детектив.

— Няма нищо ново за госпожа Дариан — каза Стечино.

— Става дума за нещо друго, Франк. Малката ми дъщеря е отвлечена от баща си.

— Баща й не е ли Глен Мейджър?

— Да. Аз имам родителските права, но той може да я посещава. Тя отиде при него в Калифорния за Деня на благодарността и не се върна.

— Какво искаш от мен?

— Снимки и информация — същото, което правеше, когато Теди избяга. Опитвам да се свържа с дъщеря си, но не мога. Нямам представа къде е, нито дали е щастлива. Франк, сега е по-лошо отпреди…

— Няма да те заблуждавам. Вал. Имаш голям проблем. Знам как живее Мейджър. Охраната му е изключително силна. Не знам дали ще се приближа достатъчно, за да ти осигуря информацията, която искаш.

— Направи каквото можеш, Франк.

След две седмици Вал получи доклад и пакет снимки. Узна, че винаги когато излиза от ранчото, Даяна е придружена от въоръжени телохранители. През първите няколко седмици, след като бе отишла да живее с баща си, за образованието й се бяха грижили частни учители, после започнала да посещава частно училище. По време на часовете телохранителите стояли в кола отвън. Но според Стечино времето, което прекарвала с връстниците си, показвало, че Даяна не е държана насила.

Даяна навърши шестнайсет, но майка й така и не успя да я види. Вал отчаяно се вкопчи в надеждата, че справедливостта ще възтържествува. Най-сетне адвокатите я уведомиха, че има обрат в нейна полза. Съдът в Калифорния бе постановил Мейджър да й върне родителските права.

Но после се случи нещо неочаквано. Мейджър намери Теди и взе от нея клетвени показания, които доказваха твърденията му, че Вал е негодна да бъде майка и не заслужава родителските права.

— Кой знае какво е направил, за да вземе свидетелските й показания! — каза Гари Фелсън. — Сприятелил се е с Теди, завел я е в Париж или й е дал повече пари, отколкото е виждала през живота си. Разбира се, платил е в брой и никога няма да можем да го докажем.

Отвратен от постъпката на Мейджър, адвокатът предложи на Вал да й помага безплатно.

Предателството на първото й дете, което я лиши от второто, беше най-тежкият удар в живота на Вал.

Но това засили решителността й да си върне Даяна.