Джоана Кингсли
Силата на съдбата (10)

Десета глава

Във вторник Андрю се обади на Вал в печатницата.

— Всичко е уредено. Ще се срещнем в петък вечерта на същото място.

— Предпочитам да дойда в събота по обяд — заяви тя.

— Добре. Но ще останеш и в неделя, нали? Следобед ще играя поло, а вечерта ще имаме възможност да поговорим. И след като ги очароваш, ще се върнем.

— Ще остана.

— Няма да съжаляваш.

Наистина ли нямаше да съжалява? Изисканите му приятели щяха да я огледат критично и сигурно щяха да я изобличат като измамница — някогашна работничка, опитваща се да изпроси от тях пари, за да започне бизнес, от който не разбира нищо.

Но въпреки всичко Вал реши, че в това е шансът й.

Вечерта, когато се отби да вземе Теди, тя попита госпожа Фалкони дали ще може да се грижи за бебето в събота и неделя. Възрастната италианка се съгласи, но добави:

— Няма да ти помогна, ако ще бъдеш в леглото с някой нехранимайко.

— Не — засмя се Вал. — Отивам да се срещна с едни хора и да се опитам да привлека интереса им към бизнес, който бих искала да започна.

— Стига да не е нещо непочтено, можеш да разчиташ на мен. А може би дори нямам нищо против, ако си с мъж. Само гледай да не е безделник. Трябва да пазя сладкото ти момиченце от лоши мъже.

— Госпожо Фалкони, вярно, ще бъда с мъже, но… те са джентълмени, играят поло и обличат смокинги за вечеря. Такива хора са твърде изискани за мен.

— Какви ги говориш, Валентина? Та ти си най-красивата жена в квартала! Няма мъж, достоен за теб.

— Благодаря ти. Но не мога да си позволя да си купя нови дрехи, а нямам нищо подходящо за такава компании.

Възрастната жена се усмихна лукаво.

— А за бизнеса е важно да изглеждаш добре, нали? Аз ще се погрижа!

Вал я попита как ще го направи, но вдовицата не каза нищо повече. Вал щяла да разбере на другия ден, когато дойдела да вземе бебето.

Следващата вечер Лилия Фалкони я чакаше заедно с една своя приятелка — също възрастна италианка на име Жулиета Рандацо. Джиджи беше стара мома и до пенсионирането си бе работила като шивачка в опера „Метрополитен“ и имаше колекция от стари костюми. Вал си помисли, че ще я издокара в тоалет, с който ще прилича на Кармен или на Мадам Бовари. Но се оказа, че Джиджи има вкус. Тя взе мерките на Вал и на другата вечер донесе прекрасен костюм от тъмносиньо кадифе. Вал трябваше да си купи само блуза и бял памучен панталон в добавка към сакото, за да е подходящо облечена за играта на поло. В събота сутринта тя се срещна с Андрю на гарата в Ойстър Бей. Той я закара до имението на семейство Уинстън с открит двуместен „Ягуар“. Вал изпита страхопочитание, като видя имота — огромна къща от червени тухли, построена на брега на залива Саунд в Лонг Айланд. На вратата я посрещна иконом, който взе малката й пътна чанта и я покани да влезе. Коридорът беше голям колкото хотелско фоайе, а по стените имаше картини като в музей. Андрю я заведе в солариума в задната част на къщата, за да я запознае с чичо си и леля си, Чарлс и Беатрис Уинстън. Веднага щом Вал влезе, те станаха от плетената люлка. И двамата бяха стройни, белокоси, имаха усмихнати, дружелюбни лица. Облечени бяха неофициално.

— Лельо Бъни… Чичо Чарли, това е момичето, за което ви разказах — рече Андрю и представи Вал.

Бъни Уинстън сърдечно стисна ръката й.

— Добре дошла, Валентина. Сега разбирам защо си смаяла толкова много нашия Анди.

— Ако питате мен, описанието, което чух, не отговаря на истината. Време е младежът да си сложи очила — мрачно се засмя Чарли Уинстън.

Вал се засрами, а другите го погледнаха стъписано. После на лицето му засия усмивка.

— Младата дама е много по-хубава, Анди.

— Ще свикнеш с чичо Чарли — обърна се Андрю към Вал.

— Очаквам с нетърпение това — рече Чарли.

Семейство Уинстън започнаха разговор, за да научат повече за Вал, но по такъв начин, че да я накарат да се почувства значима, а не като на разпит. Докато бъбреха, Вал установи, че те се държат с Андрю като със свой син. Чарли и Бъни имаха две големи дъщери, но момченцето им бе починало от детски паралич.

Въпреки огромното си богатство те се държаха непринудено. И двамата бяха над седемдесетгодишни и бяха женени от половин век, но явно още се обичаха, защото се докосваха и шегуваха като млади влюбени.

Накрая Бъни попита Вал дали ще се преоблече за мача по поло. Андрю обясни, че обядът ще бъде навън, докато гледат играта. Хората, с които искал да запознае Вал, щели да бъдат там.

Мачът щеше да се състои на частното игрище в съседното имение. Зрителите седяха на шезлонги и обядваха. Преди да започне играта, Андрю представи Вал на трима мъже на неговата възраст — Филип Лонгуърт, който му беше съквартирант в Иейл, а сега работеше в семейната инвестиционна фирма на Уолстрийт, Франклин Стороу, издател на вестници, и Нейтън Палмър, партньорът в новия му бизнес.

Вал не бе гледала поло и се развълнува, като видя как конете стремглаво галопират от единия до другия край на игрището, а ездачите се опитват да вкарат гол, удряйки топката с дървени стикове. Нейтън Палмър седна до нея и й обясни правилата на играта. Докато разговаряше с него, Вал научи, че приятелството му с Андрю Уинстън датира от службата им във военновъздушните сили. Нейтън й каза, че новият бизнес, в който с Андрю са партньори, всъщност е авиолиния на име „Атлас Еър“ превозваща стоки. В момента имали четири товарни самолета, които Нейтън и Андрю пилотирали на смени със свои приятели от военната служба.

Докато наблюдаваше как Андрю вкарва най-решителните голове и слушаше за подвизите му като пилот по време на войната, Вал се почувства завладяна от него. Дали ако разбереше, че не е „порядъчна“ — както обикновено се възприемаха неомъжените жени с дете — Андрю щеше да се откаже от нея. Вал беше чула слух, че сестра му е забременяла преди сватбата, поставяйки семейството в неудобно положение. Но младежът бил „един от техните“ и проблемът се решил с брак. Колкото и приятни да бяха Чарли и Бъни, Вал знаеше, че няма да я приемат, ако свържеше името Уинстън с още един скандал.

* * *

Икономът и прислужницата сервираха официалната вечеря в голямата трапезария с френски прозорци, която гледаше към басейна. Кристалните чаши, сребърните прибори и изящните порцеланови съдове блестяха на светлината на свещите. На ливадата навън бяха запалени десетина факли. Вечерята се състоеше от гъста крем супа от омари, пъдпъдъци в сос от бренди и череши, крехки бели аспержи, за десерт имаше ягоди със сметана. Вал не бе вкусвала такива неща и ако не бяха Чарли и Бъни, които умело предразполагаха гостите, щеше да се чувства много неудобно.

Филип Лонгуърт и Франклин Стороу бяха придружени от изискани млади жени, а Нейтън Палмър беше с актриса, с която бе отседнал в близкия хотел. Вал предположи, че Лонгуърт и Стороу живеят наблизо и тя ще бъде единственият гост в къщата през нощта.

Разговорът се въртеше около книги, политика и пътувания в чужбина. Накрая поднесоха кафето, а още никой не бе споменал за целта на посещението на Вал. Едва когато гостите станаха от масата, Андрю каза:

— Не забравяйте, че утре в десет ще се съберем на закуска, за да обсъдим предложението.

И това беше всичко.

Дали наистина по време на вечерята Вал бе очаровала потенциалните инвеститори? Или Андрю си играеше с амбициите й само за да спечели поредното си завоевание?

Тя реши да не предизвиква съдбата и не се присъедини към другите, които след вечеря се събраха в гостната. Каза на Андрю, че е уморена.

— Ще те изпратя до стаята ти — предложи той.

— Благодаря.

Андрю спря пред вратата и попита:

— Не беше толкова лошо, нали?

— Не. Прекарах чудесно.

— Играта на поло отегчи ли те?

— Съвсем не. Явно трябва да си много смел, за да играеш този спорт.

Той се усмихна.

— Не се изисква повече смелост, отколкото притежаваш ти, за да се заловиш с този нов бизнес. Сигурна ли си, че искаш да продължиш?

— Да. Уплашена ли изглеждам?

— Изглеждаш нервна. Поне когато си с мен…

Вал се почувства неловко, но трябваше да бъде предпазлива.

— Ти си чудесен, Андрю — каза, опитвайки се да бъде откровена поне за някои от чувствата си. — Ако изглеждам неспокойна, това е, защото се намирам на непозната територия. Не съм свикнала да бъда във висшето общество. Всички вие сте образовани, богати и вече сте видели света. Аз… допреди няколко месеца работех във фабрика. Не мога да не се притеснявам, че всъщност нямам право да бъда тук и да моля други хора да платят осъществяването на малката ми мечта. Лесно мога да стана причина да загубят парите си!

— Мечтата ти не е малка, Валентина — усмихна се той. — И мисля, че приятелите ми едва ли биха ти дали парите си даром. Те са практични бизнесмени. Ако утре напишат чекове, това ще бъде, защото си ги убедила, че ще имат възможност да спечелят още пари. Но, от други страна, знаят, че има и риск. В живота няма абсолютни сигурни неща. Ти по-добре от всички би трябвало да съзнаваш това. Защото, ако имаше, ти щеше да си някъде другаде и нямаше да се познаваме. Лека нощ, Вал. Приятни сънища.

Андрю отново се усмихна окуражително, после тръгна по дългия коридор.

Думите му й вдъхнаха увереност и я накараха да се засрами от съмненията и подозренията си. Но ужасното преживяване с Уили бе оставило отпечатъка си върху начина, по който Вал преценяваше всички мъже.

Тя си легна, като не спираше да мисли за добротата на Андрю. Запита се дали някога отново ще си позволи да повярва в любовта.

* * *

Закуската беше делова. Бъни Уинстън не присъства и Вал беше единствената жена. Андрю каза няколко встъпителни думи.

— От мига, в който видях тази млада дама, без преувеличение мога да заявя, че бях изумен от… енергията и решителността й. Запознахме се по повод, свързан с издателската дейност. Няма да ви отегчавам с подробности. Само ще кажа, че тогава тя беше любезна да финансира целия проект…

Той я погледна съзаклятнически. Нервността й изчезна.

— Сега тя е намислила нещо по-голямо — продължи той — и аз смятам, че е справедливо да й върна жеста. Колкото и да вярвам в успеха й, не бих се справил сам, затова ви давам възможност да се включите. Вал?

Тя се бе въоръжила не само със записки, но и с албум изрезки, за да покаже как ще изглежда „За булката“. Бе залепила снимки на рокли, взети от каталога на Смайт, рубрика с въображаеми въпроси и отговори за етикета и статия за Големия каньон от „Нешънъл биографик“ като пример за съвет къде да се прекара меденият месец. Бе нахвърлила и бележки по въпроса, защо смята, че едно популярно списание за булки ще има широка читателска публика. По време на войната малцина имаха време и пари, за да се оженят по традиционния начин. Меденият месец продължаваше само два дни, в най-близкия хотел, защото младоженецът трябваше да се връща в армията. Но сега не беше така. Романтиката се възраждаше и мигът, в който любовта се узаконява с Орак, ставаше много важен. Младите жени искаха да бъдат колкото е възможно по-добре подготвени, да планират всеки детайл на събитието. В заключение Вал каза, че списанието ще осъществи както нейната, така и мечтата на десетките хиляди жени, които се омъжват. Тя предвиждаше четири броя през първата година и ако започнеше веднага, първата книжка щеше да излезе през март или април — достатъчно рано, за да привлече вниманието на булките, сключващи брак през традиционния за сватби месец юни.

Присъстващите я изслушаха внимателно, после започнаха да задават въпроси. Франклин Стороу поиска да знае дали Вал вече е уредила разпространението на списанието.

Тя се затрудни и Андрю отговори вместо нея:

— Ти можеш да помогнеш за това, Франк. Вал трябва да има време да се съсредоточи върху редакторската работа.

Стороу се вторачи изпитателно в нея и, изглежда разбра, че тя не е помислила за разпространението, после видя и изпълненото с очакване и надежда изражение на Андрю.

— Разбира се. Ще помогна.

Сетне Филип Лонгуърт попита как ще бъде „финансово структурирана“ фирмата на Вал, дали ще бъде корпорация, или сдружение и какъв вид възвръщане на инвестициите предвижда.

— Убеден съм, че Вал ще бъде много благодарна, ако има финансов съветник — намеси се Андрю, преди Вал признае, че няма представа от тези неща. — Можеш дори да се грижиш за чековите книжки, Филип. Най-важно е дали смятаме, че Вал може да създаде списание, което бъдещите булки ще четат. Всичко останало са подробности.

— Чух достатъчно и мисля, че списанието си заслужава — каза Чарли Уинстън. — Ще вложа шест хиляди долара ако и вие направите същото. Общо — трийсет хиляди. Достатъчно ли ще бъде да посрещнеш разходите, Вал?

— Да.

— От тази сума ще трябва да отделите пари за редакция, за заплати и за първите два-три броя. Предполагам, че няма веднага да имате печалба — рече Стороу.

— Знам — отговори тя.

— Ще го учредим като дружество с ограничена отвореност — каза Лонгуърт. — Инвеститорите ще държат петдесет процента от фирмата, а вие — другата половина.

Вал не бе мислила, че може да притежава част издателството. Тя беше съгласна да няма никакъв дял, а само да бъде назначена за редактор.

— Звучи чудесно — каза Вал развълнувано.

Деловата закуска свърши. Вал бе изумена от лекотата, с която бе направила първата решителна стъпка. Разбира се, всичко се дължеше на Андрю.

— Е, след като приключихме с работата, как би желала да прекараш остатъка от деня? — попита той.

Тя го погледна в очите. Изпита такава благодарност, първата й мисъл беше да прави каквото той иска.

Но страхът потисна импулсивното й желание.

Сближаването им щеше да доведе до разкриването на тайните й. Вал реши, че Андрю не трябва да знае нищо повече, за да не се разочарова и да не накара приятелите си да оттеглят инвестициите си.

— Трябва да се прибирам вкъщи — каза тя. — Сега, когато мечтата ми се превърна в реалност, изгарям от нетърпение да започна работа.

— Дори в неделя?

— Моля те…

Вал не искаше да му обяснява повече.

Андрю я закара на гарата. Докато чакаха влака, тя му благодари и каза, че му дължи много.

— Не ми приписвай толкова голяма заслуга, Вал. Нямаше да стане нищо, ако идеята ти не беше хубава и ти не беше твърдо решена да я осъществиш. Това беше едно от първите неща, които ми каза — мечтата ти да довършиш церемонията. Ако аз не ти бях помогнал, рано или късно щеше да се обърнеш към друг да го направи.

— Странно, но мисля, че ти вярваш в успеха повече от мен.

— Може би.

Влакът навлезе в гарата. Вал го наблюдаваше, отбягвайки погледа на Андрю. Искаше й се да го целуне.

— Ти още обичаш човека, за когото си щяла да се омъжиш, нали? — неочаквано попита той.

— Предполагам…

Влакът спря и той й помогна да се качи.

— Не трябва да го забравяш, Вал. Но може би е време да отделиш място в сърцето си и за някой друг.

Вал плака през целия път. В сърцето й имаше място за Андрю, но вече знаеше какво означава да загубиш любим човек. И ако изстрадаше още една нещастна любов, не беше сигурна дали ще може да го преживее.

Беше по-добре да не отдава на Андрю сърцето си. Предстоеше й много работа и това вероятно нямаше да е трудно.