Марк Леви
Седем дни за цяла вечност… (8)

… Цяла вечност

Лек ветрец подухваше над Сентрал Парк…

Купчина листа се вдигна във въздуха, въртейки се около една пейка, поставена до пешеходната алея. Господ и Сатаната бяха седнали върху облегалката. Видяха ги да се задават отдалеч. Лукас държеше ръката на София. Със свободната си ръка всеки от двамата буташе една количка, в която имаше две люлки. Те минаха покрай тях, без да ги видят.

Луцифер въздъхна дълбоко.

— Можеш да ми казваш каквото си щеш, но малката е по-съвършена от двете! — каза той.

Господ се обърна и го погледна изпод око.

— Мислех, че няма да си говорим за деца.

Те станаха и заедно поеха по алеята.

— Съгласен съм — продължи Луцифер. — В един напълно съвършен или несъвършен свят и двамата ще се отегчаваме, така че нека да забравим за всичко! Но сега, когато сме сами, мисля, че все пак можеш да ми кажеш! Кога започна да мамиш — на четвъртия или петия ден?

— Но защо си толкова сигурен, че съм мамил?…

Господ постави ръка върху рамото на Луцифер и се усмихна.

— … А случайността във всичко това!

И беше вечер… и след нея последваха още много утрини.