Кати Лети
Ако вибраторите имаха клепачи (13)

13. Двоен агент

Разлика между половете: Позициите

Мъжете смятат, че „Едновременен оргазъм“ е застрахователна компания.

Затова любимата поза на жената в леглото е чешката: той се моли като куче, а тя се обръща другата страна и се преструва на мъртва.

— Рупърт Рочестър от Рутингтън? Барон? Ти се казваш Рупърт Рочестър? — После малко по-бавно: — И си барон?

— Знаеш ли, не е редно след здрачаване да се разхождаш с портфейл в ръка.

Това бяха първите думи на Кит, когато я завари вторачена в паспорта му под светлината на факлата, а портфейлът му се валяше в краката й. Кит го вдигна и го отвори; с облекчение откри, че всичките пари са налице.

— Рупърт Рочестър? — повтори тя потресено.

— Ами, всъщност, да — подметна той нехайно. — Не споменах ли, че пътувам под фалшиво име?

— От Рутингтън? Барон?

Съпругът й явно имаше способността да сменя кожата си като змия; правеше го със съвършена лекота. Кой всъщност беше този мъж? Съпругът й трепна под изпитателния й поглед.

— Ами… Хммм… Това е името, което приех след брака.

— Ти си женен? — Думите изскочиха трескаво от устата й. — За друга, освен за мен? Какъв си ти? Мормон? Съвършено добре помня, че първата графа във формуляра гласи: „Неомъжена/Неженен“, нали?

— Ами умствено, емоционално и физически съм неженен. Но от техническа гледна точка: да, женен съм.

— Значи си… — Тя се опита да накара застиналия си мозък да заработи. — Двуженец.

— Слушай, всъщност звучи по-привлекателно, отколкото е в действителност. Истината е, че ти се налага да хвърляш боклука на две места.

Няколко неща хрумнаха на Шели едновременно:

1) Как така не видя островърхата му опашка?

2) Как напъхва копитестите си крака в маратонките?

3) Трябва да избяга!

Решение номер три й се стори най-приемливо. Шели се завъртя на пети и, доколкото й позволяваше натъртеният глезен, се понесе под стичащия се порой към бунгалото си, където залости вратата зад гърба си. Да, досега живееше в мъгла, но тя започваше да се разсейва. Кит Кинкейд просто е дирижирал емоциите й, а тя откликваше, все едно водена от невидима диригентска палка. Но последните разкрития сведоха температурата на жарта й до тази на арктическо езеро.

О, благодаря ти, вагино моя, нахвърли се тя върху органа си. Много ти благодаря, че ме забърка в тази каша. Замисли се дали да не отстрани по оперативен път сексуалността си. Да, точно така. Ще оперира либидото си.

На вратата се почука. Но понеже се отказа от секса, тя бе свободен човек. Просто няма да отвори, а първата й работа сутринта ще бъде да се настани да живее в някоя пещера и ще се посвети на калиграфия.

Кит продължаваше да тропа по вратата.

— Знам, че звучи ужасно, но не е каквото си мислиш. Пусни ме да вляза, Шели. Дай ми възможност да ти обясня.

— Разкарай се, Рупърт!

Шели прибра пистолета на дъното на чекмеджето, под бельото, съблече идиотските си дрехи, за да си сложи нормални, и като взе пакет цигари от минибара, запали една. Доста дръзко за жена, която не пуши!

— Отвори ми вратата, за да се подслоня от дъжда. Направо ще се удавя. Всичко ще ти разкажа. Моля те, Шели, пусни ме.

— Разкарай се, Кит. Не желая да те видя. Не знам как да те накарам да го проумееш, освен с… помощта на пистолет.

— Да, имам съпруга, за лош късмет. Но се чувствай свободна да я наричаш Плодяща се Сатана.

— Снимката в портфейла ти — досети се Шели. — Продължавай, слушам те.

— Както ти споделих, изпаднах във вакуум след участието си в сапунената опера и тръгнах да пътувам: Катманду, Гоа, Тайланд, Чанг Май, Маракеш, Бали, Бонди… Срещнах Пандора в Тайланд. И тя бе тръгнала да обикаля света. Преживяхме някои страхотни приключения. Това ни сближи, нали разбираш? Освен това се привличахме, защото бяхме съвършено различни. По време на пътуванията си развих имунитет срещу малария, тиф и хепатит, но не и срещу… Пандора.

— Виж, пробвай да сведеш разказа си до петдесет думи или дори по-малко — предложи Шели ледено иззад вратата. В края на краищата й предстоеше да се оттегля в пещера. — Как тази твоя съпруга стана толкова заразна?

— Добре, ще ти представя краткия вариант. Мога ли да вляза? Тук продължава да е страшно мокро.

— Много се радвам — извика Шели.

Ако имаше властта да се разпорежда, щеше да заповяда да го бичуват с въжета, напоени със сол, а после да го разпънат върху пясъка, за да го оглозгат раците.

— Оказа се грешка. Оженихме се прибързано след два месеца познанство. Налагаше се, за да избегнем имигрантските формалности. После, в някаква разправия за дрога, убиха брата на Пандора и тя наследи дела му… Оттогава започна да се променя. Вече не се смееше на глупавите ми шеги. Започна да критикува облеклото ми, музиката, която слушам. Накара ме да се разделя с приятелите си и ме мъкнеше по снобските си събирания със снобските й приятели.

— О, клетият — коментира Шели с леден сарказъм. — Сърцето ми кърви за теб. Наложило ти се е да покоряваш върховете на обществото, а на теб ти се завива свят от височините. Обърни се към „Амнести интернешънъл“.

— Може и да не го знаеш, Шели, но когато любим човек се отвърне от теб, доста боли. Психиатрите май го наричат отхвърляне. Помня, че ми идеше да се навра в някой пепелник и просто да си умра. Толкова я харесвах.

Шели изсумтя презрително.

— Ако си я обичал толкова много, защо не се опита да спасиш брака ви?

— Направих го, за бога. Четох какви ли не книги, ходих по психиатри. Междувременно тя търсеше рецепта как най-добре да прикрие вкуса на стрихнина, с който възнамеряваше да ме нахрани. Но какво ли значение има, след като сега съм на път да умра от пневмония.

Защо да му вярва? Той отново не й казва истината. Пробутва й украсена с измислици версия.

— И какво? — попита Шели. — Искаш да ти повярвам, че след всички преживени премеждия по време на пътуванията си — лавини, горски пожари, урагани, гръмотевични бури, ухапвания от змии, земетресения — не си успял да се справиш с един брак?

— Спести ми треторазредния си сарказъм, Шели. Получих го в достатъчна доза по време на брака си. Едно семейство е в състояние да оцелее без любов, но не и без взаимно харесване.

— Продължавай — отсече безмилостно Шели, почти налапвайки фаса. — Стигнахме до момента, когато тя вече не би говорила дори на цветята ти, ако не присъства адвокатът й, нали така?

— Точно така. Онова, което не знаех за англичаните от техните прослойки, е, че те никога не се женят по любов. Пандора се омъжи за мен само за да отмъсти на баща си.

— А, значи стари семейни дрязги — прозина се Шели. — Измисли нещо по-приемливо, Кинкейд.

— Повярвай ми — точно това исках да направя. Затова я напуснах. Както и да е. Когато корумпираният й старец получи сърдечен удар — Пандора си го обясни с шока след смъртта на брат й — тя оглави компанията.

— И?

— Ами с две думи: тръгна по пътя на баща си.

— Продължавай, Рупърт. Досега нищо не обяснява защо използваш фалшиво име.

— А, това ли. Ами по онова време Пандора започна да се притеснява заради присъдата ми за наркотици в Щатите и…

— Присъда за наркотици? Измамник двуженец, на всичкото отгоре обвинен, че е замесен с наркотици? — Шели дръпна така силно от цигарата, че едва не глътна фаса отново. — Историята ти става все по-забавна и по-забавна.

— Обвинението срещу мен е само заради „Екстази“.

— О, какво огромно облекчение — увери го тя с дълбоко презрение.

— Пандора се опасяваше да не би обвинението срещу мен да й попречи да пътува по света и затова ми извади фалшив паспорт. В Тайланд се ожених за нея под фалшиво име, което тя избра — Рупърт Рочестър. Добави барон, за да впечатлява приятелите си. Но истинското ми име е Кит Кинкейд. Опитвам се да кажа, Шели, че направих ужасна грешка. Искам да започна отначало. Само защото бях без пукната пара и отчаян…

— … си представи, че ще участваш в спонтанна женитба, включваща меден месец в тропика, с всички платени разходи и това ще ти послужи като начин да се измъкнеш от Англия — довърши вместо него Шели оскърбено.

— Е, в общи линии, да.

— Затова ли носеше онази руса перука, когато се оженихме?

— Ами, да. Винаги съм разчитал на един начин да се справиш с всяка криза: да отстояваш позициите си, да преодолееш страховете си и после да лъжеш възможно повече!

Шели продължи с кръстосания с разпит.

— А заснетият материал от Габи? Там не си маскиран. Ако бягаш, появата ти по телевизията в най-гледаното време няма ли да разбули малко прикритието ти?

— Докато излъчат шибаното й предаване в Англия, ще бъда в безопасност на Мадагаскар, където никой няма да ме открие. Но не мога да тръгна, преди да приберем остатъка от парите си от Габи утре.

— С други думи, обясняваш ми, че малко или много си ме използвал! И то през цялото време!

— Първоначално — да, признавам. Бях отчаян. Нямах друг шанс, освен да бръкна в шапката и да видя дали ще извадя нещо. Но после… започнах да изпитвам чувства към теб.

— А аз съм на ръба на нервна криза. — Шели запали нова цигара от фаса. — Защо да вярвам и на думичка от целия този порой, който изля пред мен?

— От време на време съпрузите се превръщат и в хора. Мога да те направя истински щастлива, Шели.

— Как? Да не би да си тръгваш?

— Да, но с теб. Отиваме в Мадагаскар. Веднага щом ми дадеш билетите.

— Аз? Да дойда с теб? В Мадагаскар? В никакъв случай. Вече никога никъде няма да ходя с мъж.

— Да, да, разбирам те. Майка ти е била права през цялото време: всички мъже са копелета, а вие, жените, сте прекрасни.

— Чуй ме, Кинкейд! Не съм ядосана, задето съм жена, а защото ти си такъв негодник.

— Ти ме обвини, че се държа като жена, нали? Е, а ти се държиш като мъж. Ето ме пред теб. Обричам ти се, а откривам, че прекалено много те е страх да се обвържеш!

— Нямам никакви проблеми с обвързването! Именно заради обвързване съм в тази каша. Би трябвало да ме натикат в дом за душевноболни, задето се омъжих за теб!

— Добре де, баща ти се е провалил, разбирам. Чувстваш се наранена. И сега, за да избегнеш ново предателство на мъж, си готова да саботираш връзката ни, като се навиваш, че вече не ме обичаш.

— Не е вярно. — Шели направи пауза, за да придаде по-голям драматизъм на думите си. — От самото начало не съм те обичала.

— Отвори вратата и ми го кажи в лицето.

Тя отвори вратата и му го повтори в лицето.

Той попита:

— Мога ли да те целуна?

— Само ако ми разрешиш да оставя цигарата в устата си.

Хвана я за китките, притисна я към вратата и залепи стегнатото си тяло към бедрата й. Извади цигарата от устата й и я целуна така продължително и чувствено, че й прималя.

— Какво ще кажеш, ако те отведа в леглото? — попита той с грейнали от тъмни желания очи.

— Ще кажа, че не ми е възможно да говоря и да се смея едновременно — отвърна тя и го отблъсна.

Ще успее да сложи под контрол похотта си; трябва да го стори. Иначе ще се окаже, че е само вегетиращ организъм — сляпо, безмозъчно морско водорасло, като онези, които видя на дъното на океана.

— Така ли? А, между другото, връщам си заема. — Напъха парите в ръцете й, но не я пусна. — Леле, какви са тези синини и натъртвания? О, скъпа, заради мен ли ги получи? — Кит прокара нежно хладния си пръст по ръката й. — Предписвам ти пълна почивка на легло поне една седмица. Лекарско нареждане.

— Лекарско, така ли? Още една лъжа. Предпочитам да ми бият смъртоносна инжекция, вместо да си легна с теб — заяви Шели, но не понечи да се измъкне от ръцете му.

— Не бива да отхвърляш обичта, скъпа. Все едно да се лишиш от въздух. Смъртността сред жените, които често правят секс, е наполовина по-малка, отколкото сред момичетата, които се въздържат. Освен това сексът придава на жените по-голяма устойчивост срещу стреса, изчиства кожата, увеличава търпимостта към болка, подобрява кръвообращението, заздравява костите, подсилва паметта, намалява риска от сърдечни болести и прави гърдите по-стегнати.

— Ти пък откъде знаеш?

— В сапунената опера играх лекар гинеколог. — Кит се усмихна ведро. — Е, майка ти те е учила да се съпротивляваш на мъжете, но аз ще те науча на други неща. Например как да предизвикваш контракции на вагиналните мускули по време на оргазъм.

— О! — Отново онова, същото „О!“. Сърцето й биеше като на боксьор по време на тренировка. — И какво би предписал един… лекар за тези мои ожулени места?

— Пълно сливане на корем в корем — отвърна той и нежно целуна синините по ръката й.

Тялото й моментално я издаде. Предател, нарече тя подмокрените си слабини. Кит я взе на ръце и я отнесе до леглото. Тялото му излъчваше енергия и топлина. Какъв шанс има една жена? Мъжът стопява цялата й логика и сдържаност. Веднага щом я постави върху възглавниците, започна да ближе тялото й с онази самозабрава, която мъжете обикновено пазят за чиния с миди. Той легна отгоре й и у нея чувствата преляха като шампанско. Най-после, останала без дъх, Шели Грийн бе готова да се впусне в консумация на брака си. От устните й се изтръгна дълга, дълбока въздишка.

За един кратък миг й хрумна, че от брака им все пак вероятно ще излезе нещо. Вече нищо не бе в състояние да ги спре…

Прекъсваме съблазняването за извънредна новина!

Трясъкът бе оглушителен и ужасяващ. И не можеше да бъде сбъркан с нищо: избухване на бомба! Кит скочи и полугол застана до прозореца.

— Корабът за възстановката! Гори! Сигурно е дело на Фронта за освобождение.

Готовата за съвкупление Шели откри, че в момента е доста безразлична към политическите реформи. Повика го в леглото, готова да се впусне в страстно, енергично любене. Искаше да се отдаде на райска консумация, и то в момента, независимо дали се осъществява терористичен акт или не, по дяволите!

Кит обаче не се върна. Тя неохотно нахлузи ризата му и отиде при него на балкона. Кеят също бе в пламъци, които се издигаха високо към небето. От топлината се възпламениха фойерверките, приготвени за тържеството, но отложени за по-късно поради силния вятър. Внезапно буреносното небе се изпълни с фантасмагорични блещукащи светлини.

Управителят тичаше по плажа пред бунгалото на Шели и обясняваше на всеки, готов да го изслуша, че туристическата подводница е открадната. Далечният вой на сирени оповести пристигането на линейки и полицейски коли. Гости в карнавални костюми тичаха от „Каравелата“ към плажа да разберат какво е станало.

— Трябва да отида до стаята си — обяви Кит ненадейно.

— Какво? Сега ли? Защо?

— Паспортът и билетите у теб ли са?

— Да, но… — Изгледа смаяно Кит. — Не знам дали си даваш сметка, но съпругът не бива да губи сексуалния си интерес към жена си преди, а след консумирането на брака!

— Не губя сексуален интерес към теб — сряза я той и облиза многозначително устни. — Как можеш да говориш така? Съжалявам, но случаят е спешен. Трябва да вървя.

Свали бързо ризата си от гърба й и я навлече.

— Тогава ще дойда с теб — заяви Шели и посегна към чифт джинси.

— В никакъв случай!

Тя застина на място. Механично изстуденият въздух в стаята стана лепкав.

— В никакъв случай ли? — повтори тя. Кит погледна към пода, потънал в свой собствен тъмен свят. — Защо? Какво криеш този път? — Под повърхността на всекидневния живот Кит явно живееше и в друг свят. — Кажи ми. Обясни ми.

Кит гузно чупеше пръстите си все едно наказваше ръцете си.

— Какво искаш за вечеря, Шели? Консервена кутия с червеи ли? Защото точно това ще получиш, ако продължаваш да ме разпитваш по този начин.

— Чудесно. Тогава да се обадим на рум сървис. Сервитьор — извика тя в слушалката, — консерва червеи и отварачка, ако обичате.

— Къде си ми сложила паспорта и нещата? — попита той, започнал да тършува из вещите й.

— Няма да излезеш оттук, преди да си ми обяснил какво, по дяволите, става — извика Шели, препречила вратата.

Кит прокара раздразнено ръка през косата си.

— Просто ще се наложи да проявиш доверие към мен — изрече лаконично той.

Отново става дума за доверие, помисли си Шели. Не е ли то сред първите жертви по време на война? Май й оставаше единствено да предприеме собствено разследване. Сговорчиво му подаде скритите документи и го пусна. После се облече светкавично и го последва. И двамата избегнаха сблъсъци с полицаи, пожарникари, истерични гости и падащи кокосови орехи, но той продължаваше да не си дава сметка, че го преследват. Накрая стигнаха до бунгалото му в другия край на курорта. Пред вратата имаше чинии, доставени от обслужване по стаите, и с нарастваща паника тя забеляза, че яденето е за двама.

Щом той завъртя ключа, тя застана до него и стисна лакътя му.

— Кого, по дяволите, криеш вътре? Коко ли? Или тайнствена спътничка? Да не би да е Елвис Пресли? Или Осама бин Ладен?

Преди да успее да я спре, Шели Грийн го избута и влезе в стаята. От изненада застина на място, а от дрехите й по пода се стичаше дъждовна вода. Телевизорът беше включен. При рязкото й нахлуване се изправи възрастна мулатка. Но не това смая Шели. На пода пред телевизора седеше осем-деветгодишно момиче и пъхаше чипс в зяпналата си от унесеност уста.

Шели се извърна да погледне Кит, застанал зад нея.

В първия момент той очевидно не съобразяваше какво да каже, после сви примирено рамене.

— Шели, запознай се с дъщеря ми Матилда.

— Ти си… баща?

— Ъхъ…

Шели енергично разклати глава сякаш искаше да изтръска влязлата вътре морска вода.

— Значи не само съм ти съпруга, но съм и мащеха? — Изпадна в пристъп на кашлица, достоен за туберкулозно болен. — Господи! Преподавам на деца по цял ден. Алергична съм към тях. В определени дни направо ги ненавиждам!

Матилда я изгледа подозрително, надигна се от пода, приближи Шели и я изрита яростно по глезена.

Очевидно се слагаше началото на чудесно приятелство.