Джаки Колинс
Холивудски мъже (95)

94

Клариса излезе от тоалетната с безстрастно, бледо лице. Не обръщаше внимание на заобикалящата я суматоха — кикотещи се, облечени до съвършенство жени, две танцьорки на кючек, забързани към пригодената за гримьорна каюта, тичащи напред-назад сервитьори. Тръгна по коридора, далече от шума на празника, и влезе в онази част на яхтата, където бяха каютите. Приближаваше се към апартамента на Закари Клингър, когато я спря униформен пазач.

— Мога ли да ви помогна с нещо, госпожице Браунинг?

— Стреснахте ме!

— Съжалявам.

— Не, моля ви, предполагам, че просто си гледате работата.

Той щастливо се ухили. След една вечер на самота и скука най-сетне бе срещнал звезда.

— Разбира се.

— Обзалагам се, че сте актьор — отбеляза Клариса.

— Как познахте?

— Всички сме работили по нещо странично от време на време.

— И вие ли?

Усмихна се.

— И аз. В какво сте участвали?

— В няколко телевизионни предавания, но парите не стигат да си платя наема. Подпомагам се с тази работа от три години.

— Ще пробиете.

— Мислите ли?

— Често се случва.

— Щом вие казвате…

— Бихте ли ми направили една услуга?

На този етап беше готов да направи всичко, каквото поискаше.

— Само кажете.

— Един от бъдещите ми филми се развива на яхта.

— Наистина?

— Да.

— Има ли роля за мен? — храбро запита той.

— Човек никога не знае…

Беше чувал, че Клариса Браунинг е темерут и с нея се работи трудно. Жената, застанала пред него, бе толкова мила и естествена. И приветлива, въобще не се надуваше като звезда.

— Имам нужда от малко информация — безгрижно рече тя. — Може би ще ме разведете набързо из яхтата. Нали няма да забележат отсъствието ви?

— Не бива да напускам поста си.

— Няма значение.

— Но за вас…

Тя се усмихна.

— Благодаря.