Джаки Колинс
Холивудски мъже (89)

88

Оставаха един ден и една нощ, преди актьорите и екипът на „Убийство“ да отлетят обратно в Лос Анджелис, точно навреме за Коледа. Мястото на снимките не беше никак приятно. Потискащата жега ги караше да вършат всичко с усилие. А когато не беше горещо и мъгливо, валеше, поради което филмът закъсняваше още повече. На всичко отгоре голяма част от актьорите и екипа непрекъснато страдаха от това, което нарекоха „мексикански бързоклек“.

Клариса беше една от малкото щастливки, които го избягнаха. Ядеше само пресни зеленчуци, риба и плодове, които ежедневно пристигаха със самолета от Лос Анджелис, и така успя да се размине с дрисъка. Манън беше добре, докато се придържаше към режима й, но два дни преди да потеглят, хапна тайно с екипа енчилада плюс няколко текили и горчиво съжали.

— Сам си си виновен — безцеремонно му заяви Клариса.

Понякога му се струваше, че е оперирана от състрадателност.

Едва изкара снимките през деня и цяла нощ стена в леглото. Клариса дори не го посети.

Беше величествена в своето отсъствие.

— Знаеш ли, че си коравосърдечна кучка — оплака се той на другия ден.

— Не съм медицинска сестра — отговори тя. — Ако не беше се тъпкал с лоша храна, нямаше да се посереш.

Вярно беше. Но все пак… можеше да покаже малко съчувствие.

Бяха се разбрали, когато се върнат в Лос Анджелис, той да се премести при нея. Надяваше се, че е взел правилно решение. Мелани-Шана се въртеше на пета около него дори при най-дребна простуда. И Уитни. Но как би могъл да очаква Клариса да се държи като другите жени? Всъщност не го и искаше. Беше различна — истинска артистична натура, а бляскавият талант бе главната й притегателна сила.

На следващия ден се почувства малко по-добре, но до вечерта стомахът му бе започнал да се гърчи отново и единственото му желание бе да не излиза от тоалетната.

Клариса го навести по-късно. Кестенявата й коса бе стегната в кок и украсена с гардении. Носеше бяла рокля без рамене вместо обичайния торбест панталон и риза.

— Много си докарана — отбеляза той.

— Това е последната ни вечер. Отивам на танци.

— С кого?

— С Норман.

Трябваше да се досети. Норман Гузбъргър. Приятел и роб.

— Приятно прекарване.

— Дано.

— Ще се видим утре.

Мяташе се в леглото и мислеше. Утре беше началото на новия му живот. „Убийство“ беше начало на новата му кариера. Но не можеше да не се тревожи за сина, когото изоставяше.

Джейсън.

Момчето приличаше на него. Дали не правеше грешен ход? Не. Сега Клариса му беше жена. Съчетаваше изисканост и талант. Щеше да издигне кариерата му до нови висини.

Събуди се след няколко часа, облян в пот и със страховита ерекция. И най-важното — стомахът му се беше уталожил. Хапчетата, които му даде гримьорката, очевидно помагаха.

— Вземи ги — беше казала тя. — Ще се събудиш с песен на уста.

Стана, изкъпа се, зачака ерекцията да спадне и като не дочака, реши да посети Клариса, убеден, че ще я зарадва. За щастие бяха на един етаж в хотела, през няколко врати. Гол под хавлиения халат, изтича с боси крака по коридора, като си тананикаше под нос. Пъхна резервния ключ в бравата и се вмъкна безшумно.

Тя спеше, стаята тънеше в мрак и той дочу равномерното й дишане. Смъкна халата и се мушна в леглото. Тя лежеше с гръб към него и той се сгуши до нея с желанието твърдостта на члена му да я събуди. Ако не желаеше да се буди, той нямаше нищо против да я ощастливи както си спи. Обхвана с ръце дупето й и се накани да й го вкара през задната врата.

Няколко неща се случиха едновременно.

Манън напипа ташаци. Норман Гузбъргър изврещя. А от другата страна на леглото долетя съненият глас на Клариса:

— Какво става?

— Велики Боже — изрева Манън, който осъзна положението, и скочи от леглото.

Норман, смаян колкото Манън, седна точно навреме, за да посрещне юмрука на Манън с челюстта си.

Чу се отблъскващият звук на строшена кост.

Ревящ от ярост, Манън издърпа Норман от леглото и продължи да го налага, без да спира.

Норман отчаяно вдигаше ръце да се предпази и крещеше от болка. Челюстта му висеше като откачена и той знаеше, че е счупена.

— Шибан, лъжлив педал — крещеше Манън с пълен глас. — Духач, гъзоблизец, страхливец!

Продължи да дъни Норман като боксова круша и той се свлече в безсъзнание под злобния порой от удари.

Клариса побесня. Най-напред се опита да възпре ръцете на Манън, след това го зарита по краката. Не можеше да го спре. Той беше извън всякакъв контрол.

По едно време се извъртя и я фрасна през лицето.

— Мръсна кучка! Как смееш да ме мамиш?

— Върви на майната си — кресна тя. — За какъв се смяташ? Остави го, чудовище! ОСТАВИ ГО НА МИРА! ЗА БОГА, ТИ ГО УБИВАШ!