Джаки Колинс
Холивудски мъже (78)

77

— Махни това отвратително куче — изпищя Силвър. — За Бога, Уес, мръсно е!

— Не е — противопостави се той и погали козината на Помияр.

— Може би ще кажеш, че няма и бълхи?

— Не. С изключение на тази! — Измъкна въображаемо насекомо от рошавия гръб на Помияр и го размаха към нея.

Тя истерично се разкрещя, докато той се превиваше от смях.

— Пошегувах се.

Изгледа го яростно и засъска:

— Тъпо копеле. Чудя се с кой ум се ожених за мъж с манталитета на десетгодишно дете.

— Не се чуди. Ожени се за мен заради парите ми.

— О, така ли?

— И заради чара ми.

— Как не се сетих!

— И за големия ми хуй.

— Виждала съм и по-големи — вирна нос тя.

— Хайде де!

— Точно така.

— Я погледни, госпожо.

След малко вече си правеха игрички на огромното й легло, докато Помияр възбудено тичаше нагоре-надолу по килима и лаеше.

— Разкарай… го… — настоя тя.

— Сега ли?

— Сега.

— Сигурна ли се, че искаш да спра?

— Моментално, Уес. Не се шегувам.

С примирено изпъшкване се претърколи от кревата, грабна кучето за врата и го изхвърли от спалнята.

— И да не съм го видяла повече да стъпи тук — рече тя, като напрегнато го наблюдаваше, докато той се връщаше към леглото. Не можеше да се насити на тялото му. Беше тъй мъжествен. Силата му я впечатляваше заедно с пълната липса на суета по отношение на външния вид. Актьорите бяха готови на убийство, за да докопат първи някое огледало. Уес не даваше пет пари. Имаше естествена животинска сексуалност, която й харесваше, той пък го знаеше и двамата бяха много щастливи.

Е да, беше по-млад. Но не й пукаше. Жалките вестници и клюкарски колони превръщаха този факт в нещо значително. Карлос Брент бе прехвърлил шейсетте, а приятелката му Ди Ди Дайони беше трийсетинагодишна. Между тях имаше най-малко трийсет години разлика, пък никой не обелваше дума!

Уес легна на леглото и включи телевизора с дистанционното. Силвър му го взе и го изключи.

— Бяхме се заели с нещо — напомни му тя.

Той се учуди.

— Тъй ли?

— Да.

— Божичко, каква глава ме заболя…

Силвър го замери с едно списание.

— Не ми пробутвай тоя номер.

Той се усмихна широко.

— Да видим тогава кой номер ще мине.

 

 

Долу Владимир приготвяше вечерята, а Юнити записваше телефонни обаждания в къщичката до басейна. Валяха като порой. Орвил Гузбъргър търсеше Уес, Закари Клингър — Силвър, три пъти Зепо Уайт остави съобщения за Уес, Попи Соломан за Силвър, Нора за Силвър или Уес. Колкото и спешни да бяха, Юнити имаше строги указания да не безпокои щастливата двойка, когато е в спалнята. Записваше послушно всичко и обещаваше на всички, че след малко ще им се обадят.

В шест часа реши, че работното й време е свършило, и включи телефонния секретар. Работата й не беше тежка. Естествено, беше благодарна на Уес, че й помогна в труден момент, но самотният живот в огромното имение, без да има с кого да обмени две думи, започваше да й тежи. Кралица Силвър и верният Уес. Кому бяха притрябвали?

Влезе в кухнята, където Владимир, както винаги, се направи, че не я вижда. Откак беше пристигнала, не беше разменил с нея повече от три изречения.

— Какво готвиш? — запита го тя.

— Китайска салата с пиле — отвърна той с негодувание. Мразеше Юнити да се върти около него. Сигурен беше, че го шпионира, пък и му пречеше да вкарва тайно мимолетните си любовници. Дори в апартамента над гаража нямаше спокойствие. Преди няколко дни беше почукала на вратата му по някакъв безсмислен повод.

— Работното ми време свърши — изкрещя й той през затворената врата. — Ще бъдеш ли така добра никога вече да не ме безпокоиш тук?

Келнерът италианец, когото обслужваше в момента, се парализира от страх, защото реши, че жена му го търси, та не можа да го вдигне. Владимир позеленя от яд.

— Може ли да я опитам? — продължи Юнити. — Изглежда превъзходна.

— Малко е — отвърна хапливо Владимир. — Студените спагети в хладилника са за теб.

В кухнята се втурна Помияр, размахал късата си опашка. Тя се наведе и започна да си играе с кученцето.

— Не разрешавам животни в кухнята, когато приготвям храна — сприхаво рече Владимир.

— Я се дръж по-прилично — тросна се и тя за изненада и на двамата. Досега беше смирена като зайче и не се оплакваше от нищо.

Той бързо се овладя.

— И какво ще направиш? Ще ме обадиш на… братовчед си — жлъчно процеди той.

Лицето й пламна.

— Не съм шпионка — отвърна разгорещено.

Владимир се зарадва да го чуе, но не каза нищо и продължи да кълца продуктите.

— Слушай — остро продължи тя. — Истината е, че почти не познавам братовчед си. Той ми помогна, защото бях загазила.

Най-сетне успя да привлече интереса на Владимир.

— Как? — полюбопитства той. — Бременна ли беше?

— Не. — Поклати глава. — Нищо подобно. Наркотици.

Владимир още повече наостри уши. Даде почивка на кухненския нож и съчувствено я прегърна през раменете.

— Защо не ми разкажеш по-подробно?

 

 

Уес остави Силвър да се къпе и облича и слезе долу. Не усети миризма на готвено и се разочарова. Владимир, въпреки всичките си недостатъци, беше изумителен готвач — единствената причина, поради която Уес не го изхвърли още щом се пренесе в къщата.

Отвори вратата на кухнята и с изумление видя Юнити и обратния руснак да седят на масата, погълнати от интимен разговор. Беше изумен, защото досега взаимно се избягваха. Това бе удобно за Уес. Не искаше Юнити да говори много, особено за миналото му.

— Какво става? Къде е вечерята?

Владимир скочи мигновено.

— Готова ли е госпожата да се храни? — Преливаше от старание.

— Готова е. Какво има?

— Китайска салата с пиле — отговори Владимир и изприпка към дъската за кълцане.

— Китайска салата с какво?

— С пиле.

— Искаш да кажеш, че е студена?

— Да.

— По дяволите!

— Госпожата лично я заръча. Спомена, че според нея имате един-два излишни килограма. — Владимир знаеше, че поведе в резултата, и се забавляваше с неудобството на Уес.

— Тъй ли?

Уес ядосано напусна кухнята, последван от Юнити, която му предаде съобщенията.

— Остави ги на бюрото в кабинета ми — кратко нареди той. — След вечеря ще им се обадя.

— Господин Уайт каза, че е спешно. Също и господин Гузбъргър.

— Добре, добре.

Затвори се в кабинета и се обади на Орвил. Досега продуцентът никога не беше го търсил и любопитстваше да разбере за какво се отнася.

— Силвър разправи ли ти какво направи днес? — изкрещя Орвил.

— Не — отвърна Уес.

— Да не искаш да кажеш, че не знаеш?

— Изплюй камъчето, Орвил.

— Днес следобед се наложи да прекратим снимките. Силвър беше скрила в устата си скилидка чесън, когато целуваше Карлос. Той се разбесня и я нагруби, а Закари й се притече на помощ, Карлос нагруби и него и Закари го простря с един удар на пода.

Уес не вярваше на ушите си. Такава история, а тя да не му каже нищо!

— Продължавай — рече безизразно.

— Зепо, аз и Хауард Соломан май успокоихме топката. Но утре пак е ден, а жена ти не ми вдъхва доверие. Не знам защо, но е вдигнала мерника на Карлос Брент. Струва ми се, че иска да го изгони от състава. Злите езици твърдят, че го смята за твърде стар за ролята и иска по-млад партньор.

— Тъй ли?

— Няма защо да ти обяснявам какво ще стане с филма, ако Карлос Брент напусне. Ти си делови човек и разбираш от тия неща.

— Естествено.

— Тъй че… Хауард, Зепо и аз решихме, че може би ще е добре утре да я придружиш на снимките и доколкото можеш, да я държиш под око. Както се казва иносказателно, въртоглава жена може да я укроти този, който я чука. Забелязал съм, че това е самата истина.

Уес се засмя, без да му е весело.

— Да. Разбрах те. Ще опитам да дойда.

Орвил прочувствено му благодари и затвори. Уес проведе почти същия разговор и със Зепо Уайт, който беше дори по-груб, но направи същия извод.

Към края на втория разговор беше бесен. Защо не му беше казала? За какъв го имаше? За прислужник в къщата? За лакей, с когото да се чука следобедите, през които скучае? Нямаше ли капчица уважение към него?

Втурна се гневно в хола, взе ключовете на ролса и кресна:

— Владимир!

Руснакът се появи на вратата на кухнята.

— Кажи на госпожата, че няма да съм вкъщи за китайската салата с пиле. Кажи й, че ще се върна късно, много късно. Ако изобщо се върна.

С тези думи излетя от къщата.