Джаки Колинс
Холивудски мъже (75)

74

— Забелязала ли си как ме гледа? — напрегнато се обърна Силвър към Нора, с която обядваше в гримьорната.

Нора измъкна маслината от салатата си и я остави настрана.

— Тези неща трябва да се слагат само в коктейли — недоволно изръмжа тя.

— Слушай ме, когато ти говоря — сряза я Силвър. — Закари Клингър не сваля очи от мен.

— На твое място бих била поласкана.

— Не си на мое място и слава Богу! И спри да се отнасяш толкова лекомислено.

Нора захрупа лист от маруля.

— Човекът е имал връзка с теб и не може да те забрави. Това престъпление ли е?

— Не познаваш Закари. Поиска ли нещо, винаги го получава. Беше такъв, когато бях с него преди, а тогава не беше толкова могъщ.

— Е и?

— Изнервя ме.

Нора потисна смеха си. Мисълта, че Силвър Андърсън може да се изнерви от нещо, беше твърде нелепа, за да я приеме сериозно. Силвър ядеше хора на закуска и ги изплюваше полусмлени. При снимките на този филм се беше погрижила трима души от екипа да бъдат уволнени, защото не харесвала как се отнасят с нея.

— Ще ти излезе име на тежък характер — беше я предупредила Нора.

— На професионалистка — поправи я Силвър. — Все пак има разлика.

Силвър смяташе, че всички във филма я обожават. Някои наистина я харесаха. Други — не. В момента екипът беше разделен на три лагера — на Силвър, на Карлос Брент и на Орвил Гузбъргър. Нещастният режисьор нямаше никакъв шанс. Само снимаше по сценария и се молеше за благополучен край.

Този следобед предстоеше тежка любовна сцена между Карлос и Силвър. Нора я видя как лапна скилидка чесън и я засмука.

— Какво правиш? — запита тя, въпреки че знаеше много добре.

— Полезен е за кръвта — невинно отвърна Силвър.

— Пробвай го със Закари — отбеляза Нора. — Така най-бързо ще се отървеш завинаги от него.

— Въобще не оценяваш сериозността на положението — смъмри я Силвър. — Ами ако реши да… да направи нещо на Уес?

Този път Нора не можа да се сдържи и се изсмя с глас.

— Бих искала да видя човека, който ще направи на Уес Мъни нещо, което той не иска. Съпругът ти може да се грижи за себе си. Поне в това съм убедена. — Отблъсна салатата и запали цигара. — Като стана дума за семейството, откога не си се виждай с Хевън? Следващата седмица е рожденият й ден.

— Вече не е дете — остро отвърна Силвър. — Освен това телефонът работи в двете посоки. Можеше да ми честити сватбата.

— Ти покани ли я?

Силвър рязко се изправи.

— Искаш да ме ядосаш ли? Това ли целиш? Нора, скъпа, понякога си страшно досадна.

Нора вдъхна дълбоко от цигарата. Тайната на Силвър и дъщеря й продължаваше да я обърква. При каквито и обстоятелства да се беше родила Хевън, кръвта си беше кръв и Силвър бе живяла с Хевън до десетгодишната й възраст.

— Да й изпратя ли подарък от твое име?

— Прави каквото щеш.

Нора реши да повдигне въпроса пред Уес. Може би той щеше да я принуди да промени отношението си. Сега, няколко месеца след брака на Силвър, Нора бе започнала да променя мнението си за него. Беше направил чудеса за кариерата на жена си. И всички спечелени с тежък труд пари засега бяха непокътнати.

Май в крайна сметка Уес Мъни, тайнственият мъж, щеше да се окаже победител.

 

 

Взривът настъпи в мига, в който се притиснаха един към друг в романтично блаженство.

— По дяволите! — изрева Карлос Брент. — Мръсната кучка се е напраскала с чесън!

— Що за език? — пропя Силвър, с което го вбеси още повече.

Орвил се мотаеше както обикновено на снимките и бързо се намеси.

— Карлос, сигурен съм, че грешиш.

— Да, да, греша! Вонята сигурно се носи до Палм Спрингс!

От сянката изникна Закари Клингър.

— Не смятам, че това е най-подходящият начин да се говори за госпожица Андърсън — заплашително рече той.

— Върви на майната си — изсъска Карлос. — Кой те пита?

Закари, който беше няколко години по-стар от Карлос Брент, но поне с десет сантиметра по-висок и с двайсет и пет килограма по-тежък, отстъпи една крачка и го фрасна в брадичката.

Карлос политна и падна. На площадката зацари смаяно мълчание. Наруши го Силвър с малък триумфален смях.

— Е — рече лаконично тя, — предполагам, че това решава въпроса със снимките за днес. Орвил, скъпи, можем ли да си ходим?

 

 

— Откъде си? — попита любопитно Уес.

— Защо искаш да знаеш? — отговори Юнити.

Седеше на ъгъла на бюрото й по мокри плувки.

— Тайна ли е?

— От Вирджиния — кратко отвърна Юнити.

— Не съм бил там — отбеляза той, изгледа я внимателно и реши, че по неизвестни причини лъже. — Семейството ти там ли живее?

— Нямам семейство — продължи тя в същия телеграфен стил. — Загинаха при железопътна катастрофа. Дойдох в Калифорния с един мъж. Той ме изостави. Край на биографията.

— Много е вълнуваща.

— Да. Не смяташ ли, че биха я купили за филм? — рече саркастично. — Сиси Спасек отлично би се справила с ролята ми. Нали все неудачници играе?

Загледа я изпитателно и се зачуди какво ли ще стане с нея. Този път той се оказа наблизо да й подаде ръка, но нямаше винаги да е така.

Отвън, в градината, Владимир се мъчеше да види какво става в къщичката до басейна. Откак съпругът на госпожата доведе вкъщи това момиче под предлог, че му е братовчедка, Владимир хранеше сериозни подозрения. Смяташе, че може да са любовници. Смяташе, че може би планират да убият госпожата и да избягат с парите й.

Това беше Америка в края на краищата. Всичко можеше да се случи.