Джаки Колинс
Холивудски мъже (70)

69

Джейд Джонсън, или по-скоро лицето й, беше навсякъде. Гледаше минувачите от два гигантски плаката на булевард „Сънсет“. Намираше се във всяко списание. Огромният й лик украсяваше всички козметични щандове на „Клауд“ в скъпите универсални магазини. Серията телевизионни реклами — предизвикателни и забавни, я показваха като истинска жена на осемдесетте години и имаха невероятен успех където и да се показваха. За нула време стана по-известна от всякога. И за първи път сериозно се замисли дали да не направи следващата крачка. Студия „Орфей“ и Хауард Соломан й правеха все по-примамливи предложения. Колкото повече отказваше, толкова по-настойчиви ставаха и стигнаха дотам, че й предложиха да дебютира във филм по свой избор. При това при много изгодни условия.

Джейд не беше актриса, но не беше и глупачка и знаеше, че такива случаи се срещат веднъж в живота. Беше чела една книга, наречена „Доживотен брак“, чиято главна героиня — млада модистка, се влюбва в женен мъж. Беше комедия. Ако правата за филмиране бяха налице, би се съгласила с удоволствие.

Бевърли д’Амо я навиваше да се свърже със Зепо Уайт.

— Трябва ти само добър импресарио — настояваше тя. — Виж какво направи за мен.

В момента Бевърли се снимаше в „Любовен роман“ с Карлос Брент и Силвър Андърсън. След това щеше да участва в „Убийство“.

Джейд кимна. Знаеше, че доброто представителство е важно, и с тази мисъл си уреди обяд със Зепо в ресторант „Палма“ в Санта Моника. Когато влезе в ресторанта, той скочи на крака.

— Доста време ти трябваше да се решиш, скъпа.

— Никога не вземам бързи решения — хладно отвърна тя.

Той изкудкудяка от възторг. Красивите жени винаги го възбуждаха. Особено красивите жени със собствен, остър като бръснач ум.

— Дааа… Значи искаш да станеш кинозвезда — замислено издума той.

Тя поклати глава и рече:

— Не, господин Уайт. Искам да спечеля достатъчно пари, да си купя остров и когато слоят говна по земята стане прекалено дебел, да мога да се махна и да отида, където си искам.

Той отново изкудкудяка.

— Добре! Харесваш ми! Кажи ми какво ти предлагат ония обирджии и ще ти осигуря двойно повече.

Джейд кимна.

— Срещу десет процента от сумата очаквам да направите точно това.

Бевърли д’Амо беше възхитена от начина, по който се развиваше кариерата й от всяка гледна точка. Два сигурни филма и още много на хоризонта, стига да продължава да доставя удоволствие на Закари Клингър. А нямаше причини да не продължава. Беше лесен. Вярно — извратен, но какво й пукаше, беше срещала доста такива. Перверзията на Закари се състоеше в това, че го правеше с нея, докато две поканени за нощта гостенки внимателно ги наблюдаваха. Разбира се, първо тя и Закари трябваше да гледат двете курви, което е пълна досада, ако не си падаш по подобни неща. Но на Закари му харесваше, а коя беше тя да разваля удоволствието му?

Бевърли никога не бе допускала, че ще дойде ден, когато ще трябва да се чука, за да напредне в кариерата. Но след две години и половина престой в Холивуд с нулев резултат се беше решила. А в момента нямаше по-важен човек от Закари Клингър. Стоеше твърдо на върха.

Бяха се договорили. Тя щеше да се труди за него, а той — за нея. Честна сделка. Единствената неприятност бе, че очакваше тя да му намира професионалистките. Не беше лесно. Всеки път искаше различни момичета и винаги трябваше да носят медицински свидетелства, че са здрави. Въпреки че не ги докосваше. Дори не се приближаваше до тях.

Бевърли сериозно се замисляше да намери цял кочан фалшиви медицински. Той не би разбрал разликата, а работата й щеше доста да се улесни. Първия път, когато си легнаха, той поиска медицинско и от нея. По дяволите! Едва се сдържа да не му каже, че разваля сделката. Какво унижение!

Когато той купи огромната къща на „Каролайд Драйв“ в Холмби Хилс, покани я да се пренесе при него. Това й допадна.

Показваше, че по свой собствен начин я обича. Друг мъж в неговото положение би се въздържал от съжителство с тъмнокожа жена. Закари не даваше пет пари. По някакъв необясним начин го уважаваше за това.

Бевърли имаше собствена спалня, собствена прислужница и собствен ролс-ройс. Когато Закари канеше гости, което не беше твърде често, тя играеше ролята на официална домакиня. При нейния статут и професия тази роля не беше най-лошата, която можеше да получи.

Съвсем различна от ролята, която играеше в юношеството си.

 

 

Когато след обяда Джейд влезе в „Лина Лий“ да направи някои сериозни покупки, „Родео Драйв“ беше почти празен. Изхарчи три хиляди долара за дрехи и гузно се запита дали Холивуд не започва да й влияе.

„Парите са си мои — помисли войнствено. — Не е като да харча спечелените с пот долари на някой нещастник.“ Обичаше хубавите дрехи, а напоследък й се налагаше всеки ден да облича нов тоалет заради явяванията си на различни места и телевизионните участия. В Ню Йорк модните къщи се надпреварваха да й подаряват дрехи — само и само хората да я питат:

— Откъде ги купихте?

Пък и имаше повод да празнува. Беше дала указания на Зепо Уайт да я представлява в преговорите с „Орфей“. Ако всичко вървеше нормално, щеше да играе във филм. Трябваше да е луда да откаже.

— Джейд?

Обърна се, но не позна дребната блондинка в спортен костюм с цвят на праскова и големи тъмни очила. До жената стоеше малко дете, облечено точно като нея.

— Попи — подсети я жената. — Попи Соломан. Трябваше да ми се обадиш да обядваме. Не помниш ли?

— О, да. Много се радвам да те видя — рече учтиво тя, докато трескаво се мъчеше да си спомни къде се бяха виждали.

— А това е Роузлайт Соломан — продължи Попи. — Нали е възхитителна? Всички казват, че прилича на мен. Но аз намирам, че има и малка прилика с Хауард.

Да! Госпожа Хауард Соломан. Бяха се запознали в „Мортънс“ вечерта, когато Бевърли свали Закари Клингър.

— Много е сладка — любезно откликна Джейд. Детето изобщо не беше хубаво — пълничко като майка си, с капризно и недоволно личице. — На колко е години?

— След две седмици ще навърши четири. — Попи млъкна за момент и продължи безгрижно: — Ще я заведем в „Дисниленд“.

— Колко… оригинално.

— Все пак ще бъде нещо по-различно, нали?

— Да, да, разбира се.

— Днешните деца много лесно се отегчават — сподели Попи. — Миналата година имаше шатра, клоуни и магарета в градината. Тази година очаква нещо повече.

— Естествено — съгласи се Джейд, като отчаяно търсеше повод да се измъкне.

— А сега, докато си тук — заяви твърдо Попи, — ти казвам, че няма да приема отказ. Настоявам да дам обяд в твоя чест. Кога ще ти е удобно? Само кажи, и аз съм твоя.

— Не съм сигурна дали съм свободна…

— В понеделник?

— Не.

— Във вторник?

— Не.

— А в сряда?

— Чакай да помисля за сряда…

— Значи в сряда — отсече Попи. — В един без петнайсет в Бистрото. И никакви извинения. Ще поканя някои близки приятелки. Има ли някой, на когото особено държиш?

— Ами… Бевърли д’Амо.

Попи злобно се засмя.

— Бива си я тази дама, нали? Въпреки че според мен „дама“ не е точната дума за нея.

Джейд подскочи.

— И каква е точната дума?

— Искам пишкам — обади се Роузлайт.

— Тихо — изсъска Попи. Дългият й за клюки нос надуши неприятност.

— Каква е? — повтори Джейд.

— Жена с характер — усмихна се Попи, която едва се размина с гафа. — Чаровен, оригинален характер. И талантлива комедийна актриса. Хауард е направо във възторг от актрисите в епизодичните роли в „Любовен роман“. Оприличи я на красивата Упи Голдбърг.

Джейд се успокои.

— Трябва да тръгвам.

— И аз. Работа, работа, работа. Времето все не достига. Ще се видим в сряда.

Стресна ги особен звук. Роузлайт се беше напишкала и резултатът се стичаше по пода.

Джейд се смя по целия път до вкъщи. Лицето на Попи Соломан беше илюстрация на неподправен ужас.

 

 

— Но къде е сестра ти? — попита Норман Гузбъргър.

— Ще дойде точно след осем минути — отговори Кори, след като погледна часовника си. — Джейд винаги закъснява десет минути. Нито повече, нито по-малко.

— Не прилича на малкото си братче — подхвърли Норман с усмивка. — Винаги точен, винаги коректен.

— Невинаги — възрази Кори.

Погледите им се срещнаха, сляха се и изпълниха малък интимен танц.

— Знаеш ли — сподели Норман, — че никога не съм бил толкова дълго верен на някого?

— Наистина?

— Да.

Продължаваха да се гледат. Дълъг поглед, който правеше думите излишни.

За първи път в живота си Кори се чувстваше в мир със себе си. Дълги години се беше насилвал да живее в лъжа. Сега, с Норман, беше свободен да бъде такъв, какъвто е. Норман нямаше комплекси на тема хомосексуализъм. Беше казал на Кори:

— Разбрах го, когато бях на четиринайсет години. След една година го съобщих на родителите си. В началото издивяха, но после свикнаха.

Кори беше кимнал. Нямаше начин да съобщи подобно нещо на своите родители. Как? Те говореха единствено за Джейд — колко е прекрасна и преуспяваща. Не беше лесно да си неудачник в семейство, привикнало към съвършенството.

Джейд влезе в ресторанта и събра обичайните погледи и коментари. Целуна Кори по двете бузи, направи същото и с Норман. След първоначалния шок цивилизовано беше признала правото на брат си да бъде хомосексуален. В края на краищата, ако тя внезапно решеше да обърне резбата, не би му разрешила да я съди.

— Днес обядвах със Зепо Уайт — обяви тя. — И реших да му възложа преговорите с „Орфей“ от мое име.

Норман плесна с ръце.

— Браво! Ще бъдеш новата ни клиентка. „Б и Б“ подписаха договор с „Орфей“ миналата седмица.

— Не бързай, трябва да се разработят много неща — усмихна се тя.

— При всяко положение трябва да работиш с нас.

— Знам. Тази седмица разговарях с „Клауд“ и им казах, че искам „Б и Б“ да се заеме с рекламата на кампанията.

— Прекрасно!

— Прекрасно — повтори Кори, въпреки че не беше сигурен дали иска Джейд да работи с Норман. Имаше навика да отнема чужди приятели. Не го правеше нарочно, но винаги се получаваше така. Обичаше сестра си, но му беше омръзнало да живее в сянката й.

По време на вечерята разменяха клюки. Джейд разказа за срещата си с Попи Соломан и Норман се задави от смях.

Норман ги забавляваше със случки между Уитни Валънтайн и Чък Нилсън.

— Карат се непрекъснато. Той страшно я ревнува, а тя е луда кариеристка. Холивудската двойка, която винаги съм мечтал да представлявам. Всеки десет дни се разделят.

Кори се помъчи да се включи с някоя своя клюка. После реши, че няма смисъл да опитва. Всички пикантни и известни клиенти бяха при Норман. Той се занимаваше с кучето Дийкън и шейсет и две годишен телевизионен актьор. Вълнуващо!

— Как върви любовта? — запита я Норман, без да му мигне окото.

— Пълна скука — отвърна тя деловито. След разрива й с Марк нито един мъж не бе задържал вниманието й. А за разлика от приятелката си Бевърли не спеше с мъже просто така. В живота й имаше един див период, за който си спомняше със смесени чувства. Беше на двайсет и две години и много мъже минаха през живота й. Не бе ги броила, но бяха достатъчно, за да разбере, че сексът, неподплатен с нещо друго, не е достатъчен. Беше важен единствено като част от връзката.

— Не излизаш ли с някого? — настоя Норман.

— Имам много приятели.

— Ще трябва да ти намерим някой.

Тя се засмя.

— Благодаря, но не ме интересува.

Докато караше колата към дома им, Норман не спря да се възхищава от нея. Кори беше чувал тези хвалебствия толкова пъти, че нямаше нужда да ги слуша и от устата на Норман.

Скараха се за някаква дреболия и Кори спа на дивана.

 

 

Два дни по-късно Джейд и Норман обядваха сами. Беше делови обяд. Норман беше подготвил план за кампанията, с който искаше да я запознае.

Тя се запозна внимателно с идеите му и ги хареса.

— Знаеш, че не мога да направя нищо без одобрението на „Клауд“, докато договорът ми с тях е в сила.

— Смятам, че всичко, което ще ти предложа, ще достави удоволствие и на тях. Това е реклама на продукта, а в интерес на истината ти си продуктът.

Джейд направи гримаса.

— Много ти благодаря!

— Исках да кажа, че продуктът — това си ти.

— И това не ми допада.

Той имаше най-черната и най-къдрава коса, която беше виждала, и привлекателна усмивка. Зачуди се дали винаги е бил обратен.

— Как я кара Кори?

— Чудесно. Много е щастлив. — Многозначителна пауза. — Аз го правя щастлив.

— Не се съмнявам — отвърна бързо тя. Разговорите за връзката им все още я караха да се чувства неловко.

— Кога ще ни дойдеш на гости?

Отбягваше това посещение. Някак си не беше готова да ги види заедно в семейна обстановка.

— Скоро.

— Честна дума?

— Честна дума.

След обяда се прибра направо вкъщи, сложи си бикините и се пече един час до басейна. Наоколо нямаше жива душа. Сградата не беше изцяло заета, а и повечето от наемателите използваха басейна само в събота и неделя.

Когато се прибра, чу телефона. Изтича и вдигна слушалката.

— Да?

— Госпожица Джонсън?

— Да.

— Казвам се Арита Столи. Обаждам се от предаването „Очи в очи с Джак Питън“, нали знаете, предаването на Джак Питън.

— Да?

— За нас ще бъде чест, ако се съгласите да участвате в него, и господин Питън заръча да ви се обадя направо. Смята, че е много по-просто, отколкото да минаваме през импресарии, менажери и тем подобни.

— Тъй ли смята?

— Разбира се. И аз съм съгласна с него. Поне получаваме директно „да“ или „не“. Обикновено „да“. Съвсем рядко — „не“.

Джейд си спомни за Джак Питън с особено предчувствие. Лорд Марк Ранд беше не само мъртъв, но и дълбоко погребан.

— Предайте на господин Питън — рече бавно тя — да ми се обади лично. — Замълча. — И… час по-скоро.