Джаки Колинс
Холивудски мъже (61)

60

— Куин ще мине насам. — Силвър се протегна, легнала до басейна, и му се усмихна. — Каза, че имал да ми съобщи нещо важно.

— Куин беше твоят…

— Импресарио — довърши изречението тя.

— Добър ли е? — запита Уес и посегна към отворената кутия кока–кола.

— Нямаше да го ангажирам, ако не беше.

Той сви непринудено рамене и отбеляза:

— Не знам нищо за филмовия бизнес, но не е ли Зепо Уайт най-добрият импресарио в околността?

— А, Зепо… — Силвър пъхна зърно бяло грозде в устата си и примижа от удоволствие. — Като планирах връщането си в Америка, Зепо Уайт дори не отговаряше на обажданията ми.

— Обзалагам се, че сега съжалява.

— Naturellement.^[1] Всички големи импресарии съжаляват. Куин единствен ме подкрепи и аз няма да го забравя. Само той вярваше, че ще успея.

— Куин договаря ли всеки сезон нови условия в договора ти с Градската телевизия?

Изгледа го внимателно и взе още едно зърно от стъклената чиния.

— За човек, който няма понятие от бизнеса, си подочул туй-онуй.

— Говорих с Чък Нилсън. Смятал е да ангажира Куин.

— И?

Уес поклати глава.

— Заяви, че да работиш с Куин Латимор, значи да признаеш публично поражението си.

— Хмм… за човек като Чък вероятно е така. Щом загубиш доверието на Сейди Ла Сал…

— Коя е тя?

— Най-добрата жена импресарио в града. Работих навремето и с нея. И преди да ми зададеш въпроса, ще ти отговоря, че и тя не обръщаше внимание на обажданията ми, когато бях отчаяна.

— Отчаянието буди презрение.

— Ти ли ще ми го кажеш? Аз го преживях. — Седна и взе голяма сламена шапка. Очите й бяха покрити с плътно прилепващи черни очила. Не искаше да излага лицето си на слънце. То изсушаваше кожата и предизвикваше преждевременни бръчки.

Тялото й в розов бански костюм без презрамки, високо изрязан на бедрата, беше започнало да добива хубав загар.

— Може би една седмица в Палм Спрингс ще ми се отрази добре — промърмори тя. — Сега съм свободна и трябва да се възползваме от това. Започна ли пак работа, програмата ми ще стане направо убийствена.

— Толкова ли много работиш?

— Като вол! — възкликна Силвър, но очевидно обожаваше напрежението, свързано с професията й.

— Защо?

Тя изопна единия си крак.

— За да печеля парички, скъпи. Да поддържам начина на живот, с който много, много скоро ще свикнеш.

Улови със смях тънкия й глезен.

— Вече свикнах.

Тя се изви към него.

— Знам. На лукса не може да се устои.

Пръстите му заиграха нагоре по крака й, спряха от вътрешната страна на бедрото и започнаха бавно да го галят.

— Хубаво ми е. — Гласът й бе станал дрезгав.

Пръстите му се промъкнаха между плътта на крака й и еластичната материя на банския костюм. Тя въздъхна от удоволствие. Тъкмо да се заеме сериозно, и се появи Владимир.

Владимир твърдо се правеше, че не забелязва присъствието му. Икономът руснак беше решил, че знае що за птица е Уес Мъни — съмнителен тип, мошеник и платен тъпкач. В този ред.

— На телефона, госпожо — каза Владимир и й подаде апарата. — Госпожица Карвел.

Тя взе слушалката.

— Какво има, Нора?

— Не мога повече да отбивам любопитни репортери — заговори сърдито Нора. — Искат да научат нещо повече за Уес. Ако не им дадем сведения, ще започнат да ровят сами.

— Нека ровят — войнствено реагира Силвър. Обърна се към Уес: — Има ли някаква ужасна тайна в живота ти, мили?

Той посочи красноречивата издутина в плувките си.

— Само тази.

Тя деликатно се засмя.

Владимир, застанал настрани, се облещи. Уес го изгледа.

— Нямаме нужда от нищо. Свободен си.

— Чакам за телефона — надменно отвърна Владимир. — Безпокоя госпожата само с разговори, които желае да провежда.

Уес погледна Силвър, която съсредоточено инструктираше Нора.

— Омитай се, Влад — тихо изрече той. — Когато имаме нужда от теб, ще те извикам. И докато не чуеш гласа ми, да не си мръднал от кухнята или където там се мотаеш. Ясно?

Владимир се изчерви до ушите.

— Изпълнявам единствено нарежданията на госпожата — започна той.

— Ще изпълняваш и моите, иначе ще се озовеш по гъз на улицата — остро го прекъсна Уес.

Владимир се отдръпна и изчезна в къщата без повече приказки. Уес се концентрира върху Силвър.

— Затвори телефона.

— Говоря с Нора…

Започна отново да я гали по бедрото.

— Казах, затвори!

Тя се изкикоти.

— Нора, трябва да свършваме, тук възникна важна работа. Ще ти се обадя по-късно.

Пръстите му започнаха сериозна изследователска работа. Силвър се излегна на горещото слънце и разтвори крака, като мърмореше:

— Да улесня достъпа.

— Хайде. — Вдигна я на крака. — Покажи ми как се включва подводният масаж.

— Не искам да си мокря косата — възрази тя.

— Пет пари не давам.

— Уес! Непоправим си!

Така ли му викат вече, помисли с усмивка той.

Тя дръпна два лоста и водата забълбука.

Уес я хвана за ръка и я поведе надолу по стъпалата на басейна във вдигащата пара вода. Силвър още беше с шапка и черни очила, но той не им обърна внимание. Внезапно се почувства като разгонено куче около кучка. Да го направи във вода беше една от несбъднатите му мечти.

Тя седна на мраморната седалка и започна да се оплаква:

— Идеята ти е ужасна. Косата ми… кожата ми… тези струи са прекалено силни… аз…

Затвори й устата с целувка, махна шапката и я захвърли настрани, докато другата му ръка смъкна горнището на банския и започна да си играе със зърната на гърдите й.

Тя спря да недоволства и се облегна. Той свали с две ръце банския й костюм, притисна гърдите й една до друга и леко докосна с език зърната им.

— Оох — въздъхна тя.

Смъкна шортите си и нагласи краката й плътно около кръста си. Без никакво колебание рязко проникна в нея, като се съпротивляваше на водната струя.

— Много е хубаво — простена тя. — Искам още, още! Искам още!

Силни потоци вода биеха отвсякъде. Извади бавно члена си и като придържаше краката й разтворени, я насочи срещу една от струите.

— О… Боже… Божичко! — извика тя. — Оох… По дяволите!

Моментален оргазъм, който толкова го възбуди, че веднага поиска още. Задържа я пред струите, като я караше да свършва непрекъснато, докато накрая с триумфален вик се изпразни и той. В същия миг и двамата потънаха под водата.

Силвър го понесе, без да хленчи, което го учуди. Изплува, като кашляше и се давеше със залепнала по главата коса и накривени черни очила.

— Кучи син! — възкликна тя, запъхтяна от смях. — Всеки път става все по-хубаво.

Не можа да не се съгласи с нея. Прииска му се да се ощипе, за да види дали не сънува. Оказа се по-голям щастливец, отколкото някога можеше да предположи.

— Хавлия — изкомандва тя.

Той изскочи бързо от водата, грабна голяма плажна хавлия на райета и я разтвори пред нея, за да я обгърне.

— Благодаря — рече официално тя. — Много си мил.

— А ти си знойна мацка.

— Колко красноречиво!

— Колко вярно!

Скочи обратно във водата и се гмурна за банския й.

Скрит зад завесата на прозореца на хола, Владимир не пропусна нищо. Щом видя, че се приближават към къщата, се шмугна в кухнята и старателно записа нещо в тетрадката си. Щом бъде готов да продаде разказите си, щеше да спечели цяло богатство.