Джаки Колинс
Холивудски мъже (34)

33

Обикаляха се предпазливо като недоверчиви тигри. Джейд не искаше да го вижда, но когато й каза, че е долу във фоайето, стори й се дребнаво да не му позволи да се качи. Тъй че го пусна. И ето го в пълния му блясък. Марк Ранд. Английският задник.

Искаше да го запомни за цял живот такъв, какъвто го остави в банята си при последната им среща, но нямаше да може. Марк изглеждаше добре. Много добре. Носеше безупречен син блейзър, бяла риза с отворена яка, тънък колан от змийска кожа и син панталон с остри като бръснач ръбове. Кестенявата му коса беше трогателно разчорлена и имаше лек загар.

— Толкова се радвам, че те виждам — рече той ентусиазирано и тръгна да обикаля апартамента и да разглежда книгите, картините и украшенията.

Нямаше време да се подготви за срещата и не беше сигурна как да подходи.

— Много бързо се премести — продължи той. — Когато се върнах да поговорим, просто се беше изпарила.

— Кога се върна, Марк? — интересно колко време му беше потрябвало.

— След като… ъъъ… се скарахме, се прибрах в Англия. — Спря до маса, отрупана със стъклени чаши и бутилки с алкохол. — Имаш ли нещо против да пийна чашка?

— Пийни — хладно разреши тя, без да посегне да му налее. — Само че не много, защото имам среща.

Загледа я с честен поглед.

— Обещавам да не те задържам, Джейд. Ще ти кажа това, за което съм дошъл, и си тръгвам.

Отчетливият му английски акцент отново я привлече. Наблюдаваше уморено как си сипва уиски и го разрежда с малко сода.

— Не искаш ли и ти? — попита вежливо той.

— Не, благодаря — отвърна официално тя.

— Е, добре. — Отпи от чашата. — Когато се върнах, теб те нямаше. Не беше оставила адрес и беше заклела всички познати да не казват къде си. — Позволи си бегла усмивка на триумф от собствената си интелигентност. — Но аз те издирих.

— Досещам се — рече тя и се помъчи да се съсредоточи върху кривите му зъби с надеждата, че ще спре да мисли за всичко останало. Усети с огорчение, че й става горещо.

— Чух за договора ти с „Клауд Козметикс“. Голям удар. Поздравявам те.

— Благодаря.

Сивите му очи се постараха да задържат погледа й.

— Много ми липсваш, Джейд. — Английският акцент натежа от искреност.

По дяволите! Защо и тя да не го признае? Беше лъжец, измамник и кучи син, но й липсваше.

Челюстта й се стегна. Трябваше да се отърве веднага от него, преди да е направила нещо, за което да съжалява.

— Когато се разделихме, веднага се върнах в Лондон — продължи той. — В самолета премислих всичко и дълбоко се засрамих от начина, по който се опитвах да те мамя.

— Ако това е извинение, приемам го — заяви тя и скочи от дивана. — Работата е там, Марк, че имам среща и ако не започна да се обличам… — Замлъкна в очакване да схване намека.

— Развеждам се с Фиона — изрече драматично той. — Вече се посъветвах с адвоката си и започваме веднага.

Ето ти тебе бомба. Шест години беше слушала само: „Когато децата пораснат.“ Какво ли беше предизвикало тази промяна?

— Разбрах, че да те моля за прошка не е достатъчно — тържествено продължи той. — Не мога да очаквам да възстановим отношенията си току-така. Това е моята лула на мира. Когато се разведа, желая да станеш моя жена.

Занемя. Никога не бе очаквала подобно нещо.

Той се засмя самодоволно и продължи:

— Знам, че си изненадана, и не настоявам за незабавен отговор. Просто искам да разбереш колко държа на теб и колко те обичам.

Божичко! Марк, преливащ от искреност, с кривите си английски зъби, разчорлената коса и позата на загубено малко момче, направо я влудяваше.

Признай си, Джонсън! Омаяна си от този човек. Искаш да увиснеш на врата му. Защо не го направиш?

Пое дълбоко дъх.

— Трудно ми е да смеля всичко наведнъж. — Заговори, като се мъчеше да изглежда не особено впечатлена. — Хайде да поговорим утре, когато ще съм имала време да… помисля.

Той кимна и присмехулно вдигна вежда.

— Това е официално предложение, Джейд. Дошъл съм, както се казва, с шапка в ръка. Моля те, не ме наказвай за миналото. Нека се погрижим за бъдещето. Нашето бъдеще — добави натъртено той.

Изпрати го до вратата.

— Отседнал съм в „Л’Ермитаж“. Защо не ме посетиш довечера, след… срещата?

— Ще ти се обадя.

Хвана я за раменете и я погледна в очите.

— Постъпих като глупак. Вече няма да рискувам да те загубя отново. Прощаваш ли ми?

Искаше да му прости, но нещо я спираше. Вече не беше милата, прекрасна и доверчива Джейд. Щеше да провери всяка негова дума, преди да се ангажира.

Наведе се към нея. Долови лъх на мента от устата му и аромата на одеколона му.

— Толкова време не сме се виждали. Искам да те докосна… да погаля прекрасното ти тяло. Искам да се любим, Джейд. Сигурно и ти го искаш. — Притегли я към себе си и започна да я целува.

За миг позволи на настойчивите му устни да се притиснат върху нейните, добре познатият му език проникна в устата й. Бедрата й почувстваха натиска на желанието му. Дощя й се да прати всичко по дяволите. Марк се върна и нищо друго нямаше значение.

Но не го направи. Обади се наранената й гордост. Нямаше да допусне да нахлуе отново в живота й и да се разпорежда с него. С върховно усилие се освободи.

— Моля те, Марк, иди си в хотела. Ще се видим утре.

Беше разочарован, но решен да се държи като джентълмен.

— На закуска?

— На обяд.

— Къде ще се видим?

— Ще дойда в хотела.

— С кого е срещата ти, Джейд? Знаеш колко съм ревнив. — Изрече го с усмивка, но знаеше, че се измъчва. Марк имаше нагласата на собственик.

— С един приятел — небрежно отвърна тя.

— Защо не я отмениш?

— Не ме насилвай.

— Липсваш ми.

— Утре.

Затвори вратата под носа му. Виеше й се свят. Шест години беше очаквала този момент, а сега не знаеше какво да реши…

Започна нервно да се разхожда из стаята. Нямаше никаква среща. Шейн се беше обадил да се видят, но тя отказа под предлог, че е уморена. Импулсивно се обади на Антонио. Беше споменал, че ще пътува някъде за събота и неделя. Нямаше нищо против да отиде с него. Беше готова на всичко, само и само да избяга от Марк, докато премисли нещата. Антонио още беше в студиото.

— Къде ще ходиш? — запита тя.

— В Лас Вегас, bella. Искаш ли да дойдеш?

Не се поколеба.

— Твърдо.