Джаки Колинс
Холивудски мъже (18)

17

Първо правило: Усмихвай се пред фотографите.

Второ правило: Бъди чаровна пред телевизионните камери.

Трето правило: Прави добро впечатление на техническия персонал. Това са хората, които първи ще те направят известна, тъй че не ги забравяй.

Уитни Валънтайн Кейбъл ги знаеше наизуст. И така трябваше. Правилата бяха измислени от нея и им вярваше като в Бога.

Слезе грациозно от червеното порше на Чък Нилсън и позволи на фотографите да уловят най-слънчевата усмивка в Америка. Чък, който имаше момчешка хубост, въпреки че отдавна беше прехвърлил трийсет и петте, застана до нея и двамата позираха за снимки.

Репортерите трескаво щракаха. Снимката щеше да стане бижу. Цял свят би искал да я види. Преди една година Уитни Валънтайн Кейбъл и Чък Нилсън бяха сред сензациите — непрекъснати епични скандали и помирения, подправени с публични разправии и не по-малко публични сдобрявания. След това скъсаха и Чък свали френска актриса — съпруга на английски режисьор, която беше прекрасна заместница, докато Уитни излизаше със серия различни мъже, които също бяха чудесни заместители. Изглежда, пак се бяха събрали. Мечтата на фоторепортера! Можеше да бъде надмината единствено от нов брак на Уитни с Манън Кейбъл.

Двамата влязоха бавно в резиденцията.

Междувременно дългата баровска лимузина, докарала Хауард и Попи Соломан, спря пред вратата. Хауард не смяташе, че трябва да кара нощем при положение, че можеше да ползва по всяко време лимузина на студията.

Фоторепортерите стояха апатично наоколо и с това наскърбиха Хауард и нанесоха смъртна обида на Попи.

Самотна светкавица улови вцепенените им лица. След това всички се втурнаха да снимат Майкъл Кейн и красивата му съпруга Шакира.

Хауард и Попи влязоха вътре и първият човек, когото видяха, беше Уитни, облечена в главозамайваща бяла рокля без презрамки. Размениха се холивудски целувки. Хауард вдъхна парфюма й и се попита дали тя го желае толкова, колкото той нея.

— Обмислям един проект точно за теб — изломоти той с крива усмивка.

Погледът й беше прям и заинтригуван.

— Наистина ли, Хауард?

— За сценария на Уайсман ли говорим? — намеси се Попи.

Изгледа я навъсено. По дяволите, какво бръщолевеше?

— Какъв сценарий на Уайсман?

Попи го хвана под ръка. Беше решила, че като съпруга на шеф на студия е длъжна да знае всичко.

— Сценарият на бюрото ти, скъпи. Вчера го прочетох. Уитни ще бъде чудесна в главната женска роля. — Залепи съпружеска целувка на бузата му. — Идеята ти е блестяща.

Без да знае, беше станал блестящ! Репликата му към Уитни беше просто номер да се усамоти с нея по-късно. Нямаше нищо конкретно предвид. И изведнъж изникна сценарият на Уайсман. Трябваше да накара някой да го прочете бързо вместо него и да открие има ли подходяща роля за Уитни.

Хауард не четеше сценарии. Щяха да му отнемат прекалено много време. Имаше няколко „рецензенти“, на чиито мнения вярваше. Те анализираха всеки отделен сценарий и му подготвяха резюмета в две страници. Във всеки случай Попи не беше между тях. Не би се доверил на мнението на Попи за клюкарската колона на „Варайъти“, камо ли за сценарий!

— Да, Уит — рече бързо той. — Искам да обсъдим нещата малко по-късно.

Уитни се усмихна. Не беше сбъркала в преценката си за Хауард. Интересуваше се от нея и като от жена. Чудесно.

Чък Нилсън застана до нея с две чаши портокалов сок. И двамата не пиеха алкохол — едно от малкото неща, които ги сближаваха.

На Хауард му стана неприятно да я гледа в неговата компания. Чък Нилсън беше негодник и се забъркваше в какво ли не. Падаше си по чуждите съпруги, а като киноактьор не можеше да се похвали с особени ангажименти. Никой не искаше да работи с него. Преди пет години беше направил един–два успешни филма, но Холивуд се отличаваше с много по-къса памет.

Поздравиха се сърдечно. Мъжествени удари по гърба и леко обидни шеги. Попи сияеше. Тя все още смяташе Чък за звезда и дружеските му отношения с Хауард показваха колко разбира от кино.

Докато Попи разговаряше оживено с Чък, Хауард дръпна Уитни настрана.

— Какво търсиш пак с него?

Тя сви вероятно най-красивите рамене в света.

— Безизходица — прошепна. — Не можах да си намеря кавалер за тази вечер, а държах да дойда, за да те видя.

Самочувствието на Хауард регистрира бърз прилив. Хубав или лош, сценарият на Уайсман, ако трябва, щеше да бъде написан отново с подходяща роля за госпожица Уитни Валънтайн Кейбъл. А когато подпишеше договор със студия „Орфей“, той щеше да се погрижи Кейбъл да отпадне. Не му беше приятно да се сеща за Манън всеки път, когато някой споменеше името й.

 

 

Извън оградата на имението на Силвър Андърсън Манън и Мелани-Шана се караха, затворени в синия ролс-ройс, задръстен в опашката от скъпи коли, чакащи достъп до приема. Бяха най-малко на осем коли разстояние от униформения пазач на входа и Манън кипеше от ярост.

— Ако бяхме дошли навреме, нямаше да попаднем в тази тълпа.

— Аз бях готова — протестираше Мелани-Шана, която не смяташе за нужно да поема вината за всичко.

— Тогава защо не ме накара да побързам? — кресна той.

Тя млъкна. Беше разбрала, че понякога мълчанието е единственият начин да се справя с честите му изблици на гняв. За света бракът с кинозвезда е истинска мечта. Но реалността беше по-различна. Разбира се, имаше си и добрите страни. Пари. Положение в обществото. И споделяне на леглото на мъж, с когото искаха да спят хиляди жени.

Но съществуваха и много недостатъци. Никакъв шанс за личен живот. Вечно присъствие на армия от хора, които угаждаха на всяко негово желание. Несекващи покани в очите на всички жени, с които се запознаваше. Лоши настроения, пазени само за нея. Несигурност — болестта, от която страдаха всички актьори, от суперзвездата до изпълнителя на малки роли.

В момента Манън беше в зенита на кариерата си. Мелани-Шана с ужас си представяше какво я чака, когато звездата му залезе. Дано се зарадва, като разбере за бебето.

Но не беше сигурна.

 

 

И така, дойдоха всички:

Легендарна кинозвезда с изсечен профил, съпруга чужденка и мъртва кариера.

По-млада (но само с десет-двайсет години) кинозвезда с гадже старлетка и полумъртва кариера.

Продуцент женкар и светската му съпруга.

Невярна съпруга с обратния си мъж.

Моден млад актьор с още по-модна страст към кокаина.

Хубава млада актриса, която харесваше само други хубави млади актриси.

Нора беше доволна от реколтата. Всичко вървеше по мед и масло. Единственият лек гаф беше неявяването на Силвър до този момент. Късната поява при гостите не беше трагедия, но Нора би предпочела звездата да се стегне. Няколко пъти тича догоре да провери наред ли е всичко. Силвър, напълно облечена и готова, седеше до големия панорамен прозорец в спалнята, пушеше цигара и се взираше унесено във великолепния изглед. Лос Анджелис нощем, от височината на хълмовете, беше феерия от трепкащи светлинки. Силвър изглеждаше хипнотизирана.

В девет часа (купонът започна в осем) Нора отново се качи.

— Кои дойдоха? — запита нервно Силвър.

— Всички — отвърна Нора. — Вече можеш да слезеш.

— След малко. Не ме притеснявай.

Нора реши, че е време да окаже натиск.

— Сега — натърти тя. — Иначе ще започнат да се разотиват.

Силвър въздъхна и послушно се изправи. Отиде до огледалото и се огледа в цял ръст.

— Нямаш грешка — поласка я Нора.

Силвър въздъхна дълбоко.

— Надявам се. Твърде много труд полагам за това.

Огледа се за последен път от глава до пети и се запъти към вратата.

Силвър Андърсън имаше рожден ден. Не искаше да го пропусне.