Тес Геритсън
В полунощ (1)

— След това останах сам. Така беше по-лесно. Няма болка. Нищо. — Той докосна лицето й и по устните му пробягна усмивка.

— Тогава ти влезе в офиса ми. Беше с онези смешни очила. Първия път, когато те видях, дори не обърнах внимание как изглеждаш. Но ето че ти свали очилата и тогава забелязах очите ти. В този момент те пожелах.

— Ще изхвърля тези стари очила.

— В никакъв случай. Много ги обичам.

Тя се разсмя, доволна да чуе всички онези глупави неща, които влюбените казват. За пръв път в живота си се почувства почти красива.