Вирджиния Хенли
Жена на страстта (27)

Глава 26

Когато Бес се върна при двора, остана изненадана от новината; че Елизабет е дала на Робин Дъдли апартамент, който се свързваше с междинна врата с покоите на кралицата.

Елизабет помоли Бес и Мери Сидни, сестрата на Робин, да я съпроводят до личната й гостна.

— Надявам се, че глезенът ви се е излекувал достатъчно, за да можете отново да танцувате, лейди Кавъндиш?

— Да, Ваше Величество. Беше много любезно от ваша страна да ми позволите да остана няколко дни у дома.

— Може би ще можеш да бъдеш сред близките си по-често, ако успеем да изработим график, който взаимно да ни удовлетворява. Имам толкова много придворни дами, че не се нуждая всеки ден от присъствието и на двете ви.

Бес и Мери се спогледаха озадачено.

— Разбира се, нощите са нещо друго. Искам една от вас да бъде с мен всяка нощ, с изключение на неделя. Не желая никоя от другите ми придворни дами да остава нощем с мен. Всяка седмица Бес ще дежури три нощи, а останалите три — Мери. През останалото време сте свободни да правите каквото пожелаете.

Бес благодари на кралицата. Това означаваше, че четири дни от седмицата тя щеше да прекарва със семейството си в Брентфорд.

Елизабет огледа одобрително светлозелената й рокля.

— Доволна съм да видя, че вече не си в траур, Бес. Време е да започнеш да мислиш за брак. Мери е омъжена, а мен от всички страни ме притискат да сторя същото. Защо ти да бъдеш изключение?

— Аз не бързам, Ваше Величество — сухо отвърна Бес.

 

 

През първата нощ, когато Бес бе дежурна, танците свършиха преди полунощ. Кралицата пожела на придворните в приемната си лека нощ, след което се оттегли в покоите си, където само малцина довереници биваха допускани. Бес прекоси преддверието и продължи към спалнята на кралицата. Дръпна тежките пердета и погледна дали има достатъчно от любимото на Елизабет вино и прясна вода. Провери и ароматните свещи, после се запъти към гардеробната, за да извади подплатения с кожи пеньоар. Отвори чекмеджето и избра една фина нощница от бял лен, избродирана със златна нишка.

Внезапно една ръка се обви около кръста й и измъкна дрехата от пръстите й.

— Аз ще се погрижа за това, сладка моя. — Тя се вгледа в тъмните очи на Робин Дъдли, който дръзко й смигна. — Нуждаем се от теб, за да стоиш на пост в преддверието, Бес. Имаме много малко доверени приятели.

Тя направи дълбок поклон пред мъжа и жената в сенките зад него, после като в някакъв транс прекоси апартамента и се озова в преддверието. Внезапно й стана ясно защо Елизабет бе настояла или тя, или сестрата на Робин да дежурят през нощта.

Колко наивна трябва да е била, за да е толкова изненадана. Елизабет бе позволила на Робин да я целуне пред целия двор, а взаимното им сексуално привличане не бе тайна за никого. Защо не се бе досетила, че са любовници? Бес се отпусна в едно кресло и се престори, че не чува приглушения смях, идващ иззад затворената врата. Щом притискаха Елизабет да си избере някой чуждестранен съпруг с политическа цел, то защо да не се наслаждава на удоволствието, което Робин можеше да й даде?

 

 

Все по-често и по-често Бес се оказваше в компанията на капитана на кралската гвардия. Чувстваше се поласкана от вниманието на Сейнт Ло и не й убягна, че той започваше да се влюбва в нея. Благородникът бе пълна противоположност на Кавъндиш, който се бе издигнал сам и произлизаше от по-низшето съсловие. Капитанът бе изискан джентълмен от стара и богата фамилия.

Един ден в началото на лятото Елизабет помоли своя капитан да се яви при нея. Кралицата започна направо, без заобикалки:

— Мой скъпи Синтло, напоследък много често те виждаме в компанията на лейди Кавъндиш.

Сър Уилям се изчерви.

— Ваше Величество, ако с нещо съм обидил…

— Зависи от това дали намеренията ти са почтени или не! — прекъсна го кралицата.

— Надявам се, че съм почтен човек във всяко отношение, Ваше Величество.

— Бих погледнала благосклонно на подобен съюз. След като обмисляш да се ожениш, реших да те назнача за главен домакин на Англия. — Тонът й недвусмислено намекваше, че ако не е готов на брак, няма да получи длъжността.

— Вие сте изключително щедра, Ваше Величество, и за мен е чест, че ми се доверявате.

— Ще се нуждаеш от пари — сухо отбеляза Елизабет. — Съпругите са скъпо удоволствие.

Сър Уилям отново се изчерви. Дали кралицата не му предлагаше да се ожени за лейди Кавъндиш, за да изплати дълга й към Короната? Прокашля се смутено.

— Ваше Величество, дълговете на дамата са доста… Елизабет махна властно с ръка.

— Реших да намаля дълга й до хиляда лири. Услугите й са незаменими.

Сейнт Ло едва не изпусна дълбока въздишка на облекчение. Бес нямаше да може да си намери място от радост. Напоследък тя много занимаваше мислите му. Не можеше да повярва на късмета си. Не само че кралицата го назначаваше на изключително висок пост, но му даваше и това, което сърцето му най-силно желаеше.

— Ще бъдеш ли така добър да извикаш лейди Кавъндиш, Синтло?

Сър Уилям откри Бес, запътила се към изхода на двореца. Беше дежурна през последните три нощи и сега се канеше да си отиде в Брентфорд.

— Лейди Кавъндиш, Нейно Величество ви вика.

Бес преглътна напиращата на устните й ругатня. Никога не ругаеше в присъствието на сър Уилям. Това би било твърде неподходящо за една истинска дама.

— След аудиенцията за мен ще бъде огромно удоволствие, да ви придружа до дома ви, милейди. Има нещо, което бих искал да ви попитам.

Бес усети как в гърдите й започва да се надига паника. Инстинктивно усещаше, че той ще й предложи брак, и тя отчаяно затърси някакъв любезен начин да му откаже, без да го обиди. Макар че го харесваше и се радваше на компанията му, Бес знаеше, че никога няма да го обича и той никога, никога нямаше да замени Кавъндиш в сърцето й.

— Приемам с радост предложението ви да ме придружите, милорд. — Щеше да намери правилните думи на път за Брентфорд.

Бес се насочи към кралските покои. Робин Дъдли напусна спалнята на Елизабет едва към четири часа сутринта и кралицата бе спала само четири часа.

— Добре ли сте, Ваше Величество?

— Чувствам се отлично и днес съм в много щедро настроение, Бес. Намерих ти отличен съпруг.

— Ваше Величество, аз не желая съпруг! — не можа да се сдържи Бес.

— Може и да не желаеш, но със сигурност се нуждаеш от такъв. Един приличен брак с подходящ джентълмен, ще затвърди положението ти в двора. Дадох на Синтло, разрешение да те ухажва.

— Ваше Величество, никога не бих могла да обичам друг мъж след Кавъндиш.

— Глупости! Какво общо има любовта с брака? Една жена си взема съпруг за финансова сигурност и престиж. Току-що назначих Синтло за главен домакин в Англия. Сигурно си амбициозна, Бес. Ако не за себе си то за децата си, нали?

— Ваше Величество, бих излъгала, ако заявя, че съм амбициозна, но кой мъж ще бъде такъв глупак, че да се ожени за жена с шест деца и огромен дълг.

— А, да, двамата със Синтло обсъдихме дълга ти към Короната. — Очите на Елизабет заблестяха.

Бес пламна от срам.

— Реших да намаля сумата до хиляда лири. Казах ти, че днес съм в много щедро настроение.

Бес почувства как кръвта се отдръпва от лицето й. Дали бе чула правилно? Главата й се замая от облекчение. След двадесет дълги месеци на тревоги и притеснения, смазващото бреме щеше да бъде вдигнато от раменете й. И очевидно трябваше да благодари на сър Уилям Синтло за това! Бес се отпусна в дълбок поклон и целуна красивата, обсипана с пръстени ръка на кралицата.

— Благодаря ви от цялото си сърце, Ваше Величество.

Елизабет погледна към нея и изпита завист към пищната й красота. Дали Талбът вече се бе насладил на тялото й? Това ли бе причината да изнуди своята кралица да опрости по-голямата част от дълга на красивата вдовица? Крайно време беше Бес да бъде прилично задомена.

 

 

Когато излезе от покоите на кралицата, Бес бе изпаднала в еуфория. Изтласка от мислите си проблема за хилядата лири, които все още дължеше. Щеше да намери начин да ги плати. Веднага потърси сър Уилям, за да му благодари за огромната услуга, която й бе направил.

Сейнт Ло се почувства щастлив, когато видя сияещата й усмивка.

Бес не можа да се сдържи и се хвърли в прегръдките му.

— О, благодаря ви, благодаря ви, Синтло, вие спасихте живота ми!

Той се изчерви от удоволствие.

— Бес, не съм направил нищо.

— Аз знам по-добре, милорд. Кралицата ми каза, че е обсъждала с вас дълга ми към Короната.

— Аз само й напомних, че дългът е непосилен за вас — увери я благородникът.

— Изисква се голяма смелост, за да се повдигне този въпрос и да се хване бикът за рогата. Тя намали дълга ми до хиляда лири. Винаги ще съм ви задължена, милорд. О, нямам търпение да го съобщя на семейството си!

— Да вървим тогава. За мен ще бъде огромно удоволствие да ви заведа при тях.

Когато се озоваха на борда, Сейнт Ло седна до нея и взе ръката й.

— Бес, никога не съм ви виждал толкова щастлива. Кралицата ми даде позволение да ви ухажвам. Ако ми окажете честта да станете моя съпруга, ще бъде огромно удоволствие да се грижа за вас.

Тя го погледна открито. Дали наистина се е нуждаел от разрешението на кралицата, преди да се осмели да й предложи? Нима Елизабет властваше до такава степен над живота му?

— Вие ми оказвате голяма чест, милорд. След смъртта на покойния ми съпруг се заклех, че никога вече няма да се омъжа. Ще ми дадете ли малко време, за да обмисля предложението ви, и можем ли да останем добри приятели, независимо от отговора ми?

— Мислете колкото ви е нужно, господарке на сърцето ми.

 

 

Когато Бес съобщи на Джейн и Марсела, че дългът й е намален, те въздъхнаха с облекчение, че молбите им са чути. Двете жени се безпокояха, че тревогите ще заведат Бес прекалено рано в гроба. А когато им каза, че сър Уилям Сейнт Ло й е направил предложение, Джейн загуби дар слово.

— Никога нямаше да повярвам, че си способна да уловиш толкова фин благородник за съпруг — безцеремонно заяви Марсела. — Сигурно е благодарение на гърдите ти, няма друго обяснение!

— Смятам да му откажа — твърдо рече Бес.

— Напълно си полудяла, момиче! Той ще плати дълговете ти, ще даде пари за образованието на момчетата в Итън, ще осигури зестра за Франси. Децата се нуждаят от баща, а ти от съпруг!

— Няма да бъде честно към него, сърцето ми умря заедно с Роуг Кавъндиш.

— Ако Кавъндиш бе тук, щеше да те посъветва да се възползваш от случая, Бес. Сигурна съм, че самият Кавъндиш би избрал Сейнт Ло за твой съпруг. Това е голяма възможност за теб и децата ти, а и ще можеш да продължиш със строежа на Чатсуърт. Знаеш отлично, че бракът е делово съглашение. Досега винаги разумът ти е надделявал над сърцето и никога не си съжалявала за това!

 

 

Четири дни Бес много сериозно обсъждаше евентуалния си брак със сър Уилям. Имаше толкова много преимущества и само един недостатък: не бе влюбена, не можеше да направи Синтло щастлив. После си припомни какво й бе казал някога Роуг: „Бес, почти във всяка връзка единият обича повече от другия и този, който обича повече, е по-щастливият“.

Младата жена въздъхна. Дължеше толкова много на сър Уилям Сейнт Ло. Бе я освободил от най-тежкото й бреме, а кралицата бе дала достатъчно ясно да се разбере, че иска Бес да се омъжи отново. При това бе настояла, че Синтло е идеалният съпруг за нея. Бес въздъхна за кой ли път и взе решение. Никой нямаше да бъде доволен от него — нито семейството й, нито кралицата, нито сър Уилям, — но това бе единственият отговор, който можеше да даде.

Когато Бес се завърна в двора, разбра, че вечерта отново ще има маскен бал. Този път мотото бе: „Гората“ и Мери Сидни й помогна с костюма.

— С червената ти коса от теб ще излезе съвършена лисица. Имам за теб една прекрасна маска с щръкнали черни уши и истинска лисича опашка. Ще накараш всички дами да позеленеят от завист, обаче те предупреждавам, че повечето мъже ще искат да бъдат ловци.

Когато Бес влезе в балната зала, не бе в особено весело настроение, защото знаеше, че ще трябва да се, срещне със Синтло и да му даде отговора си. Докато си разменяше шеги с Дъдли и Пар, я обзе внезапна меланхолия. Всички присъстващи бяха по двойки и изглежда единствено тя бе изключение. Тази вечер дори кралицата бе хванала собственически Робин Дъдли под ръка.

Бес си взе трета чаша вино от лакея и тръгна по галерията, по-далеч от танцуващите. Внезапно един мъж с маска на ловец препречи пътя й. Позна кой е в мига, в който високата му сянка падна отгоре й.

— Истина ли е? — гневно попита той, а зад маската сините му очи заблестяха като два ледени къса.

Бес се втренчи в него с широко отворени очи, питайки се трескаво как е узнал.

Силните ръце на Талбът я сграбчиха за раменете и здравата я разтърсиха.

— Вярно ли е? — повтори той. Дори не се опитваше да прикрие яростта, която бушуваше в гърдите му. — Сейнт Ло предложи ли ти брак?

Гневът почти я заслепи. Как се осмеляваше да я преследва постоянно и да се меси в живота й?

— Толкова ли ти е трудно да повярваш, че един мъж може да ме предпочита за своя съпруга, а не за любовница?

— Цената ти е прекалено висока! Няма сватба, няма легло, така ли?

— Някои мъже имат желание да я платят.

— Дяволите да те вземат, Бес, правиш го напук на мен!

— Аз не…

— Забранявам го! Чу ли ме, „Свадливке“, забранявам го!

— Забраняваш? — пламенно извика тя. — Ти, черен дяволе, ти си толкова непоносимо високомерен и си въобразяваш, че можеш да нареждаш на всички на този свят какво да правят!

— По-тихо и ме изслушай! — нареди той.

— Ти аристократична свиньо… искаш винаги да бъдеш господар! Е, нека ви кажа нещо, сър — никога няма да господствате над мен! Ще се омъжа, за когото си пожелая!

— Та той е вече възрастен мъж! Какво ти става, Бес, какво те кара да се омъжваш за мъже, които могат да ти бъдат бащи?

Бес ахна. Канеше се да се хвърли и да забие нокти в красивото му арогантно лице, когато осъзна, че са предмет на всеобщо внимание. Снижи глас, опитвайки да си възвърне самообладанието.

— Сейнт Ло е джентълмен, нещо, което ти никога няма да бъдеш.

— И смяташ, че като се омъжиш за джентълмен, ще станеш дама?

Очите й заблестяха тържествуващо.

— Да, този брак ще ме направи лейди Елизабет Сейнт Ло.

Гласът му се снижи и той рече примирено:

— Някой ден ще съжаляваш за това, „Свадливке“.

Бес се върна бързо в балната зала, надявайки се, че никой не я е познал под маската. Скри се в една ниша, махна лисичата опашка, после свали смешната маска. Когато се появи отново, първият човек, когото срещна, бе Сейнт Ло.

— Уилям, търсих те навсякъде — излъга младата жена.

Той й се усмихна нежно, а очите му светнаха с надежда.

— Това означава ли, че отговорът е „да“!

— Разбира се, че е „да“. Нима си се съмнявал дори за миг?

— О, Бес… ти ме правиш най-щастливия човек на земята.

— Да поднасям ли поздравления? — извиси се престорено свенлив глас.

Устата на Бес пресъхна, а забързаните удари на сърцето й отекнаха в ушите, докато Синтло отговаряше на кралицата.

— Ваше Величество, дамата току-що се съгласи да стане моя жена.

Лорд Робин Дъдли сърдечно ги поздрави, а кралицата обяви на всеослушание:

— Моята най-скъпа приятелка лейди Кавъндиш ще се омъжи за капитана на личната ми гвардия, сър Уилям Сейнт Ло. Сватбата ще се състои в двореца!

 

 

Бес успя да се освободи от дежурството си чак в три часа сутринта. Върна се в стаята си и се отпусна на леглото, очаквайки сънят да я споходи. Ала той бягаше от очите й. Кога бе изгубила контрол над ситуацията? Сякаш съдбата бе уловила ръката й, вземайки решението вместо нея.

— Дано изгориш в ада, Талбът! — прошепна младата жена. Знаеше, че ако не бе срещата с него и почти избухналата разправия, тя щеше да даде съвсем различен отговор на Сейнт Ло. При мисълта за него Бес потрепери. Още усещаше силните му ръце върху себе си. Двамата бяха толкова страстни и конфликтни натури и бе истинско чудо, че още не са се избили един друг.

Бе я обвинил, че се омъжва за мъже, които могат да й бъдат бащи. Дали имаше нещо вярно в тези думи? Бес, която винаги беше безпощадно честна към себе си, бе принудена да признае, че в първите години от брака си със сър Уилям Кавъндиш наистина гледаше на него и като на баща. Ловеше всяка негова дума, докато той я учеше как да купува земя, как да управлява имение, как да построи Чатсуърт и как да се превърне в практична и делова жена. Пък и не можеше да се отрече, че той бе повече от двадесет години по-възрастен от нея. Ала помежду им съществуваше силно сексуално привличане и тя го обичаше с цялото си сърце.

Бес разгледа връзката си с Уилям Сейнт Ло. Не го обичаше, но изпитваше искрена привързаност към него. Децата й се нуждаеха от баща, не тя. Вече бе зряла жена, умна, смела и уверена в себе си. Талбът грешеше!

Щеше да бъде добър брак, защото тя щеше да се постарае да е такъв. Закле се, че никога няма да съжалява за решението си. Няма да позволи пророчеството на Талбът да се сбъдне. За добро или лошо Бес вече бе взела своето решение.