Вирджиния Хенли
Жена на страстта (37)

Глава 36

Бес отлично съзнаваше, че Джордж Талбът, граф Шрусбъри, бе идеалният мъж за нея. Ако имаше някой в света с по-силна воля от нейната, то това бе Шрусбъри. Той бе толкова властен, че дори успяваше да се наложи на Елизабет Тюдор.

Бес знаеше, че в момента Шрусбъри е запленен от нея, ала разбираше, че няма да успее дълго време да му налага желанията си. Ако искаше да получи сватбен пръстен, трябваше да проведе стратегията си много изкусно. По-голямата част от живота си той бе прекарал женен за жена, която не бе обичал, и сега, когато най-после бе свободен, от нея се изискваше огромно умение, за да му надене отново брачния хомот.

Бес си признаваше, че ако Шрусбъри не бе овдовял, тя щеше да се задоволи да бъдат тайни любовници. И стадо диви коне не можеше да я завлече за четвърти път пред олтара — тя бе твърде амбициозна за децата си и никога не би изсипала богатството си в ковчежетата на някой съпруг. Но Шрусбъри бе различен. Той бе най-богатият и най-могъщият благородник в страната, притежаваше осем замъка, без да се броят къщите му в Лондон и Челси. Беше собственик на земя в пет графства и бе главен управител на три от тях. Освен това тя го желаеше с цялото си сърце.

Бес се запита какво бе онова неустоимо очарование, което толкова я привличаше към него? Дали бе самият той или богатството, къщите, силата и благородническата титла? Беше достатъчно честна, за да признае, че е всичко заедно. Този мъж бе най-голямото предизвикателство в живота й. Не само го искаше с цялото си сърце, но копнееше той да я обича достатъчно силно, за да я направи Елизабет, графиня Шрусбъри.

Той й изпрати подарък. Това бе прелестна брошка с рубини във форма на полумесец. Бес се усмихна загадъчно и я закачи върху роклята си така, че да се извива около едното зърно на гърдата й. Два дни по-късно тя получи известие от него, в което я молеше да се срещнат в Уърксоп Манър. Безгрижно захвърли бележката. Пристигна второ писмо, в което с гневен тон я питаше защо не е отишла на срещата. Тя изпрати мил отговор с обяснение, че поканата е пристигнала твърде късно, за да промени плановете си.

Шрусбъри й писа отново, посочвайки времето и мястото на срещата. От редовете лъхаше едва сдържано нетърпение. Макар че жадуваше да го види, Бес бе решена да слуша разума, а не сърцето си. Извини се, че синовете й са пристигнали и в момента й е невъзможно да напусне дома си.

Следващото писмо не бе покана, а гневен ултиматум. Талбът заплашваше, че ако тя не отиде в Уърксоп, той ще дойде при нея, без да се интересува от последствията. На следващия ден Бес пристигна в Шефилд, съпровождана от трите си дъщери. Шрусбъри я поздрави официално, но яркосините му очи изпущаха гневни искри.

Бес прикри усмивката си.

— Денят е толкова прекрасен за езда. Юни е чудесен месец, не мислиш ли?

— Твърде хубав, за да се прахосва — многозначително отвърна графът. — Вече е към края си!

Сърцето й заби ускорено още щом го зърна и тя бе развълнувана до дъното на душата си от явното му разочарование, че не се срещат насаме.

— Дъщерите ми настояваха да ви посетим, а и Франси и Ан Хърбърт са приятелки, откакто се помнят. И двете са младоженки и сигурно има за какво да си говорят.

— Синът ми и Ан може и да са женени, но живеят в отделни апартаменти, докато пораснат достатъчно, за да консумират брака си — строго заяви Шрусбъри.

— Шру, но те са лудо влюбени. Жестоко е да ги държиш разделени. Макар да казват, че въздържанието укрепвало характера. — Видя как върху челюстта му заигра един мускул.

Бес забеляза Грейс да наднича иззад перилото на извитата стълба и извика:

— Не се срамувай, скъпа. Дойдохме най-вече да се видим с теб.

Грейс се затича надолу по стълбите, а Бес я грабна в прегръдките си, вдигна я и я завъртя във въздуха.

— Никога ли не се спускаш по перилото? Аз толкова обичам да го правя.

Грейс погледна към смръщеното лице на баща си и каза:

— Не ни е позволено.

— Но баща ти толкова много обича игрите! — дяволито възкликна красивата гостенка.

— Да, но не точно тази игра — заплашително процеди Шрусбъри.

Бес предпочете да не обръща внимание на предупреждението. Искрено се наслаждаваше на сексуалното напрежение помежду им, което с всеки миг ставаше все по-осезателно. Видя, че останалите му дъщери и Ан също са се надвесили над перилото.

— Защо да не излезем да пояздим? Ще можеш да ме разведеш из парка на Шефилд. Денят е твърде хубав, за да го прекараме затворени вътре.

Младите дами изразиха такова нетърпение да се присъединят към Бес и дъщерите й, че Шрусбъри нямаше голям избор. Когато отидоха в конюшните, завариха там двамата му по-големи синове Гилбърт и Франсис, които също изявиха желание да пояздят с тях.

— Трябваше да доведа и синовете си. Вие, момчета, щяхте добре да се позабавлявате. Защо не ни дойдете на гости в Чатсуърт? — предложи тя, без да обръща внимание на мрачното лице на Шрусбъри.

— Може ли и ние да дойдем, Бес? — замоли се Грейс.

— Много е грубо да се самопоканваш, а и не може да наричаш дамата Бес — скастри я баща й.

— Аз разреших на момичетата да ме наричат Бес, лорд Талбът, макар че ако предпочитате, вие можете да се обръщате към мен с лейди Сейнт Ло. — Видя как той стисна зъби, опитвайки се да се овладее. — Милорд, вие сте добре дошли в Чатсуърт по всяко време, ако, разбира се, обещаете, че ще доведете и дъщерите си.

Всички препуснаха в галоп из обширния парк на Шефилд, но Шрусбъри твърдо улови юздите на коня й.

— Тази игра не ми харесва, „Свадливке“.

— Това е очевидно. Лицето ти е потъмняло като буреносен облак. Нима не се радваш да ме видиш, след като изминах целия този път до Шефилд?

— Не беше нужно да идваш тук. Уърксоп Манър е само на половината път.

— О, скъпи, нали не се съмняваш, че в този миг бих предпочела да бъда в Уърксоп Манър? Само ние двамата? Нима не знаеш колко силно жадувам да бъда в прегръдките ти, да ме отнесеш в леглото и да ме любиш през цялата нощ? — Бес обхвана гърдите си и прокара палеца си по рубинената брошка, която искреше около набъбналото й под плата зърно. — Копнея за теб. Всяка нощ лежа в леглото и се мятам неспокойно, изгарям за теб, а когато най-после сънят ме обори, сънищата ми са толкова безсрамно разгулни, че се събуждам с пламнали страни. — Знаеше, че думите й са убедителни, защото казваше истината.

— Бес, трябва да дойдеш при мен! Не си създадена да бъдеш монахиня, а напоследък и аз живея като някой отшелник!

— Трудно е, но се налага да бъдем внимателни. Ако не се прибера през цялата нощ, това ще възбуди неудобни въпроси.

— Тогава ела при мен през деня — отчаяно настоя той.

— А когато се мръкне, ще ме оставиш ли да си тръгна?

— Ако кажа не, няма да дойдеш.

Тя впи поглед в устата му.

— Тогава ме излъжи — прошепна.

Грейс обърна понито си и препусна към тях. Погледна Бес с огромните си тъмни очи и изтърси:

— Татко казва, че не можеш да бъдеш моя майка, освен ако не се омъжиш за него.

— Грейс, нито дума повече! — заповяда баща й.

— Няма нищо, Шру. Децата искат да получават отговори на въпросите си. Грейс, баща ти трябва да спазва благоприличен траурен период, за да почете паметта на покойницата.

— И колко дълъг е този траурен период?

— Обикновено една година.

— Една година! Не мога да чакам цяла година! — извика момичето.

— Достатъчно, Грейс. Върни се при сестрите си. Двамата с лейди Сейнт Ло трябва да поговорим насаме.

Макар и неохотно, детето се подчини.

Тишина увисна помежду им. Когато Бес най-после събра смелост да го погледне, той се взираше замислено в нея.

— Бес…

— Не смей да ме питаш! — предупреди го тя.

— Не виждаш ли, че това е отговорът на всичко?

Бес усети как в сърцето й разцъфва огромна червена роза, а коленете й омекват. Планът й действаше и той бе на границата да й предложи брак, но, разбира се, при неговите условия. Колко изкушаващ мъж беше! Само ако й бе възможно да постави на второ място децата си и да се отдаде на желанията си. Докато майката и жената се бореха в душата й, решението й се затвърди — условията на Шрусбъри не бяха достатъчно приемливи. С огромно усилие овладя чувствата си и го погледна право в лицето.

— Ти открадна сърцето ми и аз доброволно ти отдадох тялото си. Това не ти ли стига, Шру? Длъжна ли съм да обогатя допълнително огромната империя на Талбът?

— Велики боже, Бес, колко пъти трябва да ти повтарям, че не ми трябва богатството ти? Не осъзнаваш ли колко много ще спечелиш ти?

— Няма да спечеля нищо, освен ако не умреш, а аз дори не мога да понеса мисълта за това. — Внезапно осъзна истинността на думите си. Една студена ръка сграбчи сърцето й и смачка разцъфналата червена роза. — Нека продължим както досега. Заклевам се, че тази седмица ще дойда в Уърксоп. Освободи слугите.

— Утре? — нетърпеливо попита той.

— Не, не. Към края на седмицата… Ще дойда в петък.

— Закълни се!

 

 

Преди Бес и дъщерите й да си тръгнат, Франсис Талбът и Ан Хърбърт пожелаха да говорят насаме с нея.

— Бес, ще използваш ли влиянието си върху лорд Талбът? Бихме искали да си установим собствено домакинство — умолително заяви Ан.

— Скоро ще навърша шестнадесет. Вече съм мъж, но татко се отнася с мен като с дете. Наглеждат ни денонощно. Никога не можем да останем сами и поне стотина слуги не ни изпускат от поглед!

Бес се изпълни с искрено съчувствие към двамата влюбени.

— Франсис, използвай изобретателността си. Ти си наследник на половин дузина къщи, които са много по-усамотени от Шефилд. Заведи невестата си на разходка в едно от многобройните имения на Талбът, което е най-уединено. Някои от къщите са доста романтични и с малобройна прислуга.

 

 

В петък сутринта Бес избра любимия си пурпурен костюм за езда и си облече бельо в дързък лилав цвят. Взе някои тоалетни принадлежности, четката си за коса, меките пантофки от ярешка кожа и отиде в конюшните. Избра едно дамско седло и напусна Чатсуърт преди семейството й да се събуди.

Макар че беше още много рано, когато пристигна в Уърксоп, Шрусбъри я очакваше. Въздъхна леко, когато силната му ръка сграбчи поводите и поведе коня й към конюшните.

— Изглеждаш ослепително, „Свадливке“.

— Съвсем подходящо за срещата ни — гърлено се засмя тя.

Той протегна ръце. Бес се огледа.

— Никакви коняри, ние сме съвсем сами.

Дъхът й секна само при мисълта, че е сама с него в конюшнята. Той носеше тесни кожени панталони за езда, а бялата му риза бе разкопчана до пъпа. Устата й пресъхна и тя полетя към разтворените му обятия сред вихрушка от лилави фусти.

Устните му се впиха в нейните и езикът му жадно проникна в устата й. Тя усети твърдата буца между краката му и притисна гърди към неговите. Целувката сякаш изсмука цялата й сила и когато той я пусна и погледна към нея, тя леко се олюля. Засмя се дрезгаво и повдигна поли до коленете си.

— Ще трябва да ми помогнеш с ботушите.

Той се втренчи в тях и преглътна с усилие.

— Господи, не! Искам да свалиш всичко друго, но не и ботушите.

Вдигна я на ръце и я отнесе до една голяма уханна купа сено. Положи я по гръб и внимателно я бавно започна да я съблича, целуваше всяка оголена прелестна извивка от тялото й, докато тя остана да лежи напълно гола, само с ботушите.

Наблюдаваше го изпод полупритворените си клепачи как се съблича, разкривайки прекрасното си тяло, което изпълваше сънищата й още откакто бе младо момиче. Той целуна вътрешната страна на бедрата й над ботушите, после се премести към корема, дразнейки и галейки с върха на езика си пъпа й. Когато вкуси гърдите й, Бес разбра, че му доставя безкрайно удоволствие. Игра си дълго с тях — разтрива ги с длани, милва ги, докато не затрептяха, близа розовите им връхчета, докато не се превърнаха в две твърди черешки. После ги засмука жадно, сякаш бяха най-сочните и сладки плодове на света. Изправи се бавно, възседна я, а обутите й в ботуши крака се обвиха около мускулестото му тяло.

— Кълна се, толкова съм твърд, че мога да се счупя вътре в теб.

— Ммм, тогава ще го отнеса вкъщи и ще му се наслаждавам денем и нощем. Винаги съм искала да имам пишка.

— „Свадливке“, говориш най-дръзките неща на света и не мога да ти устоя нито миг повече.

— Това наистина е много мило, а и една конюшня със сигурност е най-еротичното място за двама любовници. — Протегна ръка и докосна с пръсти мястото, където телата им се съединяваха, после леко стисна топките му. — Мирисът на коне, боцкането на сеното, гледката на твоя див жребец, който се опитва да захапе врата на кобилата ми с острите си зъби — всичко това разпалва кръвта ми.

— Кажи ми какво искаш, моя красавице.

— Да те яздя, както и ти ме яздиш, черен дяволе!

 

 

За Шрусбъри беше непознато изживяване да бъде сам в една от къщите си и любовната двойка изцяло се наслади на усамотението си. Двамата се разходиха из градината, поседяха край бистрия поток, забавляваха се дори в кухнята. Той гледаше като омагьосан Бес, облечена само с фуста, да приготвя омлет, подправен с уханни билки, току-що откъснати от градината. Бяха набрали и ягоди за десерт и когато Бес се зае да ги мие на мивката, ръцете му се обвиха около кръста й. Смеейки се, тя пъхаше ягоди в устата му между целувките и се оплакваше, че нямат сметана.

— Аз ще ти доставя сметана — обеща той и плъзна ръка между бедрата й под лилавата фуста.

Тя изписка и се изскубна от ръцете му, а той хукна след нея из кухнята, по дългия коридор, по чиито стени висяха портрети на предците му, и нагоре по извитата стълба. Когато стигна до горната площадка, Бес се изкачи върху полираното перило и се спусна надолу.

Той я последва мигновено, взимайки по две стъпала наведнъж. Хвърли се отгоре й тъкмо когато щеше да се приземи. Двамата се търколиха на пода, махайки крака и ръце във въздуха и смеейки се като разлудували се деца, изплъзнали се за малко от строгите си възпитатели.

— Мисля, че се нуждаем от следобедна дрямка — рече той, докато лежаха задъхани.

— А аз мисля, че се нуждаем от баня.

— Можем да се изкъпем заедно, ако се качиш горе с мен.

— Убеди ме — измърка младата жена.

— Ако ме последваш в господарската спалня, ще ти дам нещо, което съм сигурен, че ще ти хареса — изкусително предложи той.

— Голямо ли е?

— Кога съм ти давал нещо малко?

— Твърдо ли е?

— Кога съм ти давал нещо меко? — подразни я Шрусбъри.

— Затруднена съм да отгатна. Подскажи ми.

— Ммм, да видим… кръгло е, има дебела дръжка и ще ти достави безкрайно удоволствие. — Погали облите й гърди. — Само видът му ще те накара да ахнеш.

— Голямо ли е като всичко у теб?

— Обещавам ти, че чудесно ще пасне.

— Как бих могла да откажа?

Тя се изправи, обу пантофките си и се заизкачва по стълбите. Знаеше, че ще я настигне, преди да стигне горната площадка. Устните й се извиха в усмивка, когато едната му ръка се обви около кръста й, а другата се плъзна под фустата, за да погали задника й.

— Знаеш ли, че дупето ти има сърцевидна форма?

— Не знаех, че един граф може да използва такъв прост език.

— Има много неща, които не знаеш за мен.

Тя се извърна, обви ръце около врата му и притисна пищното си тяло към неговото.

— Ще ме научиш ли?

Шрусбъри я взе на ръце, отнесе я в господарската спалня и я остави на ръба на леглото.

— Ще ми е нужен цял живот. А сега затвори очи и протегни ръка.

Бес се подчини и предизвикателно раздвижи пръсти, сигурна, че знае отлично какво ще сложи в ръката й. Но грешеше. Пръстите й се сключиха около пръстен и когато отвори изненадано очи, видя огромен блестящ диамант, заобиколен с изумруди.

— О, прекрасен е! — Сложи го на пръста си и той й прилегна съвършено. Ала, макар че сърцето й запя, разумът й заповяда, че не бива да го приема. Очите й потърсиха неговите. — Шру, не мога да взема пръстена. Това означава окончателно обвързване. — Затаи дъх. Надяваше се той да заяви, че точно това иска, че я обича безумно и не може да живее без нея.

— По дяволите, Бес. Това е просто любовен подарък, нищо повече! Искам най-доброто за теб. Не ми отказвай удоволствието да ти правя подаръци. Имаш красиви ръце… искам да обсипя фините ти пръсти с бижута.

Тя прокара език по устните си.

— Никога няма да ти откажа нещо, което ти доставя удоволствие. — Повдигна фустата си и я остави да се плъзне на пода край леглото.

През следващия час Бес изпълни обещанието се, отдавайки се на любовника си със същата дива страст, която и той изпитваше към нея. Накрая и двамата останаха да лежат задоволени и потни. Той нямаше сили да излезе от нея, краката й останаха обвити около кръста му, а главата му — заровена в прекрасните й коси. Изтощени, двамата любовници се унесоха в сън, обвити в сиянието на своята любов, забравили за всичко друго на света.

Не чуха страстния глас на младия мъж, който отвори външната врата на Уърксоп, взе невестата си на ръце и прекрачи прага. Не чуха и тихия смях на младата жена, която срамежливо се сгуши в прегръдката на съпруга си.

— Франсис, ами слугите? — нервно прошепна тя.

— Ан, скъпа, ще отидем в господарската спалня. Ако наоколо има слуги, те ще решат, че баща ми е вътре, и няма да се осмелят да ни безпокоят.

Тя се остави да я поведе по извитата стълба. Копнееше да се озове в леглото с него, но в същото време малко се страхуваше от това, което щеше да се случи. Дланите му мигом покриха гърдите й и тя видя подутината между краката му. Когато стигнаха пред вратата, Ан се поколеба.

— Не се страхувай, Ан. Няма да те нараня, аз те обичам. — Франсис вдигна решително младата си съпруга на ръце и завъртя дръжката.

Тежката дъбова врата се отвори и старите панти изскърцаха. Бес повдигна клепачи. Любовникът й се размърда и докосна с устни слепоочието й.

— Татко! — ужасено избъбри Франсис Талбът и остави невестата си на пода.

Шрусбъри се претърколи от Бес и дръпна завивката, за да прикрие голото й тяло.

— Велики боже, какво правиш тук? — изрева Шрусбъри. — Не си прави труда да ми отговаряш, съвсем очевидно е!

Ан ахна и побягна като подплашена сърна.

— О, не — промълви Бес, осъзнала какво бе направила. Какво странно съвпадение и двете двойки да решат да дойдат на едно и също място през един и същи ден! Изглежда веднага след като Шрусбъри бе напуснал Шефилд, Франсис бе решил да се възползва от съвета й.

— Нямаше да дойда, ако знаех, че ще те заваря тук с твоята уличница! — извика Франсис Талбът.

Шрусбъри скочи от леглото и сграбчи сина си за яката на ризата.

— Извини се! — заповяда той.

По зачервеното лице на Франсис се изписа искрено разкаяние.

— Простете ми, лейди Сейнт Ло, нямах представа, че сте любовница на баща ми.

Баща му го зашлеви през лицето. Франсис се олюля леко и изхвръкна от стаята.

— Шру, настигни го. Той не е виновен. — Бес скочи от леглото и започна да събира дрехите му. — Върви, скъпи. Аз ще поговоря с Ан. — Нахлузи фустата си и претърси стаите на горния етаж, докато откри младата жена, която познаваше още от бебе.

— Съжалявам, Бес.

— Ан, какво мога да кажа? Ние сме влюбени, също като теб и Франсис. Ела да ми помогнеш да се облека и ще поговорим.

Облечена в пурпурния си костюм за езда, с идеално вчесана коса, Бес влезе в салона на долния етаж, уловила младата невеста за ръка. Ан започна да трепери, когато видя високата и тъмна фигура на властния си свекър, но Бес стисна окуражително ръката й.

— Не им се сърди, Шру. Аз съм виновна. Аз им предложих да дойдат тук.

Сините му очи се присвиха и графът заговори с леден глас.

— Обясних на Франсис, че смятаме да се оженим. Покажи им годежния си пръстен, скъпа. — Очите му блеснаха обвинително, но той успя да запази самообладание и не каза нищо повече.

Веднага след като Франсис и Ан напуснаха Уърксоп, между граф Шрусбъри и Бес избухна ужасна разправия. Тя се чувстваше виновна, задето неволно бе станала причина да се разкрие връзката им, ала не можеше да понесе обвиненията му, че го е направила нарочно, за да се компрометира и той да бъде принуден да й предложи брак. Удари го с всичка сила през мургавото, красиво и цинично лице и си тръгна, без да каже нито дума.