Вирджиния Хенли
Жена на страстта (33)

Глава 32

След като се намираше толкова близо до Хардуик Манър, Бес реши да не се прибира у дома, за да се преоблече. Мъжкото облекло щеше да й придаде допълнителен авторитет за това, което смяташе да каже на брат си.

Докато препускаше към стария си роден дом, младата жена осъзна колко много го обичаше, макар че малката господарска къща бе доста запусната и занемарена. Дръпна поводите на коня и се загледа в нея, припомняйки си колко съсипана се чувстваше в деня, в който ги прокудиха оттук. Сърцето я заболя за олющената мазилка и я задави огромна вълна на вина, задето бе вложила цялото си сърце и душа, всичките си сили в построяването на Чатсуърт.

Припомни си обещанието, което бе дала на тази къща: „Аз ще се върна, за да те взема отново!“. И беше сдържала обещанието си. Но я бе дала на Джеймс, защото Хардуик му принадлежеше по право, а ето какво бе направил брат й! Гневът бързо измести тъгата и вината. Защо Джеймс не можеше да бъде истински мъж? Защо не успява да направи стоте акра земя на Хардуик печеливши?

Скочи от коня, привърза Рейвън към едно дърво и закрачи решително към предната врата. Почука с дръжката на камшика си, после влезе. Отпрати слугата, който приближи, и заговори направо на снаха си.

— Къде е той, Лизи?

Младата жена впи смаян поглед в дрехите й, сетне посочи към салона.

Бес пристъпи в стаята, готова за атака.

— Джеймс Хардуик, докато си седиш тук и се подпираш на лакътя си, работниците ти се бунтуват, защото нямат пари да си платят наема!

— Лейди Сейнт Ло — подигравателно изрече той, — добре дошли в скромния ми дом.

— Не смей да ми говориш с този тон, кучи сине!

— Винаги си ругаела като мъж, а сега си започнала и да се обличаш като мъж. Да не би под панталоните да ти е пораснала пишка, сестричке?

— Ако бях мъж, щях да те нашибам с камшика. А сега ми обясни какво става в Хардуик.

Подигравателното изражение на Джеймс се смени с мрачна и кисела гримаса.

— Не мога да се справя, Бес. Опитвах и опитвах. Или посевите ще изгорят, или овцете ще измрат от някоя болест. Тази пролет дори не успях да продам вълната. Казаха, че била с ниско качество и толкова пълна с разни гадини, че ми оставало единствено да я изгоря.

— Мили боже, Джеймс, би трябвало да си по-добър управител. Знаеш, че овцете трябва да се потапят в дезинфекционен разтвор, за да не завъждат гадини. Би трябвало да помниш, че за да си добър фермер, трябва много да работиш и да умееш да управляваш. Ние, земевладелците, имаме отговорност към арендаторите си.

— Не съм събирал пари от арендаторите на Хардуик от месеци… Знам, че не могат да ми платят — опита се да се оправдае той.

— Добре, но какво става с тези, които работят за теб, но дължат наем на мен? Нищо чудно, че в Честърфийлд избухна бунт, след като моите арендатори са принудени да плащат, а твоите — не! Защо не си направил нещо, за да оправиш цялата тази бъркотия?

— Ти си богатата дама. Защо ти не си направила нещо по този въпрос? — безцеремонно попита брат й.

— В случай че си забравил, прекарах последните осем месеца в Тауър.

— Сигурно си го заслужила. Винаги си обичала да се месиш в хорските работи.

Бес пристъпи заплашително към него и вдигна камшика. Зад нея се чу викът на Лизи.

— Не го наранявай, Елизабет! Той прекара един месец в затвора във Флийт за дългове.

Бес се извърна и се вторачи смаяно в снаха си. После проницателният й поглед се насочи обратно към Джеймс и черните й очи се присвиха.

— И как успя да излезеш?

— Взех назаем пари, за да си платя дълговете.

— Ипотекирал си Хардуик? — обвини го тя.

Когато Джеймс кимна, тя пристъпи напред и постави камшика на рамото му.

Той го изскубна от ръката й.

— И откъде другаде да намеря пари? Да се оженя по сметка като теб ли?

— Копеле! — Бес грабна дилафа и се хвърли към него. Брат й бързо отскочи.

— Защо не дойде при мен? — настоя тя.

— От гордост, предполагам.

— Ти нямаш гордост. Погледни това място!

— Взех назаем малко пари, за да го постегна — оправда се брат й.

— Веднага прекрати заема. Аз ще платя за ремонта и поправките на покрива. Освен това ще ти дам пари, за да купиш още овце и зърно за посев.

— Ти винаги си искала Хардуик и явно това е начинът да сложиш ръка на него.

— Джеймс, имаш мозък колкото на кокошка. Не осъзнаваш ли, че бих могла да купя това място на много ниска цена от кредиторите ти?

Брат й не можеше да отрече правотата на думите й и се съгласи тя да поправи покрива и да плати за ремонта. Но Бес нямаше никаква представа, че веднага след подобренията, Джеймс възнамеряваше да продаде проклетото място и да се премести в Лондон.

 

 

В деня на двойната сватба Бес реши, че ще са нужни две карети, за да ги откарат до Шефилд, тъй като не желаеше новата й тафтена рокля да се измачка. Майка й, облечена в светлорозово, и двете й дъщери в еднакви бели рокли с широки колани от розова коприна, бяха в първата карета с нея, а тримата й синове се качиха във втората карета с Марсела и Джейн.

Синтло не беше с тях. Той придружаваше кралица Елизабет от Хадън Хол, но предишната нощ бе дошъл в Чатсуърт, за да прекара няколко часа със семейството си. Бес се ужаси, като видя колко болнав изглежда. Не само бе прегърбен и посивял, но и слаб като тръстика. Всички жени се засуетиха около него, приготвиха му вкусни ястия, а леля Марсела свари отвара за увеличаване на апетита, но той ги увери, че се чувства отлично. Бес обаче реши след сватбените церемонии да поговори с него и да го убеди да си вземе отпуск.

Каретата на Бес и кортежът на кралицата пристигнаха едновременно. Робин Дъдли придружаваше кралицата на кон. Бес се възползва от възможността да й представи дъщерите си.

Елизабет погледна надолу към по-голямата.

— Аз съм твоя кръстница и съименничка.

Младата Елизабет, почти на осем години, се поклони дълбоко и изискано отвърна:

— Ваше Величество, за мен е голяма чест.

Кралицата извърна поглед към Бес.

— Тази изцяло прилича на Кавъндиш. — Очите й се плъзнаха към по-малкото момиче с червени къдрици, което изплези език. — А тази е същинска Хардуик, Господ да й е на помощ.

Бес завъртя очи към Робин, който не можа да скрие усмивката си. Бес завистливо огледа роклята на Елизабет. Беше от бял сатен, украсена с бродерия от блестящи мъниста черен кехлибар. Горнището бе обсипано с малки блестящи диаманти.

— Изглеждате великолепно, Ваше Величество.

— Но ти си облечена по последна мода. Тази висока яка подчертава чудесно прекрасната ти коса. Незабавно ще си ушия същата.

Бес очакваше кралицата да я отмине с тези думи, но Елизабет продължи:

— Да отидем заедно да поздравим нашата домакиня и да видим как е облечена.

— Обзалагам се, че във ваша чест е облечена в зеления цвят на Тюдорите — предположи Робин.

Когато Гъртруд Талбът се спусна надолу по стълбите на замъка, за да поздрави кралицата, Елизабет промърмори:

— Мили боже, това не е зеленият цвят на Тюдорите! Що за оттенък е?

— Патешко лайняно, бих казала — измърмори Бес зад ветрилото си.

Кралицата избухна в смях.

— Липсва ми вашето остроумие, лейди Сейнт Ло.

Гъртруд Талбът хвърли злобен поглед към Бес. Тя бе ниска и пълна жена, която никога нямаше да изглежда привлекателна независимо какво щеше да облече. А презрителното изражение на лицето й я правеше да изглежда още по-отблъскваща.

— Оказвате ни огромна чест, Ваше Величество.

— Така е наистина — язвително отвърна Елизабет. — Защо „Старчето“ не е тук, за да ме поздрави?

Шрусбъри изникна изведнъж, а високата му тъмна фигура хвърли сянка върху жените, закривайки яркото утринно слънце. Наведе се в елегантен поклон.

— Двете най-красиви дами в кралството, добре дошли в Шефилд.

— Отказвам да споделя тази чест с госпожа Големи цици — безцеремонно заяви Елизабет и четиримата мигом се пренесоха в онзи далечен ден, когато се бяха срещнали в Хамптън Корт.

Дъдли се засмя толкова силно, че се задави, а кралицата избърса сълзите от очите си. Бес и Талбът се присъединиха към общото веселие, но в шегата имаше нещо интимно, разбираемо само за тях двамата.

Граф и графиня Пембрук се доближиха към тях и всички се отправиха към църквата „Свети Павел и Петър“, която бе в земите на Шефилд.

Синтло откри Бес в храма, препълнен докрай с благородници. Бес с усилие преглътна буцата, заседнала в гърлото й, когато видя младоженките, още деца. Отправи гореща молба към Бога дано да бъдат щастливи.

Церемонията свърши сякаш за миг и гостите се отправиха към Шефилд Касъл, за да се насладят на гостоприемството на граф и графиня Шрусбъри. По това време многолюдните семейства бяха на мода и благородниците бяха довели децата си. Синовете и дъщерите на Бес бързо се смесиха с децата на Талбът, Хърбърт, Хауард и Стюарт.

Приемът съперничеше с дворцовите. Официалната дълга маса в трапезарията можеше да побере шестдесет души, а младежите се настаниха зад по-малки маси. Лакеите, облечени в разкошни ливреи, седяха изправени зад всеки втори стол, готови мигом да обслужат гостите.

Бес никога не бе виждала такова изобилие от сребърни прибори. Цената само на един комплект би могла да изхрани цял град в продължение на година. Картините и гоблените по стените, разбира се, бяха безценни и от векове се предаваха от поколение на поколение Талбът. Бес се опитваше да не ги зяпа прекалено втренчено, но да притежаваш подобни богатства бе нещо изключително.

След вечерята всички се отправиха в балната зала и Уилям Пар приближи към Бес, за да я покани на танц. Тя погледна въпросително към съпруга си.

— Върви и се забавлявай, скъпа моя. Напоследък не ставам много за танци, но знам колко много обичаш да танцуваш.

Бес проследи с поглед как той се присъедини към по-възрастните мъже, които не танцуваха. Беше сигурна, че ще се чувства по-щастлив да разговаря с Уилям Хърбърт, отколкото да й партнира на дансинга. Часовете отлитаха един след друг, а Бес танцуваше с графове и лордове, които познаваше, както и с такива, с които се запозна едва тази вечер. Накрая се озова в прегръдките на Шрусбъри и в ритъма на оживен танц.

Огромният сапфир между гърдите й блестеше под фината дантела по ръба на дълбоко изрязаното деколте.

— Великолепно — промърмори граф Шрусбъри.

— Благодаря, подарък е от Синтло.

— Нямах предвид сапфира.

Тя не обърна внимание на дръзката му забележка и той я притисна по-силно.

— Можеш да носиш диаманти и изумруди, моя красавице, ако ми позволиш да ти ги купя.

Тя го погледна предизвикателно с черните си очи.

— А какво ще кажеш за прочутите перли на Талбът?

Шрусбъри отметна глава и се разсмя.

— Ти си най-дръзката жена, която някога съм познавал, и това ме привлича като магнит.

— Мъжете винаги искат това, което не могат да имат — безгрижно отвърна тя.

— Очевидно се отнася и за жените, иначе защо щеше да си мечтаеш за перлите?

Бес много добре знаеше, че единственият начин за една жена да притежава перлите, е да стане графиня Шрусбъри, както и отлично съзнаваше, че не може да ги има. Въпреки това й стана обидно.

— Шру, ти ще запазиш перлите си, а аз своята добродетел.

Тя усети как мускулестите му ръце се стегнаха около нея, докато я повдигаше във въздуха за следващата фигура на танца. Прониза я болезнен копнеж. Видя как зениците му потъмняха от желание и в този миг го пожела отчаяно. Да говорят и да се докосват в препълнената зала, бе истинско мъчение.

— И ти жадуваш за същото — прошепна той. — Защо го отказваш и на себе си, и на мен?

Бес се взря в очите му.

— Искаш ли да знаеш истината? Защото и двамата сме женени. Това е единствената причина, за да ти отказвам.

— Синтло не може да те задоволи. Той беше стар още когато се омъжи за него, но сега е само бледа сянка на предишното си аз.

— Още една причина, за да не го предам.

— Значи ще живееш като монахиня в името на един безсмислен брак, който по начало не биваше да сключваш.

— Някога ме намираше за доста привлекателна в одеянието на монахиня.

Бяха стигнали до вратите на балната зала и той я измъкна навън, преди да успее да протестира.

— Шру, не!

Опита се да се освободи от ръцете му, но силната му хватка не й позволи.

— Господи, няма да те изнасиля! — изръмжа младият мъж.

„По дяволите, ако го направиш, всичко щеше да стане много по-просто!“

Двамата прекосиха на бегом уханните градини, поляните, минаха покрай фонтана и се озоваха на алеята, оградена от високи тисове, която от векове бе убежище за влюбените. Бес не се противеше, не искаше да предизвика скандал.

Той улови ръката й и се взря в лицето й, огряно от лунната светлина.

— Поканила си всички в Чатсуърт, с изключение на мен — рече обвинително.

— За бога, ще трябва да забавлявам кралицата. Не мога да си позволя да ме разсейваш.

— Значи признаваш, че те разсейвам? — Ръцете му се сключиха около нежните й рамене и я привлякоха към силното му мускулесто тяло.

— Много добре знаеш как ми въздействаш, черни дяволе! Ти си като Луцифер, изкушаваш ме да съгреша.

— Да обичаш не е грях, Бес.

— По дяволите, това, което изпитваме, е само страст, не и любов!

— Ние сме две страстни натури, които най-после са се открили един друг.

— Ние сме две прекалено чувствени натури, които не могат да откъснат ръцете си един от друг!

— Струва ми се, че не ти е особено трудно да ми устояваш.

— Шру, ако се осмеля да изгубя контрол над чувствата си, ще те разкъсам!

Той простена, а устните му жадно се впиха в нейните.

— Знаеш ли как се чувствах, докато те гледах да танцуваш с всичките онези мъже? — дрезгаво промълви той. — Да знам, че горещите им ръце те прегръщат, че изпиват с алчните си погледи великолепните ти гърди?

— Шру, за бога, не ме целувай пак. Знаеш, че няма да можем да спрем.

В отговор той отново завладя устните й. Бес гневно се отдръпна от него.

— Това е лудост. Не можем да продължаваме по този начин. Днес е сватбеният ден на дъщеря ти и на сина ти! За бога, ако не се овладееш, ще се любим тук на тревата като двойка цигани!

Внезапно и двамата чуха нечии викове. Спряха да говорят и се ослушаха. Изглежда в замъка ставаше нещо.

— Очевидно нещо не е наред. Върви бързо — побутна го тя.

Бес изчака няколко минути, а после се промъкна през сенчестите алеи към замъка. Стигна навреме, за да види как Джордж Талбът нежно вдигна своята съпруга, графиня Гъртруд, която лежеше на пода, и я понесе по голямата извита стълба към нейните апартаменти. Три от дамите на Гъртруд ги последваха, кършейки пръсти.

Бес се приближи до Синтло, застанал до Дъдли и кралицата.

— Какво стана?

— Получи удар. За щастие Шрусбъри има лекар в Шефилд. Предполагам, че вълнението й е дошло твърде много — заяви Елизабет.

Ан Хърбърт заговори зад ветрилото си, макар че то почти не заглуши думите й.

— Гъртруд се скара със сина си Франсис, моя нов зет. Двамата с младоженката искаха да се оттеглят от приема, а Гъртруд не искаше и да чуе. Очевидно тя е много тиранична към децата си и смята, че трябва да ги контролира във всичко. Момичетата се боят до смърт от нея.

Елизабет повдигна тънките си вежди.

— Знаех си, че можем да разчитаме на вас да ни осведомите по въпроса, лейди Хърбърт.

Обаче кожата на Ан Хърбърт бе толкова дебела, че очевидно саркастичната забележка на кралицата не можеше да я пробие.

— Сега, когато вече е женен мъж, Франсис реши да се опълчи на майка си, а тя внезапно почервеня като пуйка и се строполи на пода.

— Вероятно просто е припаднала и има нужда от почивка — промърмори Бес.

— Ммм. — Ан Хърбърт стисна тънките си устни, преди да оповести диагнозата. — Лявата страна на Гъртруд е напълно парализирана — не можеше да говори, не можеше да стане. На мен ми се струва доста сериозно!

— Надявам се да не е — промълви Бес, обзета от угризения.

Нейно Величество изгледа високомерно графиня Пембрук.

— Какво щастие е, че си тук, за да заместиш домакинята, Ан.

— О, предполагам, че би било редно, като се има предвид, че съм майка на младоженката и на другия младоженец. — Ан Хърбърт вдигна ветрилото си и повиши глас: — Продължавайте да се веселите, графиня Шрусбъри просто припадна от горещината. Нуждае се само от малко почивка. Уилям, кажи на музикантите да изсвирят сватбения марш, за да могат младоженците да обиколят залата и да се оттеглят.

— Е, вече сме в компетентни ръце — със сериозна физиономия заяви кралицата, макар че тези, които я познаваха, едва сдържаха смеха си.

— Синтло, мисля, че е по-добре да си тръгваме. Няма да пренощуваме в Шефилд, ще се върнем в Хадън Хол. Робин, поднеси нашите извинения на Шрусбъри и му кажи утре да ни осведоми за състоянието на бедната Гъртруд.

Сър Уилям Сейнт Ло се сбогува със съпругата си и промърмори:

— Нейно Величество изпитва ужас от болести. Лека нощ, скъпа моя. Утре ще дойда в Чатсуърт, ако задълженията ми позволят.

Шрусбъри се върна с Дъдли, за да се сбогува с Елизабет и антуража й, а после увери останалите гости, че Гъртруд е добре и си почива.

Бес отиде да види как е семейството й и завари тримата си синове да се боричкат с Гилбърт Талбът, общителен и приветлив младеж, наследил мургавата красота на баща си. Огледа го замислено. В душата й започна да покълва семето на амбицията. „Време е да започна да мисля за бъдещето на децата си.“ Извърна се и видя, че Шрусбъри я наблюдава от прага.

— Пожелайте лека нощ на лорд Талбът и му благодарете за гостоприемството — каза тя на синовете си. Момчетата неохотно прекратиха играта си. Проследи с поглед как се поклониха учтиво и излязоха, последвани от Гилбърт. Бес приближи до Шрусбъри и отпусна ръка на лакътя му. — Ан Хърбърт каза, че тя не можела да се движи и да говори.

Той кимна.

— Лекарят ме увери, че ще се възстанови, но аз не вярвам особено на проклетия шарлатанин.

— Съжалявам. — Тя се вгледа в лицето му. — Колко ли виновен се чувстваш сега!

Шрусбъри покри ръката й със своята.

— Грешиш, Бес. Не изпитвам вина за нищо, което съм ти казал или съм направил с теб. Както и да е, изглежда, че ти се чувстваш виновна, моя красавице, и аз ще се постарая да обуздая неприличното си поведение, докато Гъртруд е болна. Обещавам.

Изглеждаше напълно искрен. Дали можеше да му вярва? Бес сведе клепачи.

— Лека нощ, милорд. Моля да ме уведомите как се чувства тя.