Вирджиния Хенли
Жена на страстта (30)

Глава 29

Нощта, в която Робин Дъдли бе изгонен от двора, кралицата не танцува. Тя се оттегли рано в покоите си, но в преддверието Бес с часове не можа да заспи, заслушана в безутешните й ридания. Макар да се чувстваше обидена и наранена от грозните думи, с които я бе обсипала Елизабет, младата жена реши да не напуска службата си като придворна дама. Разбираше, че моментът беше ужасен за кралицата и не искаше да я изостави.

По Нова година разследването на смъртта на Ейми Дъдли завърши с решение, което не обвиняваше, но и не оправдаваше Робин Дъдли. Това бе добре дошло за Елизабет, която незабавно го повика в двора. Макар че вече не плачеше нощем, кралицата бе напрегната като струна и се преструваше на равнодушна към целия свят, като се веселеше и се надсмиваше над всички, които тайно я обвиняваха за скандалната й връзка с висшия й придворен.

С всеки изминал ден Бес виждаше как някогашната й приятелка става все по-бледа и слаба и накрая събра смелост, за да говори с нея.

— Ваше Величество, осмелявам се да ви заговоря заради дългото приятелство, което ни свързва. Вашето веселие е само една преструвка, с която се опитвате да скриете тревогата, разяждаща душата ви.

Кралицата я измери с високомерен поглед.

— Вашите предположения са чисто нахалство, лейди Сейнт Ло. — Но след миг Елизабет въздъхна дълбоко. — Намирам се на кръстопът. Единият път води към осъществяването ми като жена, другият — към осъществяването ми като кралица. В името на светата Христова кръв, ти имаш вече трима съпрузи. Защо аз да не мога да имам поне един? Толкова много ли искам?

— Ваше Величество, аз следвам съдбата си, а вие трябва да следвате своята. Не искате и не се нуждаете от моя съвет. Изборите, които правим в живота си, често са много трудни, но както сама знаете, са неизбежни.

През последвалите месеци Елизабет постоянно обсипваше Робин Дъдли с благодеяния — първо му отпусна щедра пенсия, а след това му даде разрешение за износ на кожи. Последваха разрешения за износ на вино и коприна, а се носеха и слухове, че много скоро ще му бъде дадено графство.

Повечето от придворните бяха убедени, че този път Елизабет ще забрави предпазливостта си, но Бес я познаваше по-добре. Робин получаваше тези щедри подаръци като компенсация за брака, който никога нямаше да се осъществи. Елизабет бе избрала пътя, който я водеше към осъществяването й като кралица.

 

 

Най-голямата дъщеря на Бес, Франсис, навърши тринадесет години и Бес осъзна, че е дошло време да й уреди подходящ брак. Един от най-видните мъже в Нотингам бе сър Джордж Пиърпонт, чиито предци от векове обитаваха Пиърпонт Хоум. Съвсем естествено бе подобна изтъкната фамилия да се радва на гостоприемство в Чатсуърт и Бес не бе пропуснала факта, че Хенри, наследникът на сър Джордж, бе само с три години по-голям от дъщеря й Франси. Сър Джордж не само бе изключително богат, но проницателната Бес забеляза, че здравето му е доста подкопано — страдаше от подагра или ревматизъм — и не е далеч денят, когато младият Хари щеше да наследи всичко.

Бес обсъди въпроса със Синтло, който веднага предложи да осигури солидна зестра на любимата й дъщеря. За да не бъде засенчена от щедрия си съпруг, Бес реши да даде на Франси като сватбен подарък едно от именията си. Написа писмо до сър Джордж и лейди Пиърпонт, в което слагаше начало на брачните преговори. Ако отговорът беше положителен, щеше да посети Нотингам на път за Чатсуърт.

Тъкмо бе изпратила писмото, когато лейди Катерин Грей почука на вратата й с молба да поговорят насаме. Бес видя тревогата, изписана по лицето на младата жена, помоли я да седне и освободи слугите.

— Катерин, кукличке, какво не е наред?

— О, Бес, аз съм прокълната с импулсивността си. Направих нещо, което тогава ми изглеждаше страшно вълнуващо и романтично, но сега се боя, че съм постъпила много глупаво.

— О, скъпа, майка ти също бе импулсивна. Безсилни сме пред чертите, които сме наследили.

— Знаеш, че двамата с Теди Сиймор се познаваме от деца. Страхувам се, че бях доста неблагоразумна с него.

Бес се засмя.

— Е, изумена съм, че си запазила девствеността си толкова дълго. Дори когато бяхте съвсем малки, не можехте да стоите далече един от друг!

Катерин се изчерви.

— Бес, ние тайно се оженихме, когато кралицата премести двора в Гринич.

— О, господи, Катерин, ако си се омъжила без разрешението на Елизабет, това е равносилно на предателство! О, глупаво дете, иде ми здравата да те натупам!

— Но ние се обичаме, Бес — заяви Катерин, сякаш това решаваше всичко.

— Още по-зле. Елизабет е ревнива към всички, които се обичат. Кой беше свидетел на този таен брак?

— Сестрата на Едуард. Това беше преди тя да умре така внезапно. — Очите на Катерин плувнаха в сълзи.

— Колкото и да е трагично, имаш късмет, че свидетелката ти не е жива, за да разправя разни истории.

— Мили боже, смяташ ли, че кралицата ще ми прости?

— Скъпа, не бъди наивна — тя никога не прощава нищо на никого, не и когато се отнася до короната й.

— Бес, какво да правя?

— Веднага унищожи официалния документ, изпрати Едуард във Франция и отричай всичко. Така щях да направя аз, ако се бях забъркала в подобно безумие!

Бес запази в тайна разговора си с лейди Катерин Грей, дори не сподели със съпруга си. Макар че лятото наближаваше и бе време да замине за Чатсуърт, Бес не искаше да оставя Сейнт Ло. Той не изглеждаше никак здрав и не можа да възстанови сексуалните си способности. В резултат двамата вече спяха в отделни спални. Решението, беше негово.

Синтло не можеше да понесе унижението от половата си немощ, макар че Бес предпочиташе да споделят едно легло като израз на приятелство и топла привързаност. Разбираше напълно чувствителността на Уил към импотентността му, ала откакто Кавъндиш бе умрял, не се бе чувствала сексуално задоволена.

Бес се разкъсваше между децата и Чатсуърт и задълженията си на съпруга. Винаги когато се осмелеше да обвини Елизабет, че го кара да работи прекалено много, Синтло скачаше в нейна защита и Бес осъзна, че в неговите очи Елизабет Тюдор бе истинска светица.

Бе отложила заминаването си за края на юли, когато внезапно узна нещо, което силно я разтревожи. Късно една нощ лейди Катерин Грей дойде при нея и избухна в отчаяни ридания.

— О, Бес, какво да правя? Бременна съм!

Бес се втренчи ужасено в корема й. Корсетът й бе толкова стегнат, че бе истинско чудо, че още не е убила себе си и детето, което носеше.

— Знаела си, че си бременна, когато ми каза за тайния си брак! — обвини я Бес.

— Не исках да го повярвам. Едуард е във Франция и аз няма към кого да се обърна, Бес.

Бес омекна и прегърна нещастното момиче. С цялото си сърце й се искаше Франсис да бе жива.

— Стига, стига, мъничката ми, не плачи. Боя се, че след като една жена загуби девствеността си, бременността е неизбежна. Ще трябва да се оставиш на милостта на кралицата, да й признаеш всичко и да я молиш за прошка. Това е единствената ти надежда, Катерин.

— Не мога, не мога — проплака нещастницата. — По-добре ти да й го кажеш.

Бес съвсем ясно си припомни думите на Елизабет: „Не искам никога вече да повдигаш този въпрос! Ясна ли съм, лейди Сейнт Ло?“.

— Избърши сълзите си, скъпа. Ще направя нещо друго. Ще помоля Робин Дъдли да умилостиви кралицата. Напоследък не му отказва почти нищо. Сигурна съм, че ще ми направи тази услуга. — Бес искрено се надяваше, че не й вдъхва фалшива надежда. Още веднъж бе принудена да отложи заминаването си за Чатсуърт. Не можеше да изостави Катерин сама в това изпитание.

След два дни й се удаде възможност да говори насаме с Дъдли.

— Робин, младата Катерин Грей е направила нещо, което ще разсърди много кралицата. Моля те да ми направиш лична услуга — опитай се да я умилостивиш.

— Бес, скъпа моя, знаеш, че бих направил всичко за теб.

— Лейди Катерин е бременна в седмия месец.

Дъдли се засмя.

— Каква ирония, а Елизабет я назначи на служба при себе си тъкмо заради добродетелността й.

— Добродетелността й не е пострадала — тя е омъжена за бащата.

— Тайно омъжена? — Робин бе изненадан; малко неща ставаха в двора, за които той да не знае.

— Омъжена е за младия Едуард Сиймор — тихо рече Бес.

— Какво? Тя трябва да е полудяла, и двамата сигурно са полудели! Искаш от мен да кажа на Елизабет, че предполагаемата наследница на трона й скоро ще има наследник? И, което е още по-лошо, че бащата е в роднинска връзка с Джейн Сиймор, майката на покойния крал Едуард VI?

— Мили боже, за мен те са само двама влюбени младежи. Сега разбирам законните й права да претендира за трона, но, Робин, цялото й семейство е мъртво — Катерин няма към кого да се обърне за помощ.

— Да, а баща й и сестра й бяха екзекутирани за предателство. Елизабет не само ще се разгневи, тя ще бъде бясна!

 

 

Бес с тревога очакваше новините за реакцията на Елизабет във връзка с деликатното положение на Катерин, но не узна нищо до шестнадесети август. Тогава чу, че лейди Катерин Грей е отведена в Тауър в Лондон. Бес незабавно поиска аудиенция при кралицата, но получи отказ. Опита се да поговори с Робин Дъдли, но той също я избягваше.

Бес изрази възмущението си пред съпруга си, който като капитан на личната гвардия на кралицата бе арестувал Катерин и я бе отвел в тъмницата.

— Елизабет не е справедлива. Това е твърдо жестоко наказание за младото момиче, което само след два месеца ще даде живот на едно дете!

— Младият граф Хартфорд е бил доведен от Франция. Той вероятно ще поеме върху себе си по-голямата част от гнева на кралицата — опита се да я успокои Сейнт Ло.

— Уил, от собствен опит знам, че Елизабет се отнася много по-снизходително към мъжете, отколкото към жените. На пръсти се броят жените, които харесва.

— Ти си една от тях, скъпа моя.

Бес се надяваше и се молеше Сейнт Ло да не греши.

Четири дни по-късно, на двадесети август, съдбовния за Бес ден — на същата дата я бяха прокудили от Хардуик и се бе омъжила за Кавъндиш — заместникът на сър Уилям Сейнт Ло почука на вратата на апартамента им в Уиндзор и подаде на командира си подписана заповед. Кралицата нареждаше лейди Елизабет Сейнт Ло да бъде арестувана и отведена в Тауър. Съпругът й, видимо разстроен, започна да кърши ръце. Не можеше да проговори от огромната буца, заседнала на гърлото му.

Самата Бес беше зашеметена. Намери убежище в гнева, който толкова често я бе спасявал в тежки времена.

— Как се осмелява да ми причинява това? Та аз съм й напълно предана още откакто бе на дванадесет години! Ние се заклехме във вечно приятелство. Червенокосата дъщеря на Сатаната не може да направи това!

— Тя е кралица, Бес, може да направи всичко.

— Може и да изгние в ада!

— Бес, моля те, спри. Трябва да се подчиниш на заповедта, нямаш избор, скъпа моя. Кълна ти се, че ще бъде само за няколко дни, докато те разпитат какво знаеш за незаконния брак на лейди Катерин Грей. Опаковай си някои необходими неща, скъпа. Всеки ден ще ти изпращам храна и вино и всичко друго, от което се нуждаеш.

— Искам свободата си, Уил. Не мисля, че мога да понеса да бъда затворена.

— Ти си силна жена, Бес, можеш да претърпиш всичко, дори да го понесеш с достойнство и изисканост.

„Мили боже, колко малко ме познаваш, Синтло. Мога да понеса всичко, но не с достойнство и изисканост!“

Бес реши да вземе със себе си камериерката си Сесили и офицерът изчака търпеливо да си приготви багажа. Не позволи на съпруга си да я придружи, защото знаеше колко ще се разстрои. Синтло даде на заместника си пари, които да предаде на Едуард Уорнър, коменданта на Тауър, за да осигури възможно най-добри условия за лейди Сейнт Ло.

Бес влезе в Тауър, облечена в най-хубавата си рокля — нямаше да се остави да бъде изплашена от този абсурден арест. Но под външната си храброст изпита тайно облекчение, че не я отведоха в Тауър през Портата на предателите.

Беше настанена в Бел Тауър, същата, където някога бе затворена и самата Елизабет, но не в същата стая. През малкия прозорец се виждаше Бийчам Тауър, станала известна като Алеята на Елизабет, където на младата принцеса й е било разрешено да се разхожда по каменните плочки между двете кули. Три дни Бес потиска гнева си, но когато в края на третия ден нито я извикаха на разпит, нито получи някакво известие от двора, гневът й се превърна в дива ярост.

— Върни се в Уиндзор, Сесили. Тук не се нуждая от теб. Струва ми се, че ще полудея, ако не върша нещо. Предпочитам сама да си оправям леглото и да паля огъня. Ще ме посещаваш всеки ден и ще ми носиш нещата, от които се нуждая. Днес искам пера, мастило и хартия, и то в по-голямо количество. Ще излея гнева си върху хартията!

Бес се чувстваше още по-унизена от факта, че в отсрещната кула бе затворен Хю Дрейпър, мъжът, който бе отровил Синтло!

Бес писа до кралицата, до Сесил, до Робин Дъдли и до Синтло. Съпругът й бе единственият, който й отговори.

„Моя мила Бес,

Прекарах часове на колене пред кралицата, за да се моля за теб, и имам надежда за твоето скорошно освобождаване. Заради теб самата си забраних удоволствието да дойда да те видя. Боя се да не разгневя още повече Елизабет. Изпращам ти въглища и ароматните свещи, които обичаш. Бъди храбра, скъпа моя. По някакъв начин ще успея да умилостивя кралицата.“

Твой верен и любящ съпруг: Синтло

Бес хвърли писмото в огъня.

— Не можеш да умилостивиш един тиранин! — извика тя.

Запали една от ароматните свещи, които Сесили й бе донесла, закачи чистите си дрехи и даде на камериерката си чаршафите, които трябваше да бъдат изпрани.

— Ще ми донесеш ли утре едно огледало, Сесили?

Бес не бе от тези, които леко понасяха да бъдат затворени — притежаваше твърде много енергия. Обичаше да бродира, но след три часа взиране в гоблена, върху който работеше, й се искаше да го хвърли в огъня. Нямаше друг избор, освен да започне война на нерви с кралицата и понякога изпитваше по-голямо съжаление към Синтло, отколкото към самата себе си. Без съмнение Елизабет му бе забранила да посещава съпругата си, а той нямаше смелост да й се опълчи… Милият й мъж вече бе импотентен във всяко едно отношение.

В края на септември Катерин Грей роди син. Макар че и младият й съпруг бе затворен в Тауър, Уорнър бе достатъчно добър, за да му позволи да види сина си. Всички бяха благодарни, че майката и бебето са здрави.

Докато октомври се изнизваше, а ноември бавно наближаваше, Бес таеше надежда, че Елизабет ще я освободи за Коледа. Мисълта, че ще прекара светите празници в Тауър, й бе непоносима. Написа писма до майка си, до сестра си Джейн и до леля си Марсела. Посъветва съпруга си какво да купи за Коледа на децата и се опита да ангажира мислите си със сметките на Чатсуърт, които Джордж Кромп й носеше редовно всеки месец. Верният прислужник я заместваше във всичко.

Бес писа и на сър Джордж и лейди Пиърпонт във връзка с преговорите за брака на сина им с нейната обична Франсис, но не получи отговор.

Всекидневните писма на сър Уилям описваха задълженията му при кралицата, плановете й за коледните и новогодишните тържества. Съобщаваше й, че всеки ден умолява кралицата да освободи съпругата му и настояваше Бес да пише на Нейно Величество и да моли за прошка. Бес беше бясна, проклета да е, ако моли за прошка, когато не бе направила нищо лошо!

Надеждата на Бес да бъде освободена за Коледа угасна, когато дойде декември, а нямаше никаква вест от двора. Потиснатостта й се засили, когато осъзна, че е прекарала в Тауър четири дълги месеца, а в края на тунела не се виждаше никаква светлина. С всеки изминал ден се чувстваше все по-самотна и изоставена. В принудителното си усамотение имаше много време да мисли и направи равносметка на миналото си.

Патетичните писма на Уил със засъхналите капки сълзи я дразнеха. „Ако беше по-силен, ако можеше да се наложи над кралицата, вместо да я умолява. Не се нуждая от мъж, който умее само да коленичи; трябва ми мъж, който ще отиде при Елизабет и ще я навре в миша дупка!“ Беше сигурна, че Кавъндиш би го направил, но Уилям Сейнт Ло не беше Уилям Кавъндиш. Младата жена въздъхна. Не биваше да очаква чудеса. Накрая бе принудена да признае, че наистина съжалява за брака си със Синтло, точно както бе предрекъл граф Шрусбъри.

В края на януари Бес започна да сънува тревожни сънища. Отдавна забравеният кошмар, в който бе загубила всичко, отново се завърна. Възможно ли бе наистина да загуби всичко? Дори живота си? Гневът й постепенно бе заменен със страх, който бавно прерастваше във вледеняващ ужас.

Започна да разбира, че може би не е затворена заради това, което Катерин Грей бе сторила. Може би беше тук, защото знаеше твърде много за Елизабет! Много малко хора бяха посветени в тайната, че Томас Сиймор е бил неин любовник, а дори още по-малко, че тя навярно е била бременна от него. Колко ли бяха осведомени, че когато Сиймор се е оженил за Катерин Пар, двамата с Елизабет са живели в грях в Челси? Всички, които го знаеха със сигурност — освен самата нея — бяха мъртви!

 

 

Бес осъзна, че знае много повече от всеки друг за близостта на кралицата с Робин Дъдли. Дори бе станала свидетел на разговора им, когато Елизабет го обвини, че е убил съпругата си Ейми, за да се ожени за нея. Затворничество й беше всъщност предупреждение да си държи устата затворена. Бес отчаяно се надяваше да е само предупреждение, защото имаше много по-лесен начин да я накарат да замлъкне завинаги! Не можеше да сподели страховете си със съпруга си. Никога нямаше да му довери тайните, които знаеше, а и Уилям Сейнт Ло никога не би повярвал, че Елизабет е способна на подобна подлост.

Страхът й се усили през февруари. С настъпването на пролетта затворничеството й се струваше още по-непоносимо. Гарваните на Тауър навлязоха в размножителния си период, женските станаха неспокойни и зловещите им крясъци денонощно огласяха кулите на мрачния затвор. Минзухарите щяха да заменят кокичетата, а градините скоро щяха да се покрият с нарциси. Бес беше готова да продаде душата си, за да излезе на езда, да почувства как вятърът роши червените й коси и ги развява над раменете й. Копнееше да си поиграе с децата си, да види Чатсуърт. Вече шест месеца бе затворена и започваше да се страхува, че ще полудее, ако скоро не избяга от клетката си.

Може би се дължеше на усещането за пролетта във въздуха, но Бес внезапно закопня за сексуално освобождение. Откакто Кавъндиш бе умрял, по един или друг начин тя бе успяла да потисне сексуалните си нужди. Незадоволена напълно от Синтло, тя бе пренасочила сексуалната си енергия към строителството на Чатсуърт, наглеждането на огромните си имения, изпълнението на задълженията си при двора, както и в старанието да бъде добра съпруга и майка.

Обаче сега, когато нямаше какво друго да прави, освен да мисли и да се тревожи, тялото й започна да жадува за сексуално удовлетворение. Сънищата й станаха еротични, което правеше още по-мъчителни дневните часове, карайки я да се чувства така, сякаш всеки миг щеше да експлодира. Всичко това усилваше страха й, че ще полудее. Бес наближаваше онзи миг, когато смъртта щеше да й струва за предпочитане пред затворничеството.