Вирджиния Хенли
Жена на страстта (13)

Глава 12

Вечерта на приема Бес избра рокля от пурпурно кадифе с дълбоко деколте, за да се откроява аметистова огърлица. Широките ръкави бяха украсени с рози, избродирани с копринени конци, и тя знаеше, че никога досега не е изглеждала по-възхитително.

— Развържи тези проклети връзки и ги вържи по-хлабаво, Бес — помоли я лейди Франсис.

Бес се подчини и й помогна да облече тъмночервената рокля. Франсис отвори ковчежето си с бижута, за да си избере подходящи рубини, а Бес погледна през високите прозорци, развълнувана като младо момиче, което ще присъства на първия си бал. Реката бе задръстена от големите лодки на гостите. Разпозна лодката на Шрусбъри по герба — голяма бяла хрътка. По развятото флотско знаме определи коя е и лодката на Томас Сиймор. В следващия момент ахна, когато видя кралската лодка.

— Не сте поканили и краля, нали?

— Разбира се, че не. Тази вечер цялото внимание трябва да бъде съсредоточено върху Кавъндиш.

— Но там е лодката на Тюдорите — зелените и белите цветове не могат да се сбъркат.

— Поканих лейди Елизабет, моята скъпа братовчедка.

— Така ли? Питам се дали принцесата ще си спомни за мен.

— Елизабет Тюдор не забравя нищо. Аз много я обичам, но добре я познавам. Никога не заставай на пътя й, Бес. Ще го помни до смъртта си.

Франсис намаза обилно устните си с червен руж и се изправи, шумолейки с фустите си.

— А сега, запомни добре — тази вечер аз и сър Уилям сме домакините, а Хенри ще ти кавалерства, докато не седнем на масата. Той познава всичките гости и ще ти помогне да се справиш със званията и титлите. Ще застана до вратите на големия салон, за да посрещам гостите, но от опит знам, че е по-добре да не се образува официален шпалир, както е в двореца. Постовете се менят толкова често, а тази вечер не желая неволно да обидя, когото и да било.

Хенри Грей надникна в тоалетната стая.

— Скъпа моя Франсис, просто не можеш да се въздържиш да не обиждаш другите. Това е единствената ти слабост.

Франсис завъртя очи към Бес.

— Колко малко ме познава!

Хенри се усмихна добродушно и също се обърна към младото момиче.

— Видя ли какво имам предвид? Тя дори не съзнава, кога го прави. Е, скъпи дами, готови ли сте?

Когато Кавъндиш зърна Бес, възхитеният му поглед, й каза не само колко красива е тази вечер, но и колко специална е за него. Устата й пресъхна. Повече от всичко на света искаше да се представи добре. Копнееше да му помага, а не да бъде пречка за него, но тя бе дъщеря на беден земевладелец, оказала се в обществото на благородници.

Вдигна брадичка. „Ти си Бес Хардуик — също толкова добра, ако не и по-добра от всички тези хора!“ Изправи рамене и се усмихна сияйно. В следващия миг Хенри Грей вече я представяше и тя се постара да отговаря любезно. Имената сякаш влизаха през едното й ухо и излизаха през другото, докато Бес не се овладя и не се съсредоточи.

— Бих искал да се запознаеш с Уилям Пар, маркиз на Нортхемптън, и бъдещата му съпруга — лейди Елизабет Брук.

„Господи, тук има толкова много Елизабети и Уилямовци, че никога няма да ги запомня.“ След миг осъзна, че това е братът на кралицата и един от най-влиятелните хора в страната.

Уилям Пар повдигна дяволито вежди.

— Значи това е тя? Велики боже, наистина е поразителна! Нищо чудно, че до тази вечер Роуг я е крил от всички.

Бес примигна изумено. Осъзна, че братът на кралицата възхвалява красотата й. Това, че нямаше титла, изглежда не бе от значение за него. Тя бе желана жена, а той — мъж. Откликът му бе мигновен, както и нейният. Двамата се харесаха от пръв поглед.

Зад тях се приближиха лорд и лейди Кобам.

— Включила съм вас и сър Уилям в списъка на гостите за сватбата. Кажете, че ще дойдете — настоя лейди Кобам.

Бес чак тогава се сети, че това са родителите на Елизабет Брук. Изпита раздразнение, че приятелите на Кавъндиш гледаха на тях като на двойка. „Дали проклетият негодник не им е казал, че съм негова любовница?“ С ъгълчето на окото си Бес зърна едно красиво тъмнокосо момиче, което целуваше Кавъндиш. Настръхна мигновено и впери студен поглед в съперницата си, готова за битка. Младото момиче се засмя и погледна с обожание Уилям, а Бес стисна гневно зъби, когато той й отвърна с познатия топъл смях. Малко по-късно девойката се поклони пред Хенри Грей и Бес се смая колко млада изглежда.

— Мога ли да ти представя Катерин Кавъндиш, дъщерята на сър Уилям, и бъдещия й съпруг, Томас Брук?

— Отдавна искам да се запозная с теб — каза младото момиче на Бес. — Татко ми е казвал колко специална си за него.

Лицето на Бес се озари от нежна усмивка и тя си отдъхна с облекчение — хубавото младо момиче бе дъщеря на Уилям. Сега видя, че Катерин приличаше поразително на баща си.

— Чувствам се много нервна — довери й Кати. — Това е първият ми официален прием.

Сърцето на Бес се изпълни със съчувствие.

— Не се притеснявай, скъпа. Изглеждаш толкова добре. Знам, че баща ти много се гордее с теб. Както и би трябвало. — Бес внезапно се почувства твърде зряла и увереността й нарасна.

Изведнъж настана оживление и всички погледи се впериха в една висока и стройна фигура, облечена в бяло. Лейди Елизабет Тюдор, придружена от двама спътници, влезе величествено в залата. Кимна студено на Кавъндиш, но целуна сърдечно Франсис и Бес чу принцесата да казва:

— Благодаря ти, Франсис, че ме покани. Няма да забравя любезността ти. — После очите й се спряха върху Бес и светнаха от удоволствие.

Бес направи дълбок поклон, но Елизабет й заповяда да се изправи и я дръпна настрани.

— Има ли къде си поговорим? След вечеря?

— Разбира се. Аз разполагам с апартамент, Ваша Светлост.

Бес бе изумена колко висока бе станала Елизабет. Слаба и стройна като тръстика, тя все още нямаше гърди, но се държеше като кралица, а буйната маса червеникавозлатисти коси бе като светъл облак около тесните й рамене. Бес знаеше, че принцесата е по-малка на години от нея, но държанието и маниерите й бяха като на обиграна светска дама, а умът й — твърде остър за възрастта й. Единствено вълнението, струящо от кехлибарените й очи, издаваше колко е млада.

Лейди Елизабет бе придружена от една придворна дама и сър Уилям Сейнт Ло, капитан на личната й гвардия.

— Когато ти дам знак, ще се измъкнем от придружителите ми и ще се качим в стаите ти — каза тихо принцесата на Бес.

След това отмина, за да поздрави Дъдли и Хърбърт, които заемаха високо място в йерархията на двора на Тюдорите.

Гостите продължаваха да прииждат на тълпи. Франсис Грей реши, че достатъчно дълго ги е посрещала на входа и вече е крайно време всички да се смесят. Улови Кавъндиш под ръка и даде знак на лакеите в разкошни ливреи да поднесат вино, преди всички да се отправят към трапезарията.

Един възрастен благородник се приближи към Бес и Хенри Грей се поклони почтително.

— Позволи ми да ти представя…

— Дамата и аз не се нуждаем от представяне, Дорсет, вече се познаваме.

Бес се поклони грациозно, смаяна, че могъщият граф я помни.

— Лорд Шрусбъри, дължа ви огромна благодарност.

Умните очи на Шрусбъри дяволито блеснаха.

— Да разбирам ли, че въпросът е бил решен във ваша полза, госпожо Барлоу?

— Разбира се, милорд, и аз ви благодаря с цялото си сърце.

Петият граф Шрусбъри галантно целуна пръстите й.

— За мен беше удоволствие. Не се случва често мъж на моята възраст да услужи на една млада жена и да я направи щастлива.

Циничното остроумие не убягна на Бес и гърленият й чувствен смях бе признание, че го е оценила.

— Струва ми се, че тази вечер ще седим един до друг на масата, милорд, така че отново ще ме направите щастлива — отвърна Бес и го улови под ръка.

— В такъв случай се обзалагам, че всички мъже ще се пръснат от завист. Това е снаха ми, лейди Гъртруд Талбът, и синът ми, с когото вече се познавате.

Сепната, Бес погледна в студените сини очи на Джордж Талбът и откри, че я разсъбличат. Младият мъж носеше скъпа черна кадифена туника, на гърдите му висеше тежка златна верига, украсена с големи сапфири в същия цвят като очите му. Тъмната му коса се виеше около яката, по-дълга, отколкото повеляваше модната мъжка прическа, наложена от краля. Тя бързо извърна поглед, преглъщайки язвителните думи, които напираха на устните й. Нямаше намерение да си навлича гнева на могъщия граф Шрусбъри. Погледът й се спря върху съпругата на Талбът и тя мигом разбра, че тази безцветна млада жена е бременна. Бес почувства как лицето й пламва, когато в съзнанието й изплуваха думите, казани от Робърт Дъдли преди години: „Ще остарее, докато я чака да спи с нея!“.

Погледна бързо към високия, мургав и високомерен Талбът и видя, че бе прочел мислите й. Ъгълчето на чувствените му устни леко потрепваше и Бес се изчерви още по-силно.

— Ето, че отново се срещаме, госпожо Елизабет Барлоу. — Той използва вдовишкото й име. — Как се чувствате?

— Добре съм, милорд.

Одобрителният му поглед се вдигна от роклята към лицето й, задържа се върху устните и се спря на очите й.

— Като гледам, процъфтявате. Лондон ви се отразява добре, госпожо. Това е място, където амбициозните се възнаграждават.

За да прикрие неудобството си, Бес се обърна към Гъртруд.

— Очарована съм да се запозная с вас. Лейди Елизабет винаги говори с много топлота за вас, милейди.

Разбира се, това бе пълна лъжа. Принцесата бе казала, че са свързали Джордж с богатата дъщеря на граф Рътланд, за да запазят богатството на Талбът! Бес огледа отблизо младата жена. Лицето й имаше такова капризно и кисело изражение, че Бес неволно изпита жал към детето, което носеше.

 

 

След вечеря лейди Франсис подкани гостите си да се разходят из Съфък Хаус. Нямаше артисти, които да ги забавляват, но тя бе осигурила музиканти и маси за игра, където се сключваха и голяма част от сделките.

Бес откри Франсис и Кавъндиш да разговарят с Хенри Грей и Уилям Пар.

— Приемът изглежда много успешен. Всичко наред ли е?

— Смятам, че успехът ни е в кърпа вързан, скъпа. Единственият, когото не можем да манипулираме, е граф Шрусбъри, но ти си толкова умно момиче, мила моя, че той ще направи всичко за теб.

— Мисля, че го привличам — доверително прошепна Бес. Всеки от тримата мъже плъзна възхитен поглед по дълбокото й деколте, разкриващо прекрасната й гръд, след което се спогледаха многозначително.

— Чудя се защо ли? — попита братът на кралицата с невъзмутимо изражение на лицето.

Бес ахна, когато две силни ръце се обвиха около кръста й я привлякоха към силно и мускулесто тяло.

— На вас тримата може да се разчита, че ще обсебите най-съблазнителната жена тази вечер. Настоявам да я споделите. За какво иначе са приятелите?

Бес побърза да се освободи от дръзката прегръдка на адмирала и инстинктивно се приближи към Кавъндиш.

— Един приятел не навлиза в чужда собственост, Томас — предупреди го Кавъндиш.

Бес се ядоса. Тя не беше ничия собственост и щом останеше насаме с Кавъндиш, щеше да му го заяви открито.

— Разбира се, че го прави — засмя се Том Сиймор. — По време на лов дивечът е за всички.

Бес едва не се задави от гняв. Тя толкова усилено пазеше своята добродетел, а ето че Том Сиймор говореше за нея, сякаш бе най-обикновена проститутка.

— Не всеки дивеч е лесна плячка, милорд.

Сиймор галантно наклони русата си глава.

— Ще ми простите ли? Просто у червенокосите жени има нещо, което кара всички останали да изглеждат до тях като сиви птици.

— Ти наистина си голям негодник, Томас! — Лейди Франсис го ръгна с ветрилото си, преструвайки се на обидена. Всички се засмяха и моментното напрежение се изпари.

Томас стана сериозен, нещо, което рядко му се случваше.

— Ще използвам влиянието си върху краля, за да те назначи в личния си съвет, Уилям, а в замяна ти ще упражниш своето пред останалите членове, за да назначат и мен.

Бес попиваше всяка тяхна дума, усещайки, че това е безценен урок, как да постигнеш целта си. Когато се огледа, за да види дали лейди Елизабет не й дава знак, всичко й се стори нереално. Наистина ли бе тук, придворна дама на племенницата на краля, в компанията на брата на кралицата, отблъскваше ухажването на шурея на краля и тайно заговорничеше с една принцеса?

Бес внезапно се усмихна. Изглежда всичко, за което мечтаеше, бе на път да се превърне в реалност. Може би трябваше само да протегне ръце и светът ще бъде неин! Бес кимна с глава към големия салон и се промъкна към вратата, уверена, че Елизабет Тюдор ще я последва.

Когато влязоха в апартамента й, принцесата се огледа със светнали очи.

— Знаеш ли, че баща ми е предоставил на майка ми Съфък Хаус, преди да се оженят, за да могат да се срещат тайно тук? Къщата е само на няколко крачки от Уайтхол. Представям си как всяка нощ го е чакала в леглото. Навярно съм зачената тук! Чудя се колко ли пъти я е любил, преди семето му да покълне?

Бес бе шокирана от живия интерес, който Елизабет проявяваше към скандалната връзка на родителите си.

— Съфък Хаус има много интересна история.

— Това е очевидно. Не съм дошла тук, за да си разменяме баналности. Искам да знам какво означава да загубиш девствеността си!

— Защо питате точно мен, Ваша Светлост?

— Защото от последния път, когато се видяхме, ти се омъжи, превърна се в жена и овдовя! Разбира се, че ще питам теб, кого друг, по дяволите, да питам?

— Съпругът ми бе по-млад от мен и беше много болен. — Бес внезапно изпита срам от невежеството си. Срамуваше, че макар да се бе омъжила, имаше толкова малко опит в брачните дела.

— Дяволите да те вземат, Бес Хардуик, ние се заклехме да си вярваме една на друга и да си споделяме всичко — независимо за какво се отнася!

— Ваша Светлост, кълна се, че щях да ви кажа, ако знаех. На никого не съм го доверявала, но бракът ми не бе консумиран.

Елизабет се втренчи смаяно в приятелката си.

— Съпругът ти никога не те е обладавал? — Смръщи замислено вежди. — Ами Кавъндиш?

Мили боже, ето че и принцесата смяташе, че двамата с Кавъндиш са любовници!

— Ние никога не сме съгрешили. Сър Уилям е женен.

— Това не е пречка за мъжете. Със сигурност не е спирало баща ми!

— Но мен ме спира — тихо рече Бес.

— По дяволите, иска ми се здравата да те разтърся!

— Същото иска и Роуг Кавъндиш — засмя се Бес.

Елизабет също избухна в смях.

— О, Бес, влюбена ли си? Пулсът ти започва ли да бие по-силно, когато го видиш? Сънуваш ли как те обладава? Кръвта ти кипва ли във вените, когато е наблизо, искаш ли да закрещиш от възбуда, когато те докосва?

— Да, влюбена съм или по-скоро го желая — бавно отвърна Бес. — Виждам, че и вие също.

— Ах, Господи, това е повече от любов, това е божествена лудост! — Очите й заприличаха на разтопено злато и тя се задъха. Бес знаеше какво става с принцесата, защото същото изпитваше и тя, когато мечтаеше за Роуг Кавъндиш.

— Той научи ли те как да мастурбираш, за да се задоволяваш сама?

Бес никога досега не бе чувала тази дума, но инстинктивно усети, че е нещо развратно и порочно.

— Мили боже, веднъж ми казахте, че умеете да бъдете предпазлива. В кого сте влюбена?

Елизабет се засмя.

— Достатъчно предпазлива съм, за да не произнеса името му, дори и пред теб. Би трябвало да знам, че след като двете толкова много си приличаме, заедно ще поемем по загадъчния път на женствеността.

— Не, не си приличаме чак толкова, Ваша Светлост. Аз съм с пет години по-голяма от вас — вие не би трябвало да знаете подобни неща. Робин Дъдли ли е покварил невинността ви?

— Робин е един неопитен юноша — презрително заяви Елизабет. — Аз съм влюбена в по-възрастен мъж. Избрала съм го за свой съпруг. Ето, издадох се! Ти си единствената в света, която знае тайната ми. Бес, закълни се в живота си, че веднага след като Кавъндиш отнеме девствеността ти и станете любовници, ще дойдеш при мен и ще ми разкажеш какво представлява. Няма кого другиго да попитам, а ще умра, ако скоро не разбера!

— Ваша Светлост, обещайте ми, че няма да направите нищо неразумно. Толкова сте млада и можете да съсипете живота си!

— Може и да съм пет години по-малка от теб, но съм със сто години по-мъдра. А сега да слезем долу. — Елизабет Тюдор изрече последното с царствена властност и Бес трябваше да се подчини. Принцесата не търпеше да я съветват — беше съвсем ясно, че ще направи това, което желае.

 

 

Когато Бес се присъедини към лейди Франсис, бе изправена пред сериозен проблем и се чудеше как да постъпи. Ако съществуваше заплахата дъщерята на краля да бъде компрометирана от някой безскрупулен царедворец, не беше ли нейно задължение да докладва, преди репутацията на принцесата да бъде съсипана завинаги? От друга страна, Елизабет й се бе доверила като на вярна приятелка. Как можеше да я предаде? Бес прецени възможностите и двете й се сториха незадоволителни.

— Какво означава мастурбация? — тихо попита покровителката си Бес.

— Мили боже, за вдовица си учудващо невежа. Това е, когато любиш един мъж с ръка. От време на време всички се нуждаят от това. — Франсис махна с ветрилото си към един застаряващ граф. — Без него — той е твърде стар и китката му е прекалено отпусната, за да мастурбира. — Франсис избухна в смях, очарована от остроумието си.

— Не биваше да присъствам на този прием — смени темата Бес. — Всички смятат, че двамата с Кавъндиш сме двойка, макар много добре да знаят, че той е женен.

— Не е тайна, че скоро ще стане вдовец, и е ясно, че вече е избрал коя да бъде следващата лейди Кавъндиш. Всички са много впечатлени и безкрайно облекчени.

Кавъндиш, придружен от граф Шрусбъри, се присъедини към дамите.

— Вече трябва да се сбогувам с вас, прекрасни дами. Благодаря за поканата, лейди Франсис — каза графът. — Не си спомням откога не съм имал по-забавна партньорка за вечеря. Кавъндиш, ще се видим следващата седмица в Уайтхол.

Бес възнагради графа със сияйна усмивка и дълбок поклон. Внезапно усети, че някой я гледа втренчено, вдигна очи и срещна погледа на Джордж Талбът. За миг взорът му се изостри като на хищник, който, ако има възможност, мигом би разкъсал жертвата си. После младият мъж се усмихна, сякаш двамата споделяха обща тайна.

— За мен бе истинско удоволствие да ви срещна в Съфък Хаус, госпожо. Може би в близко бъдеще пътищата ни отново ще се пресекат.

„Не и ако зависи от мен!“ — помисли си, но отвърна на усмивката му.

— Никой от нас не знае какво го очаква в бъдеще.

— Може би късметът ще ви споходи. — Тонът му бе твърде интимен.

Бес сведе мигли.

— Както и вас, милорд.

Когато двамата Талбът се отдалечиха, Франсис отбеляза:

— Видя ли, че онази белезникава Гъртруд си е сложила прочутите перли на фамилията Талбът? Младият Талбът е оплодил кобилката си веднага щом се е чифтосал с нея.

— Тя изглежда толкова надменна. Явно смята, че лицето й ще се разпука, ако се усмихне. Съжалявам я — промърмори Бес.

— По-скоро би трябвало да умираш от завист. Когато Шрусбъри се отправи при Създателя си, Гъртруд ще стане графиня, а съпругът й ще наследи огромно богатство. Талбът са десет пъти по-богати от Тюдорите, да не говорим, че в ковчежетата им със скъпоценности има поне още осем наниза от такива перли.

— Предпочитам моята аметистова огърлица — заяви Бес. Внезапно изпита гордост, че най-богатите и влиятелни хора в страната смятат, че е свързана с Уилям. Видя глада в очите на Кавъндиш и изпита задоволство от сексуалната власт, която имаше над него.

Гостите започнаха да се разотиват. Приближи един джентълмен и елегантно се поклони пред Бес.

— Позволете ми да ви се представя, мадам. Аз съм, Сейнт Ло, капитан на личната гвардия на лейди Елизабет. Боя се, че не мога да я открия, а кралската лодка е готова за отплуване.

— Изглежда ви се е изплъзнала — усмихна му се Бес.

— Да, мадам. Това е нещо, което обожава да прави.

— Може би трябва да я пазите по-внимателно — намекна загрижено Бес.

— Лейди Елизабет е охранявана много строго. Тя има твърде малко свобода и почти никога не остава сама. Опитвам се да я пазя, без да й се натрапвам.

— Мисля, че знам къде може да е, милорд. Ще предам съобщението на нейна светлост.

Бес забърза нагоре по стълбата, която водеше към апартамента й. Когато отвори вратата, Томас Сиймор и Елизабет отскочиха един от друг.

— Как смееш да ни безпокоиш!

— Простете, Ваша Светлост — Бес се опита да прикрие смайването си, — но капитанът на охраната ви ме помоли да предам, че кралската лодка е готова за отплаване.

— Тогава да отплава! — Елизабет изглеждаше решена да се опълчи на целия свят. — Адмиралът ще ме изпрати до двореца на борда на собствената си лодка.

Златокосият бог отвори уста, за да се опита да убеди принцесата, която му се падаше племенница заради брака на сестра му с баща й.

— Елизабет, това не би било разумно. — Погали косата й със собственически жест. — Бъди добро момиче. — Сетне погледна Бес право в очите и й смигна заговорнически. — Всички тук сме приятели, които ценят дискретността.

Сиймор си тръгна, а двете млади жени настръхнаха една срещу друга, готови за битка. Елизабет, която имаше по-бледа кожа, се бе изчервила, а очите й трескаво блестяха. Внезапно кръвта се оттегли от лицето й и надменният й поглед се превърна в умоляващ.

— Мога ли да ти вярвам, Бес Хардуик?

Предположи, че за Елизабет завинаги щеше да си остане Бес Хардуик. В този миг сърцето й се изпълни с жалост към нея. Елизабет Тюдор нямаше на кого да се довери на този свят. Бес се поклони дълбоко.

— Ваша Светлост, можете да ми доверите и живота си — независимо за какво се отнася!

Елизабет въздъхна облекчено и приближи към нея с протегнати ръце. Пръстите им се преплетоха и принцесата рече:

— Някой ден ще ти се отплатя за верността ти към мен. Никога няма да забравя, че ти ме предупреди за амбицията на Катерин Пар да стане кралица.

— Нима е лоша мащеха? — съчувствено попита Бес.

— Щеше да бъде, ако не се бях научила да я манипулирам. Тя ми позволява да живея при двора, а в замяна аз създавам впечатление, че е любяща мащеха. Превеждам й молитви от френски и латински, помагам й да изглежда образована и благочестива. В замяна тя ми позволява сама да си избирам учителите. Опитва се да убеди баща ми отново да обяви сестра ми Мери и мен за законни дъщери, така има полза от нея.

— А притежава ли влияние върху краля?

— Да, но не на сексуална основа, както си мислеше, преди да се оженят. Напоследък тя е повече болногледачка, отколкото любовница. Баща ми е направо непоносим. Той е егоистично и тиранично чудовище и през последните месеци Катерин се състари поне с десет години, опитвайки се да му угоди. Също като останалите му жени и тя се страхува от него.

— Никога не можеш да угодиш на един тиранин — тихо рече Бес.

— Напълно вярно! Благодаря на Бога, че не ми се налага да го правя — злобно се засмя Елизабет. — Катерин го прави вместо мен.