Лемъни Сникет
Нещастното начало (8)

Глава осма

Клаус не спа цяла нощ, за да чете — нещо, което обикновено обичаше да прави. По-рано, когато родителите му бяха живи, Клаус често вземаше в леглото си фенерче, скриваше се под завивките и четеше, докато вече не можеше да си държи очите отворени. Понякога баща му влизаше сутрин в стаята на Клаус, за да го събуди, и го заварваше спящ и все още стиснал в едната си ръка фенерчето, а в другата — своята книга. Обаче тази нощ, разбира се, обстоятелствата бяха съвсем различни.

Клаус стоеше до прозореца и присвил очи, четеше книгата, изнесена тайно, на лунната светлина, която се процеждаше през стъклото. От време на време поглеждаше към сестрите си. Вайълет спеше неспокойно — дума, която тук означава „с много мятане и въртене“ — в буцестото легло, а Съни се беше заровила в нагънатите завеси, та приличаше просто на купчинка плат. Клаус не им бе казал за книгата, защото не искаше да им вдъхва измамни надежди. Не беше сигурен дали тя ще им помогне да намерят спасителния изход.

Книгата беше дебела и трудна за четене, а с напредването на нощта Клаус изпитваше все по-голяма умора. На моменти очите му се затваряха. Забелязваше, че препрочита пак и пак едно и също изречение. Забелязваше, че препрочита пак и пак едно и също изречение. Но после си спомняше как ръцете куки на помощника на Граф Олаф бяха проблеснали в библиотеката, представяше си ги как се забиват в плътта му и тогава се събуждаше и продължаваше да чете. Намери парче хартия и го разкъса на лентички, с които отбелязваше важни откъси от книгата.

Когато светлината навън посивя от наближаващата зора, Клаус беше открил всичко, което трябваше да знае. Надеждите му растяха с изгрева на слънцето. Най-сетне, щом първите няколко птички зачуруликаха, Клаус отиде на пръсти до вратата на спалнята и я отвори внимателно и тихо, загрижен да не събуди неспокойната Вайълет или Съни, която все още беше скрита в купчината завеси. След това се шмугна в кухнята, настани се на един стол и зачака Граф Олаф.

Не се наложи да седи дълго, докато го чуе да трополи надолу по стълбата на кулата. Когато влезе в кухнята, Олаф видя седналия до масата Клаус и разтегна устни — израз, който тук означава „усмихна се неприветливо и престорено“.

— Здрасти, сирак — каза. — Рано си станал.

Сърцето на Клаус биеше силно, обаче външно сякаш бе спокоен — като че го обгръщаше невидима броня.

— Не съм спал цяла нощ — заяви той. — Четох това.

И сложи книгата на масата така, че Олаф да я види.

— Казва се „Брачен закон“ — добави Клаус. — Научих много интересни неща, докато я четях.

Граф Олаф беше извадил бутилка вино, за да си налее за закуска, но когато видя книгата, спря и седна.

— Думата „брачен“ — продължи Клаус — означава „отнасящ се до женитбата“.

— Знам какво означава думата — изръмжа Граф Олаф. — Откъде си взел тази книга?

— От библиотеката на съдия Строус — отговори Клаус. — Но това не е важно. Важното е, че разкрих вашия план.

— Нима? — каза Граф Олаф и единствената му вежда се вдигна. — И какъв е моят план, гаден хлапако?

Без да обръща внимание на обидата, Клаус отвори книгата на страница, отбелязана с една от хартиените лентички.

— „Брачните закони в нашата страна са много прости — зачете той на глас. — Изискванията са следните — присъствие на съдия, изричане на «да» както от невястата, така и от жениха, и булката да положи собственоръчно своя подпис върху обвързващия документ.“

Клаус остави книгата на масата и посочи с пръст Граф Олаф.

— Ако сестра ми каже „да“ и подпише един лист хартия, докато съдия Строус е в помещението, тя ще е законно омъжена. Тази пиеса, която поставяте, не трябва да се нарича „Желаната женитба“. Трябва да се нарича „Жестоката женитба“. Вие няма да се ожените образно за Вайълет, ще се ожените действително за нея! Тази пиеса няма да е наужким — ще бъде истинска и законно обвързваща.

Граф Олаф избухна в груб прегракнал смях.

— Сестра ти не е още на възраст, за да се омъжи.

— Тя може да се омъжи, ако има разрешение от законния си настойник, който действа „in loco parentis“ — каза Клаус. — Това също прочетох. Не можете да ме измамите.

— Защо, за Бога, бих искал да се оженя действително за сестра ти? — попита Граф Олаф. — Вярно, че е много хубавичка, но мъж като мен може да има хубави жени колкото си иска.

Клаус отвори друг раздел на „Брачен Закон“.

— „Законният съпруг — отново зачете на глас — има правото да се разпорежда с всякакви пари, които са притежание на законната му съпруга.“

Клаус втренчи тържествуващ поглед в Граф Олаф.

— Вие ще се ожените за сестра ми, за да придобиете правото да се разпореждате с Бодлеровото състояние! Или поне това планирахте да направите. Но когато запозная с тази информация господин Поу, представлението ви няма да се състои и вие ще отидете в затвора!

Очите на Граф Олаф заблестяха особено ярко, но той продължаваше да се хили на Клаус. Това беше изумително. Клаус предполагаше, че след като обяви какво е узнал, този ужасен мъж ще е много ядосан и дори ще му посегне. В края на краищата той беше избухнал в гняв само защото искаше печено говеждо, а не сос путанеска. Сигурно щеше да се разяри още повече, когато планът му бъде разкрит. Но Граф Олаф си седеше там така спокойно, сякаш си говореха за времето.

— Признавам, че си ме разобличил — каза Олаф простичко. — Предполагам, че си прав — ще отида в затвора, а ти и другите сираци ще бъдете свободни. Защо не изтичаш сега в стаята да събудиш сестрите си? Сигурен съм, че те ще искаш да научат всичко за твоята забележителна победа над злите ми намерения.

Клаус се вгледа зорко в Граф Олаф, който продължаваше да се хили, сякаш току-що е разказал остроумна шега. Защо не заплашваше настървено Клаус, нито си скубеше косата от немощ, нито тичаше да си събере дрехите, за да избяга? Това съвсем не се развиваше по начина, който Клаус си беше представял.

— Да, ще отида да го съобщя на сестрите си — каза и се върна в спалнята.

Вайълет все още дремеше на леглото, а Съни все още бе скрита под завесите. Клаус събуди първо голямата си сестра.

— Цяла нощ четох, вместо да спя — каза той задъхано, когато сестра му отвори очи, — и открих какво крои Граф Олаф. Смята да се ожени действително за теб, докато ти и съдия Строус, и всички останали мислите, че е само театър, а след като стане твой съпруг, ще може да разполага с парите на родителите ни и да се отърве от нас.

— Как би могъл да се ожени действително за мен? — попита Вайълет. — Нали е само пиеса?

— Единствените законови изисквания за брак в тази страна — взе да обяснява Клаус, вдигнал книгата „Брачен закон“, за да покаже на сестра си откъде е получил тази информация, — са: ти да кажеш „да“ и собственоръчно да положиш своя подпис върху един документ в присъствието на съдия — като съдия Строус например!

— Обаче аз не съм достатъчно голяма, за да се омъжа — възрази Вайълет. — Аз съм само на четиринайсет години.

— Момичета под осемнайсетгодишна възраст — каза Клаус и прелисти до друг раздел на книгата — могат да се омъжат, ако имат разрешение от законния си настойник. Това е Граф Олаф.

— О, не! — извика Вайълет. — Какво да правим?

— Можем да покажем това на господин Поу — каза Клаус, сочейки книгата, — и той най-после ще повярва, че Граф Олаф не ни мисли доброто. Бързо, облечи се, докато аз събудя Съни, и ще успеем да стигнем до банката, преди да отворят.

Вайълет, която сутрин обикновено беше мудна, кимна, скочи от леглото и отиде до кашона, за да си намери подходящи дрехи. Клаус тръгна към купчината завеси да събуди по-малката си сестра.

— Съни — извика той нежно и сложи ръка на мястото, където смяташе, че е главичката на сестра му. — Съни…

Не последва отговор. Клаус извика пак „Съни“ и дръпна горния слой завеси, за да събуди най-малкото бодлерче.

— Съни — повтори той, но после се сепна. Защото под завесата нямаше нищо освен друга завеса. Разбута всичките слоеве, обаче сестричката му я нямаше никъде.

— Съни! — изкрещя Клаус, озъртайки се из стаята.

Вайълет изтърва роклята, която държеше, и се зае да му помага в търсенето. Надникнаха във всеки ъгъл, под леглото и дори — в кашона. Но Съни беше изчезнала.

— Къде може да е? — попита Вайълет тревожно. — Тя не е от децата, които бягат.

— Наистина, къде ли може да е? — каза един глас зад тях и двете деца се обърнаха.

На вратата стоеше Граф Олаф и наблюдаваше как Вайълет и Клаус претърсват стаята. Очите му блестяха по-ярко от когато и да било и той все още се хилеше, като че ли току-що е изрекъл някаква шега.