П. Г. Удхаус
Радост в утринта (4)

4.

След цялата тази гадост един угрижен и възсериозен Бъртрам Устър се затътри към убежището си. Бях капнал. В последната сцена преживях максималния диапазон от възможни емоции, а това винаги изтощава.

Първата ми реакция на Стилтъновото откровение, както вече посочих, бе облекчение. И сега продължавах да отправям към Всевишния погледи с безмълвна благодарност. Но Устърови рядко мислят единствено за себе си. Скоро осъзнах, че размишленията за смразяващата ужасия, сполетяла окаяния нещастник, разбуждат в три-четвърти от съществото ми съжаление и страх. Реших, че е наложително незабавно да се задвижи Спасително Стилтънчийзрайтско движение. Въпреки че не спадаше към най-твърдите ми дружки като Боко Фитълуърт, все пак хора сме. Добре помнех каква огромна тежест се явяваше в стомаха ми само при мисълта за грозната перспектива Флорънс Крей да ме завлече до олтара. Едва вървях тогава.

Разбира се беше ми кристално ясно как се е развила трагедията. Не друго, а страстното желание на загубеното диване да се погрижи за душата си, го бе накиснало във вонящото тресавище. Както често ми се е случвало да забележа — тези здрави и яки баобаби винаги примират за възвишени щуротии.

Цялата работа с въздигането на душата според Джийвс зависи от психологията на индивида. Намират се поддръжници и противници на тезата. Я вземете мен за пример. Не че имам душа екстра качество, но двамцата страхотно се погаждаме. Не ми се ще да я ровичкат. „Оставете ми я на мира!“ — викам. — „Не я ръчкайте! Харесвам си я такава.“

Но със Стилтън е съвсем другояче. Сгащете го и му предложете да биете освежаваща инжекция на душата му и ще ви зяпне благоговейно, готов да ви последва и в пъкъла. Сигурно Флорънс му се е видяла точно каквото е предписал лекарят. Вероятно е умирал от кеф, докато е поглъщал „Видове етични теории“. Сто на сто е сметнал, че това е чудодейният цяр.

Обаче тук вече нещата запецват — колко ще трае това? Може сега да е на седмото небе, но, както го виждам, ще дойде ден, когато ще прегледа душата си, ще установи как е разцъфтяла и ще рече: „Прекрасно. Стига ми толкоз.“ И ще открие, че безнадеждно е окован от момиче, което досега само е правило лека разгрявка преди голямото въздигане. Ето от такава съдба, наричана понякога „горчиво пробуждане“, исках да го спася.

Отначало срещнах малко затруднение да измисля как да постигна това. Но се обзалагам, че друг на мое място би се пулил до посиняване. А моят мозък тази сутрин, както вече имах възможност да отбележа, режеше като трион. Двете подсилващи в „Болинджър“ само го бяха подострили допълнително. Затова когато отключвах дверите на апартамента, разрешението вече блестеше като перла в главата ми. Трябваше да драсна убедително писъмце на Ноби Хопууд. Щях да й разясня ситуацията. Тоест да й внуша да дръпне Стилтън на една страна и да му набие в главата на какво хоро се е хванал. Тъй като Ноби познаваше Флорънс откак се е пръкнала, следователно трябваше да вникне в тънката ми мисъл.

Въпреки всичко, в случай, че това не й се удадеше, старателно изложих в посланието си всичките дефекти на Флорънс, и то не само като евентуална булка, но и като човешко същество. Вложих сърце и душа в този труд и го занесох до пощенската кутия на ъгъла с великолепното усещане за изпълнен дълг и сторено добро дело.

Когато се прибрах, Джийвс отново бе в наличност. Беше се завърнал от мисията си и шеташе нещо в трапезарията. Викнах го и той доплава.

— Джийвс — подех аз, — помниш ли мистър Чийзрайт, който дойде сутринта?

— Да, сър.

— Току-що се видях с него. Купуваше годежен пръстен. Сгоден е.

— Нима, сър?

— Да. И знаеш ли за кого? За лейди Флорънс Крей.

— Наистина ли, сър?

Разменихме многозначителен поглед. Или по-точно два многозначителни погледа, тъй като аз му отправих един, а той на мен друг. Нямаше нужда от думи. Джийвс е запознат с всяка подробност от аферата Устър-Крей, понеже бе закарфичен за мен в онзи критичен период от живота ми. Всъщност, както съм отбелязал някъде в архивите, точно той ме измъкна от кашата.

— И което е най-сразяващото, Джийвс, ако тази е думата, която търся, е че тя май му харесва.

— Нима, сър?

— Да. Порази ме, че е доволен, и то доста. Напомни ми за онези редове… Как беше началото?

— „Уви, неведоми за тяхната съдба жестока, живеят в радост следващите жертви“.

— Тъжно, Джийвс.

— Да, сър.

— Трябва да бъде спасен от самия себе си, разбира се, и за щастие владея положението. Предприех необходимите стъпки и очаквам да се увенчаят с успех. А сега — минах на следващия въпрос от дневния ред — разправяй за чичо Пърси. Нали се срещна с него?

— Да, сър.

— Нуждаеше ли се спешно от помощ и съвет?

— Да, сър.

— Знаех си, че съм прав. Какво излезе? Изнудване? Иска да те навие да задигнеш уличаващата го кореспонденция от изрусени особи ли? Вкопчила ли се е в него със зъби и нокти някоя изобретателна авантюристка?

— О, не, сър. Убеден съм, че личният живот на Негово благородие е извън всякакъв упрек.

Претеглих казаното в светлината на известните факти.

— Не съм чак толкова сигурен за това. Зависи какво разбираш под безупречен. Веднъж ме гони миля и кусур, боравейки завидно добре с ловджийския камшик. И то в момент, в който бях наполовината на първата си пура и в належаща нужда от тишина и спокойствие. По моему човек, способен на това, е способен на всичко. Но ако не е изнудване, тогава какво се е разфучал?

— Негово благородие се намира в малко затруднено положение, сър.

— Какво го тормози?

Известно време не отговори. Само чертите му леко се сковаха, а очите заизлъчваха предпазлива сдържаност. Като две капки вода с тази на папагалите, когато непознат, в чиято добронамереност не са убедени, им предложи банан. Това означаваше, че го е връхлетял пристъп на дискретност, както му се случва от време на време.

— Познаваш ме, Джийвс. Гробница съм.

— Въпросът е крайно поверителен, сър. Не е желателно да се разчува.

— И диви мустанги няма да го изкопчат от мен. Не че очаквам да пробват.

— Добре тогава, сър. Негово благородие ме уведоми, че е в процес на нанасяне на последните корекции по сключването на сделка от изключителна деликатност и важност.

— И искаше да провериш работата за евентуални фалове?

— Не точно това, сър. Но ме помоли за съвет.

— Всеки търчи при теб, Джийвс — от бедняка до пера.

— Много мило от ваша страна да мислите така, сър.

— Той изпусна ли се каква е тази сделка тъй деликатна и важна.

— Не, сър. Но естествено човек чете вестници.

— Не и аз.

— Не преглеждате ли страниците за финанси, сър?

— Не ги и поглеждам.

— Напоследък отделят значително внимание на слуховете за предстоящо сливане или съдружие между мореплавателната компания на негово благородие „Розова фунийка“ и не по-малко известна американска корабна фирма, сър. Несъмнено за това дискретно намекваше Негово благородие.

Информацията далеч не ме стимулира към скокови тренировки.

— Значи ортаци ще стават, пустите му магнати.

— Така се предполага, сър.

— Е, Господ да им помага.

— Да, сър.

— Тъй де, защо пък не?

— Абсолютно точно, сър.

— Тогава какъв му е проблемът?

— Получи се малко неловка ситуация, сър. Явно преговорите са стигнали етапа, когато е необходимо Негово благородие да се срещне и обсъди условията с джентълмена, представящ американската компания. От друга страна, обаче, в никакъв случай не бива да допусне това да стане на публично място. Ще се счете за достатъчно доказателство, че сливането на интересите им предстои, което незабавно ще рефлектира върху акциите на съответните концерни.

Започна да ми се мярка светлинка в тунела. Някои сутрини след дружеско събиране или гуляй в „Търтеите“ от подобно обяснение само още повече ме зацепва главата, но днес, както отбелязах, биех рекордите по схватливост.

— Искаш да кажеш, че ще се вдигнат?

— Рязкото им покачване ще е неизбежно, сър.

— И чичо Пърси се коси за това?

— Да, сър.

— Далаверата му е да ги изкупи на безценица преди да се обедини?

— Съвършено вярно, сър. Rem acu tetigisti.

— Rem…?

— Acu tetigisti, сър. Латински израз. Буквално преведен ще рече „Убождам проблема с игла“, но по-идиоматичното му тълкуване би било…

— Напипвам болното място.

— Абсолютно вярно, сър.

— Да, сега схващам. Добре че ми разясни ситуацията. Същността на проблема е, че двамата дърти шушумиги трябва скришом да се съберат и се нуждаят от скривалище.

— Правилно, сър. А действията и на двамата неотлъчно ще се следят от представителите на финансовата преса.

— Предполагам, че подобни тайнствени истории непрекъснато вървят в света на търговията?

— Да, сър.

— Имат разбирането и съчувствието ми.

— Да, сър.

— Въпреки че ми призлява при мисълта чичо Пърси да забогатее още повече. И без това се въргаля в пари. Но както и да е, имайки предвид, че сме рода, вероятно се налага да подкрепя каузата му. Ти предложи ли му нещо?

— Да, сър.

— Има си хас.

— Дойде ми на ум, че такава среща трябва да бъде усамотена. Например ако двете страни се уговорят да се срещнат в някоя отдалечена къща в провинцията.

Потънах в размишления.

— Искаш да кажеш къща някъде в провинцията?

— Изключително правилно ме разбрахте, сър.

— Не ми се струва блестящо, Джийвс. Явно излизаш от форма.

— Сър?

— Да го огледаме за пречки. Я ми кажи, как ще идеш при собственика на къща в провинцията, дето до този момент не знае, че съществуваш, и ще го замолиш да те пусне с компанийката ти в гостната?

— Естествено, притежателят на жилището на всяка цена трябва да е познат на Негово благородие.

— Искаш да кажеш да се познава с чичо Пърси?

— Съвършено точно, сър.

— Но, Джийвс, не виждаш ли, че така съвсем се объркват нещата? Задействай мозъчния си пъпеш. Познатият на чичо Пърси ще си каже: „Хой, хой! Дъртият Уърпълсдън се среща скришом с потайни мъже? Я да видим какво значи това! Обзалагам се, че всичко се върти около онова сливане, за което тръбят навсякъде.“ И търчи онзи ми ти синковец и врътва една шайба на брокера си да не се мае, ами да купува от акциите, докато му стигнат силите. И разбива на пух и прах грижливо измъдрените планове на чичо Пърси. Следваш ли мисълта ми, Джийвс?

— Неотклонно, сър. Предвидих подобно развитие на обстоятелствата. Разбира се, обитателят на определения дом за срещата трябва да е джентълмен, на когото Негово благородие е в състояние да се довери.

— Като например?

— Като например, вие, сър.

— Съжалявам, че ти го натяквам, за твое добро свалям капаците от очите ти — аз не притежавам къща в провинцията.

— Вярно е, сър.

— Не те разбирам, Джийвс.

— Негово благородие ще ви предостави една своя, сър. Той ме инструктира да ви предам, че желае да се отправите още утре за Стийпъл Бъмпли…

— Стийпъл Бъмпли!

— … където ще намерите малка, но пригодена за всичко необходимо резиденция, готова за незабавно нанасяне. Разположена е възхитително близо до реката…

Не ми беше нужно друго освен думата „река“, за да разбера каква е работата. Не знам дали в цял западен Лондон ще се намерят и шепа хора, способни да надушат по-скорострелно от Бъртрам Устър в добрите му сутрини коварното съзаклятие… Прозрях целия гнусен план.

— Джийвс — рекох, — изиграл си ме по най-мръснишки начин.

— Съжалявам, сър. Единствено това ми изглеждаше разрешение на проблема. Убеден съм, че когато видите въпросния дом, ще преодолеете резервите си по отношение на Стийпъл Бъмпли. Негово благородие ме увери, че няма да ви липсват никакви удобства. Има голяма спалня, уютна всекидневна, студена и топла вода…

— Даже мокро помещение? — попитах го аз язвително и жлъчно.

— Да, сър. Освен това ще сте в непосредствена близост до мистър Фитълуърт.

— А ти от своя страна ще си в непосредствена близост до рибата си.

— Ами да, сър. Това обстоятелство ми бе убягнало, но след като го споменахте, определено е така. С удоволствие ще половя малко риба, при условие, че от време на време нямате нужда от услугите ми, докато сме в „Сгушеното кътче“.

— „Сгушеното кътче“ ли каза?

— Да, сър.

— И се пише „к-ъ-т-ч-е“?

— Да, сър.

Поех гигантска глътка въздух.

— Чуй ме добре, Джийвс. Няма да стане. Разбираш ли? Няма. Пише се „н-я-м-а“. Проклет да съм, ако позволя да ме направят на… как се казваше?

— Сър?

— Котешка кайма. Макар че откъде-накъде котешка? Какво общо имат котките с цялата работа?

— Изразът произхожда от приказка за котката, магарето и кестените, сър. Изглежда…

— Престани, Джийвс. Не му е сега времето да се отплесваме с такива работи. И ако в приказката ти се разказва къде маймуната си пъха кестените, да знаеш, че я знам, и е безобразно вулгарна. Дай да се върнем на темата. Абсолютно, твърдо и категорично отказвам да замина за Стийпъл Бъмпли!

— Сър, разбира се, напълно е допустимо да изберете подобно поведение, но…

Той замълча, приглаждайки брадичката си. Веднага включих.

— Но чичо Пърси ще се намуси?

— Да, сър.

— И ще докладва на леля Агата?

— Съвършено точно, сър. А Нейно благородие, когато е раздразнена, може да изпадне в крайна невъздържаност.

— Rem acu tetigisti — посърнало отвърнах аз. — Добре де, стягай багажа.