П. Г. Удхаус
Радост в утринта (25)

25.

Минаха няколко минути преди някой от трима ни да наруши онова, което, струва ми се, се нарича наелектризирано мълчание. Първа проговори Ноби:

— Някой от вас двамата да вижда това, което виждам аз? — попита тя с един такъв приглушен и почтителен гласец.

Моят собствен прозвуча тъпо и безизразно:

— Ако това, което ти виждаш, има формата на мъжки футболен екип — отвърнах, — да знаеш, че същият образ се наслагва и върху Устъровата ретина.

— С „Корсарите от изправителния дом“ изписано на фланелката?

— Точно.

— С големи бели букви?

— С много големи бели букви. Чакам — продължих с леден тон — за обяснение, Фитълуърт.

Ноби изтръгна от гърдите си развълнувано изхлипване.

— И аз мога да ти обясня. Боко отново се прояви като дръгливо магаре!

Пърлейки се в изтеклия от погледа й огън, нещастният нескопосник се заля в порой от оправдания.

— Не бях аз! Кълна се, че не бях аз, сърничке!

— Стига, Боко, стига — сурово го порицах аз. Нямах намерение да го прекарвам през месомелачката, но трябваше да изсърба надробената попара. — Значи излиза, че цял един кавалерски костюм и пембян на цвят — ако може да се вярва на версията ти — Пиеро, докато са били под личното ти опекунство, са се превърнали във футболен екип, който явно принадлежи на атлет, играещ за „Корсарите от изправителния дом“, макар никога да не ми е идвало на ум, че може да съществува подобен отбор. Някой е изпортил работата и всички доказателства сочат към теб.

Боко бе рухнал върху един стол и държеше главата си в ръце. Изведнъж нададе пронизителен вой.

— Катсмийт! — изврещя той. — Всичко разбрах. Оня тъпанар Катсмийт го забърка. Преди да тръгна да се връщам — продължи той, след като вдигна погледа си и побърза отново да го сведе при сблъсъка му с този на Ноби, — се отбих в „Търтеите“ да обърна едно за из път. Катсмийт Потър-Пирбрайт също беше там. Завързахме разговор и се оказа, че и той се гласял да ходи на някаква забава с маски тази вечер. Побъбрихме малко за това-онова и тогава той погледна към часовника си — установи, че едва ще успее да стигне навреме за влака си и офейка. Ясно е като бял ден какво е станало. Съвсем изперкал от бързане, той е грабнал по погрешка моя куфар вместо неговия собствен. И ако смятате да стоварите вината върху мен — заяви Боко, като чувствително се окопити, — единственото, което ще ви кажа е, че няма правда на тоя свят и няма никакъв смисъл човек да се старае да е по-невинен и от падналия скрежец.

Този призив към струните на справедливостта в душите ни не остана безответен. Ноби се хвърли в обятията му и загука лигаво и до втръсване. Даже аз се принудих да призная, че сме го набедили повече отколкото в действителност заслужава.

— Добре е, че можем да оправим нещата — утеши ни Боко, възвърнал отново живостта си. — Двамата с Катсмийт сме горе-долу един ръст, така че на големина трябва да ми стане. Разбира се, бих предпочел да не ми се налагаше да се представям пред обществеността на Ийст Уибли като корсар — възпитаник на изправително училище, но съзнавам, че не му е сега времето да подбирам и избирам. Да, ще мога да го облека.

Предложих на неговото вниманието проблем, който очевидно остана извън полезрението му:

— А аз какво ще правя? И аз трябва да съм там, нали ще подготвям почвата с чичо Пърси заради теб. С доста внушителни излияния ще трябва да го подквася преди да се наложи да припариш до него. Ако не се явя аз на тази ийстуиблийска оргия, ти можеш направо да си спестиш ходенето и да си останеш вкъщи.

Както и очаквах, думите ми предизвикаха сензация. Ноби изхълца обезумяло, като кутре, задавило се с гумен кокал, а Боко начумерено изруга и призна, че не бе помислил за това.

— Тогава помисли — скастрих го аз. — Или по-добре — продължих, когато вратата се отвори — помоли Джийвс да изложи становището си по въпроса. Дали ще си в състояние да ни предложиш нещо, Джийвс?

— Сър?

— Камък се изпречи на пътя ни. Божията воля ни остави с един костюм по-малко — обясних му аз — и ние не знаем какво да предприемем.

Той положи таблата с чая на масата и с почтителен интерес изслуша фактите, които му представихме.

— Може ли да направя малка разходка, сър — помоли той, когато свършихме, — и да помисля върху усложнението?

— Определено, Джийвс — отговорих и прикрих леката болка на разочарование, която ме прониза. Надявах се, че веднага ще открие разковничето на проблема. — Обезателно се поразходи. Ние ще те чакаме тук.

Той отплава, а ние седнахме да проведем неофициален дебат, в който осезаемо се чувстваше отсъствието на Надеждата. Нямаше начин да се изплъзне от проницателността на прозорливи умове като нашите факта, че точно недостигът от време ни проваляше. Вече минаваше пет часа, което изключваше варианта за друго светкавично пътешествие до метрополията и повторно посещение в артистичната работилница на братята Коен. Защото колкото и усърдно да изпълняваха доброволно избраната си професия да снабдяват населението с маскарадни тоалети, идваше момент, когато тези търговци решаваха да приключат за деня и пускаха резето. Дори един шофьор да надува до дупка през целия път, ако тръгнеше сега, пак нямаше да стигне навреме. Дълго преди той да пристигне, братята Коен и спомагателният им корпус отдавна щяха да са се оттеглили в различните си резиденции и щяха да си почиват с развлекателни четива.

Що се отнася до възможността да се осигури подобие на костюм в Стийпъл Бъмпли, решихме, че можем твърдо да я изключим. В началото на настоящата хроника обрисувах в едър щрих горното селце. Поясних, че бе богато на къщурки с покриви от орлов нокът и руменобузи селяни, но дотам стигаше богатството му. Притежаваше един-единствен магазин, намиращ се точно срещу църковната баня за душевни промивки, в който можеш да напълниш кошницата си с канап, розови сладкиши, резени бекон, консервирани стоки и „Алманахът на стария Мур“, но не и да се сдобиеш с маскараден костюм.

Така че за да обобщим и сложим всичко на мястото му, положението си беше чиста форма на безизходица. Защото когато ви споделя, че най-доброто предложение се роди в главата на Боко — да си сложа една кърпичка около слабините, да нацапам лицето си с черна боя за обувки и да ида да обера овациите на танцовото увеселение в ролята на зулуски вожд — ще разберете колко бавно напредвахме с конструктивното мислене, докато вратата не се отвори и Джийвс не ни ощастливи отново с присъствието си.

Има някаква тайнствена сила в самия вид на този мъж, носещ цилиндри размер девети, сила, която рядко пропуска да изтръгне отчаяния от дълбините на безнадеждността, в които е започнал да се дави. Въпреки че гласът на Разума ни шепнеше, че е невъзможно вече да е съставил вариант за измъкване от кашата, го приветствахме с нескрита надежда.

— Е? — попитах аз и потръпнах очакващо.

— Е? — попита Боко.

— Е? — попита Ноби.

— Имаме ли късмет, Джийвс? — поисках да узная аз.

Той кимна леко с изумителната си глава.

— Да, сър. Щастлив съм да ви уведомя, сър, че постигнах успех в разрешаването на сполетялото ви затруднение.

— Пресвята майчице! — извика Ноби, разтърсена до дън душа.

— Ей, богу! — удиви се по същия начин и Боко.

— Да пукна на място! — възкликнах едновременно с тях и аз. — Ти успя? Смятах, че не е по силите на човешко същество. А ти, Боко?

— Никога не бих го помислил за възможно.

— Не е ли така, Ноби?

— Абсолютно, дори и да направим челна стойка.

— Да, ама не. Защото това е Джийвс. Където другите само се блъскат по челото и си скубят косите, той действа. Истински Наполеон.

Боко поклати глава.

— Не можеш да сравняваш Наполеон с Джийвс.

— Все едно да събереш обикновена монета с нумизматичен уникат — уточни Ноби.

— И Наполеон е имал своите велики моменти — държах аз на своето.

— В крайно ограничен обхват в сравнение с Джийвс — заяви Боко. — Не че имам нещо против Наполеон, но не си го представям да излиза да се разхожда из Стийпъл Бъмпли в пет и половина следобед и да се връща само след има-няма десет минути с тоалет за маскен бал. А нали точно такъв подвиг твърдиш, че си извършил, Джийвс?

— Да, сър.

— Не знам какво ти става, като си помислиш, Бърти — сподели Боко, — но на мен това ми се струва чудо на чудесата. Къде остави костюма, Джийвс?

— На леглото в стаята на мистър Устър, сър.

— Но откъде го изкопа, за бога?

— Намерих го, сър.

— Как така го намери? Значи се е въргалял по земята?

— Да, сър. На брега на реката.

Не знам защо, освен вероятно поради по-силно развитото шесто чувство на Устърови, но при тези думи внезапно ме прониза ужасно подозрение, кажи-речи като очистително. То се заби право в нервните ми центрове и вледени кръвта ми.

— Джийвс — запелтечих, — това нещо… това, което… костюма, за който говореше… как изглежда?

— Като полицейска униформа, сър.

Строполих се върху един стол, сякаш коса отсече долните ми крайници. Подозрението ме бе пронизало съвсем основателно.

— По-късно се досетих, че може да е собственост на мистър Чийзрайт, сър. Забелязах го да се забавлява недалеч във водата.

Надигнах се от стола. Не казвам, че беше лесна работа, но някак си успях.

— Джийвс — казах, а може би точната дума е прокънтях, — да идеш и незабавно да върнеш проклетата униформа на дяволския й собственик!

Боко и Ноби, които се тупаха взаимно по гърбовете, се облещиха, а дланите им увиснаха във въздуха по средата на поредното потупване. Боко явно не можеше да повярва на ушите си. Ноби като че ли и тя не можеше да се довери на слуха си.

— Да го върне? — изпищя Ноби.

— На дяволския й собственик? — зяпна Боко. — Не е по силите ми да разгадая мисълта ти, Бърти.

— И по моите — допълни Ноби. — Ако беше израилтянин в пустинята сигурно в никакъв случай нямаше да дадеш на другите и залък от манната небесна, с която си се сдобил?

— Съвсем вярно — потвърди Боко. — Сега, в дванадесетия час, когато всичките ни мечти и надежди бяха рухнали с трясък, защото не можехме да се докопаме и до най-мизерния маскараден костюм, изведнъж сам Бог ни изпрати тези прелестните одежди. А на теб ти теква пренебрежително да ги отхвърлиш! Не се чуваш какви ги дрънкаш! Помисли, Бърти! Хубаво си помисли!

Удържах железните си позиции.

— Тази униформа — взех да нареждам — ще се върне обратно при притежателя си чрез специален пратеник в първия възможен момент. Драги Боко, мила Ноби, та имате ли вие и най-малката представа от бурните антиустърови чувства, които изпълват гърдите на Стилтън? Не е изтекъл и половин час от времето, когато човекът изрично ми заяви, че най-съкровеното му желание е да спипа Бъртрам в погазване на закона. Само да открие, че му задигам униформата, и цялото човешко милосърдие не ще ме пощади. В най-добрия случай ме чакат три месеца къртовски труд в затворнически лагер.

Ноби понечи да каже нещо свързано с неусетното минаване на три месеца, но Боко й шътна да мълчи.

— Откъде-накъде ще вземе той да открива подобни неща? — попита той. — Да не би да възнамеряваш случайно да маршируваш ден през ден из Стийпъл Бъмпли в тази униформа? Ти ще я облечеш само тази вечер.

Коригирах впечатлението му.

— Няма да я облека тази вечер.

— Няма ли? — закани ми се Ноби. — Добре тогава. Ще има да чакаш да покажа писмото ти на Флорънс!

— Добро момиче — похвали я Боко. — Хубаво го рече, звездичке на живота ми. А сега да те видя, Бърти!

При думите на Ноби буквално се вкамених. Не ми се вярва, че в тоя свят има някой, който би предусетил по-чевръсто от Бъртрам Устър как някой се гласи да му види сметката. Пределно ясно ми беше, че точно такъв си бе сегашният случай. Колкото и страшни опасности да се задаваха, решах ли да приема противния подарък от Джийвс, нямаше друг начин освен да се изправя и да ги посрещна с открито чело.

Последва вътрешна борба, в резултат на която събрах сили да се подчиня на мнозинството и да измънкам съгласието си.

— Така те искам, момчето ми! — зарадва се Боко. — Знаех си аз, че ще дойдеш на себе си.

— Бърти винаги е толкова логичен — обяви Ноби.

— Трезвомислещ човек е. Изключително уравновесен — съгласи се Боко. — Значи всичко се нарежда? Идваш на бала, чийто красавец, в костюм като този, просто няма начин да не бъдеш — и се мотаеш дискретно, докато не се убедиш със сигурност, че дъртият Уърпълсдън е провел успешно съвещанието си с Клам. Ако всичко е минало тип-топ, сгащваш го в някой ъгъл и ми удряш една хубава реклама. Веднага щом той почне да омеква, ми даваш знак, а аз ще се оправя. Ти се прибираш тихо и кротко у дома и се унасяш в сън като пеленаче. Не ми се вярва цялата работа, и по-специално твоята част, да отнеме повече от половин час. А сега е най-добре да изтичам и да дам на Стилтън да се загърне с дъждобрана ми. Не се съмнявам, че си има резервна униформа у дома, но е по-добре да се прибере без да предизвиква излишни приказки. Не можем да допуснем разни мъже да се разголват из района. Сигурно в Ривиерата няма да го направят на проблем, но слава богу тук в Стийпъл Бъмпли строго съблюдаваме правилата на доброто поведение.

И Боко си дигна парцалите, като помъкна и Ноби със себе си. Тогава аз се обърнах към Джийвс, който докато траеше тази размяна на реплики стоеше напълно неподвижен, с вид на препариран бухал, както си му е навикът, когато е сред присъстващите, но не е поканен да се включи в разговора.

— Джийвс — започнах.

— Сър? — отвърна той с цялата си почтителност.

Не му цепих басма.

— Е, Джийвс — казах с безмилостно и вледеняващо изражение на лицето, — дано си доволен от себе си! Благодарение на теб стоя в подножието на огромна планина от всякакви гнусни гадости, каквито в досегашната си богата кариера не ми се е случвало да помириша дори. Не съм малодушен страхливко, Джийвс, но само като си помисля какво ще последва, ако Стилтън ме набара, докато съм наконтен с униформата му, вчесаните ми напомадени къдри… как беше тая твоя мисъл?

— Ще се разделят на път, сър, и всяко косъмче…

— Ще щръкне, нали?

— Да, сър. Като бодлите на нервозно бодливо свинче.

— Точно. Което ми напомня да те питам нещо. Какво, мътните го взели, представлява бодливото свинче?

— Наподобява таралеж, сър.

— А, сигурно се падат братовчеди, значи. Ами че кажи го тъй от самото начало! Цял ден съм си блъскал главата. Та, така, както ти казах, стоят нещата, Джийвс, и ти бе този, който ги нареди по този начин.

— Действах с най-добри намерения, сър. Стори ми се, че на всяка цена държите да уважите с присъствието си празненството тази вечер.

Отчетох благородните му мотиви. Ако Устърови с доказана сигурност притежават някое качество, това е справедливостта. Може и да послъгваме от време на време, но като видим правото, си го казваме.

— Да — приех думите му с мрачно кимване, — предполагам, че си действал от най-добри чувства. А и в известен смисъл, това, което направи, беше правилно и разумно. Но не можеш да отречеш, че ме накисна в кошмарна тиня. Една погрешна стъпка, и Стилтън ще е вече на гърба ми и ще се дере за идващи мирови съдии, които да ме приберат задълго на топло. А освен това въобще хрумвало ли ти е, че Чийзрайт е с метър по-широк в гръдния кош и обиколката на главата му е с двайсет сантиметра по-голяма от моята? В униформата му ще приличам на прът изпружен в палатка. По дяволите, хиляда пъти бих предпочел да ида на тоя бал и като най-мърлявия Пиеро. Но изглежда предпочитанията ми нямат никакво значение.

— Опасявам се, че е така, сър. Защото чуй от мен, ти, луди момко — моля да ме извините сър, изразът е на Бърнард Шоу, не е мой… Защото чуй от мен, ти, луди момко: в този свят, обвит със звездния покров, Съдбата принуждава всички ни да търсим най-голямо удоволствие не в онова, което ни се иска, а в това, което можем.

Отново се съгласих с него.

— Съвсем вярно е — отвърнах аз. — Да, по всичко личи, че трябва да захапя куршума. Хайде, Джийвс — казах, докато стягах редиците на целия знаменит Устъров кураж — води ме натам.