П. Г. Удхаус
Радост в утринта (20)

20.

Сънят, който ме споходи тази нощ, бе тежък и неспокоен. Непрекъснато ме преследваха кошмари за препускащия след мен с ловджийски камшик чичо Пърси. Когато на следващата сутрин се събудих, открих, че независимо от оловната тежест в сърцето ми, времето бе от чудно по-чудно. Слънчицето грееше, небето се синееше, а от дърветата в близост до прозореца ми долиташе чуруликането на рота или навярно взвод от местните хвъркати песнопойци.

Но макар цялата Природа да ликуваше, у Бърти Устър не се надигаше и най-малкото желание да последва примера й. Не се любувах на лъчезарното слънчице, нито пък извлякох успокоение от лазурната небесна твърд, както понякога я наричат. Що се отнася до летящите екземпляри, тяхната жизнерадост в случая ми се струваше прекалена, да не кажа направо неприлична. Когато сте изправен пред изпитание от мащаба на моето, няма да ви достави особено удоволствие мисълта, че ви е осигурен превъзходен ден за фон.

Времеизмервателната ми принадлежност ме увери, че съм изневерил на обичайната си привичка да се гуша до пладне между чаршафите и съм се събудил безумно рано. Ако душата ми не пъшкаше толкова отчаяно, можех и да се завия презглава и да откъртя още четиридесет минути. Но мисълта за коварните дела, които ми предстоеше да извърша, и чиито последици до обед трябваше да съм изконсумирал, не ми даде мира. Затова станах, снабдих се с изтривалка и хавлия и тъкмо се канех да се отправя към банята за порция търкане, когато погледът ми падна на подаваща се изпод вратата хартийка. Взех я и се намерих лице в лице с речта, която Боко бе съставил предната нощ за мое улеснение. Нахвърлените проекти за хули, ако си спомняте, към чичо Пърси. И след като погледът ми се плъзна по тях, обилна пот изби по челото ми, а аз се срутих ужасѐн обратно в леглото. Сякаш държах змия в пазвата си.

Мисля, че в една предишна хроника отбелязах как в подрастващите си юношески години, изкарани в частно училище, веднъж посред нощ пролазих до кабинета на директора — Преподобния Обри Ъпджон, за да задигна няколко бисквити. Имах информация, че ги държи в тамошния шкаф. Тъкмо ги омитах с рекордна скорост, когато установих, че през цялото време сме си правили компания със собственика им, разположен зад бюрото си и наблюдаващ дейността ми с ледените си лазери.

Причината, поради която отново повдигам дума за това, е, че при споменатия случай, след кратката пауза — от моя страна заради смущението, а от негова заради камилския му нрав, Преподобният Обри се залови бегло да характеризира подрастващия Устър, използвайки най-прогресивните постижения в областта на научната ругатнология. Тогава имах усещането, че принцът на гадовете Обри Ъпджон отбелязва повратен момент в ораторското изкуство. Но се оказа, че дълбоко съм се заблуждавал. Защото Боковият ферман го разби на пух и прах. Боко отпочваше от същото място, където Преподобният Обри Ъпджон беше спрял.

Написани на машина, с необходимото поле, аз пресметнах, че в словесната отврат се набират към шестстотин думи. От всичките тези шестстотин не ми се вярва да се намираха повече от половин дузина, които бих се престрашил да изрека пред страшилище от категорията на чичо Пърси, освен ако не бях насъскал самопожертвователния си дух до краен предел. А Боко, както помните, очакваше да запаля фитила точно в десет сутринта.

Да се изстрелям от стаята с бурни възражения бе за мен въпрос на секунди. Но гневният изблик, който си бях запланувал, не се състоя поради факта, че потърпевшият отсъстваше. Застаряващата женска особа, която сварих да се размотава из кухнята, ми подаде сведение, че Боко отишъл да поплува в реката. Понасяйки се устремно натам, го фиксирах да се плацика по средата на течението с много смях и глъч.

Но за сетен път се наложи да преглътна взривоопасните думи. Повторното оглеждане на терена разкриваше и розов китообразен обект до него. Стилтън бе този, който в момента се наслаждаваше на Боковата компания. И именно за усърдната полицейска власт в Стийпъл Бъмпли бяха предназначени смеха и глъчката му. Счетох за най-благоразумно да не огласявам присъствието си. Подозирах, че една раздумка със Стилтън в този критичен момент нямаше да ми донесе нито удоволствие, нито полза.

Затова се зашлях по брега, унесен в мислите си. Не ще да съм извървял много, когато до ушите ми достигна шум от свистене на въдица. Джийвс. Само да го бяхте видели как мореше оборудваните с перки речни обитатели! Нямаше равен на себе си. Трябваше да се досетя, че първата му работа, щом се намери в Стийпъл Бъмпли, щеше да е крос до флуидната субстанция и начало на въдичарските му експерименти.

Понеже именно горната размахвана въдица бе първопричината да се давя във вонящото блато, едва ли ще се изненадате да научите, че маниерите ми, щом го приближих, клоняха към ледените температури.

— Джийвс — рекох аз.

— Добро утро, сър — отвърна той. — Прекрасен ден.

— За някои от нас може и да е прекрасен, Джийвс — сдържано му отговорих аз, — но не и за Последния мохикан от рода Устър, който благодарение на теб е изправен пред гнусотия, пред която всичките гнусотии на света бледнеят.

— Сър?

— Не ми почвай сега с твоето „Сър?“! Много добре разбираш накъде бия. Изцяло под твое давление скоро ще казвам на чичо Пърси такива неща за неговата личност, които ще накарат вчесаните му и напомадени кичури да направят какво беше там, изхвръкна ми от главата.

— Ще накарат вчесаните му и напомадени кичури да се разплетат и всяко косъмче по главата му да щръкне като бодлите на нервозно бодливо свинче, сър.

— Бодливо свинче?

— Да, сър.

— Бъркаш. Такъв животински вид не е достигал до знанието ми. Както и да е, зарежи го ти бодливия глиган. Я ми разясни откъде ти щукна да ме жертваш за смъртоносната задача да хуля чичо Пърси. Но преди всичко ми разясни защо ти щукна. От добро сърце ли го измъдри? Или заради крепостническата си привързаност към мен?

Джийвс прояви изненада. Разбира се, почти незабележима. Други изненади той не владее. Веждата му леко потрепна, а върхът на носа му символично смени пространственото си разположение.

— Да не би да намеквате за предложението, което направих на мистър Фитълуърт, сър?

— За същото предложение ти намеквам, я.

— Но, сър, щом сте решили да дадете приноса си към осъществяването му, както и аз самият, не го ли сторихте от доброто си сърце? Пред вас стоеше изборът и да откажете помощта си.

— Ха!

— Сър?

— Казах „Ха!“, Джийвс. И точно „Ха!“ имах предвид. Знаеш ли какво ми се случи тази нощ?

— Толкова неща се случиха тази нощ, сър.

— Прав си. Съвсем между другото Едуин ми проведе стикова терапия със скаутската си бухалка, като ми направи мозъка на решето. Взел ме за джебчия.

— Нима, сър?

— Та тогава с него се разговорихме и той ме осведоми, че е намерил брошката, която с теб предположихме, е изгоряла в пожара. После отишъл, че я занесъл на лейди Флорънс и й казал, че е подарък от мен.

— Нима, сър?

— Тя се оказа прашинката, която накрая наклони везните. Флорънс развихри олимпийски скандал със Стилтън. Даде му пътя, защото обидил съвременната прогресивна мисъл и в настоящия момент отново е сгодена за прокълнатия жабок, когото виждаш пред себе си.

Помислих си, че се гласи да изчурулика още едно „Нима, сър?“, а в този случай щях на бърза ръка да забравя правилата на добрите нрави и да му тегля една. Но някак си в последния момент той се въздържа от удоволствието и само присви устни по сериозен и състрадателен образец. Огромно подобрение!

— Единствената причина, поради която дадох съгласието си да участвам в кошмарния ти план, бе, че Боко снощи ми довери, че притежава патент върху елементарно, но ефикасно средство за унищожаване сватбените мераци на споменатия обект. Само че не ще да ми го каже, преди да проведа аудиенцията при чичо Пърси.

— Разбирам, сър.

— Трябва да го науча на всяка цена. Няма смисъл да прилагам Методата Стилтън и да ръся мръсотии за съвременната прогресивна мисъл по простата причина, че не се сещам за такива. Затова или Боковият прийом или нищо. Ти да знаеш случайно какво е накарало лейди Флорънс да преустанови интимните си отношения с него?

— Не, сър. Всъщност за мен е новост фактът, че мистър Фитълуърт се нарежда в редиците на годениците на Нейна светлост.

— О, да. При това от скорошните й попълнения. В пост-Устъровия и пред-Стилтънов период. И нещо се е случило, настанала е някаква бъркотия и веригите му се скъсали завчас. Като с магическа пръчка, тъй ми рече. Доколкото разбрах, той е предприел нещо, но какво може да е било?

— Страхувам се, че ми е невъзможно да направя каквато и да е догадка, сър. Дали бихте желали да проведа дискретни запитвания на домакинския персонал в Бъмпли Хол?

— Страхотна идея, Джийвс.

— Твърде възможно е някой член на персонала да е запознат с фактите.

— Сигурно е било клюката на деня в икономската стая, Джийвс. Сондирай иконома. Разпитай готвача.

— Много добре, сър.

— Или пробвай с личната прислужница на лейди Флорънс. Все някой трябва да знае. Кирливите ризи на господарите никога не остават извън полезрението на домашния персонал.

— Да, сър. Обикновено са осведомени за всичко.

— И не забравяй, че скоростта е от животрептящо значение. Ако успееш да ми предадеш информацията преди да вляза при чичо Пърси — тоест всяка минута преди десет, за когато е предвиден стартът — ще мога да се измъкна без да се налага да изнасям този шедьовър на ругатните, при мисълта за който, не се свеня да ти призная, тръпки ме побиват. Що се отнася до щастието на Боко и скъпата му половинка, приветствам идеята да им помогна, естествено, но според мен това трябва да стане чрез използването на други, не дотам драстични средства. Тъй че, не се помайвай, Джийвс, ами търчи да разпитваш.

— Много добре, сър.

— От девет и половина нататък се заковаваш пред парадния вход и чакаш. Аз ще пристигна около десет и ще очаквам рапорта ти. Гледай да не ме разочароваш, Джийвс. Сега му е времето да намериш капка човеколюбие у себе си, за да я покажеш на света. Че ако ти покажа черновата с идейките на Боко за майсторски хулски произведения — за съжаление я оставих да падне от безчувствените ми пръсти — и твоите вчесани и напомадени къдри ще се разплетат и ще щръкнат, повярвай ми. Ти сигурен ли си, че точно на бодливите свинчета им никнат бодливи израстъци от кожата?

— Да, сър.

— Крайно озадачаващо. Тоя свят са го направили през куп за грош.

Тъй като първоначално се запътих за банята, а след това се стрелнах да търся този титан на перото, продължавах да съм в стандартните одежди за сън на английския джентълмен, плюс халат отгоре. Затова мина доста време след завръщането ми в къщата, докато цъфна в трапезарията. Там се натъкнах на Боко, който се бореше с едно яйце. Попитах го дали евентуално си има някакво понятие от това чудо на чудесата с название бодливо свинче. Обаче той заяви, че хич не го бъркали нито чудесата, нито свинете, пък камо ли бодлите им, и ме попита дали съм получил листа с инструкции и какво съм мислел за него.

В отговор му се троснах, че съдържанието на листа е станало мое достояние и ме е смразило по-силно и от айсберг. Добавих, че няма човешка власт, която да ме принуди да перифразирам пред чичо Пърси дори и най-скромните извадки от фаталното за живота ми съдържание.

— Фаталното за живота ти съдържание?

— Точно това бяха думите ми.

Изглежда го засегнах, защото взе да си мърмори за неразбраните творци и унищожителните критики.

— На мен ми се стори изключително оригинално изказване. Стегнато, решително и смислено. Темата ме вдъхнови и останах с впечатлението, че дадох най-доброто от себе си. Но, въпреки всичко, ако смяташ, че съм попрекалил с личните клъввания, може мъничко да ги ошлайфаш, като запазиш основната идея, естествено.

— Всъщност — рекох аз и се заех да подготвя почвата още отсега, — не бива да се учудваш неприятно, ако в последната минута променя плановете си и реша да се погрижа за здравето си.

— Какво?

— Върти ми се подобно нещо из главата.

— Да пукна на място! С…

— Да, с него самия и никой друг.

— Ама ти дори не знаеш какво щях да ти кажа!

— Знам. Щеше да кажеш „С Бърти Устър ли говоря?“

— Съвършено вярно. Щях. Е, с него ли говоря?

— Да.

Медените му приказки придобиха вкус на възкисел лимон. Предимно очерняха самозваните приятели, които уж досега са били верни и твърди, а в този момент, за негово най-дълбоко разочарование, се оказали жалки мижитурки, които нямали куража и на заек.

— Къде се дянаха храбрите булдози? Това искам аз да разбера — завърши унило той. — Сега дано си проумял какво ти казах. Провали ме веднъж и ще има да си мечтаеш за тайната на Фитълуърт!

Дарих го с лисича усмивка и си отрязах резен шунка. Та той не можеше и да предположи как съм се подсигурил.

— Ще има да ти се любувам, като се разходиш до олтара с Флорънс Крей. И пръста си няма да мръдна за теб, да знаеш. Дори ще чуеш как се дера с цяло гърло на „О, любов съвършена“. Хубавичко си помисли, Бърти. Това те съветвам.

— Разбира се — отвърнах — не съм заявявал категорично, че се отказвам. Просто споменавам, че е възможно.

Това донякъде го поукроти и той стихна. Увери ме, че когато настъпел часът, благородното у мен щяло да вземе превес. Не след дълго се разделихме с взаимни благопожелания.

Бяхме решили всеки поотделно да отиде до Бъмпли Хол. Боко не без основание изтъкна, че малко прикритие няма да е излишно, да не би иначе да се прибере с размазана физиономия и погазено достойнство. Затова предложи да разузнае покрайнините, докато намери процеп в живия плет. Сетне трябваше да достигне кабинета по заобиколен маршрут, като умело използва естественото прикритие на шубраците и не позволява и клонче да изпращи под нозете му.

Следвайки начертания план за действие, и аз потеглих. Когато приближих парадния вход, видях, че Джийвс вече ме чака на асфалтираната алея. Само един поглед ми беше достатъчен да разбера, че ми носи добри новини. Това винаги го отгатвам аламинут. Не че се усмихва, тъй като му е основен принцип да не го прави, но устните му леко потрепват в ъгълчетата, и погледът му някак гали хората.

Нетърпеливо го подхванах с въпросите.

— Е, Джийвс?

— Снабдих се с желаната от вас информация, сър.

— Цена нямаш, Джийвс! Говорил си с иконома? Или с готвача ти се усмихна щастието?

— Всъщност, получих данните от момчето, което почиства приборите и обувките, сър. Младеж на име Ербът.

— И как стана тъй, че той излезе нашият специален кореспондент?

— Оказа се, сър, че е присъствал на мястото на събитието. Приютен в прикритието на един съседен храст, той се наслаждавал на една скришна цигара. От тази изгодна позиция е имал възможността да бъде свидетел на всички последвали събития.

— А какви са били те? Кажи ми ги, Джийвс, и не изпускай и най-маловажната подробност.

— Добре, сър. Първото събитие, привлякло вниманието на младежа, било приближаването на мастър Едуин.

— Значи и той е замесен?

— Да, сър. Неговата роля, както ще имате възможност сам да се убедите, е ключова. Според доклада на Ербът, мастър Едуин вървял през гъсталаците с прикован към земята поглед. Явно е търсел нещо.

— Душил е нечия следа, какво друго. Практика, към която всички скаути са се пристрастили.

— И аз получих същите сведения, сър. Ербът забелязал, че движенията му били наблюдавани със сестринско снизхождение от лейди Флорънс, която подрязвала цветята в близката леха.

— Държала го под око, така ли да те разбирам?

— Да, сър. В същия момент се появил мистър Фитълуърт, който от своя страна преследвал младия господар.

— Сиреч, душел следите на първия надушвач на следи.

— Точно, сър. Ербът определи видът му като енергичен и целеустремен. Поне такъв бе смисълът, независимо, че същинските думи бяха други. Тези момчета в кухнята рядко се изразяват както подобава.

— И на мен често ми е правело впечатление. Речникът им е отвратителен. Давай нататък, Джийвс. Целият съм в слух. Та Боко, викаш, търчал по дирите на Едуин. Защо?

— И Ербът си задал същия въпрос, сър.

— Тогава и той е в пълно неведение?

— Точно така, сър.

— Не го коря. И с мен е така. Допускам, че сюжетът постепенно се обогатява, но проклет да съм, ако знам къде се оплита.

— Не след дълго намеренията на мистър Фитълуърт станали пределно ясни, сър. Щом мастър Едуин приближил цветната леха, той внезапно ускорил движенията си…

— Едуин ли?

— Не, сър. Мистър Фитълуърт. Той се спуснал към младия джентълмен и се възползвал от факта, че последният в процеса на търсене на нечии следи, тъкмо бил заел приведена позиция. В този именно момент мистър Фитълуърт пристъпил към налагането на мощно наказание с ритник върху особата на мастър Едуин…

— Божичко, Джийвс!

— … и го накарал да полети във въздуха и да се приземи в нозете на лейди Флорънс. Нейна светлост изпаднала в ужас. В пристъп на гняв сурово порицала мистър Фитълуърт, изисквайки незабавно обяснение за неоснователната му агресия. Последният положил усилия да оправдае постъпката си чрез обвинение към мастър Едуин. Твърдял, че е направил непригодна за употреба личната му яйцеварка, тъй че поставеното яйце е изхвърчало от матрицата си и го ударило по носа. Но важното е, че Нейна светлост отказала да приеме обяснението за задоволително и не след дълго обявила, че разваля годежа.

Поех си дъх. Наочниците най-сетне паднаха от очите ми. Прогледнах. Значи такъв бил Боковият цяр — шутове за главореза Едуин! Не се учудих, че Боко го описа като простичък, но ефикасен. Трябваха ми само една здрава обувка и изобилие от сестринска обич.

Чух как Джийвс се покашля.

— Ако благоволите да се обърнете наляво, сър — рече ми той, — ще видите, че мастър Едуин току-що се зададе по асфалтираната алея и погледът му е прикован към земята, върху която явно се движи обект, привлякъл неотлъчното му внимание.