Евтим Евтимов
Добри са

Добри са хората, добри са.

Един ли тъмни доноси написа,

че си била при мен,

а не при него?

Добри са хората, добри са.

Един ли твоя тъжен дом ориса,

че търсиш топлина

под мойта стряха,

а другаде гори дори камина?

Добри са хората, добри са.

Един ли с мръсна клюка те прониза,

да сипеш в чаша

капката отрова

или да скочиш нощем от прозорец?

Добри са хората, добри са.

Ще викат след години те:

— Върни се!,

на твоята осъждана любов

ще вдигнат паметник голям и нов,

защото ще започне да им липсва.

Добри са хората,

добри са…