Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Wild Honey, 1993 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Татяна Виронова, 1994 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,3 (× 41гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Ан Мейджър. Непокорната Хъни
Американска. Първо издание
ИК „Арлекин-България“, София, 1994
Редактор: Саша Попова
ISBN: 954-110-191-7
История
- —Добавяне
Седма глава
Защо „Бомбата“ трябваше да се развали точно днес?
Хъни почти плачеше, когато вдигна телефона в работилницата на механика китаец, за да повика Марио. Все още не можеше да повярва, че Фун Лю иска четиристотин долара за поправка на колата.
Марио отговори едва след седмото иззвъняване и Хъни чу гърма на барабаните.
— Марио, разбери, нямаме четиристотин долара! Ела да ме вземеш — и затвори бързо, преда той да е успял да протестира.
Отиде при колата. Тя бе цялата изтърбушена. От Фун Лю, който лежеше отдолу, се виждаха само крачолите на джинсите и мръсните гуменки.
— Фун Лю, моля те, не може ли да я направиш за по-малко? Нямам четиристотин долара!
— Тогава няма да имаш кола.
Червеноглавият папагал Емералд започна да танцува на пръчката в кафеза си, като повтаряше: „Няма да имаш кола, няма да имаш кола…“.
Хъни се наведе към досадната птица и й се закани с пръст.
— Я тихо!
Гласът й бе строг като на учителка. Емералд млъкна веднага.
Фун Лю излезе изпод колата.
— Е, искаш ли да я поправя?
В работилницата бе толкова шумно, че тя не можеше дори да мисли. По радиото гърмеше рок. На пода се търкаляха инструменти, Хъни се спъна в някаква джанта. По стените висяха стари снимки на Фун Лю и синовете му от разни рибарски излети. Миришеше на бензин и масло.
Тя спря, отвори чантата си и извади чековата книжка, за да види колко има на сметката. Списанието с Джошуа на корицата падна на земята. Лек трепет премина през тялото й, когато погледна леденостудените сини очи. Изтри устни с трепереща ръка. Вдигна го и го пъхна обратно в чантата. Бе така разстроена, че забрави да провери сметката.
— Добре, Фун Лю, поправи я!
Ех, ако можеше да реши проблемите с Джошуа така лесно, както с „Бомбата“! Взе клетката с Емералд и излезе да чака Марио.
От десет дни паркираше в подножието на Телеграф Хил и изкачваше Филбърт Степс пеша, като внимателно избягваше Джошуа.
Очакваше, че е чудовище, а се оказа, че не е. Боже господи! Беше направо ужасно! Знаеше, че е луда, но у него всичко я вълнуваше — и грубата безцеремонност, и всепоглъщащата нежност… Една сърдита целувка и бе готова да остане в прегръдките му завинаги.
Беше се омъжила за Майк, за да докаже, че не е разглезено богато момиченце. Когато той умря, тя се опита да си внуши, че още е влюбена в него и в паметта му. Джошуа я накара да се почувства дива, тръпнеща, млада. Накара я да заживее отново. Една целувка и вече знаеше колко непоносимо самотен е бил животът й досега.
Хъни искаше да открие човешката страна на Джей Кей Камерън. Вместо това разкри своята собствена. Сега не само баща й бе застрашен.
Грохотът от мотора на Марио прекъсна мислите й. Тя стъпи на бордюра и замаха с ръка. Вихрушка от прах и боклук се изви във въздуха, когато големият мотоциклет спря на сантиметри от нея. По клетката на Емералд се посипаха камъчета. Папагалът се уплаши и закрещя.
— Ама че представление! — изруга Хъни.
Марио не обърна внимание на забележката й. Вдигна шлема си и се усмихна така топло, че глупавата врява от пристигането му бе мигновено забравена.
— Защо се забави? — попита го тя и взе клетката от земята.
Доведеният й син бе наследил красотата на майка си — италианката. Смугъл, с много бели зъби и дълга кестенява коса. Ала изобщо не се впечатляваше от ефекта, който предизвикваше у момичетата.
— Извинявай. Спрях да ти купя нещо за ядене. — Отвори якето си и извади хартиено пликче. — Нали си гладна?
Хъни взе прясно изпечен кроасан и осъзна, че умира от глад.
— Аз ще изям поне три — обяви Марио, като си взе един. Това никак не я учуди. Момчето си беше вечно гладно, откакто стана на десет години и ядеше като вълк.
— Ходи ли на курсове днес?
Той погледна гузно встрани.
— Зарязах за днес английския.
— Марио! Какво да те правя? Не може… — Тя спря на средата на думата. Тази лекция я бе повтаряла сто пъти, а искаше да бъде внимателна. — Благодаря за кроасана. Ще трябва да караш по-бавно заради Емералд.
Марио си отдъхна и й подаде каската.
— И заради теб. Я кажи, пак ли ще паркирам долу?
Мисълта, че може да срещне Джошуа, я изпълни със страх.
— Не. Днес ще паркираме горе.
Тъмнокосата глава се обърна назад. Марио подсвирна.
— Значи си решила да сгащиш Джей Кей Камерън в неговата бърлога? Храбрец!
Мотоциклетът изръмжа и тръгна назад. Блъснаха се в кофата с боклук. Някакво такси засвири пронизително и зави в последния момент.
Храбрец ли? Може би имаше право.
Един голям черен мотоциклет изгърмя покрай елегантната спортна кола на Джошуа, безразсъдно вземайки силния наклон на Юниън стрийт.
— Идиоти! Хедър, да не си посмяла да се возиш като това глупаво момиче зад гърба на онзи луд с коженото яке!
Хедър, която се цупеше откакто баща й я прибра от училище, ги огледа с интерес. Беше много сърдита, защото Джошуа отказа да вземе приятелката й с тях.
Мотоциклетът спря на червено. Младежът изфорсира. Хубавко момиче с розова рокля възхитено му махна с ръка от тротоара. Хедър въздъхна.
— Всеки би се возил с него, татко. Той е страхотен!
Страхотен! Господи, дали Хедър употребяваше такива фрази само за да го дразни? Тя все още нямаше представа какво харесват момчетата. Какво търсят у момичетата. Поне така се надяваше. Джошуа стисна здраво волана.
— Татко… — обади се пак дъщеря му, но той не й обърна внимание. Не откъсваше очи от момичето със зелени шорти на задната седалка на мотора. Под каската й се подаваше огнена коса. Носеше огромна клетка с папагал.
Светофарът смени светлината. Мотоциклетистът и момичето се заизкачваха и свиха вляво по Монтгомъри стрийт. Джошуа също зави и се изненада като ги видя да паркират на празното място вдясно от неговия гараж. Момичето слезе. Имаше хубави крака. Бавно свали шлема. Червената коса се разпиля по раменете й и сякаш пламна под лъчите на следобедното слънце. Зелените й очи срещнаха неговите.
Ами да! Трябваше да се досети! Хъни Родригес! Позна я веднага. Стисна челюст, докато го заболяха костите. После се насили да не гледа нейното развълнувано уплашено лице. Беше ядосан. И изненадан. Имаше усещането, че са му нанесли неочакван удар в корема.
Осъзна, че мрази и Хъни, и мускулестия красавец с нея.
Можеше да намери някой по-подходящ, помисли си Джошуа, докато автоматичната врата на гаража му се вдигаше. Можеше да има мен!
Не, не можеше.
Младежът свали каската си и се наведе над мотоциклета. Имаше хубава коса, дълга до раменете. Ръцете му бяха загорели. Сигурно не бе на повече от двадесет и две.
— Него ли гледаш? — попита Хедър.
— Какво?
— Много е хубав, страхотен е?
Джошуа се стресна, като осъзна, че дъщеря му не откъсва очи от приятеля на Хъни.
— Къде ли живеят, татко?
Пънкарят приключи с огледа на мотора. Хедър му махна и той й отвърна изненадан. Взе клетката с птицата, а с другата си ръка прегърна Хъни и двамата тръгнаха към Филбърт Степс.
Джошуа побесня, когато видя как хлапакът гледаше дъщеря му. Но повече го ядоса жестът, с който прегърна Хъни, сякаш го правеше всеки божи ден.
— Най-добре го забрави, Хедър. Както виждаш, той вече си има приятелка.
— Не е ли малко стара за него?
— Стига, скъпа. Въпросът е приключен.
От прозореца на кухнята Джошуа имаше чудесен изглед към залива. А също така и към спалнята на Хъни.
В момента изобщо не гледаше залива. Не обръщаше внимание и на филето, което вече пушеше в грила, нито на картофите в микровълновата фурна. И двамата с Хедър не обичаха печени картофи, но какво да се прави, като не ги биваше за готвачи.
Откъсна поглед и си сипа питие — уиски с лед. Много уиски, малко лед. Скочът бе подарък. Държеше го за гости, тъй като рядко си позволяваше да пие.
Два етажа по-долу магнетофонът на Хедър гърмеше. Не понасяше тази музика. Ритъмът разпали още повече гнева му.
Светлината в стаята на Хъни изгасна и тя се приближи до прозореца. И както преди загледа към неговата къща. След това се появи и младокът. Тя се обърна към него и докосна лицето му. Стори му се с много нежност. Изглежда си приказваха нещо. После бронзовата ръкава младежа спусна щорите. Но сенките им се открояваха. И това съвсем го подлуди. Нима щеше да позволи на този хлапак да остане с нея?
Джошуа изпи наведнъж чашата и си сипа още. Глътна и нея на екс. В стомаха му се разгоря огън. Не обичаше да пие. Това събуждаше всички демони и му напомняше за баща му.
В спалнята на Хъни отново светна. От време на време се мяркаха неясни сенки. Джошуа се опитваше да не мисли за това, което правят.
Когато най-сетне лампите угаснаха, той отдавна бе прегорял филето и бе преполовил бутилката.
Качи се в спалнята си, но се чувстваше зле. Чувстваше се пренебрегнат. Страшно пренебрегнат.