Ан Мейджър
Непокорната Хъни (4)

Трета глава

— Марио не ти е син. Трябва да го изпратиш при семейството му. Да напуснеш тази опасна работа и да си дойдеш у дома. И още нещо — стой настрана от Джей Кей Камерън или ще те лиша от наследство!

Същите думи. Същият тон. Хъни замачка завесата на прозореца, който гледаше към басейна, където преди три седмици баща й едва не умря.

— Ти вече го направи, татко, преди тринадесет годиш.

Той притисна ръка към гърдите си, сякаш бе изпитал болка.

— А ти продължаваш да упорстваш, че не си една от нас и отказваш да ми се подчиниш. Както винаги.

— Тогава кому е нужно възстановяването на връзката баща — дъщеря?

Настъпи тишина Хъни се отдръпна от прозореца. Очите на баща и я следяха с неодобрение.

— Защо се обличаш така небрежно? Откъде изкопа тази отвратителна зелена шапка?

— От битпазара — отвърна с фалшив ентусиазъм тя. — Мислех си, че привлича окото…

— И защо криеш косата си, също като майка си?

— Ами точно затова.

— Само че тя го правеше, за да я предпазва от боите.

— Добре де, може и да престана да го правя. Но не обещавам.

— Упорита и непокорна!

— И на кого мислиш, че приличам, а, татко?

Но преди кавгата да се разгорещи, в стаята влезе Естела. Хъни подозираше, че бе подслушвала.

Изрядна както винаги, мащехата й носеше бял копринен костюм. Разкошната руса коса бе свита в строг стегнат кок на тила.

— Изглеждаш развълнувана, Сесилия. — Отиде до съпруга си и го целуна по челото. — Защо не отвориш прозореца да влезе малко въздух?

Започна да му говори за лекарства и диета, но Хънтър я прекъсна:

— Ще стоиш далеч от офиса, Стел! Не искам да провалиш всичко, което постигнах.

Естела погледна нервно Хъни. Съюзът между двете бе все още крехък.

— Няма да го направи, защото аз… Без нейна помощ не ще мога да се боря с Камерън.

— По дяволите! Казах ти да не се занимаваш с това копеле!

— Татко, аз го мразя повече и от теб. Повярвай ми!

Но не беше съвсем така, макар че през последните дни само мисълта за Джошуа караше кръвта и да кипи от ярост.

— Не съм ти казала, но когато се опитах да се срещна с него, той накара охраната да ме изхвърли като престъпник.

— Видяхме те по телевизията — намеси се Естела. — И кметът беше тук, когато ти сложиха белезниците.

— По телевизията ли? — простена Хъни. — Значи сте видели, че имаше поне дузина полицейски коли и два пъти повече полицаи. Човек би си помислил, че съм обрала най-малкото банка, ако неговият адвокат, Миднайт, не бе слязъл и ле бе казал да ме пуснат, сигурно щяха да ме тикнат и в затвора. Камерън е чудовище. Звяр… — Хъни почервеня, като си припомни унижението.

— Дори нещо по-лошо — съгласи се Естела. — Но, слава богу, понамали темпото на изкупуване, макар да подозирам, че е заложил някаква клопка. — Явно вече се бе настроила на вълна бизнес. — Опасявам се, че ще трябва да намаля персонала на хотелите ни.

— По дяволите! Нито една от вас не знае какво прави! Камерън е безгръбначно, еснафска душица като баща си. Затова е забавил изкупуването. Няма смелост да погълне веригата „Уайът“.

Хъни потръпна при спомена за ледените сини очи на Джошуа и безмилостната извивка на устните му.

— Мисля, че грешиш, татко.

— Мислела! Аз знам. Той е страхливец!

— Мили мои — намеси се бързо Естела, — сега сме много уязвими. Изоставаме. Трябва да направим някои подобрения. Не сме достатъчно агресивни в рекламата. Загубихме част от клиентите си. Ти си болен…

— И ще умра, ако вие двете продължавате да се месите! Нямам нужда от вашата помощ.

Естела се наведе да оправи завивката му, но Хънтър отблъсна ръцете й. В същото време гледаше дъщеря си с нескрита ярост.

— Ние тръгваме, а ти си почини, скъпи.

— И не ме наричай скъпи! — гневно извика след тях Хънтър.

Почти разплакала, Естела затвори вратата.

— Видя ли какво направи! Той вече ме мрази.

— А ти какво предпочиташ, да умре ли? Или искаш да загубим всичко само защото те е страх да застанеш срещу него? Сега татко е безпомощен, не може да направи нищо. Ти можеш.

Естела прехапа устни.

Хъни нагласи отвратителната си шапка.

— Знаеш ли, съжалявам, че го разстройвам. Винаги правя грешки и развалям нещата. Но не можем да се предадем.

— Май си права.

— Ти се справяш чудесно. Чувствам се ужасно, че не успях да стигна до Камерън. Като свърши учебната година, ще опитам друго.

— Например?

— След като не иска да говори с мен в офиса си, ще се преместя да живея до него и ще се промит в живота му, без сам да разбере.

— Ти си луда! Нали те видя в болницата. Познава те. Ти го мразиш! Само ще объркаш още повече нещата.

Хъни отвори вратата на зелената таратайка и се обърна към мащехата си:

— Ще се преобразя така, че няма да ме познае.

— Той е много опасен човек…

— Зная го по-добре и от теб! Ръцете още ме болят от белезниците.

Естела огледа огромната й зелета шапка.

— Баща ти е прав. Тази шапка е ужасна.

— Ти си подслушвала!

— Ако наистина искаш да стигнеш до Камерън, ще трябва да промениш външния си вид. Защо не ми позволиш да избера гардероба ти?

Хъни се поколеба. Имаше чувството, че едва ли не предава себе си, за да го привлече.

— Нали сама каза, че трябва да работим заедно. Няма да уловиш акулата, ако не сложиш на въдицата нещо по-апетитно.

Акулата! Хъни потръпна при спомена за хищните очи на Джошуа, но се усмихна храбро.

— Предупреждавам те, Естела. Няма да ти хареса откъде пазарувам. А също и как пробвам двадесетина неща, докато намеря нещо, което да ме прави по-слаба.

Поне половин дузина мъжки очи проследиха елегантно облечената Хъни, когато влезе в луксозния ресторант. Чувстваше се неудобно, като дете, което е облякло дрехите на майка си и си играе на дама.

Слънцето огря главата й и косата й пламна. Беше я подстригала до раменете.

Млада хубава брюнетка мина покрай нея.

— Нел!

Жената се обърна. Очите й се разшириха от почуда.

— Хъни, аз… не те познах. Я да те огледам!

Хъни се завъртя несръчно.

— Изглеждаш по-слаба.

— Не съм. Това е от цвета и кройката.

— Виж ти! Ти си имала най-хубавата коса на света!

— Подстригах се по указания на Естела. Но това… не съм аз.

— Грим, прическа, прекрасен зелен костюм вместо онези отвратителни дрипи. — Нел седна. — Означава ли тази метаморфоза, че си осъзнала най-накрая грешките на живота, който водеше? Че си решила да заживееш като богато момиче?

Хъни се усмихна на приятелката си.

— Купих този костюм на разпродажба и със свои собствени пари.

— Е, добре. Прекалено горда да моли баща си и прекалено умна. Винаги си била умна, с изключение на случаите, касаещи мъже и пари. Две много важни неща, скъпа. Като говорим за това, я кажи каква е причината? Да не се е появил някой мъж? Нова любов? Майк е мъртъв… Колко стана… Три години?

— Две — виновно смънка Хъни. — Не любов, а омраза би било по-правилно да се каже.

— Интересно — усмихна се Нел. — Той сигурно е страхотен.

— Да, но не в този смисъл. Той е опасен.

— Значи не прилича на Майк?

— Никак.

— Чудесно! Майк беше добър, но не беше за теб. Възприемаше се прекалено насериозно.

— Животът му бе такъв.

— Може би. Но ако е бил толкова забележителен, защо след женитбата нещата не потръгнаха? Би трябвало да се промениш в положителна посока.

— Аз се промених, но ти не го забелязваш.

— Може и да си права — съгласи се Нел. — Само че сега определено виждам промени след срещата ти с господин „Опасния“.

— Моля те, Нел!

— Извинявай. — Настъпи мълчание. Сетне Нел поде отново разговора. — Хъни, много се зарадвах, когато ми се обади.

— Имах причина. Прочетох, че се местиш от апартамента си на Телеграф Хил, защото някакъв коравосърдечен съсед гони квартирантите ти и иска да разруши къщата. Изглежда имаш нужда от човек, който да се грижи за сградата. Аз съм доброволец.

— За сражението? На война като на война! Нали? — засмя се Нел.

— Точно така.

— Но ти работиш в другия край на града!

— И нямам никакъв опит в управлението на апартаменти под наем. Само че вече съм във ваканция. И прочетох доста книги по въпроса. Квартирантите ти едва ли са по-лоши от хлапетата, които уча.

— Моите квартиранти са най-капризните ексцентрици в цял Сан Франциско.

— Свикнала съм да работя с трудни хора.

— Сигурно ги обичаш!

— Това „да“ ли е?

Нел отпи от виното.

— Може би. Но само временно, докато намеря някой по-опитен. И само защото съм отчаяна.

Сервитьорът се появи и те поръчаха обяд — омар с гарнитура от черен фасул и борови връхчета, две блюда със спагети и задушено пиле с лек сос.

— Как е баща ти?

— Държи се. Което значи, че има надежда. Не бива да припарва до офиса през следващите шест седмици.

— Поне отново сте заедно.

— Не съвсем… И няма да е задълго.

— Какво искаш да кажеш?

— Баща ми има враг, който си е поставил за цел да го разори. Враг, който не може да бъде спрян. — Хъни се поколеба. — Нел, ако не взема мерки, ще погреба баща си и ще загубя всичко.

— Господи! И кой е този човек?

Хъни извади списанието с Джошуа.

— Твоят известен съсед.

— Джей Кей Камерън? Това отвратително копеле, което иска да купи сградата и да я събори? Хъни, не…

— Нел, аз го презирам, но трябва да се свържа с него… Да го опозная на лична основа.

— Да не мислиш да го прелъстиш?

— Ти с ума ли си си?

— Тогава за какво е тази нова прическа? Външният ти вид?

— Той ме видя в болницата преди месец. Не мога да разчитам, че ме е забравил. За щастие, онзи ден изглеждах ужасно. Никакъв грим или по-точно, размазан от сълзите. Носех тъмни очила. Косата ми бе мокра и скрита под една хавлиена кърпа. А освен това бях с огромния анцуг на татко.

— Хъни, откажи се! Джей Кей е по-жесток, отколкото си мислиш.

— Нел, ние израснахме заедно. Ти ме познаваш.

— Добре… — Тя продължително огледа приятелката си. — Дори да не узнае коя си, дори да е доброжелателно настроен към теб, казвам ти, че си луда. Няма да спасиш сградата. Той я мрази, както и всичките й обитатели. Направи ми най-налудничавата оферта, която съм чувала. Но аз не искам да продавам. Някои от квартирантите ми са много мили стари хора, живеят там от години. Ако я купи, ще ги изгони.

— Какъв е точно?

— Ти би трябвало да знаеш достатъчно, щом го презираш.

— Искам да зная за поведението му в детайли.

— Ами, може да се каже, че е най-безсърдечната, безчувствена, кръвожадна акула.

— Една такава ми е баща.

— Хъни, той ще спи с теб на секундата, а след това ще унищожи баща ти, без да му мигне окото.

— Зная. Опитах се да говоря с него, но ме изгони. Нямам никакъв достъп до него, така че ти си последната ми надежда.

— Ще те лапне на закуска и ще си намери друга за обяд.

Хъни потръпна.

— Нел, моля те, съгласи се!

— Ще бъдеш нещастна. Сградата е строена след земетресението от 1906 година. Хората се избиват за място за паркиране. Ще трябва да плащаш на някой да превозва боклука до Филбърт Степс. Квартирантите ми са истинска напаст. А Марио с барабаните си няма да е добре дошъл.

— Ако обещая — никакви барабани, ще ме вземеш ли?

Нел кимна бавно.

— Благодаря ти. Няма да съжаляваш.

— Не съм сигурна. Но както ти казах, отчаяна съм.

Хъни се сети за ледените очи на Джошуа, за жестоко извитите му устни и студения глас по телефона. Но най-ужасяващ от всички спомени бе този за собствената й слабост, когато я прегърна и притисна до гърдите си.

— О, Нел, аз също съм отчаяна!