Мери Хигинс Кларк
Деца из града (98)

97

Бик и Оупъл не присъстваха на явяването на Лори пред съда. Изкушението беше огромно за Бик, но той осъзна, че без съмнение ще бъде забелязан от медиите.

— Като Божи служител и семеен приятел би било съвсем естествено да присъствам — рече той, — но Сара досега отказа всички наши покани за вечеря, както и да я придружим при Лий.

Сега те прекарваха доста време в къщата в Ню Джърси. Оупъл я мразеше. Разстройваше се, като виждаше колко често Бик отиваше в стаята, която преди бе принадлежала на Лий. Единствената мебел в нея беше разнебитен люлеещ се стол, подобен на онзи, който имаха навремето във фермата. Той седеше в него с часове, люлееше се напред-назад и милваше извехтелия бански костюм. Понякога пееше химни. Друг път слушаше музикалната кутия на Лий, от която се разнасяше все една и съща виеща песен отново и отново.

„Из града… Момчета и момичета заедно…“

Лиз Пиърс, репортерката от списание „Пипъл“, се свърза с Бик и Оупъл на няколко пъти, за да свери отделни факти и дати.

— Били сте в щата Ню Йорк и там сте открили своето призвание. Проповядвали сте по радиото във Витлеем, Пенсилвания, после в Мариета, Охайо, Луисвил, Кентъки, Атланта, Джорджия и накрая в Ню Йорк. Така е, нали?

Оупъл я побиваха тръпки при мисълта, че Пиърс разполага с точните дати от периода във Витлеем. Но поне никой там не бе виждал Лий. Нямаше човек, който не би се заклел, че са живеели сами. Всичко ще бъде наред, рече си тя.

В деня, когато Лий се призна за виновна в убийство, Пиърс се обади да иска още снимки. Трябваха й за корицата на „Пипъл“ за броя от 31 август, в който щеше да излезе статията.