Мери Хигинс Кларк
Деца из града (96)

95

Частната пощенска кутия в Ню Йорк беше наета под името Дж. Грейвс. Вноските за наема бяха плащани в брой. Чиновникът, който отговаряше за кутиите, дребен мъж с пригладена назад коса и измачкан костюм, нямаше абсолютно никаква представа кой я е наел.

— Минала е през трима наематели от февруари насам — осведоми той Муди. — Плащат ми да сортирам пощата, а не да си играя на детективи.

Муди знаеше, че този тип пощенски услуги се използват най-вече от доставчици на порно литература и от разни мошеници, измислили начини за бързо забогатяване, които се пазеха да оставят след себе си писмени следи, така че да се изложат на опасността да ги разкрият. Следващото му обаждане беше в Гражданската банка на Чикаго. Той стискаше палци поне тук да му се усмихне късметът. В някои банки беше възможно да влезеш, да подхвърлиш известна сума и да си купиш разплащателен чек. В други обаче издаваха подобни чекове само на редовните вложители. Мърморейки някаква молитва, той набра номера.

Служителят обясни на Муди, че политиката на банката е да продава разплащателни чекове само на вложители, които са изтеглили спестяванията си или текущите сметки. Бинго, помисли си Брендън. После, както се очакваше, служителят заяви, че без разрешение от съда той не може да дава никаква информация за влогове и сметки.

— Ще взема такова разрешение, не се бойте — каза Муди мрачно на банковия служител.

После позвъни на Сара.

— Имам един приятел от университета, който в момента работи в Чикаго — рече тя. — Ще го помоля да изиска съдебно разрешение. Ще отнеме около две седмици, но поне правим нещо.

— Само не се въодушевявай прекалено много — предупреди я Муди. — Все пак имам една теория. Карън Грант със сигурност разполага с необходимите пари, за да наеме Дани. Знаем, че истинската Лори харесваше и се доверяваше на професор Грант. Представи си, че тя е споделила с него нещо за това какво я плаши, а той го е обсъдил с жена си.

— Искаш да кажеш, че Карън Грант е вярвала, че между Алън и Лори съществува любовна връзка, и сее опитала да я сплаши?

— Това е единственото свястно обяснение, което ми идва наум. Но може и да бъркам. Едно нещо обаче знам със сигурност, Сара — тази жена е хладнокръвна лицемерка.