Мери Хигинс Кларк
Деца из града (94)

93

По пътя към клиниката предишната нощ Лори беше мълчала. На следващата сутрин дежурната сестра съобщи на Джъстин, че тя е спала неспокойно и е говорила на сън.

— Чухте ли какво казва? — попита Джъстин.

— Тук-там по думичка. Влизах няколко пъти. Тя мърмореше нещо за някаква връзка, която свързва.

— Връзка, която свързва? — Джъстин се намръщи. — Чакайте малко. Това са думи от един химн. Ето този. — Той изтананика малко. — „Да бъде благословена връзката, която свързва…“

Когато малко по-късно влезе за сеанса си, Лори изглеждаше спокойна, но уморена.

— Докторе, току-що се обади Сара. Няма да може да дойде преди късния следобед. И знаете ли какво? Днес се местим в апартамента. Не е ли страхотно?

— Я, много бързо стана. — Умно от страна на Сара, помисли си Джъстин. Къщата е пълна със спомени. Той все още не беше сигурен кое точно бе предизвикало драстичната промяна у Лори вчера. Беше се случило, след като се отбиха, онези Хокинс. Но те бяха останали не повече от минута. Дали беше заради факта, че са непознати и следователно представляват някаква заплаха в очите на Лори?

— Това, което ми харесва в апартамента, е, че на входа на комплекса има охрана — рече Лори. — Ако някой позвъни, има телевизионен монитор, поглеждаш и никога няма да пуснеш непознат.

— Лори, снощи ти спомена, че нещо ужасно ще ти се случи у вас. Нека поговорим за това.

— Не искам да говоря за това, докторе. Повече няма да стоя там.

— Добре. Миналата нощ насън доста си бърборила.

Тя изглеждаше объркана.

— Така ли? Татко твърдеше, че ако има нещо, което да не съм казала през деня, трябва да се освободя от него поне през нощта.

— Сестрата не е разбрала много, но те е чула да говориш за „връзката, която свързва“. Помниш ли какво си сънувала, докато си казвала това?

Докторът видя как устните на Лори стават пепеляви, клепачите се спускат, ръцете се сгъват и краката започват да се клатят. „Благословена да е връзката, която свързва…“ Детският гласец, верен и чист, изпя думите, които увиснаха във въздуха.

— Деби, ти си, нали? Кажи ми за тази песен. Кога я научи?

Тя отново запя: „Сърцата ни с християнска любов…“.

Внезапно затвори уста.

— Оставете я на мира, мистър — нареди един момчешки глас. — Ако толкова ви се иска да знаете, тя научи това в кокошарника.