Мери Хигинс Кларк
Деца из града (93)

92

Когато на следващия ден Брендън Муди позвъни на Сара, той чу хлопане на отварящи се и затварящи врати, скърцане от преместването на мебели.

— Изнасяме се оттук — осведоми го Сара. — Не е добре за Лори да остава повече в тази къща. Апартаментът не е напълно готов, но можем да го довършим и след това. — И тя му разказа как предишната нощ Лори се бе върнала в клиниката.

— Ще я взема оттам късно следобед днес, а след това отиваме направо в апартамента. Може да ми помогне да го оправим. Навярно ще е хубаво да се занимава с нещо.

— Гледай да не дадеш на семейство Хокинс ключ и от апартамента — кисело рече Брендън.

— Нямам такова намерение. Тези двамата ме изкарват от нерви. Но все пак…

— Знам. Платили са много. Оставили са те да живееш в къщата и след продажбата. И как ще се преместите толкова бързо?

— Ще се понапънем.

— Ще дойда да помогна. Поне мога да опаковам книги или картини.

 

 

Когато Брендън пристигна, работата беше в разгара си. Сара, с коса, вързана отзад, облечена в шорти цвят каки и памучна блуза, маркираше мебелите, купени от Хокинс.

— Няма да изнасям всичко още днес — рече тя на Брендън, — но че ще има обратен курс, това е сигурно. В правото си съм да използвам това място до двадесет и пети август. Чувствам се свободна да идвам и да си отивам, и всичко останало.

Софи беше в кухнята.

— Никога не съм мислила, че ще дойде ден, когато ще съм щастлива, че напускам този дом — рече тя на Брендън. — Но това семейство Хокинс ме вбесява. Попитаха ме дали ще им помогна да се нанесат окончателно. Отговорът ми беше: „Не!“.

Брендън наостри уши.

— Защо не ги харесваш, Софи? Нали Сара все разправя, че са й направили огромна услуга.

Софи изсумтя. Кръглото й добродушно лице се сбърчи от отвращение.

— Нещо се мъти тук. Помнете ми думите. Колко пъти трябва да разгледаш една стая или един килер, за да решиш как да ги преустроиш? И прекалено много говорят, ако някой пита мен. Кълна се, че през последните месеци колата им непрекъснато обикаляше наоколо. А всички тези кутии, които оставиха в мазето. Леки са като перце. Обзалагам се, че не са пълни и до половината. Но това не им пречи да носят нови и нови. Просто извинение, за да се отбият, така мисля аз. На какво искате да се обзаложим, че преподобният ще използва историята на Лори в неговото предаване?

— Софи, ти си много умна жена — меко каза Брендън. — Може би току-що удари гвоздеят точно по главичката.

 

 

Сара повери на Брендън опаковането на съдържанието на бюрото, включително и на дълбокото чекмедже, в което бяха всички бележки, свързани с Лори.

— Внимавай само да не се разбъркат. Непрекъснато ги преглеждам с надеждата, че нещо ще изскочи.

Брендън забеляза най-горната записка, озаглавена „Пиле“.

— Какво е това?

— Споменах ти, че на снимката с Лори, която д-р Донъли възстанови и уголеми, в дъното се вижда кокошарник, и че явно нещо, свързано с него, е хвърлило в ужас Лори.

Муди кимна.

— Така е, спомена ми.

— Нещо около това все ми се въртеше в главата и в момента разбирам защо. Миналата зима Лори посещаваше д-р Карпентър, психиатър от Риджууд. Няколко дни преди Алън Грант да умре, на излизане от кабинета на Карпентър тя изпадна в шок. Това, което, изглежда, я бе довело до истерия, е, че стъпила върху главата на някакво мъртво пиле във фоайето.

Муди наведе глава като куче, подушило кокал.

— Сара, да не би да искаш да ми кажеш, че отрязаната глава на някакво пиле съвсем случайно е попаднала на пода във фоайето на психиатричен кабинет?

— Д-р Карпентър по това време лекуваше някакъв много депресиран пациент, който, явно, е дошъл непредвидено и за когото полицията смяташе, че участва в култови истории. Муди, тогава нито на мен, нито на д-р Карпентър ни мина през главата, че това може по някакъв начин да е свързано с Лори. Сега вече се питам дали не е така.

— Не знам какво да мисля — отвърна Брендън, — но с едно съм наясно — някаква жена е ангажирала Дани О’Тул да ви следи. Дани е разбрал, че Лори посещава психиатър в Риджууд. Той ми спомена за това, което означава, че този, който му е плащал, също го е знаел.

— Брендън, възможно ли е някой, който е знаел какво ще бъде въздействието върху Лори, да е поставил тази глава?

— Не зная. Но ще ти кажа следното. Чувствам, че не застрахователна компания е наела Дани. Самият той смята, че въпросният клиент е жената на Алън Грант. Но и това не ми се вярва.

Брендън забеляза, че Сара трепери от напрежение и вълнение.

— Спокойно — рече й. — Утре ще се отбия при Дани О’Тул и мога да ти обещая, че скоро и двамата ще знаем кой е поръчал това разследване.