Мери Хигинс Кларк
Деца из града (89)

88

Карън Грант се озова зад бюрото си в девет часа и въздъхна от облекчение, че Ан Уебстър още не бе дошла. Карън вече трудно издържаше да прикрива раздразнението си спрямо собственичката на агенцията, на която й беше отдавна време да се пенсионира. Уебстър не искаше да приключи и да продаде агенцията на Карън преди средата на август. Тя пък беше поканена да участва за откриването на авиокомпанията „Ню Уърлд Еърлайнс“ в първия й полет до Австралия и не желаеше да го пропусне. Толкова бе очаквала това пътуване. Едуин също беше поканен и двамата бяха решили да се насладят на удоволствието заедно.

Карън бе заявила на Ан, че вече наистина няма нужда тя да идва в офиса. Бизнесът и без това не вървеше кой знае колко и Карън сама можеше да се справи с всичко. В края на краищата Ан беше почти на седемдесет години, а и пътуването от Бронксвил до града не беше никак леко. Но Ан се бе оказала изненадващо упорита и в момента се занимаваше да кани по обеди редовните клиенти на фирмата и да ги убеждава, че Карън ще се грижи за тях толкова добре, колкото и тя самата.

Разбира се, за всичко това си имаше причина. През следващите три години Уебстър щеше да получава процент от печалбата на фирмата и въпреки че през последните две туристическият бизнес не беше особено печеливш, положението в момента се променяше и хората започваха да пътуват повече.

А веднъж оттеглеше ли се Ан, Едуин можеше да се настани в кабинета й. Освен това трябваше да изчакат до края на есента, преди да заживеят заедно. По-добре щеше да е на процеса срещу Лори Кениън Карън да даде показания като истински скърбяща вдовица. Но като се пренебрегнеше досадното присъствие на Ан и онзи проклет детектив, който се отбиваше толкова често, Карън беше безкрайно щастлива. Луда беше по Едуин. Парите под попечителство на Алън сега бяха на нейно име. Сто хиляди, та дори и повече годишно през следващите двадесет години, а междувременно капиталът щеше да нараства. В известен смисъл тя дори не съжаляваше, че няма да получи всичките пари накуп сега. Може би след време нямаше да е чак толкова влюбена в Едуин, а ако не друго, неговите вкусове бяха далеч по-разточителни от нейните.

Тя обичаше бижутата. Не можеше да мине покрай бутика „Л. Краун“ във фоайето на хотела, без да погледне през витрината. Но всеки път, щом купеше нещо, което е грабнало окото й, обикновено после се страхуваше, че ще дойде ден, когато Алън ще се събуди от приказния си сън и ще поиска да види банковата сметка. Той вярваше, че тя внася по-голямата част от лихвата на парите му на влог. Сега вече нямаше защо да се бои, застраховката на Алън и отделно парите под попечителство й вършеха добра работа. Когато проклетата къща в Клинтън най-сетне бъдеше продадена, тя щеше да си купи изумрудена огърлица. Проблемът беше, че хората не примираха от желание да купят къща, в която някой е бил убит. Досега тя на два пъти беше сваляла цената.

Тази сутрин се чудеше какво да подари на Едуин за рождения му ден. Е, имаше още две седмици, за да вземе решение.

Вратата се отвори. Карън се насили да се усмихне приветливо, докато Ан Уебстър влизаше. Сега ще трябва да слушам как снощи не е могла да спи, но затова пък, както обикновено, си е дремнала във влака, помисли си Карън.

— Добро утро, Карън. Колко прелестно изглеждаш! Това нова рокля ли е?

— Да. Купих я вчера. — Карън не можа да устои на желанието си да спомене името на моделиера. — На Скааси е.

— Сигурно. — Ан въздъхна и отметна кичур посивяла коса, който се беше измъкнал от кока й. — Ох, как ми тежат годинките тази сутрин. Половината нощ не можах да мигна, а после, както обикновено, съм заспала като труп във влака. Седях до Ед Андерсън, съседът ми. Той винаги ме нарича спящата красавица и се шегува, че някой ден ще се събудя на товарителницата.

Карън се засмя. Боже мой, колко ли още пъти ще трябва да слушам историята за спящата красавица, помисли си. Не, само още три седмици, обеща си тя. В деня, в който подпишем договора, Ан Уебстър ще бъде история. От друга страна… Този път тя се усмихна на Ан наистина топло.

— Та ти си спящата красавица.

И двете се изсмяха.