Мери Хигинс Кларк
Деца из града (85)

84

Брендън Муди погледна състрадателно към Сара. Юнският ден беше задушен, но тя не бе включила вентилацията в библиотеката. Носеше тъмносиньо ленено сако с бяла яка и бяла пола. Беше само осем и половина, а тя вече се готвеше да тръгва за Ню Йорк. Цели четири месеца, помисли си Брендън, да лягаш и да ставаш с една защита, която е наникъде, да прекарваш дните в психиатричната клиника и с чувството на благодарност, че сестра ти е там, а не в областния затвор. А той сега щеше да разбие последното й упование за надеждна защита.

Софи почука и без да дочака отговор, влезе с табла с кафе, кифли и портокалов сок.

— Мистър Муди — каза тя. — Надявам се, че ще успеете да убедите Сара да хапне от тази кифла. На път е въобще да спре да яде и да стане кожа и кости.

— О, Софи — възрази Сара.

— Да не чувам „о, Софи“. Това е самата истина. — Тя постави таблата на бюрото с угрижено изражение. — Човекът чудо ще се появи ли днес? — попита. — Кълна се, Сара, трябва да вземаш наем на тези хора.

— Те трябва да ми вземат наем — отвърна Сара. — Къщата е тяхна собственост от март.

— Споразумението беше, че ти ще се изнесеш оттук през август.

— Те не ме притесняват. Всъщност бяха дори много мили с мен.

— Е, напоследък в неделя редовно ги гледам по телевизията и нека ти кажа, че те са мошеници. Доколкото аз мога да преценя, този човек просто използва името Господне, за да мами хората, че уж ще ги споходят чудеса, ако, разбира се, си платят за тях в брой, и приказва така, сякаш Господ Бог всеки ден го навестява, за да си бъбрят заедно.

— Софи — възмути се Сара.

— Добре, добре, знам, че си заета. — Като клатеше глава, Софи излезе от библиотеката и само тежките й стъпки издаваха нейното недоволство.

Сара подаде на Брендън чаша кафе.

— Та какво говорехме… въобще говорехме ли за нещо?

Брендън взе чашата, сложи три препълнени лъжички захар и започна да бърка шумно.

— Ще ми се да имах добри новини за теб — рече той. — Но за съжаление нямам. Най-голямата ни надежда беше, че Алън Грант се е възползвал от депресията и мъката на Лори, а после я е докарал до ръба, като е предал писмата й на администрацията. Е, Сара, дори и да се е възползвал, ние никога няма да можем да го докажем. Бракът му не е вървял. Подуших го и се позаинтересувах за жена му. Ама и нея си я бива! Според персонала на хотела доста приятелчета са се навъртали наоколо й. През последната година обаче тя се е задържала само с един и, изглежда, е доста хлътнала по него. Казва се Едуин Ранд. Един от онези излъскани красавци, които са свикнали да живеят цял живот без сериозни връзки. На около четиридесет или четиридесет и пет. Писател, който не изкарва много пари, но непрекъснато е канен в разни курорти из целия свят. Превърнал е в изкуство живота на аванта.

— Алън Грант знаел ли е за него? — попита Сара.

— Не мога да съм сигурен. Когато Карън си е била вкъщи, нещата между двамата изглеждали наред.

— Но да предположим, че е знаел и се е чувствал засегнат и отхвърлен, затова се е обърнал към Лори, която е била луда по него.

Сара започна да се посъживява, докато говореше. Горкото дете, помисли си Брендън, вкопчва се за всяко нещо, което би могло да послужи за основа на защитата й.

— Не става — отсече той. — Алън се е срещал с преподавателка от факултета — Вера Уест. Уест се издаде, когато ми каза, че е говорила с него към десет и половина вечерта в деня на убийството. Бил е в добро настроение и рекъл, че се чувства спокоен, защото всичко вече било изяснено.

— Какво е имал предвид?

— Според нея е съобщил на жена си, че иска развод.

Брендън избегна очите на Сара, в които се четеше отчаяние.

— Всъщност срещу жена му може да бъде предявено обвинение от общ характер — рече той. — Майката на Алън Грант му е оставила пари под попечителство, които са му носели около 100 000 долара годишен доход. Той не е имал право да посяга на основната вноска — а тя е била към милион и половина и продължавала да нараства, — преди да е навършил шестдесет. Майка му вероятно е била наясно, че не е имал никакъв усет за пари. От подочутото излиза, че Карън Грант е гледала на този доход като на лични средства. В случай на развод обаче нещата биха стояли по друг начин, защото този фонд не е бил обща собственост. Онова, което изкарва от агенцията, не би й позволило да поддържа скъпия си апартамент и да плаща на модисти. А и приятелчето писател би минало в историята. Със смъртта на Алън, от друга страна, тя наследява всичко. Единственият проблем е — заключи Брендън, — че Карън Грант със сигурност не е взела на заем ножа от Лори, за да изтича да убие мъжа си с него и после отново да й го върне.

Сара не забеляза, че кафето й беше изстинало. Просто отпиваше, защото това й помагаше да отпусне стегнатите мускули на врата и в гърлото си.

— Имаме новини от кабинета на областния прокурор — каза тя. — Психиатърът, който изпратиха да прегледа Лори, се е запознал с видеозаписите от нейните терапевтични сеанси. Приемат възможността, че страда от множествена личност.

Сара прокара ръка по челото си, сякаш се опитваше да отпъди главоболие.

— Ако Лори се признае за виновна в непредумишлено убийство, в замяна те няма да настояват за максимална присъда. Тя вероятно ще бъде на свобода след около пет години, а може и по-скоро. Но ако отидем на съд, обвинението ще бъде в предумишлено убийство. И има всички шансове те да спечелят.