Мери Хигинс Кларк
Деца из града (78)

77

„Архитектът“, който Бик бе довел в къщата на Кениън при едно от първите си посещения, беше бивш затворник от Кентъки. Именно той постави в библиотеката и в телефона висококачествена апаратура, която се задействаше при звука на човешки глас, а касетофона скри в гостната над кабинета.

Докато Бик и Оупъл се мотаеха из горния етаж с разни пособия за измерване и различни мостри на тапети и бои, за тях беше от лесно по-лесно да сменят касетите. В момента, в който влезеха в колата, Бик започваше да ги пуска и продължаваше да ги слуша отново и отново даже в апартамента им в „Уиндам“.

Сара вечер водеше редовни телефонни разговори с Джъстин Донъли и те бяха златна мина за информация. В началото на Оупъл й се налагаше да полага неимоверни усилия, за да прикрие ужасното си раздразнение от невероятната страст на Бик да научава всяка новина за Лий. Но когато минаха няколко седмици, тя започна да се разкъсва между страха да бъдат разкрити и очарованието на разговорите за проблясъците в паметта на Лори. Разговорът на Сара с доктора за спомена с люлеещия се стол особено ласкаеше Бик.

— Милата ми тя — въздъхна той. — Спомни си само колко красива беше и колко хубаво можеше да пее. Добре я бяхме научили. — Той поклати глава. После се намръщи. — Но тя започва да говори.

Бик беше отворил прозорците на хотелската стая, за да може топлият майски въздух да влезе вътре. Лекият повей издуваше пердетата. Беше оставил косата си малко по-дълга и днес тя беше разрошена. Облечен беше само с едни стари панталони и тениска, която разкриваше гъстите къдрави косми по ръцете му — моята любима възглавничка, както казваше Оупъл. Тя се втренчи в него с боготворящ го поглед.

— За какво си мислиш, Оупъл? — попита той.

— Сигурно ще речеш, че съм луда.

— Все пак опитай.

— Просто ми хрумна, че в този ти вид, в тази минута, с тази коса и тези дрехи, всичко, от което се нуждаеш, е онази златна обица от преди и преподобният Хокинс ще изчезне. Ще бъдеш отново Бик, певецът от нощните клубове.

Бик се взря продължително в нея. Не трябваше да му казвам това, ужаси се мислено Оупъл. Той не би искал да смята, че това е възможно. Но тогава той рече:

— Оупъл, Господ ти е изпратил това откровение. Тъкмо се реех из спомените за старата ферма в Пенсилвания и за люлеещия се стол, в който седях с онова прекрасно същество в прегръдката ми, и в ума ми се оформи един план. А сега ти кажи останалото.

— Кое останало?

Благосклонното му изражение изчезна.

— Без въпроси. Никога никакви въпроси. Знаеш го. Това е между мен и Благословения Господ Бог.

— Съжалявам, Боби. — Тя съзнателно се обърна към него по този начин, знаейки, че това ще го умилостиви.

— Така е добре. Единственото нещо, което научих от всичките касети, е, че не трябва да съм повече по къси ръкави, когато съм сред тези хора. Историята с космите по ръцете ми започва да става досадна. На теб направи ли ти впечатление нещо друго?

Тя изчака.

Бик се усмихна студено.

— Цялата ситуация полека-лека придобива все по-голяма романтичност. Чуй само начина, по който този доктор и Сара се обръщат един към друг. Тонът става все по-топъл и по-топъл. И той е все по-увлечен по нея. За Сара ще е добре да има някой, който да я утешава, след като Лий се присъедини към царството небесно.