Мери Хигинс Кларк
Деца из града (73)

72

През трите месеца от началото на февруари до края на април Брендън Муди посещаваше често колежа в Клинтън. Той беше станал познато лице. Бърбореше си със студентите в студентския център, разговаряше с преподавателите, постепенно се сближи с обитателите от блока на Лори.

Към края на този период той бе научил твърде малко неща, които биха могли да бъдат от полза при защитата на Лори, макар че беше открил някои, които поне щяха да облекчат присъдата й. През първите три години от следването си тя е била образцова студентка, харесвана еднакво и от възпитаниците на колежа, и от преподавателите.

— Харесвана, с което нямам предвид, поддържане на близки отношения — сподели един студент от третия етаж на блока. — Нормално е за приятели след известно време да си разправят за гаджетата, за семейството, или въобще за каквото ги вълнува. Лори не обичаше да се доверява. Тя не се делеше от другите и беше винаги любезна, но ако някой я закачеше за Грег Бенет, който очевидно бе луд по нея, просто го разкарваше. Никога не разкриваше душата си напълно.

Брендън Муди бе проучил внимателно произхода на Грег Бенет. Семейството плащаше за обучението му. Умен. Напуснал колежа, за да се занимава с търговия, пробил си ушите, после се върнал, за да завърши образованието си. Завършил едновременно две специалности с отличие. Дипломирал се през май. През септември заминава да учи за магистър в Станфорд. Момче, което всеки родител би мечтал дъщеря му да доведе вкъщи, за да го представи на семейството. В момента, в който тази мисъл се стрелна в ума на Брендън, той си спомни, че същото бяха казвали и за Тед Бънди, а той се бе оказал сериен убиец.

Всички студенти споделяха мнението, че в Лори бе настъпила дълбока промяна след смъртта на родителите й. Много непостоянна в настроенията си. Отдръпване от околните. Вечни оплаквания от главоболие. Нередовно посещаване на лекциите. Закъсняване със заданията за домашно.

— Понякога ще ме отмине, без да каже даже здравей, или ще ме погледне с такова изражение, като че ли не ме е виждала никога преди — обясни един по-млад студент.

Брендън не спомена на никого за заболяването на Лори „множествена личност“. Сара настояваше да се запази в тайна поне до делото и не искаше излишна публичност по този въпрос.

Голяма част от студентите бяха забелязали Лори да излиза сама нощем и да се връща доста късно. Това предизвикало любопитството им и те се опитвали да се досетят с кого се среща. Някои започнали да правят догадки за Алън Грант, заинтригувани, че Лори най-често пристигала за часовете му рано, а след края им нарочно се мотаела, за да може да поговори с него.

Жената на декана, Луиз Ларкин, обичаше да си бъбри с Муди. Именно от нея той подразбра, че Алън Грант е проявявал интерес към една от новите преподавателки по английски. Тръгвайки по следата на мисис Ларкин, той се срещна с Вера Уест, но тя го бе отрязала веднага.

— Алън Грант беше добър приятел с всички — бе отвърнала Уест, пренебрегвайки намеците в неговите въпроси.

Отново трябваше да започне да разнищва нещата, мрачно си помисли Брендън. Проблемът беше в това, че учебната година приключваше скоро и голяма част от старите студенти, които познаваха Лори добре, щяха да се дипломират. Хора като Грег Бенет например.

С тези мисли в главата Брендън се бе обадил на Бенет, за да го покани да се видят отново на чаша кафе. Грег щеше да отсъства през съботата и неделята, така че се бяха разбрали да се срещнат в понеделник. И както обикновено, Бенет беше попитал за Лори.

— Доколкото знам от сестра й, тя се справя доста добре — му бе отговорил Брендън.

— Напомнете на Сара да ми се обади, ако има нещо, с което мога да помогна.

Докато караше обратно към къщи, Брендън разсъждаваше, че се бе изнизала още една безрезултатна седмица. А за свое най-голямо разочарование се сети, че жена му даваше парти у тях същата вечер.

— Ще отскоча да пийна нещо в „Соларис“ — рече й той, след като нервно я целуна по челото. — Наистина не мога да проумея как все успяваш да се забъркаш в подобни тъпотии.

— Позабавлявай се, скъпи. Добре ще е да се видиш с приятелчетата.

Тази вечер Брендън се наслади на дългоочакваната си почивка. Седеше на бара и си говореше с познати от прокурорския кабинет. Постепенно разговорът се завъртя около Сара и Лори Кениън. Общото мнение беше, че ще е по-добре за Сара да се споразумее с прокурора.

— Ако отпадне обвинението в предумишлено убийство първа степен, Лори вероятно ще получи между петнадесет и тридесет години, а може би ще излежи една трета от тях и ще излезе на около двадесет и шест или седем.

— Делото е възложено на съдията Армън, а той не обича споразуменията — обади се един от помощник-следователите. — Освен това, когато работата опре до присъда, съдиите не се интересуват дали убийците са с омагьосващо красива външност.

— Не мога да понеса мисълта хубаво дете като Лори Кениън да бъде затворено заедно с онези уличници — заяви друг.

Бил Оуенс, частен детектив, работещ за застрахователна компания, седеше точно до Брендън Муди. Изчака, докато сменят темата, и подхвърли:

— Брендън, не искам да се разчува, че съм те предупредил.

Муди не обърна глава, но очите му се извъртяха към събеседника.

— Какво има?

— Познаваш ли Дани О’Тул?

— Дани, ловеца на съпрузи? Разбира се. Кого е следил напоследък?

— Точно там е въпросът. Оная вечер беше тук и беше понаправил главата, а както напоследък често се случва, разговорът се насочи към случая Кениън. И само чуй това. След смъртта на родителите Дани е бил нает да разследва двете сестри. Ставало дума за някакъв застрахователен иск. Когато по-малката била арестувана, го освободили.

— Звучи подозрително — изсумтя Муди. — Ще проуча тая работа. Благодаря ти.