Мери Хигинс Кларк
Деца из града (7)

6

Юни 1976

Риджууд, Ню Джърси

Сара гледаше заедно с майка си и баща си телевизионното предаване за изчезнали деца. Последното съобщение беше за Лори. Нейни снимки, правени, преди да изчезне; компютърен образ, показващ как евентуално би изглеждала днес, две години след като бе отвлечена.

Когато предаването свърши, Мери Кениън се втурна навън от стаята, като плачеше:

— Искам си детето! Искам си детето!

Сълзи се затъркаляха по лицето на Сара, докато слушаше отчаяните опити на баща си да успокои майка й.

— Може би това предаване ще помогне чудото да стане — утешаваше я той. Но като че ли сам не си вярваше.

Когато час по-късно телефонът иззвъня, вдигна Сара. Бил Конърс, шефът на полицията в Риджууд, винаги се беше държал със Сара като с голям човек.

— Вашите сигурно са доста разстроени от предаването, а, мила? — попита той.

— Да.

— Не знам дали е редно да събуждам напразни надежди у тях, но имаме едно обаждане, което ми се струва доста обещаващо. Някаква касиерка от закусвалня в Харисбърг, Пенсилвания, е убедена, че е видяла Лори днес следобед.

— Днес следобед! — Сара усети как дъхът й спира.

— Разтревожило я е, че малкото момиченце изведнъж изпаднало в истерия. Не било обикновена глезотия. То буквално се давело в опитите си да спре да плаче. Полицията на Харисбърг има осъвременената снимка на Лори.

— Кой е бил с нея?

— Мъж и жена. Приличали на хипита. За съжаление описанието е много смътно. Вниманието на касиерката било привлечено от детето, така че тя едва успяла да види онези двамата.

Той остави на Сара да реши дали е разумно да съобщи на родителите си и да събуди надеждите им. А тя сключи нова сделка с Господ. „Направи така, че това да бъде тяхното чудо. Направи така, че полицията на Харисбърг да намери Лори. След това аз винаги ще се грижа за нея.“ И тя изтича нагоре по стълбите, за да зарадва своите родители с новото основание за надежда.