Мери Хигинс Кларк
Деца из града (67)

66

Във вторник сутринта, когато слушаха новините в осем часа по Си Би Ес, Бик и Оупъл чуха за заплашителното писмо на Лори Кениън до Карън Грант, за отмяната на гаранцията, както и за нейното настаняване в клиниката за пациенти, страдащи от множествена личност.

Оупъл нервно запита:

— Бик, мислиш ли, че ще я накарат да говори на онова място?

— Вероятно ще се потрудят да й помогнат да си припомни детството — каза той. — Ние трябва да знаем какво става там. Карла, обади се на онази жена от агенцията за недвижими имоти.

Бетси Лайънс успя да се свърже със Сара точно когато тя тръгваше за Ню Йорк.

— Сара — започна възбудена тя, — имам добри новини за вас. Мисис Хокинс се обади. Луда е по къщата, иска да я купи колкото е възможно по-скоро и е готова да чака дори година, за да я освободите. Единственото, за което моли, е да може да се отбива от време на време с вътрешния декоратор, когато ще ви е удобно. Сара, ако си спомняте, ви предупредих, че при сегашния пазар ще трябва да забравите за цената от 750 000 долара. Мила моя, тя въобще не се поколеба, при това плаща в брой.

— Сигурно така е било писано да стане — тихо рече Сара. — Радвам се, че хора, които толкова искат тази къща, ще я имат. Можете да им съобщите, че през август ще е свободна да се нанесат. Блокът дотогава ще е готов. Нямам нищо против да идват с вътрешния си декоратор. Лори и без това ще остане в болницата, а ако аз съм вкъщи, по всяка вероятност ще работя в библиотеката.

Бетси позвъни на Карла Хокинс.

— Поздравления. Всичко е уредено. Сара е съгласна да заведете декоратора си. Както казва, когато си е вкъщи, обикновено работи в библиотеката. — Тонът на Бетси стана поверителен. — Нали знаете, че тя ще защитава сестра си на процеса. Горката, колко ли много работа има.

Бик беше вдигнал другия телефон и слушаше разговора. След заключителното: „Още веднъж поздравления. Сигурна съм, че ще бъдете много щастливи в тази прекрасна къща“, Лайънс се сбогува.

Усмихвайки се, Бик остави слушалката.

— Сигурен съм, че ще бъдем много щастливи заедно — промърмори той и отиде зад бюрото си. — Моят специален бележник с телефонни номера, Карла. Къде е?

Тя скочи.

— Ето тук, Бик, в това чекмедже. — Тя му го подаде. — Бик, какъв по-точно вътрешен декоратор искаш да заведа.

Той въздъхна.

— О, Карла. — Прелиствайки бележника, откри името, което търсеше, и набра някакъв номер в Кентъки.