Мери Хигинс Кларк
Деца из града (57)

56

След погребението Карън и преподавателите отидоха в дома на председателя на колежа, където ги очакваше лека закуска. Деканът Уолтър Ларкин каза на Карън, че не може да си прости, задето не си е дал сметка колко болна е всъщност Лори Кениън.

— Д-р Йовино, директорът на консултативния център, се чувства по същия начин.

— Това, което се случи, е трагедия и няма никакъв смисъл да обвиняваме себе си или другите за нея — тихо отвърна Карън. — Трябваше да убедя Алън да покаже тези писма на ръководството още преди да е разбрал, че Лори ги пише. Освен това Алън не биваше да оставя прозореца на спалнята отворен. Би трябвало да мразя това момиче, но единственото, което мога да си спомня, е колко загрижен беше Алън за нея.

Уолтър Ларкин винаги бе смятал Карън за студен човек, но сега се запита дали не е бил несправедлив. Сълзите в очите й и треперещите устни не бяха престорени.

На следващия ден на закуска той сподели това с жена си Луси.

— О, не бъди толкова романтичен, Уолтър — сряза го тя. — На Карън й беше скучен животът в колежа и събиранията ни на чай. Тя отдавна щеше да си е отишла, ако Алън не беше толкова щедър към нея. Погледни само какви дрехи носи! Знаеш ли какво си мисля? Алън малко по малко осъзнаваше за какъв човек се е оженил. Обзалагам се, че нямаше да издържи още дълго. Онова нещастно момиче осигури на Карън еднопосочен билет в първа класа за Ню Йорк.