Мери Хигинс Кларк
Деца из града (55)

54

Погребалната служба за професор Алън Грант се състоя в събота сутринта в епископалната църква „Св. Лука“ близо до колежа в Клинтън. Университетските преподаватели и студентите се събраха да отдадат последна почит на любимия учител. Ректорът топло говори за интелекта, сърдечността и щедростта на Алън. „Той беше изключителен преподавател… Усмивката му разведряваше и най-мрачния ден… Той караше хората да се чувстват добре… Беше чувствителен към проблемите на другите. И винаги намираше начин да помогне.“

Брендън Муди присъстваше на службата в качеството на наблюдател, не на опечален. Най-вече той не изпускаше от очи вдовицата на Алън Грант, която бе облечена в привидно скромен черен костюм и носеше колие от перли. За негова изненада някак си през годините Брендън бе развил нюх към облеклото на хората. С преподавателската заплата на съпруга, та дори да се прибавеше доходът от работата й в туристическата агенция, Карън Грант би се затруднила да си купува толкова скъпи дрехи. Дали тя или Грант не разполагаха с някакво семейно наследство? Времето беше хладно и ветровито, а тя не носеше палто. Това означаваше, че го е оставила в колата. Гробищата щяха да са доста вледеняващо място в ден като този.

Тя плачеше, докато вървеше след ковчега. Добре изглежда, помисли си Брендън. Той се изненада, когато видя, че с Карън Грант в първата лимузина са председателят на колежа и жена му. Нямаше ли някой роднина? Нямаше ли близък приятел? Брендън реши да продължи да засвидетелства почитта си. Щеше да отиде и до гроба.

Въпросът, който си бе задал относно палтото на Карън, намери отговора си. Тя слезе от лимузината, облечена в дълго палто от норка.