Мери Хигинс Кларк
Деца из града (50)

49

— Карла, искам да ми опишеш с подробности стаята на Лий.

Оупъл държеше в ръцете си каничката за кафе и тъкмо се канеше да налее на Бик. Тя спря за момент, после внимателно приближи чучура до чашата.

— Защо?

— Хиляди пъти съм ти казвал да не ми задаваш въпроси, когато те карам да направиш нещо. — Тонът му беше любезен, но въпреки това Оупъл потръпна.

— Съжалявам. Просто ме изненада. — Тя погледна към него, като се стараеше да се усмихва. — Изглеждаш толкова красив с това кадифено сако, Боби. Сега да видим. Както вече ти споменах, нейната стая и стаята на сестра й са отдясно на стълбите. Според агентката по недвижими имоти семейство Кениън са превърнали по-малките спални в бани, така че всяка от четирите големи стаи да разполага със собствена баня. В стаята на Лий има двойно легло с плюшена покривка, гардероб, бюро, библиотека, нощни шкафчета и въртящ се стол. Стаята е типично женска, десенът на покривката на леглото и на завесите е еднакъв — на сини и бели цветя. Две малки тоалетки, прекрасна вентилация, светлосин килим.

Тя усети, че той не е доволен, и видя как присвива очи.

— О, да. Има семейни снимки на бюрото си и телефон на нощното шкафче.

— А има ли снимка на Лий като малка с оня, розовия бански костюм, с който беше облечена, когато дойде с нас?

— Мисля, че да.

— Само мислиш?

— Сигурна съм, че има.

— Забравяш нещо, Карла. Последния път, когато говорихме за това, ти ми каза, че на най-долната лавица на библиотеката имало няколко семейни фотоалбума и, както изглежда, Лий или често ги разглежда, или често ги пренарежда. И в тях явно има много снимки на Лий и сестра й като малки.

— Да, така е. — Оупъл нервно отпи от кафето си. Допреди няколко минути тя се успокояваше, че всичко ще бъде наред. Наслаждавала се бе на разкоша в красивата дневна на хотелския им апартамент и на новата си кадифена рокля от Диор. Тя вдигна очи и погледът й срещна този на Бик. Очите му святкаха като в транс. С примряло сърце тя разбра, че той ще поиска от нея да направи нещо опасно.